РЕШЕНИЕ
№ 2455
гр. Пловдив, 20.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди
двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня
Петкова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Славена
Костова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административнонаказателно дело № 2527 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател
Л.Н.Н. с ЕГН **********,
с посочен адрес ***, обжалва Решение № 1667/15.08.2022 г. на Районен съд Пловдив,
8 н.с., постановено по АНД № 2643/2022 г. С обжалваното решение е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № 3800250 на ОД на МВР Пловдив, с който
на жалбоподателя Н. е наложена глоба от 50 лева на основание чл.182, ал.1, т.2
от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение, като се
сочи, че издаването на електронния фиш е в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН и в
случая не е било допустимо издаването на електронен фиш, а е следвало нарушението
да се установи с АУАН и санкционира с наказателно постановление. Акцентира се
върху допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно
неизясняване на въпроса относно собствеността на МПС, с което е извършено нарушението и оттам на
съпричастността на жалбоподателя към същого. Моли се за отмяна на съдебното
решение, както и на електронния фиш. В съдебното заседание жалбоподателят Н. не
се явява, но е депозирала молба, в която сочи, че поддържа касационната си
жалба.
Ответникът по касационна жалба ОД на МВР - Пловдив не
депозира отговор по жалбата и не изпраща представител в съдебното заседание
пред касационния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Костова моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд Пловдив,
като е изложил в решението си установената фактическа обстановка, която се
възприема и от настоящия съд, поради което и няма да бъде повтаряна, е
достигнал до извод относно установеност на административното нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден електронният фиш против жалбоподателя Н.,
като в тази връзка е обсъдил приетите по делото доказателства, съставляващи
част от административната преписка и обосновано и правилно е отхвърлил
възраженията на жалбоподателя, изложени във въззивната му жалба относно
годността на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. да удостовери релевантните за нарушението
обстоятелства. Подробно е мотивиран и
изводът на съда относно наличната законова основа за издаване на електронни
фишове и по отношение на нарушения по ЗДвП, за които се налага глоба в размер
от 50 лева, като тези мотиви на първоинстанционния съд се възприемат от
мнозинството на настоящия съдебен състав като правилни и основани на закона.
Направеният от страна на районния съд извод досежно
субекта на административнонаказателната отговорност, а именно, че това е именно
жалбоподателят Н. в качеството ѝ на собственик на МПС, с което е
осъществено нарушението за скорост, който извод е основан върху констатираната
липсата на депозирана от нея декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и неоспорване
на това обстоятелство от жалбоподателя, според настоящия съд обаче се явява
необоснован. Вярно е, че в рамките на въззивното производство жалбоподателят Н.
не е оспорила отразеното в електронния фиш обстоятелство, че същата е
собственик на записаното там МПС. Пред касационния съд обаче, последната
заявява именно такова възражение, като в тази връзка и основателно е
оплакването ѝ относно това, че по делото липсват доказателства, от които
да се направи извод касателно собственика на автомобила, а оттам и относно
законосъобразното реализиране на нейната административнонаказателна
отговорност. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство, а според чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето
по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. Действително, в рамките на приетата от съда административна преписка не е
приложена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, както е констатирано в
обжалваното съдебно решение. Същевременно обаче, по преписката липсват и
каквито и да било доказателства, от които да се направи извод относно това дали
в действителност към датата на извършване и записване с АТСС на нарушението с
автомобила, посочен в електронния фиш, същият автомобил е бил собственост
именно на посоченото във фиша физическо лице. В тази насока и независимо от
това, че не е било налице изрично оспорване на това обстоятелство пред районния
съд от страна на жалбоподателя, то съдът е бил длъжен служебно, при
съобразяване на изискването да осигури обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото /съгласно чл.13 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН/, да събере относими към изясняване на фактите по делото доказателства,
като в конкретния случай изиска попълване на административната преписка със
съответна справка за собственост на МПС, описано по електронния фиш към датата
на извършване на нарушението. Доколкото настоящата съдебна инстанция разглежда
делото съгласно чл.63в от ЗАНН по реда на Глава дванадесета от АПК, а съгласно
чл.220 от АПК е налице забрана за нови фактически установявания от касационния
съд, се налага извод за необходимост от отмяна на обжалваното съдебно решение и
връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав, който да извърши нужната проверка на останалите действително неизяснени
при първото разглеждане на делото факти относно собствеността на автомобила,
записан като такъв, с който е извършено административно нарушение.
Воден от горното, на
основание чл.222, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1667 от 15.08.2022
г., постановено по АНД № 2643/2022 г. на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.