Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 881 Година 2020, 28.05. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 29.04.2020
година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: НЕДЯЛКА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 3573 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Производството е образувано по жалба на „СЛОТ
ГРУП“ЕООД със седалище гр.Пловдив, ЖК“Тракия“, бл.255, вх.А, ет.2, ап.4 срещу
Ревизионен акт/РА/ №Р-16001619000263-091-001 от 25.07.2019г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №605/18.10.2019г. на изпълняващ
правомощията Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в обжалваната част досежно допълнително начислен ДДС
в размер на 669,52 лева, ведно с начислените лихви в размер на 112,15 лева,
както и допълнително установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за
2015г. в размер на 56,02 лева, ведно с начислените лихви в размер на 18,85
лева.
Твърди се незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената част, като се
сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от
извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и
обстоятелства, респ. доказателства за тях. Иска се неговата отмяна и присъждане
на сторените разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса. Изрично се
заявява, че не се претендира заплатеното адвокатско възнаграждение.
Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в първото
съдебно заседание чрез своя процесуален представител юриск.
Я. единствено оспорва така подадената жалба. Други съображения по
допустимостта, по доказателствата и по съществото на спора не са изложени. Не
са претендирани и разноски. До извод в обратната
насока не води депозираната по делото молба от старши юрисконсулт К. като процесуален
представител на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, доколкото нито към молбата,
нито в делото има представено пълномощно, с което същият да е упълномощен да
представлява ответника по делото.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес,
след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът
намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия/ЗВР/ №Р-16001619000263-020-001 от 11.01.2019г., издадена от В.П.А.–
Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват определяне на задължения за
корпоративен данък за периода 01.01.2015г. –
31.12.2017г., като е определен срок за приключване на производството до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 17.01.2019г.
След издаване на Заповед за изменение на ЗВР №Р-16001619000263-020-002/11.04.2019г.
на същия орган по приходите, е определен срок за приключване на ревизията до
17.06.2019г. и е разширен нейният обхват със задължения по ЗДДС за периода
29.10.2017г. – 30.11.2017г. Заповедите са надлежно връчени на ревизираното лице
по електронен път/л.757 и сл./. Извършени са процесуални действия и са събрани
доказателства, които са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в
кодекса. Спазени са и основните принципи на ДОПК.
Въз основа на събраните доказателства е съставен
Ревизионен доклад/РД/ №Р-16001619000263-092-001/01.07.2019г./л.63 и сл./ Срещу
същия е депозирано възражение, с което е представено Пълномощно във връзка със
сключен устен договор за заем за послужване за период от 01.07.2015г. до 31.08.2016г.
за предоставено МПС VW Голф 3 с рег. № Х3221ВК, с което П.Д.И. упълномощава Г.К.Е.и
П.Г.П.да управляват на територията на Р.България собствения му автомобил/л.45 и
сл./.
Впоследствие, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и като е
прието за неоснователно подаденото възражение, а представеното пълномощно не е
кредитирано като достоверно доказателство, с оглед констатирана свързаност
между П.Д.И. и дружеството-жалбоподател/наличие на трудови правоотношения между
двете лица/, е издаден и оспореният РА №Р-16001619000 263-091-001/25.07.2019г.
от В.П.А.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и В.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – Ръководител на
ревизията/л.37 и сл./.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1, т.4 ЗНАП/в редакцията към
момента на издаването им/, в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават
ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията/определен
за това с акт на Директора на компетентната териториална дирекция/ и Ръководителя
на ревизията/определен със заповедта за възлагане на ревизия/.
С оглед компетентността на органите, издали обжалвания
РА, по делото е приложено заверено копие на Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на
териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с която са определени органите
по приходите, които да възлагат ревизии, както и Заповед №
РД-09-1801/28.09.2018г. на същия териториален Директор, с която са определени
редица длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на
екипи/л.3 и сл./. Следва да се констатира също така,
че от приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, Заповедта за
изменение на ЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронните документи/л.8-10 и л.780/.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е
обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, като с
жалбата са представени Счетоводен амортизационен план/САП/, Данъчен
амортизационен план/ДАП/ и Протокол за въвеждане в експлоатация на дълготраен амортизируем актив съгласно чл.58 ЗКПО №6/15.09.2017г.,
досежно спорния актив – лек автомобил „Хюндай i20“/л.21-26/.
