Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 264
гр. Варна, 15.11.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при
секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като
разгледа докладваното от съдия М.Христова
в.т.д.№296
по описа за 2017г. на ВнАС,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалби, както следва: 1/ въззивна
жалба от Г.Г.К. срещу решение №30/11.01.2017 година по т.д.№ 853/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Варна и 2/ въззивна
частна жалба срещу определение №928/27.03.2017 година по т.д.№ 853/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на
въззвника за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, по реда на чл.248 от ГПК.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението на съда е неправилно, доколкото съдът
е приел, че не са налице елементите на чл.135 ЗЗД. С налагането на запор върху
дружествените дялове и прекратяване на участието на А Н в „Телемонд“ ООД безспорно
възниква задължение за „Телемонд“ ООД да изплати на взискателя припадащата се
на съдружника длъжник част от имуществото, определено, на осн.чл.125, ал.3 ТЗ. А
Н е длъжник по цедираното вземане. Г.К. се явява кредитор на „Телемонд“ ООД с
вземане за припадащата се част от имуществото.
В
хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК по силата на закона възниква солидарна
отговорност между дружеството и съдружникът длъжник. Фактът на възникване на
пасивна солидарност се черпи от вида на възраженията, които са предоставени на
дружеството в хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК, а именно възражения за
настъпило удовлетворяване на задължението, не само произтекло от действия на
дружеството, но и от такива от страна на длъжника – съдружник. Ето защо,
дружеството, в производството по чл.517,ал.3 от ГПК има качеството на солидарен
длъжник, а не на трето задължено лице.
Твърди
се, че действията по прехвърляне на имотите са предприети незабавно след
получаване на изявлението за прекратяване на участието на А Н. Капиталът на
новоучреденото дружество „Палах“ ЕООД се притежава от „Телемонд“ ООД.
Непосредствено след апорта „Телемонд“ ООД е прехвърлил всичките дялове от
капитала на „Палах“ ЕООД, които е придобил срещу апортираните имоти. Дяловете
са прехвърлени без заплащането на каквато и да е цена на съдружника в
„Телемонд“ ООД Стефан Косев, поради което са налице и останалите предпоставки
за уважаване на предявения иск: увреждане, което настъпва с всяко отчуждаване
на имущество и знание за същото. Знанието е налице и предвид обстоятелството,
че двете дружества са свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ.
Още
повече, че с решение по т.д.1277 /2016 година на Окръжен съд Варна е прекратено
дружеството „Телемонд“ ООД и е открито производство по ликвидация.
По
същество се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
С
частната жалба се претендира отмяна на определение №928/27.03.2017г. на ВОС и постановяване
на друго, с което да не се присъждат разноски в полза на ответника, поради
липса на доказателства за извършването им. В условие на евентуалност за
намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание и с писмено становище въззивникът Г.Г. К, чрез адв.С., поддържа подадените жалби. По
същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените в
производството разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна „Палах” ЕООД, с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмена защита,
чрез адв.П., оспорва подадените жалби като неоснователни. Твърди, че решението
на първата инстанция е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните
по делото доказателства. От същите се установява, че ищецът няма качеството на
кредитор по отношение на дружеството „Телемонд“ ООД, тъй като същият има
качеството кредитор на А Н, а дружеството е задължено спрямо него за изплащане стойността
на дела на съдружника с прекратено участие, определен по реда на чл.125, ал.3
от ТЗ. Правото на взискателя да прекрати дружеството по чл.517, ал.3 от ГПК е
негово потестативно право, но не го превръща в кредитор на „Телемонд“ ООД.
Твърди
още, че апортната вноска е особен вид отчуждителна сделка, при която правото на
собственост се прехвърля в полза на капиталовото търговско дружество, а срещу
нея отчуждителят получава акции от новоучреденото АД или дялове от учреденото
ООД. В този смисъл сделката има възмезден характер. В процесния случай по
силата на извършената непарична вноска в капитала на „Палах“ ЕООД, „Телемонт“
ООД е прехвърлило собствеността на недвижимите имоти, предмет на същата, като е
придобило всички дялове от съответното дружество. Правото на собственост върху
апортната вноска е придобито от момента на учредяване на дружеството „Палах“
ЕООД, като от този момент „Телемонд“ ООД е станало собственик на всички дялове
от новоучреденото дружество „Палах“ ЕООД.
Сочи,
че увреждане би могло да има само по отношение на кредиторите на дружеството,
което е извършило апортната вноска, поради което и доколкото ищецът не
притежава това качество, то за него увреждане не е настъпило.
Възразява
и по оплакването за наличие на „знание за увреждането“, тъй като презумпцията
по чл.135, ал.2 от ЗЗД е неприложима и не може да бъде разширена до хипотезата
на пар.1 от ДР на ТЗ., когато търговските дружества са свързани лица.
Презумпцията за знание се отнася само до изчерпателно посочените в разпоредбата
на закона лица.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди
направените по делото разноски.
По
отношение на частната жалба изразява становище за неоснователност на същата.
При разглеждане на делото пред първата инстанция своевременно е представен
списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за извършване на разноските за
адвокатско възнаграждение, поради което са налице предпоставките за
присъждането му в полза на ответника по делото.
Претендира
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на определението на ВОС.
В
съдебно заседание и с писмено становище, чрез адв. П., оспорва жалбата и
поддържа подадените отговори. По същество моли съда да потвърди решението на
първата инстанция и му присъди направените по делото разноски. Прави възражение
за прекомерност на уговорения от ответника адвокатски хонорар, като твърди, че
няма доказателства за заплащането му.
Въззиваемата
страна „Телемонд” ООД не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание и с
писмено становище, чрез адв.Я., оспорва жалбите като неоснователни. Твърди, че
предмет на цесията, от която ищецът черпи права е вземането по издадения
обратен изпълнителен лист от ВОС на 27.04.2016г., което следва датата на
извършване на апортната вноска – 26.04.2016г. Предвид изложеното, към датата на
извършване на апорта дружеството не е знаело, нито е могло да знае, че ще
възникне притезание в тези размери, което ще бъде цедирано на ищеца по делото,
за да има намерение за увреждане на кредитора. Уведомлението за прекратяване дяловото
участие на съдружника е получено на 12.05.2016г.
По
отношение на вида на отчуждителната сделка – апорт излага същото становище като
въззиваемата страна „Палах“ ЕООД, а именно че е особен вид сделка, която има
възмезден характер, с оглед придобиване дяловете от новоучреденото дружество.
Оспорва
качеството кредитор на ищеца, като твърди, че същият е такъв по отношение на
съдружника длъжник А Н, но не и дружеството „Телемонтд“ ООД.
Твърди,
че не е налице увреждане, както с оглед липсата на качество на кредитор на
ищеца, така и предвид обстоятелството, че апортната сделка има възмезден
характер.
Не
е налице намерение за увреждане, тъй като сделката е извършена преди получаване
на уведомлението, а приложението на презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД не може
да бъде разширено до лицата посочени в пар.1 от ЗР на ТЗ.
По
същество моли съда да постанови решение ,с което да отхвърли жалбата, потвърди
решението на първата инстанция.
По
отношение искането на въззивника за разноски твърди, че по делото не са
представени доказателства за реалното им извършване, тъй като платежните
нареждания за изплащане на дивидент не са доказателство за получаване на
възнаграждение в посочения размер. В условие на евентуалност прави възражение
за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира производството
за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока
за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални
пропуски от страна на първоинстанционния съд.
Производството
пред ВОС е образувано по предявен иск от Г.Г.К. срещу «Телемонд» ООД и «Палах» ЕООД за обявяване за недействителен
спрямо Г.Г.К. на увреждащите го действия, изразяващи се в направената от
«ТЕЛЕМОНД» ООД в капитала на «ПАЛАХ» ООД непарична вноска, обективирана в нотариално
заверено съгласие с рег. № 2061/14.03.2016 год. на нотариус Ж Т, с правно
основание чл.135 ЗЗД.
В
исковата молба се излагат твърдения, че ищецът, въз основа на договор за цесия
от 29.10.2015 год., сключен с „Пикадили“ ЕАД, е придобил вземане срещу лицето А
Н, произтичащо от издаден по гр.д. № 1440/2011 год. на ВРС обратен изпълнителен
лист за сума в размер на 4 935 160.46 лева. Цесията е била съобщена
на длъжника на 26.11.2015 год., като на 27.11.2015 год. ищецът е образувал
изпълнително дело № 1491/2015 год. по описа на ЧСИ. По същото, със заявление №
20151215165325 в Агенция по вписванията, е вписан запор върху притежаваните от
длъжника Неделчев 50 дружествени дяла в ответното дружество „Телемонд“ ООД. На
последното е връчено изявление за прекратяване на участието на длъжника А Н в
дружеството по реда на чл.517, ал.3 ГПК, на 04.01.2016г.
С
последващо определение от 08.04.2016г. по в.гр.д. № 502/2016 год. на ВОС е
обезсилен издадения изпълнителен лист, но с определение №1095/26.04.2015г. по
въз.гр.д.№3344/2012г. на ВОС е издаден нов изпълнителен лист за същата сума.
Въз основа на същия е образувано изп.д. № 20168080400640, отново е вписан запор
на дружествените дялове на Неделчев в „Телемонд“ ООД, като изявление за
прекратяване на участието по реда на чл.517, ал.3 ГПК е връчено от ЧСИ по реда
на чл.47 ГПК на 06.06.2016 год.
Излага
още, че въпреки вписаните запори, последицата от които е, че дружеството дължи
на взискателя припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото на
дружеството, определена по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, ответникът „Телемонд“ ООД е
предприел действия, намаляващи стойността на ликвидационния дял на съдружника – длъжник. Последните се изразяват в направената на
16.03.2016 год. непарична вноска в капитала на втория ответник „Палах“ ЕООД
чрез внасянето в капитала му на описаните в исковата молба два недвижими имота,
която вноска е обективирана в нотариално заверено съгласие с рег. №
2061/14.03.2016 год. на нотариус Ж Т. Твърди, че отчуждаването на недвижими
имоти представлява увреждащо действие, тъй като сделката е сключена под
стойността на данъчната оценка и поради намаляване стойността на ликвидационния
дял на съдружника – длъжник.
Знанието
за наличието на задължение е налице, предвид връчените изявления за заличаване
и запор на дружествени дялове, едностранния и безвъзмезден характер на сделката,
както и с оглед свързаността на двете дружества, съгласно разпоредбата на пар.1
/1/ от ДР на ТЗ.
В
съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа предявения иск. По същество
моли същия да бъде уважен и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответниците
по делото, с писмени отговори, оспорват предявения иск с идентични възражения:
Ищецът Г.Г.К. няма качеството кредитор по отношение на първия ответник
„Телемонд“ ООД, тъй като законът не предвижда взискателят да замести съдружника
във вземането му по чл.125, ал.2 ТЗ срещу дружеството, а го сдобива с
потестативното право да иска прекратяване на същото.
С
влязло в сила определение №902/08.04.2016 год. по в.ч.гр.д.№502/2016 год., е
обезсилен изпълнителеният лист срещу длъжника А Н. Именно вземането по
обезсиления изпълнителен лист е било предмет на договора за цесия и на
образуваното изп.дело № 1491/2015 год. на ЧСИ З Д, по което изпълнително дело
взискателят /ищец/ е бил овластен да предяви иск по чл.517, ал.3 ГПК. След като
изпълнителнят лист е обезсилен, а изпълнителното производство прекратено, то
качеството на взискател на ищеца е отпаднало и последиците от действията по
принудително изпълнение върху дела на съдружника Неделчев са обезсилени с
обратна сила. Цесията не е надлежно съобщена на длъжника.
Качеството
на кредитор се оспорва и по второто образувано изпълнително дело № 640/2016
год. Твърди, че по същото не е възникнало правото за взискателя да предяви иск
по чл.517, ал.3 ГПК поради невръчване на изявление за прекратяване на
членството на съдружника Неделчев, от една страна и от друга, дори да се приеме
сочената от ищеца дата на връчване /06.06.2016 год./, към датата на предявяване
на иска не е изтекъл 3-месечния срок по чл.517, ал.3 ГПК, нито същият е
овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството. Твърди се и липса на вземане на ищеца спрямо А
Н доколкото изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп.дело №
640/2016 год. е издаден на 27.04.2016 год. в полза на „Пикадили“ ЕАД и като
последващ такъв, не е предмет на договора за цесия от 29.10.2015 год.
Оспорва
се наличието на увреждащо действие на сделката предвид възмездния характер на
апортната вноска, както и за неприложимост на презумцията на чл.135, ал.2 ЗЗД
относно търговски дружества.
Съдът,
след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между
страните по делото не е налице спор относно фактите по делото, установени
надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва:
С
договор за прехвърляне на вземане от 29.10.2015 год., „Пикадили“ ЕАД прехвърля на
ищеца Г.Г.К. вземане от А Л Нв размер на 4 935 160.46 лева, въз
основа на обратен изпълнителен лист, издаден от РС – Варна, - 12-ти състав.
До
длъжника А Л Не било изпратено уведомление за извършената цесия, изходящо от „Пикадили“
ЕАД, на адрес гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ 298, ет.2 ап.10. Връчването на
уведомлението е удостоверено от нотариус Кънчо Ицков на 26.11.2015 год. чрез
залепване на уведомление на посочения адрес.
С
молба вх.№ 24014/27.11.2015г. ищецът Г.Г.К. е образувал изпълнително дело 20158080401491
при ЧСИ с рег. № 808 З Д, като в молбата за образуването му е посочил като
изпълнителни действия – запор върху дружествени дялове на длъжника в ответното
дружество „ТЕЛЕМОНД“ ООД, както и запор върху разкритите на името на длъжника
банкови сметки, банкови касети и сейфове, както и финансови инструменти. ПДИ до
длъжника е връчена на 15.01.2016 год.
Наложеният
запор върху дружествените дялове на длъжника А Н е вписан в ТР, воден при АВ,
по партидата на „ТЕЛЕМОНД“ ЕООД на 15.12.2015 год.
С
молба вх. №28921/21.12.2015 год., взискателят Г.Г.К. е обективирал изявление за
прекратяване на участието на длъжника Неделчев в „ТЕЛЕМОНД“ ООД по реда на
чл.517, ал.3 ГПК, което изявление е връчено на дружеството – ответник на
04.01.2016 год. /л.20/.
С
постановление от 05.04.2016 год., ЧСИ е овластил взискателя Г.К. да предяви иск
за прекратяване на „ТЕЛЕМОНД“ ООД, въз основа на което постановление ищецът е
предявил иск по чл.517,ал.3 ГПК и е образувано т.д. № 503/2016 год.
С
влязло в сила определение от 08.04.2016г.,
постановено по ч.гр.дело №502/2016г на ВОС е обезсилено постановеното на
19.03.2014 год. по гр.д. № 10935/2010 год. разпореждане и издаденият въз основа на него обратен изпълнителен
лист в полза на „Пикадили“ЕАД, за заплащане на сумата от 4 935 160.46 лева, събрана по
изпълнително дело № 20117180401484 на ЧСИ Ст. Данова.
С
оглед горното, изпълнително дело 20158080401491
е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.2 ГПК, считано от 08.04.2016 год.,
видно от приложените справки. Въз основа на горното, до ТР при АВ е изпратено
съобщение за вдигане на запора на дружествените дялове, което е сторено на 03.05.2016
год.
Прекратено,
с влязло в сила определение от 11.07.2016 год., е и производството по т.д. №
503/2016 год. на ВОС, образувано по молба на Г.К. за прекратяване на ответника
„ТЕЛЕМОНД“ ООД, по реда на чл.517, ал.3 ГПК.
С
определение от 26.04.2016г. по въз.гр.д. № 3344/2012 год. на ВОС, в полза на „ПИКАДИЛИ„ ЕАД, ЕИК *********
е издаден обратен изпълнителен лист за сумата 4 935 160.46лв.,
преведена по изпълнително дело № 201171804001484 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, рег.№ 718, с район на действие ОС- Варна, образувано във основа на
издаден изпълнителен лист по отменено решение № 896/ 05.07.2011г. по в.гр.д.№
1078/ 2011г. ВОС в полза на Александър Любомиров Неделчев, ЕГН-**********, на основание
чл. 245, ал.3 от ГПК.
С
анекс от 26.04.2016г. към договора за цесия от 29.10.2015 год., страните по
същия са променили изпълнителното основание за прехвърленото вземане – издадения
въз основа на определение № 1095/26.04.2016 год. по въз.гр.д. № 3344/2012 год.,
ВОС, ГО обратен изпълнителен лист.
С
молба вх. № 7680/28.04.2016 год., ищецът е образувал при ЧСИ с рег. № 808 З Д
ново изпълнително дело 20168080400640. Посочените
в молбата за образуване изпълнителни
действия са запор върху дружествени дялове на длъжника в ответното дружество
„ТЕЛЕМОНД“ ООД, както и запор върху разкритите на името на длъжника банкови
сметки, банкови касети и сейфове, както и финансови инструменти. За
новообразуваното изпълнително делото е изпратена ПДИ от длъжника, за
получаването на която е залепено уведомление на 29.06.2016 год. и е получена на
11.07.2016 год.
Наложеният
запор върху дружествените дялове на длъжника А Н е вписан в ТР, воден при АВ,
по партидата на „ТЕЛЕМОНД“ ЕООД на 09.05.2016 год.
На
10.05.2016г. ищецът е обективирал повторно изявление за прекратяване участието
на длъжника по реда на чл.517, ал.3 ГПК в ответното дружество, което изявление
е изпратено за връчване на „ТЕЛЕМОНД“ ООД като на 20.05.2016 год. му е залепено
уведомление.
Капиталът
на „ПАЛАХ“ ЕООД е формиран от непарична вноска на неговия учредител „ТЕЛЕМОНД“
ЕООД, съставляваща право на собственост върху два недвижими имота, на стойност
съгласно оценка на непарична вноска от 29.02.2016 год. 1 499 500
лева, за което собственикът е дал нотариално заверено съгласие рег. №
2061/14.03.2016 год. на нотариус Ж Т.
Дружеството
„ПАЛАХ“ ЕООД е вписано в ТР при АВп на 16.03.2016 год., с едноличен собственик
на капитала от 1 499 500 лева, формиран от описаната по-горе непарична
вноска, Стефан Асенов Косев, след извършено прехвърляне на дружествените дялове
от „Телемонд“ ООД.
С
влязло в законна сила решение № 399/01.06.2016 год., постановено по т.д. №
136/2016 год., ВОС, ТО, е приел за установено в отношенията между Александър
Любомиров Неделчев, ЕГН ********** гр. Варна и „ТЕЛЕМОНД” ООД, ЕИК *********,
гр. Варна, че А Н е съдружник в ответното дружество с дялово участие 50 дяла от
по 50 лева всеки и не е с прекратено на 04.01.2016г. членствено правоотношение
по реда на чл. 517 ал.3 от ГПК, по предявения от А Н против „ТЕЛЕМОНД” ООД иск
с правно основание чл. 71 от ТЗ, като е отменил като незаконосъобразни всички
взети решения, на проведено от съдружника Стефан Асенов Косев на 04.02.2016 г.
Общо събрание на съдружниците в „ТЕЛЕМОНД” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, в
качеството му на едноличен собственик на капитала, които решения са заявени за
вписване по партидата на дружеството, водена в Търговския регистър, със
заявление А4 № 20160204162210.
С
влязло в законна сила решение №91/06.02.2017г. по т.д.№1277/2016г. „Телемонд“
ООД е прекратено, по реда на чл.517, ал.3 от ГПК и е открито производство по
ликвидация на същото.
По така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорът между страните е правен и е за
наличието или липсата на предвидените в чл.135 от ЗЗД предпоставки за уважаване
на предявения иск.
По отношение качеството на „кредитор“ на
ищеца по делото:
В процесния случай ищецът извежда
правата си на кредитор от придобитото вземане спрямо съдружника А Л Нв
„Телемонд“ ООД, упражненото право на прекратяване на участието на длъжника в
дружеството и прекратяване на последното.
Настоящия състав на съда намира, че
разпоредбата на чл.517 от ГПК урежда реда за удовлетворяване на кредитор с изискуемо
вземане от длъжник-съдружник в дружество с ограничена отговорност. С отправяне
на изявлението за прекратяване на членството на длъжника съдружник и
настъпването на това прекратяване за взискателя възниква право да получи
доброволно изпълнение в размера на „припадащата се на съдружника длъжник част
от имуществото, определена по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ.“ Неизпълнението на
задължението на дружеството за изплащане на дела поражда правото на взискателя
да иска овластяване от съдебния изпълнител за прекратяване на самото
дружество.
При надлежно упражняване на
предоставените му права и прекратяване на дружеството с ограничена отговорност,
се открива производство по ликвидация, като взискателят има право да получи
ликвидационния дял на съдружника – длъжник.
Това имуществено право не прави
взискателя кредитор на самото дружество. За последното не възниква ново
задължение, по което същото да отговаря с цялото си имущество по отношение на
взискателя, нито встъпва в съществуващото правоотношение между взискателя и
длъжника-съдружник. Дружеството има качеството на трето задължено лице по
отношение на взискателя, по смисъла на чл.507 от ГПК. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в посоченото от първоинстанционния съд решение
по т.д.№883/2014г. на ВКС, която настоящият състав споделя изцяло.
Посоченото във въззивната жалба решение
по т.д.№1747/2014г. на ВКС не може да обоснове извод в обратен смисъл, тъй като
предмет на разглеждане по него е бил въпросът „дали дружеството ответник по
иска с правно основание чл.517, ал.3 от ГПК дължи на взискателя ищец
равностойността на дружествения дял на съдружника, когато според баланса в края
на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава
активите на дружеството“. Съдът намира за лишено от основание тълкуването на
части от това решение, извън въпроса предмет на разглеждане при постановяването
му и в противоположен смисъл на постановеното решение по реда на чл.290 от ГПК,
което има задължителен характер.
Ето защо, съдът счита, че ищецът няма
качеството кредитор на ответника „Телемонд“ ООД на твърдяното основание и не
е
активно легитимиран да претендира относителната недействителност на неговите
разпоредителни действия.
За неоснователно съдът намира и
твърдението на въззивника, че в хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК, по силата на
закона, възниква солидарна отговорност между съдружника длъжник и дружеството,
което е задължено да удовлетвори взискателя.
Солидарната отговорност възниква при
наличие на изрична уговорка в този смисъл между страните по едно правоотношение
или когато такава е предвидена в закон – чл.121 от ЗЗД. В конкретния случай в
разпоредбите на ГПК не е предвидено възникване на солидарна отговорност между
дружеството и неговия съдружник длъжник, поради което същата не може да бъде
изведена по тълкувателен път.
Още повече, че разпоредителната сделка,
с която ответникът „Телемонд“ ООД е извършил апортна вноска в „Палах“ ЕООД не
препятства упражняването на правото на въззивника взискател да прекрати
дружеството, в което е съдружник неговия длъжник.
С оглед на гореизложеното, настоящият
състав на съда намира, че по делото не е установено наличието на първата
предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД –
качеството на кредитор на ищеца, поради което същият е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции обжалваното решение на ВОС следва да бъде
потвърдено.
По отношение на
жалбата срещу определение 928/27.03.2018г., с което е оставено без уважение
искането за изменение на решението в частта за разноските:
Съобразно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете.
В настоящия случай, от приложения по
първоинстанционното дело делото договор за правна защита и съдействие
/л.250-251/ е видно, че договореното възнаграждение за процесуално
представителство и защита по т.д.№853/2016г. на ВОС е в размер на 58 798,29лв., което е заплатено по
банкова сметка, ***чения от същата /л.252-260/.
Съдът намира, че така представения
договор е достатъчен да докаже договарянето и плащането на адвокатско
възнаграждение и е в съответствие с т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според
която договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е за доказване. Ето защо, съдът намира, че при присъждане на
договореното и заплатено от „ПАЛАХ“ ЕООД възнаграждение не е допусната
грешка.
От друга страна, съдът намира, че заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение в размер на 58 798,29лв. е
прекомерно спрямо минималния размер на възнаграждението, определен в Наредба
№1/2004г. /33130,49лв./ и с оглед на фактическата и правна сложност по делото.
Предвид изложеното съдът счита, че са
налице основания за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК, поради
което подадената в този смисъл жалба е основателна и като такава следва да бъде
уважена. Определението на ВОС бъде отменено за разликата над сумата от 33 130,49лв.
до 58 798,29лв., представляваща направените пред първоинстанционния съд
разноски за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивника Г.Г.К. следва да бъде
осъден да заплати на „Палах“ ЕООД сумата от 29 817,60лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №30/11.01.2017г. по
т.д.№853/2016г. на ВОС.
ОТМЕНЯ определение №927/27.03.2017г., постановено по
реда на чл.248 от ГПК, за размера над 33 130,49лв. до общо присъдените
58 798,29лв., представляващи направените пред първоинстанционния съд
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на «ПАЛАХ»
ЕООД, ЕГН: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, жк.»София Парк» № 61 сумата от 29 817,60лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от
връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: