Р
Е Ш Е Н И Е №167
гр. Стара Загора, 10.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд – III касационен състав, в
публичното заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ЮЛИЯНА СТАНЕВА разгледа докладваното
от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ КАНД № 142 по описа за 2023 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от началника на Дирекцията за национален
строителен контрол (ДНСК) гр. София, подадена чрез процесуалния му
представител главен юрисконсулт Татяна Маркова, против решение № 133 от 05.04.2023
г., постановено по АНД № 20225530202927/2022 г. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) НП № СФ-14-ДНСК-198
от 12.10.2022 г., издадено от началника на ДНСК гр. София, и ДНСК гр. София е
осъдена да заплати на „ЛИФО“ ООД гр. Стара Загора сумата от 528,00 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението на районния съд, като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспорват се изводите на съда, че в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и
НП неясно е определена датата на извършване на нарушението, не е посочено
мястото на извършването му и не са описани обстоятелствата, при които то е било
извършено. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не
е обсъдил материалната законосъобразност на НП. Навеждат се доводи за
доказаност на административно-наказателното обвинение. Иска
се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото с него НП,
алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „ЛИФО“ ООД гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител
адв. М.С. в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, излагайки
съображения за липса на твърдените касационни основания, и моли същата да не
бъде уважавана.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на
страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН
от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Стара Загора е бил сезиран с жалба от „ЛИФО“ ООД гр. Стара
Загора против НП № СФ-14-ДНСК-198 от 12.10.2022 г., издадено от началника на ДНСК
гр. София въз основа на АУАН № СФ-14 от 13.04.2022 г., с което на основание чл.
237, ал. 1, т. 18 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на „ЛИФО“
ООД гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за
извършено в периода 09.02.2022 г. – 15.12.2021 г. нарушение на чл. 168, ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 142, ал. 2 и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, изразяващо се в това,
че в качеството си на лице, упражняващо строителен надзор по чл. 166, ал. 1, т.
1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) по договор от 03.09.2021 г., сключен с „Ате
Пласт“ ООД като възложител, не е изпълнило задълженията си относно
законосъобразно започване на
строителството на строеж „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на
гъвкави опаковки“, находящ се в УПИ I-1654, кв. 34, Индустриална зона „Загоре“, гр. Стара Загора, за който въз
основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект във фаза „идеен“ е издадено
разрешение за строеж (РЗ) № 19-627 от 04.10.2021 г. от главния архитект на Община Стара Загора.
Посочено е, че „ЛИФО“ ООД е съставило протокол, образец 2 от 15.12.2021 г. за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, с
който е поставено началото на изпълнение на строежа съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗУТ и който е следвало да бъде съставен в съответствие с технически проект по
част „Геодезия“, а такъв е бил одобрен с изменения спрямо идейния проект на
04.01.2022 г., след което са били извършени
изкопни работи, за които е съставен акт от 28.12.2021 г. – образец 6 по Наредба № 3/2003 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството, за приемане на земната основа
и действителните коти на извършените изкопни работи, без одобрен технически
проект по част „Конструкции“, въз основа на което е изведен извод, че
посочените писмени документи свидетелстват за незаконосъобразно започване на строежа – без наличие на
одобрен инвестиционен проект в техническа или работна фаза по необходимите за
започване на строежа части, в нарушение на чл. 142, ал. 2 и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ.
За да отмени НП, Районен съд Стара Загора е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването НП са били допуснати съществени процесуални нарушения –
съответно на чл. 42, ал. 1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не
е посочено мястото на извършване на нарушението, а посоченият период на
извършването му е противоречиво и неясно определен, доколкото съгласно чл. 157,
ал. 1 от ЗУТ за начало на строежа
съобразно издаденото РС се счита денят на съставяне на протокола за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а
според изложеното в АУАН и НП такъв е бил съставен на 15.12.2021 г., поради
което не ставало ясно защо се приема, че нарушението е било извършено от тази
дата до 28.12.2021 г., когато е бил съставен протокол за приемане на земната
основа и действителните коти на извършените изкопни работи. На следващо място
въззивният съд е приел, че посочването в АУАН и НП на два протокола от различни
дати, чрез съставянето на които са били нарушени цитираните в тях
материално-правни разпоредби, е довело до противоречиво описание на извършеното
нарушение, доколкото последното се изразява в неизпълнение на задълженията на
санкционираното лице относно законосъобразно започване на процесния строеж, а
същият е започнал на датата на съставяне на първия от двата протокола – протокола
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво,
което пък от своя страна, доколкото на различни дати са били съставени два
протокола в нарушение на визираните в АУАН и НП законови изисквания за
съставянето им, а за това е наложено едно наказание, е довело до издаване на НП
в нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, макар
касационната инстанция да не споделя всички съображения на въззивния съд за
това, а именно – че в АУАН и НП не е посочено мястото на извършване на
нарушението и че НП е издадено в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. В АУАН и НП
строежът, във връзка с който са били съставени двата процесни протокола, е
индивидуализиран включително и чрез неговото местонахождение, поради което
мястото на извършване на нарушението, ако и да не е изрично посочено като
такова, е определяемо в необходимата и достатъчна степен, щото да не е налице
неяснота и съмнение в тази насока. В АУАН и НП е прието, че е налице едно
нарушение, извършено през период от време, за което с НП е наложено едно
наказание, поради което не е налице
нарушение на чл. 18 от ЗАНН в хипотезата на формална неизрядност на НП, в
светлината на която го е разгледал и се произнесъл районният съд – въпросът дали
чрез съставянето на двата процесни протокола са извършени две отделни нарушения
е въпрос по съществото на спора, а по него в обжалваното решение не са изложени
мотиви.
Останалите съображения на въззивния съд, обусловили отмяната на НП на
процесуално основание – за противоречиво и неясно описание на нарушението и времето
на извършването му, са развити в мотивите на обжалваното решение подробно и се споделят изцяло от касационната инстанция, която
поради това не намира за необходимо да ги възпроизвежда и препраща към тях на основание
чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК. В допълнение следва да бъде добавено само,
че макар в АУАН и НП един път да се сочи, че санкционираното лице не е
изпълнило задълженията си относно законосъобразно започване на строителството, а втори път – че се касае за
незаконосъобразно започване на строежа,
цитираната като нарушена в АУАН и НП разпоредба чл. 168, ал. 1, т. 1 от ЗУТ
изрично предвижда, че лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за
законосъобразно започване на строежа,
поради което изложените в АУАН и НП обстоятелства относно описанието на
нарушението и времето на извършването му правилно са били обсъждани от районния
съд в светлината на предписанието на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ за начало на строежа
и изведените от съда изводи в тази насока са в съответствие с него.
Предвид изложеното обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, с което
е отменено атакуваното пред него НП, е постановено при правилно приложение на процесуалния
и материалния закон, респективно – оплакванията по чл.
348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за отмяната му са неоснователни,
и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и законосъобразно,
включително в частта му за разноските, присъдени на „ЛИФО“ ООД гр. Стара Загора
съобразно представените доказателства за направени такива и при липса на
възражение за тяхната прекомерност.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 05.04.2023 г., постановено по АНД № 20225530202927/2022
г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.