В срока по чл.155 ал.1 ДОПК, изпълняващ правомощията
Директор на Дирекция „ОДОП“ -Пловдив, надлежно упълномощен със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г. на Изпълнителния директор на НАП, поради отсъствието на
титуляря Г.Ж.А., видно от Заповед №8575/15.08.2019г. на Изпълнителния Директор
на НАП/л.778-779/, е постановил и Решение №605/ 18.10.2019г., с което РА е
потвърден в обжалваната в настоящото производство част/л.15-19/.
При така установеното, съдът намира, че ревизионният
акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
В хода на ревизията е установено, че основната дейност
на дружеството-жалбоподател, е управление и обслужване на компютърни средства и
системи, извършвана в нает обект – офис 14 с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Борис I-ви Покръстител“, №11а, ТЦ Европа,
ет.2, ползван съвместно с още три дружества: „СЛОТ“ЕООД, „СЛОТ.БГ“ЕООД И „СК
ПАРАЛЕЕВИ“ЕООД. Във връзка с едновременното стопанисване на обекта, „СЛОТ
ГРУП“ЕООД е префактурирало месечно частта от наема,
ел. енергията и водата на останалите три дружества. Жалбоподателят не е
регистрирано по ЗДДС лице.
Констатирано е от органите по приходите, че общата
стойност на издадените от „СЛОТ ГРУП“ЕООД фактури за продажби през периода
м.10.2016г. – м.09.2017г. е в размер на 67 080,45 лева, в т.ч. префактуриране на разходи – 6047,70 лева и от продажба на
ДМА/лек автомобил „Хюндай i20“/ - 16 000 лева.
В отговор на изпратени до дружеството-жалбоподател
ИПДПОЗЛ, както в хода на ревизията/л.400 и сл./, така и в хода на извършена
ПУФО/л.134 и сл./, обективирана в Протокол
№П-1600161803901-073-001/21.12.2018г., надлежно присъединен към ревизионното
производство, ведно със събраните доказателства с Протокол №
1640293/17.06.2019г./л.89 и сл./, са представени документи и писмени обяснения,
от които е установено следното:
„СЛОТ ГРУП“ЕООД е придобило съгласно договор за
покупко-продажба от 15.09.2017г., сключен с физическото лице Г.К.Е./управител
на „СЛОТ ГРУП“ЕООД/, лек автомобил, марка „Хюндай i20“, с рег. № РВ2757РН, с рама № NLHBB51CBCZ12941, с двигател
G4FACU486342, цвят –
черен, за сумата от 3 000 лева/л.116/. Така закупеното МПС е заведено като
актив в счетоводна сметка 205“Транспортни средства“ на 15.09.2017г./л.449/.
В деня на придобиване на лекия автомобил, същият е
продаден с договор за покупко-продажба на МПС от 15.09.2017г. на „АЛФА М“ЕООД
за сумата от 16 000 лева и е отписан/л.131/.
От извършена справка в ИС на НАП/л.84/ е установено,
че за периода от покупката на автомобила от „СЛОТ ГРУП“ЕООД до продажбата му на
„АЛФА М“ЕООД не е извършена регистрация на същия в КАТ.
При така събраните доказателства, органите по
приходите са приели, че независимо, че автомобилът е бил заведен като актив по
счетоводна сметка 205“Транспортни средства“, за същия не са налице
предпоставките на чл.96 ал.3 ЗДДС, съгласно който в облагаемия оборот не се
включват доставки на дълготрайни активи, използвани в дейността на дружеството.
При това положение е прието, че няма основание за изключване на продажната цена
от 16 000 лева от оборота за регистрация по ЗДДС.
Изготвена е таблица за реализирания оборот от
ревизираното лице, включваща стойността на извършените от дружеството облагаеми
доставки по месеци, в т.ч. и стойността на продадения през м.09.2017г.
автомобил, намален със стойността на префактурираните
разходи за наем, ел. енергия и вода /6047,70 лева/, които разходи органите по
приходите са приели, че не следва да участват при формиране на облагаемия
оборот по чл.96 ЗДДС. По този начин е установен общ облагаем оборот,
включително и общ оборот за предходните 12 месеца. Констатирано е, че дружеството-жалбоподател
достига облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС в размер на
61 032,75 лева към 30.09.2017г. За периода от 29.10.2017г. до 30.11.2017г.
дружеството поддържа оборот над 50 000 лева, като основанията за
регистрация по ЗДДС са отпаднали към 31.12.2017г.
При това положение е прието, че до 14.10.2017г. „СЛОТ
ГРУП“ЕООД е следвало да подаде в ТД на НАП заявление по образец за регистрация
по ЗДДС/което не е било сторено/, и да бъде регистрирано като такова от 28.10.
2017г. С оглед на това, и на основание чл.102 ал.3,т.1 и т.2 ЗДДС, за периода
от 29.10.2017г. до 30.11.2017г. са определени задължения по ЗДДС в размер общо
на 669,52 лева, като при определяне на данъка е прието, че той е включен в
договорената цена, съгласно чл.67 ал.2 ЗДДС. Основанията за регистрация по ЗДДС
са отпаднали към 31.12.2017г., поради което е прието, че лицето не дължи ДДС за
м.12.2017г.
За да потвърди РА в тази му част, решаващият орган е
възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната
уредба, уреждаща този вид отношения. Действително, констатирано е, че
извършените доставки в периода м.10.2016г. – м.09.2017г./префактуриране
разходи за наем, ел. енергия и вода/ следва да участват при формиране на
облагаем оборот за регистрация по реда на чл.96 ал.1 ЗДДС, както и че
основанията за регистрация по ЗДДС са отпаднали към 31.12.2017г. и лицето не
дължи ДДС не от м.12. 2017г., а от м.01.2018г., но с оглед забраната за
изменение на РА във вреда на жалбоподателя, същият е потвърден в обжалвания в настоящото производство размер.
В хода на ревизията е извършено също така и увеличение
на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015г. по реда на чл.26 т.1 ЗКПО със сумата в размер на 560,21 лв., вследствие на което допълнително е
начислен корпоративен данък в размер на 56,02 лв. и са определени прилежащи
лихви в размер на 18,85 лв.
За да сторят това, органите по приходите са
установили, че сумата в размер на 560,21 лева представлява обща стойност на
фактурите, с които е закупено гориво – автогаз за
автомобил VW Голф 3 с
рег. № Х3221ВК.
На „СЛОТ ГРУП“ЕООД са изпратени ИПДПОЗЛ, в отговор на
които са представени документи и писмени обяснения, присъединен към
ревизионното производство е и протокол от извършена ПУФО.
Съгласно представени от жалбоподателя пътни листове,
отчети и изготвена справка по фактури/номера, дата, вид и количество закупено
гориво, както и МПС, заредило горивото/л.428 и сл./, е констатирано, че през
ревизирания период от „СЛОТ ГРУП“ЕООД е използван автомобил VW Голф 3 с рег. № Х3221 ВК, за който
не е представен договор за наем и/или друг документ, доказващ връзка на
автомобила с дейността на дружеството. Представените пътни листове и данни за
осчетоводени фактури за закупено гориво по сметка 3021 „Материали“, подсметка „Горива“ е прието, че не доказват, че въпросното
МПС, респ. изписаните горива, са използвани за дейността на дружеството.
Пълномощното, представено с възражението срещу
РД/л.46/ е установено, че не е представено в хода на ревизията, въпреки, че са
изискани всички първични и вторични документи за ревизирания период. Отделно от
това е извършен преглед на данните в ИМ на НАП и е констатирано, че упълномощителят П.Д.И. не е декларирал доходи в ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г. от предоставяне на движимо имущество под наем,
изплатени от ревизираното дружество. Не са установени и данни от страна на
„СЛОТ ГРУП“ ЕООД да е подадена информация и справка по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени
доходи на П.Д.И.. Освен това, от данните в ИМ на НАП е установено, че за
периода, посочен в пълномощното и към момента на проверката, И. е в трудовоправни отношения с ревизираното дружество, или П.Д.И.
и „СЛОТ ГРУП“ЕООД са свързани лица по смисъла на §1 т.3 б. “б“ ДОПК. С оглед на
това и представеното пълномощно не е кредитирано като достоверно доказателство
за целите на ревизията.
За да потвърди РА в тази му част, решаващият орган изцяло
е възприел мотивите на ревизиращия екип, посочил е подробно и нормативната уредба,
уреждаща този вид отношения.
В хода на съдебното производство са разпитани
свидетелите П.Д.И./бивш служител на „СЛОТ ГРУП“ЕООД/ и Е.Т.П./счетоводител на
„СЛОТ ГРУП“ЕООД/.
Свидетелят И. заявява, че през 2016-2017г. е
разполагал с личен автомобил Голф с рег.№Х3221ВК, който е предоставял за
ползване на дружеството-жалбоподател, в което е работил. Когато е ползван
автомобилът, са били съставяни пътни листове, съставяни от счетоводството и на
база на тези пътни листове, са му изплащани пътни разноски. Автомобилът е
ползван само в града. Основно свидетелят е ползвал автомобила, но го е
предоставял и на свои колеги. Доколкото си спомня, в пътните листове са се
вписвали километрите, конкретният маршрут на движение, както и при кой точно
клиент е извършвано посещение.
Свидетелката П. заявява, че за закупуване на ДМА е
била уведомявана веднага, като автомобилите са били заведени въз основа на
договор, подписан пред нотариус и доколкото си спомня, това е било сторено през
2015г. Според свидетелката, органите по приходите не са признали закупения
автомобил/без да уточни кой точно автомобил/ като дълготраен актив. Идеята да
бъде закупен автомобилът е, защото жалбоподателят е имал 2-3 автомобила, една
Шкода, после е придобил още един нов автомобил, който е продаден на по-късен
момент с идеята да се ползва за дейността на дружеството, но впоследствие е бил
продаден – много скоро след покупката, но свидетелката не знае защо,
предполага, че: „…не имаше идея да се купува друг автомобил, но фирмата
преустанови дейност 2017-2018г….“. Знае за наличен договор за безвъзмездно
послужване от едно от лицата на личен автомобил, когато се налага неговото
използване за служебни цели, като твърди, че: „За Голфа имаше заем за
послужване.“. Посочва също така, че за да се признае за данъчни цели, се
изисква освен фактура на името на фирмата и пътен лист, за да може да послужи
като разходооправдателен документ, признат за данъчна
оценка. По един и същ начин са били изготвяни пътните листове за автомобилите,
собственост на жалбоподателя и за ползвания личен автомобил, като основно са
ползвани за градско обслужване и много рядко е имало извънградски разход на
горивото, като командировъчни за извън населеното място, са изготвяни от
собственика.
При така събрания доказателствен материал,
настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна
страна.
Както вече се посочи, процесният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор
по отношение на тези факти, не се формира между страните.
Относно допълнително
начисления ДДС в размер на 669,52 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на
112,15 лева.
Противоположните становища, поддържани от страните в конкретния казус се
отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във
въпроса по отношение продажбата на лек автомобил, марка „Хюндай i20“, с рег. №
РВ2757РН, с рама № NLHBB51CBCZ12941, с двигател G4FACU486342, цвят – черен, по
силата на Договор за покупко-продажба от 15.09.2017г. за сумата от 16 000 лева, извършена от страна
на жалбоподателя, може ли да намери приложение разпоредбата на чл.96 ал.3 предл. второ ЗДДС. Или иначе казано, посочената сума следва
ли да бъде включена в облагаемия оборот на дружеството по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите са достигнали до
единствения възможен извод, а именно, че разпореждането на жалбоподателя с
въпросния автомобил не попада в хипотезата на чл.96 ал.3 ЗДДС и приходите от
продажбата му следва да участват при определяне на облагаемия оборот по чл.96
ал.2 ЗДДС. Това е така, защото цитираната разпоредба визира три категории
доставки, които не се включват в облагаемия оборот по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДДС, а именно: доставките по ал.2 т.2 и 3, когато не са свързани с основната
дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални
активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът
е изискуем от получателя по чл.82 ал.2 и 3. В конкретния случай се твърди да е
налице доставка, свързана с ДМА – продажбата на въпросния лек автомобил.
За да се приложи изключението на чл.96 ал.3 предл. второ ЗДДС обаче, следва да са налице кумулативно и двете предпоставки, визирани в закона. Първо, предмет на доставката да е дълготраен материален или нематериален актив и второ, този актив да е използван в дейността на съответното лице. При липсата на която и да е от посочените предпоставки, изключението на закона не може да се приложи. Разпоредбите на ЗДДС са императивни и е недопустимо те да бъдат тълкувани разширително.
По делото не е спорно, че въпросният лек автомобил е заведен като ДМА, но
няма данни да е бил използван в дейността на „СЛОТ ГРУП“ЕООД, т.е. липсва
втората предпоставка на закона. До извод в обратната насока не водят и
твърденията на жалбоподателя, че не са извършени разходи, доколкото въпреки
липсата на извършени разходи, би следвало ползването на автомобила за дейността
на дружеството да е оставило някаква следа, в т.ч. да е изготвен пътен лист с
посочени в него данни за шофьор, маршрут, начални показания на километраж,
крайни показания на километраж, изминати километри и др.под. Такива
доказателства не само не са представени, но и липсват конкретни твърдения за
каква точно дейност е бил използван автомобилът в малкото часове, в които е бил
притежание на „СЛОТ ГРУП“ЕООД. На това само основание, разпоредбата на чл.96
ал.3 предл. второ ЗДДС не следва да намери приложение
в настоящия случай.
Доколкото обаче, е спорно и наличието на основания за завеждане на лекия
автомобил като ДМА, следва да бъде съобразено на първо място, че за целите на
ЗДДС, съгласно §1 т.83 ДР на ЗДДС/в приложимата редакция/, дълготрайни активи
са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице: а/
недвижими имоти по т.82 и превозни средства по т.49, с изключение на тези по
буква „з“ и б/ различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или
биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО със стойност при придобиване,
производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лева.
Не е спорно, че въпросният лек автомобил представлява превозно средство по
смисъла на т.49 от §1 ДР ЗДДС, поради което следва да се приеме, че същият е и
дълготраен актив по смисъла на ЗДДС. Като такъв обаче, същият следва да бъде
счетоводно отчетен в предприятието на жалбоподателя, като основните изисквания
за това са определени в ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. В конкретния
случай приложим е счетоводен стандарт/СС/ 16 – Дълготрайни материални активи, в
чиято т.2 е дадено определението за дълготраен материален актив/ДМА/, а именно:
ДМА са установими нефинансови ресурси, придобити и
притежавани от предприятието, които: а/ имат натурално-веществена форма; б/ се използват
за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване
под наем, за административни или за други цели; в/ се очаква да бъдат
използвани през повече от един отчетен период. Като съгласно т.3.1 от същия СС
16, един актив се признава и се отчита като ДМА, когато: а/ отговаря на
определението за ДМА; б/ стойността на актива може надеждно да се изчисли; в/
предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива. Т.е. въведени
са кумулативни предпоставки, като при липсата на която и да е от тях, не следва
даден актив да се признава и отчита като ДМА.
Все в тази насока следва да бъде съобразена и разпоредбата на т.1 от СС 16,
регламентираща, че този стандарт се прилага при отчитането на всички ДМА, с
изключение на: закупените и държаните в предприятието с цел продажба;
придобитите за тясно специализирани дейности, които изискват различен от
посочения в този стандарт подход; регламентираните в друг стандарт. Или иначе
казано, този стандарт няма да е приложим, когато лекият автомобил е бил закупен
с цел продажба, който факт изключва и необходимостта същият да бъде завеждан,
съответно отписван като ДМА, по отношение на него няма да се начисляват и
амортизации и т.н.
От една страна, не е спорно, че въпросният актив/лек автомобил „Хюндай i20“/ има
натурално-веществена форма.
От друга страна обаче, както вече се посочи, от събраните по делото
доказателства не се установява същият да е бил използван за производството
и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за
административни или за други цели. Това е така, защото връзката на придобития
актив с дейността на жалбоподателя следва да се установява от съществуващи
информационни източници, каквито в конкретния случай липсват. Такива биха били
например изготвени пътни листове за извършени пътувания, доказателства за
извършени разходи за гориво, масла, винетки, застраховки и др.под., но такива
не са представени. Представените в хода на ревизията първични счетоводни
документи удостоверяват разхода за закупуване на МПС и неговото счетоводно
отразяване, но не и връзката му с дейността на предприятието. До извод в
обратната насока не водят наведените в жалбата по административен ред
възражения, че от лицето не са изисквани документи, доказващи ползването на автомобила
като дълготраен актив, доколкото в случай, че жалбоподателят е разполагал с
такива и не ги е представил в хода на ревизионното производство по една или
друга причина, е нямало пречка да ги представи с възражението срещу РД, респ. с
жалбата по административен и/или съдебен ред. Такива обаче, не са представени.
Вписването на въпросния актив в САП и ДАП, както и изготвянето на протокол за
въвеждането му в експлоатация, не са доказателства за използване на актива за
дейността на предприятието.
Недоказано остана и твърдението, че закупеният актив се е очаквало да бъде
използван през повече от един отчетен период. За да се създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение,
жалбоподателят следваше да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че е
закупил този автомобил, за да черпи икономическа изгода от него – така например
би могъл да представи доказателства, че притежаваните от дружеството МПС са
недостатъчни за развиваната дейност, че с оглед многобройните клиенти е нает
допълнителен персонал, в т.ч. и шофьори, които да извършват посещения на
клиентите на място по обектите им, че притежаваните МПС са остарели,
амортизирани, често се ремонтират и има необходимост от резервно МПС, че се
планира разширяване дейността на дружеството и др. под. Такива доказателства
обаче не са представени.
И най-сетне, за да се приеме, че отчуждаването на този актив е станало
„неочаквано“, е следвало да са били налице непредвидени обстоятелства – такива,
които лицето не е очаквало да се случат в рамките на този един отчетен период.
Доказателства за това също не се представиха.
Напротив, налице са достатъчно доказателства, които обосновават тезата на
органите по приходите, че спорният лек автомобил е закупен именно с цел
продажба. Достатъчно в тази връзка е да посочи, че управителят на
дружеството-жалбоподател е продал собствения си лек автомобил на дружеството,
чийто едноличен собственик и управител е на 15.09.2017г. с договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, удостоверена от Росица
Танчева, нотариус в района на ПРС, което действие е регистрирано под № 3340 /л.116-гръб/
и което очевидно е станало след 13,42 часа, доколкото от вписаната като
представена при неговото подписване вносна бележка за платена ДТ /л.118-гръб/
се установява, че паричният превод е бил извършен в 13,42 часа. В същия ден и
при същия нотариус под рег. № 3342/само с един номер разлика/ е регистрирана и
нотариалната заверка на подписите на договор за покупко-продажба на МПС, с
който „СЛОТ ГРУП“ЕООД продава на „АЛФА М“ЕООД лекия автомобил „Хюндай i20“/л.131/. При това
положение, за да се приеме тезата на жалбоподателя, следва да се установи по
безспорен начин, че на 15.09.2017г. след 13,42 часа до края на работното време
на нотариуса, жалбоподателят счетоводно е заприходил
закупения от него автомобил с очакването да го използва за повече от един
отчетен период, в т.ч. е изготвил и протокол, с който го е въвел в
експлоатация, използвал го е за дейността на дружеството, но случайно е получил
добра оферта от клиент „АЛФА М“ЕООД, на който автомобилът е бил продаден.
Именно тази случайност в настоящия казус няма как да бъде приета като
непредвидено обстоятелство, доколкото, за да бъде случайността такова
непредвидено обстоятелство, следва да не е в резултат на действие или
бездействие на жалбоподателя, а очевидно приемайки офертата за добра, същият е
решил да не използва автомобила за дейността на предприятието си, а да го
продаде с цел печалба.
До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаната по делото
свидетелка П., доколкото същите са доста объркващи и от тях не става ясно нито за
кой конкретно автомобил става въпрос, нито каква е била целта за неговото
закупуване, съответно каква е била причината да бъде продаден в деня, в който е
закупен.
При това положение, съдът намира, че осчетоводяването от дружеството -
жалбоподател на спорния автомобил като ДМА е сторено в нарушение на ЗСч и СС
16, тъй като същият не отговоря на определението за ДМА по смисъла на т.2 от СС
16, или липсва и първата предпоставка на чл.96 ал.3 предл.
второ ЗДДС.
Следва в тази връзка да се посочи, че според чл.110 ал.2 ДОПК, ревизията е
съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Принципът на
„Законност”, установен в чл.2 ал.1 ДОПК изисква при осъществяване на това производство,
органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от
закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо
място, принципът за „Обективност”, възведен в чл.3 ДОПК, безусловно налага
задължението органите по приходите в производствата по ДОПК да установяват
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и
отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този
кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а
истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в
кодекса. Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 ДОПК,
според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно,
когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително за прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение
възлага доказателствената тежест в административното
ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната
власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които
позволява събирането на необходимата пълнота от данни/доказателства/ за
установяването на законосъобразното, респ. на незаконосъобразното възникване,
развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия
отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява
властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му
документи и писмени обяснения.
Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е
неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред
контролния в данъчната администрация орган. При положение, че резултатът е
отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно
обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на
това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и
разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете
страни - данъчният субект и административният орган са равнопоставени.
Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени
към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно
фактите, релевантни за спорното право. Решаващо при разпределението на доказателствената тежест между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата, е обстоятелството
каква правна последица страната претендира като настъпила, като относно факта,
обуславящ тази последица, страната носи доказателствената
тежест.
Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се уточни също така и че
доказателствената тежест не е равнозначна на
задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно
този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени
служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената
тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича
от законоустановеното задължение за съда да реши
делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го
измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо
от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви
доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда
означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото
проявление.
Или иначе казано, щом закупеният лек автомобил „Хюндай i20“ не отговаря на
определението за ДМА по смисъла на т.2 от СС 16, не се признава и отчита като
такъв, съгласно т.3.1 от същия СС 16. При това положение следва да се приеме,
че е бил закупен с цел продажба и неговата доставка е облагаема такава и следва
да бъде включена в облагаемия оборот на лицето.
За пълнота следва да се посочи също така, че според разпоредбата на чл.96
ал.1 ЗДДС/в приложимата редакция/, уреждаща предпоставките за задължителна
регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв.
или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон. Въпросният нормативен текст очевидно очертава следния фактически състав,
при проявлението на който възниква задължение за регистрация по ЗДДС: данъчно задължено
лице по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДДС и формиран облагаем оборот в размер над 50
000 лв. в период от време - 12 последователни месеца преди текущия месец, през
който да е достигнат този оборот.
Няма спор, че дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице по смисъла
на чл.3 ал.1 ЗДДС. Според разпоредбата на чл.96 ал.2 ЗДДС, облагаемият оборот е
сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1.облагаеми доставки,
включително облагаемите с нулева ставка; 2.доставки на финансови услуги по чл.46;
3.доставки на застрахователни услуги по чл.47. “Облагаема доставка” пък според
определението, дадено в чл.12 ал.1 ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга
по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго.
Тези разпоредби и изложените по-горе съображения налагат несъмнения извод,
че към 30.09.2017г. „СЛОТ ГРУП“ЕООД в качеството си на данъчно задължено лице
по смисъла на ЗДДС, е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. в резултат на
извършваната от същото независима икономическа дейност и следователно за него
са налице визираните в закона основания за регистрация по ЗДДС. Това е така,
тъй като, както вече се посочи, процесната продажба
на лек автомобил „Хюндай И20“ за сумата от 16 000 лв., извършена от страна
на жалбоподателя, е облагаема доставка, попада в обхвата на извършваната от
дружеството „независима икономическа дейност” по смисъла на чл.3 ал.2 ЗДДС и
следва да бъде включена в облагаемия оборот по чл.96 ал.2 ЗДДС.
По същите съображения, законосъобразни се явяват и изводите на органа по
приходите за наличие на основания за задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като
за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2017г., дружеството е реализирало облагаем
оборот по смисъла на ЗДДС в размер на 61 032,75 лв. и съгласно изискванията на
чл.96 ал.1 ЗДДС/в приложимата редакция/ е следвало в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление
за регистрация по ЗДДС, като в конкретния случай това е следвало да стане до
14.10.2017г.
С оглед на изложеното, съдът приема възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, а РА за законосъобразен в тази му част, в т.ч. и относно установените
задължения за ДДС в размер на 669,52 лева, вкл. и по отношение на начислените
лихви съобразно чл.175 ДОПК в размер на 112,15 лв., доколкото органите по
приходите са определили математически вярно задълженията и начислените лихви за
забава.
Относно извършеното
увеличение на счетоводния финансов резултат за 2015г. по реда на чл.26 т.1 ЗКПО
със сумата в размер на 560,21 лева.
Приходните органи приемат, че сумата в размер на 560,21 лв. представлява
начислени от дружеството разходи за гориво на лек автомобил VW Голф 3 с рег. № Х3221ВК, които разходи обаче,
са несвързани с дейността на дружеството. Както вече се посочи, за да достигнат
до тези изводи, са приели, че за въпросния автомобил не е представен договор за
наем и/или друг документ, доказващ връзка на автомобила с дейността на
дружеството. Ето защо и счетоводният финансов резултат на
дружеството-жалбоподател е увеличен по реда на чл.26 т.1 ЗКПО.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно
разпоредбата на чл.26 т.1 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни
разходи, несвързани с дейността.
От събраните писмени доказателства по делото се установи, че изводите на
органите по приходите са правилни и законосъобразни, тъй като жалбоподателят не
доказа, че разходите по процесните фактури, са
свързани с неговата дейност. Това е така, тъй като осчетоводяването от жалбоподателя
на разходи въз основа на първични счетоводни документи е от значение за
определянето на счетоводния финансов резултат, който е значим за съществуването
на задължения за корпоративен данък след преобразуването му по реда на ЗКПО
/чл.18 ал.1 ЗКПО/. С аргумент за противното от чл. 26 т.1 и т.2 ЗКПО, за да
бъде признат за данъчни цели счетоводният разход следва да бъде свързан с
дейността на данъчно задълженото лице и да е документално обоснован по смисъла
на чл.10 от закона. Разходите, които не са свързани с дейността и не са
документално обосновани формират данъчни постоянни разлики по чл.26 т.1 и т.2 ЗКПО и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат/чл.23 ал.2, т.1 ЗКПО/.
Връзката на разходите с дейността на данъчно задълженото лице следва да се
установява от съществуващи информационни източници, каквито за спорните разходи
не съществуват. Представените в хода на ревизията първични счетоводни документи
не само не удостоверяват счетоводно разхода, но не установяват връзката му с
дейността на предприятието.
До извод в обратната насока не води представеното по делото пълномощно,
доколкото от неговия прочит се установява единствено и само, че въпросните лица
Г.К.Е.и П.Г.П.са били упълномощени в качеството им на физически лица, но не и в
качеството им на управител и/или служител на „СЛОТ ГРУП“ЕООД. По идентичен
начин стои въпросът и с показанията на разпитания по делото свидетел И.,
доколкото същият от една страна твърди, че е притежавал спорния автомобил през
2016-2017г., при положение, че установените задължения касаят 2015г.,
вследствие на извършени разходи през този период, а от друга страна заявява, че
са му били изплащани разноски, за което по делото няма данни, както и няма
данни в изготвяните пътни листове да са били посочвани конкретни маршрути и
посетени клиенти, в каквато насока са показанията на същия свидетел.
На следващо място няма как да не бъде отбелязан и фактът, че данните в
представената справка за извършени разходи за гориво/л.428-429/ не съответстват
на данните в приложените по делото счетоводни документи и по-конкретно Сметка
401“Доставчици“/л.535 и сл./ и журнал на Сметка 501“Каса в лева“ /л.554 и сл./.
Така например в приложената справка, фактурите с №№ **********/02.07.2015г.;
№**********/04.07.2015г.; №**********/06.07.2015г. и т.н./л.429-гръб/, с които
се твърди да е закупено гориво за „автомобил
VW голф
3, ***“ се установява, че са
намерили отражение в посочените по-горе счетоводни сметки 401 и 501, но срещу
тях е вписано „гориво за Мерцедеса от
Лукойл България ЕООД“ или „гориво за Маздата от Лукойл България ЕООД“/л.537, съответно
л.562-гръб/. Или иначе казано, установява се не само, че въпросните разходи не
са свързани с дейността на дружеството-жалбоподател така, както са заявени, но
и че не са надлежно осчетоводени. Действително, притежаването на първичния
счетоводен документ обосновава документално промяната в имуществото, но само и
единствено тогава, когато отразява вярно стопанската операция, в какъвто смисъл
е разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗКПО. В конкретния случай не може да бъде
безспорно установено извършеният разход за гориво кой точно автомобил касае –
така, както е посочено в представената от жалбоподателя справка и в каквато
насока се представят доказателства/VW Голф 3 с рег. №Х3221ВК/ или счетоводно
отразените в сметки 401 и 501/Мерцедес и Мазда/.
При това положение, съдът намира, че жалбоподателят не е представил годни
доказателства, от които по безспорен начин да бъде установено използването на
въпросния автомобил VW Голф
3 с рег. №Х3221ВК за дейността на дружеството.
С оглед на гореизложеното, се налага извод, че са налице обстоятелствата по
чл.26 т.1 ЗКПО – жалбоподателят е отчел разходи за процесния
период, несвързани с дейността на дружеството, които не се признават за данъчни
цели, поради което правилно органите по приходите са увеличили счетоводния
финансов резултат за 2015г. със сумата в размер на 560,21 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, а РА за законосъобразен и в тази му част, в т.ч. и относно
допълнително установения корпоративен данък за 2015г. в размер на 56,02 лв.,
вкл. и по отношение на начислените лихви съобразно чл.175 ДОПК в размер на 18,85
лв., доколкото органите по приходите са определили математически вярно задълженията
и начислените лихви за забава.
Тук е мястото и да се посочи, че съдебното решение не може да почива на
предположения, а само и единствено на безпротиворечиви
изводи, основани на несъмнено установени в производството факти и
обстоятелства. В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател
разполагаше с пълната възможност да докаже поддържаните от него твърдения, но
това не бе сторено.
На основание изложените мотиви, жалбата като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена. При този изход на спора на ответника се дължат сторените разноски,
но доколкото същите са претендирани от лице без
представителна власт, съдът не дължи произнасяне.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЛОТ ГРУП“ЕООД със седалище гр.Пловдив, ЖК“Тракия“,
бл.255, вх.А, ет.2, ап.4 срещу Ревизионен акт №Р-16001619000263-091-001 от 25.07.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №605/18.10.2019г.
на изпълняващ правомощията Директор на Дирекция “ОДОП“ - Пловдив, в обжалваната част досежно допълнително начислен ДДС в размер на 669,52
лева, ведно с начислените лихви в размер на 112,15 лева, както и допълнително
установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в размер на 56,02
лева, ведно с начислените лихви в размер на 18,85 лева., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :