№ 310
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Христо Ив. Крачолов
Величка П. Белева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600590 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:47 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) ВЛ. МЛ. В. се явява лично и с адв. С. К.,
упълномощен от днес (в момента представя пълномощно), адв. И. М.,
упълномощен на ДП и Х. Х. – негова майка и защитник, назначена в хода на
ДП.
Не се явява адв. З. К..
Обвиняемият В.: Не държа на защитата на адв. К. и съм съгласен днес
да се разгледа делото само със защитниците, които се явяват.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. К.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
1
състава и такива за други доказателства по делото.
Адв. М.: Също.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. М.: Поддържамже жалбата с/у първоинстанционното
определение. Посочени сме в нея основанията, според които считаме, че
определението е незаконосъобразно. Съдът трябваше да прецени какво се е
случило след последното гледане на мярката за неотклонение през тези 3
месеца. Анализът на събраните доказателства според нас сочи, че към
настоящия момент силата на обоснованото предположение заради което ни
беше повдигната квалификацията по чл. 116 от НК е силно разколебана,
основно в две направления.
Относно доказателствата за мотива за извършване на престъплението
не само няма, а и обективният анализ сочи, че той е човекът, който най-
малко иска физическо ликвидиране на пострадалия. Видно от
свидетелските показания на собствениците на заложни къщи, в период
предхождащ самото задържане е установена серия от неправомерни деяния
на пострадалия, целящи нанасяне на щети на обвиняемия. Второто, за което
липсват доказателства според нас е това, че няма нови такива относно
извода за субективното отношение на обвиняемия към извършеното.
Само с едно изречение хронологията на задържането – 5 месеца след
задържането бяхме с квалификация по чл. 115 от НК. Беше изготвена
СППЕ, която твърди, че деянието е извършено при условия на афект
деянието. В момента, в който депозирахме молба за изменение на мярка за
неотклонение Окръжна прокуратура Пловдив в същия ден ни повдигна
обвинение по чл. 116, т. 9 от НК. Това доказателство – СППЕ е приета и не
е оборена, така че това доказателство е безспорно. Няма назначена дори
нова експертиза в края на осмия месец, поради което поддържам всичките
основания в жалбата ни. Считам, че са налице основанията за това, тъй
като към настоящия момент силата на обоснованото предположение, че
2
обвиняемият е с висока степен на обществена опасност е относително
намалена. Затова сме поискали еднаква по степен на гаранция мярка за
неотклонение „домашен арест“.
Защитникът Х. Х.: Ще започна с това, че той е млад мъж в разцвета
на силите си – на 38 г., без никакви противообществени прояви в живота си,
завършил две магистратури – икономика и финаси, радващ се на уважение
в обществото заради добрния си нрав, проспериращ собствен бизнес,
наследство, от което може да живее без да работи, т.е. добро материално
положение, прекрасна съпруга, която обича, роден наследник скоро, малка
дъщеричка, която обожава и този мъж, според обвинението, решава да
заличи завидния си живот, за да отиде в затвора, като за целта вика в офиса
си в центъра на Стара Загора, престъпник рецидивист и го застрелва, след
което вика 112 и чака полицията да дойде и го арестува. Всичко това е
толкова несъстоятелно. Ако е искал, ако е планирал нещо, сценарият щеше
да бъде съвсем друг. Тук СППЕ е дала своето мнение. Това са уважавани
лекари с 30-годишен професионален опит. От тук е и несъстоятелно
обвинението и твърдението на прокуратурата, че има опасност да се укрие,
ако му се промени мярката за неотклонение. Той има безупречно
процесуално поведение, в ареста също, има постоянен адрес, семейство, за
което да се грижи и за мен задържането му вече 8 месеца в следствения
арест е абсолютно неправомерно и представлява една неоправдана репресия
спрямо него. Той желае единствено да е до семейството си – да помага на
децата си и съпругата си. Затова апелирам за промяна на мярката за
неотклонение в „домашен арест“.
Адв. К.: Изцяло поддържам подадената жалба срещу определението
на Старозагорски окръжен съд, с което е отказано изменяване на мярката за
неотклонение на подзащитния ми. Считам, че това определение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. До него се е стигнало и
поради неизпълнение на императивни норми при обсъждане на
доказателства от съда. В тази насока съдът в Стара Загора не е изпълнил
своите задължения за всестранно, всеобхватно и пълно обсъждане на
всички налични данни или доказателства, намиращи се по делото до този
момент.
Считам, че е нарушена и разпоредбата на чл. 56 от НПК, която
3
изрично посочва какви обстоятелства следва да бъдат взети предвид при
определяне на мярка за неотклонение на едно обвинено лице. В това
отношение не са спазени изричните изисквания на закона. Тези
обстоятелства се разглеждат като положителни или отрицателни.
Неправилен прочит е направен на закона и по отношение установяване на
необходимите елементи, при наличието на които следва да бъде взета най-
тежката мярка за неотклонение или съответно да се откаже изменение на
тази най-тежка мярка.
На първо място става дума за т.нар обосновано предположение. От
наличните данни по делото може ли или не може да се направи такова
обосновано предположение, че е автор на вмененото му деяние? Какво
неразбиране е проявил съдът? На първо място когато законодателят говори
за обосновано предположение, той го насочва към конкретно повдигнатото
обвинение. Тук е повдигнато обвинение за извършване на предумишлено
убийство. По отношение на това обвинение не може категорично да се
направи обосновано предположение, че той предумишлено е умъртвил
въпросното лице. Могат да се правят по отношение на други квалификации
обосновани предположения по тази негова простъпка. В случая може да
бъде по чл. 115, 118, 119 от НК и т. н., за които има много повече данни,
отколкото за предумишлено убийство. По отношение повдигнатото
последно най-тежко обвинение не може да се каже от събраните
доказателства за наличие на обосновано предположение за авторството на
приписваното деяние. Неизбежно отговора на този въпрос води през една
предварителна преценка на събраните доказателства. Съдът не се е
занимавал с тези въпроси, просто някак си е отговорил, че може да се
направи обосновано предположение, че е извършено убийство. За мен
категорично не може да се направи такова предположение по такова
обвинение, по тази квалификация. Трябваше да се отбележи от съда, но
тогава и преценката дали е необходима и неотложна тази мярка за
неотклонение би била много по-друга, ако е при по-лека квалификация. В
това отношение данните по делото дават материал за много сериозно
обсъждане. Представете си, че ако данните сочат на едно деяние –
умъртвяване при силно раздразнение, предизвикано от пострадалото лице,
ако макар и с неадекватна реакция все пак тя е започнала от това
противоправно поведение на пострадалия, ако е бил поставен в условия на
4
една неизбежна отбрана, съвсем по друг начин биха се решили нещата.
Само това исках да кажа – че в този вид изводите на съда не отговарят на
доказателствата, не се обосновават от тях. Може да е всичко друго, но не и
предумишлено убийство. Има ред други неща, които са подвеели досега
решаващите съдилища въпроса за мярката за неотклонение. Става дума за
нещата, на които са опитвали да отговарят другите съдилища, да не
говорим предходният състав на ПАС, който е навлезнал в стилистиката на
един обвинителен акт.
По отношение наличието на другите две предпоставки – че на
свобода или при по-лек режим може да извърши друго престъпление или
да се укрие, има известно развитие във времето при отделните
произнасяния. Прокурорът при миналото гледане на делото е развил
съображения, че няма опасност да се укрие и е пледирал, че мярката за
неотклонение може да се измени в по-лека. Има смущаващо превъзходни
данни за личността на подзащитния ми. В същото време се
противопоставят тези негови данни с тези за личността на пострадалия.
Действително, към настоящия момент няма налице предпоставки да се
мисли, че ако бъде с изменена мярка за неотклонение би извършил друго
престъпление или ще се укрие. В това отношение аз споделям становището
на представителя на Апелативна прокуратура от предходното с. з.
По изтъкнатите съображения изцяло поддържайки казаното от
колегата М. и от майката на подзащитния ми, която при силно емоционален
тон успя да каже някои истини относно това трябва ли този човек с едно
отлично семейство да остане в ареста. Децата му – едното на около година,
а другото на 5 години започват да задават въпроси защо баща им го няма.
Моля, с оглед изложеното, да уважите жалбата ни като промените
мярката за неотклонение на подзащитния ни в „домашен арест“ с
електронна гривна за проследяване.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият ВЛ. МЛ. В.: Съгласен съм напълно с това, което казаха
адвокатите ми.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата на
обвиняемия В. против определението на Старозагорския окръжен съд,
5
което е правилно и законосъобразно.
Това, което се твърди от защитата е, че едва ли не се оспорва
извършването на деянието, защото не може такъв човек, с блестящи
резултати и с такъв уреден живот, вкл. и за наследниците му, да извърши
това нещо, но се избягва обстоятелството, че по отношение на авторството
не се спори. От тук нататък позицията на защитата е предвидима по
отношение квалификацията на деянието – това е въпрос по същество и няма
значение дали ще е по чл. 115, по чл. 116, по чл. 118, по чл. 119 или
неизбежна отбрана
Моето лично виждане е, че и по отношение на новото обвинение, за
което защитата твърди, че няма доказателства, не изложи съображения
защитата защо твърди, че няма предумисъл. Говори се за СППЕ, а е ясно,
че самият афект има две съставни части – във физиологичен и в правен
смисъл. Отхвърлянето на едното е факт, който позволява да се отхвърли
изцяло наличието на това състояние, но това е въпрос по същество.
Към момента на разглеждане на мярка за неотклонение през
септември пред ПАС по чл. 65 НПК е било налице висящо процесуално
действие по подготвяне и повдигане на обвинение по чл. 116 от НК. За мен
това тогава е било осуетено, но независимо от това по предходното
обвинение по чл. 115 от НК съдът е взел правилното становище за
обоснованост. Сега с това обвинение можем още повече да се позовем на
презумпцията по чл. 63, ал. 3 от НПК. Ако говорим за квалификацията се
внушава, че прокурорът едва ли не е извършил нарушение. Това според мен
кореспондира с доказателствата по делото и към настоящия момент. Има
едно доста подредено поведение. По начало, без да влизам по същество,
може да се изключи от доказателствата афекта и да се приеме, че се касае
за деяние, извършено предумишлено. Защитата се опита да навлезе във
въпроси по същество и затова и аз с две изречения твърдя обратното.
Другите обстоятелства също са налице. Изправени сме пред
обвинение, за което се предвижда най-тежко наказание по нашия НК. При
контраста между досегашния живот на обвиняемия и очертаващото се
наказание, тази опасност се предполага. Налице са другите възможности,
които съдът е обсъдил и няма да ги повтарям. Моето лично виждане е, че и
с оглед етапа на разследването, с оглед обвинението по чл. 116 от НК, което
6
ни препраща към друг срок, не са настъпили обстоятелства, които налагат
друга визия по отношение мярката за неотклонение на В..
Адв. К. (реплика): Опасността не трябва само да се предполага, а да
е реална, налична и да се извлича от събраните по делото доказателства.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият ВЛ. МЛ. В.: Моля за по-лека мярка за неотклонение, за
да мога да се грижа за семейството си.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производство по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С определение № 428 от 23.11.2021 г. по ЧНД № 2727/2021 г.
Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение молбата на
обвиняемия ВЛ. МЛ. В. за промяна на взетата спрямо него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека по ДП № 67/2021 г. по
описа на ОСлО при ОП Стара Загора.
Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемият
В.В., който го е обжалвал чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено
и спрямо него се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, Старозагорският окръжен
съд с основание е преценил, че и към настоящия момент е налице
обосновано подозрение в голяма степен на съпричастност в това
обвиняемият ВЛ. МЛ. В. в деянието, в което е обвинен по чл. 116, ал. 1 т. 9
във вр. с чл. 115 от НК. Отделен е въпросът, че в мотивите към атакуваното
определение, което не е ясно защо е изготвено на два пъти, е допусната
техническа грешка в изписване името му.
Пловдивският апелативен съд също счита, че от събраните по делото
доказателства, а именно разпит на свидетели, протоколи за оглед и писмени
7
и веществени доказателства интензитетът на това обосновано подозрение
не е намалял.
Законосъобразно е преценено, че продължава да е налице реалната
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Правилно
в мотивите на атакувания съдебен акт е посочено, че не е оборена
презумпцията, регламентирана в чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК. В тази насока са
изложени достатъчно и убедителни съображения, които настоящата
инстанция изцяло споделя.
Пред настоящата инстанция се развиват доводи, свързани с
квалификацията на деянието, която според твърденията на защита е
неточна.
Прокуратурата е органът, който осъществява функциите по
ръководство и контрол в досъдебното производство. Всички аргументи,
свързани с правната квалификация ще могат да се обсъдят по време на
съдебната фаза на процеса, ако прокуратурата прецени, че следва да внесе
обвинителен акт.
По отношение доводът, че срокът на задържане надхвърля границите
на разумния следва да се отбележи, че към настоящия момент задържането
е в границите, регламентирани от законодателя в хипотезата на чл. 63, ал. 4
от НПК и с оглед фактическата и правна сложност на казуса не може да се
приеме, че същият е неразумен.
Няма пречки, ако в хода на ДП се установят доказателства, които да
налагат преоценка на интензитета на наличието на обоснованото
подозрение, въпросът за мярката за неотклонение отново да бъде поставен
на вниманието на съда. Към настоящия момент обаче няма нови
обстоятелства, извън тези, които са обсъдени в предходните производства,
които да налагат промяна на мярката за процесуална принуда. И към
настоящия момент целите на мярката за неотклонение, регламентирани в
чл. 57 от НПК, биха се изпълнили единствено с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 428 от 23.11.2021 г. по
ЧНД № 2727/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:22 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9