Определение по дело №2572/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3243
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Васил Руменов Пеловски
Дело: 20227050702572
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………………

 

гр. Варна, 14.11.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VII състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

 като разгледа дело номер 2572 по описа за 2022 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от М.А.М., с ЕГН ********** ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0308-000216/10.10.2020 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Търговище, РУ Омуртаг, упълномощен със Заповед № 365з-2315/31.12.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б „б“ ЗДвП, е наложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС Т.А. АУДИ КУ 3 с рег. № В 6111 НК, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца.

В жалбата е обективирано искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато със ЗДвП.

Освен доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, в жалбата са изложени съображения и относно искането за спиране на заповедта. Излага твърдения, че посредством процесното ППС удовлетворява нуждите си от трудови приходи – за него и за семейството му. Сочи, че в резултат на предварителното изпълнение ще настъпят значителни и трудно поправими вреди и пропуснати ползи в патримониума му, а именно невъзможност за изпълнение на трудовите си задължения, поставящи под риск запазването на работата му. Моли за спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Административен съд- Варна, след обсъждане на писмените доказателства по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно – при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай спрямо М.А.М. е приложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС Т.А. АУДИ КУ 3 с рег. № В 6111 НК, за срок от 6 месеца до 1 година , а именно за 6 месеца. Мярката е наложена на основание чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП, тъй като при проверка на оспорващия, извършена на 10.10.2022 г., около 17:45 часа, управлявал собствения си товарен автомобил автомобил и отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510, с фабричен № ARNJ0049, както и не е изпълнил предписание за медицинско изследване, за което е издаден талон. Изложеното представлява нарушение на чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП, съгласно която прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед. Съгласно разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. А според чл. 166, ал. 4, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в хипотезите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят презюмира наличието на една или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0308-000216/10.10.2022 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Търговище, РУ Омуртаг е такава по чл. 171, т. 2а, буква“б“ ЗДвП, има това ex lege предварително изпълнение, без издалият да носи тежестта да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита е необоримо презюмиран от чл. 172, ал. 6 ЗДвП. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение ex lege, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение го да обосновава в заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП и да се разпорежда за допускането му. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че временното прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. В съответствие с това, всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, оспорващият следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му (арг. от чл. 172, ал. 5 ЗДвП). Т. е. - в контекста на изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В процесния случай, жалбоподателят сочи, че невъзможността да използва автомобила ще му причини значителна и трудно поправима вреда от имуществен и неимуществен характер. В искането липсват доказателства за настъпване на евентуални значителни или трудно поправими вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство. Липсата на конкретни доказателства обуславящи нанасянето на значителна и трудно поправима вреда от имуществен и неимуществен характер в резултат на предварителното изпълнение на процесната заповед, са неоснователни като доводи с оглед преценката по реда на чл. 166 от АПК. Степента на обществена опасност на дадено административно нарушение се определя от законодателя чрез въвеждането й като праг за налагане на съответното административно наказание.

Наред с това, не са посочени нито в какво се изразяват значителните вреди, нито пък значимостта на личния интерес. Този личен интерес на жалбоподателя най - лесно би бил защитим, ако при извършената му проверка от полицейските служители бе дал проба с техническо средство за наличието на алкохол в кръвта и бе отишъл на изследване с издадения му талон за медицинско изследване. След като не е сторил това, а е отказал, то и сам се е поставил в затруднение да защити своите интереси и права. Освен това, дори да са посочени такива, тези вреди следва да имат изискуемата се от чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2, изр. 1 АПК значителност и/или трудна поправимост –лични ангажименти на оспорващия в общия случай могат да бъдат обезпечени чрез ползване на обществен превоз. Произтичащите от това неудобства за жалбоподателя по степен на важност, не са съпоставими с основанията по чл. 60, ал. 1 АПК, нито са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП обществен интерес по чл. 171 ЗДвП.

Следва да се отбележи, че всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията, безспорно причинява неудобства и принципно може да засегне права и интереси на гражданите, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна, съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако то накърнява права или законни интереси на други. С чл. 4, ал. 3 АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, както и на правата, свободите и законните интересите на други лица. В търсене на баланс, законодателят въвежда принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК като основен принцип на административното производство, възпроизведен и в чл. 272 от АПК. В случая, временното прекратяване на регистрацията на ППС Т.А. АУДИ КУ 3 с рег. № В 6111 НК, за срок от 6 месеца до 1 година , а именно за 6 месеца, е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси в частност правата на участниците в движението по пътищата.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав преценява искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0308-000216/10.10.2020 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Търговище, РУ Омуртаг, упълномощен със Заповед № 365з-2315/31.12.2021 г., за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По тези съображения и на основание чл. 166, ал. 4 вр. чл. 2 АПК, Административен съд-Варна, XIV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.А.М., с ЕГН ********** ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0308-000216/10.10.2020 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Търговище, РУ Омуртаг, упълномощен със Заповед № 365з-2315/31.12.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б „б“ ЗДвП, е наложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС Т.А. АУДИ КУ 3 с рег. № В 6111 НК, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца.

Определението е окончателно и не подлежи на оспорване по аргумент от чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: