Решение по дело №1244/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Б.С.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-291-1 от 27.10.2023 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №***-00-1086-3 от 20.09.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.

Жалбоподателят твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право при прилагане както на националното законодателство, така и на европейските регламенти. При безспорно прокламиране в обжалвания акт на принципа на сумиране на осигурителни периоди, съгласно действащите европейски регламенти, неправилно бил определен размерът на отпуснатото обезщетение за безработица само от осигурителния доход в България. Незаконосъобразно било игнорирано прилагането на разпоредбата на чл.54б, ал.7 от КСО, за да се определи размера на обезщетението за безработица.

Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, и преписката да бъде върната с указания за правилно прилагане на материалните правни норми и отпускане обезщетение в действителен размер за действителен срок.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, изразява писмено становище (л.52-54) за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Под вх.№55/2023 г. чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Свиленград, жалбоподателят Б.С.Т. *** е подал до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (л.6), в което декларирал, че правоотношението му с „МАК-92“ с ЕИК ********* (работодател в държава-членка на ЕС/ЕИЗ) е прекратено, считано от 03.04.2023 г. на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, че (в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването) е упражнявал трудова дейност в друга държава – Кипър, за периода от 2005 г. до 28.02.2023 г. при работодател Alexandros 8 son Ltd, и че не е придобил право на пенсия за старост в друга държава. Към заявлението приложил документ за самоличност за справка и акт за прекратяване на правоотношението (л.7) – Заповед за прекратяване №20/03.04.2023 г., с която на основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда се прекратява трудовото правоотношение на „МАК-92“ ЕООД с Б.С.Т., професия: водач, мотокар; звено: склад строителни материали.

С писмо изх.№У-261-00-1086-1/11.04.2023 г., получено на 13.04.2023 г. (л.8-9) Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково е уведомил Б.С.Т., че във връзка с подаденото заявление вх.№261-00-1086/06.04.2023 г. за отпускане на Парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, в 15-дневен срок следва да представи в ТП на НОИ – Хасково липсващи документи: документи, удостоверяващи трудов, и/или служебен, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване – трудов договор, фишове за заплати, заповед за прекратяване и други.

Видно от представената по делото Справка вх.№261-00-1086-2/18.04.2023 г., подписана от Б.С. Тоскови експерт по осигуряването за „приел документите“, такива документи са били приети. Същите, издадени в държава Кипър, са представени по делото (л.10-22) на чужд език, с апостил от 13.02.2023 г.

Въз основа на писмо изх.№1056-26-770/11.04.2023 г. (л.9-10) от Ръководителя на осигуряването за безработица до Началник отдел КПП в ТП на НОИ – Хасково, е била извършена проверка в осигурителя „МАК-92“, гр.И., с ЕИК *********, и съставен Констативен протокол №КП-5-26-01347782/05.05.2023 г. (л.26-27), изпратен до Началник сектор КП в ТП на НОИ – Хасково с писмо №1056-26-770-6/05.05.2023 г.

В Констативния протокол, подписан от Контролен орган на ТП на НОИ, е установено, че от осигурителя „МАК-92“, гр.И., има подадено уведомление за Б.С.Т. по чл.62, ал.5 от КТ с дата на сключване на трудов договор 14.03.2023 г. на длъжност „Водач мотокар“ с основание на договора „3-ка“ – по чл.68, ал.1, т.2 от КТ – срочен трудов договор до завършване на определена работа, за пълно работно време 8 часа; считано от 03.04.2023 г. трудовото правоотношение с лицето е прекратено, и обстоятелствата са регистрирани в ТД на НАП в регламентираните срокове.

Във връзка със заявлението на Б.С.Т., по електронен път до компетентните чуждестранни власти е било адресирано U001 – Искане за осигурително досие (л.23-24) и с мотив за образувано производство по удостоверяване на периоди от осигурена заетост по законодателството на Кипър, с Разпореждане №***-00-1086-1 от 20.04.2023 г. (л.25) на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, производството по заявлението на Т. за отпускане на парично обезщетение за безработица, е било спряно.

С Разпореждане №***-00-1086-2 от 20.09.2023 г. (л.32) на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, след удостоверени периоди на осигурена заетост по законодателството на Кипър – получено чрез Електронен обмен на социално осигуряване осигурителна информация между България и ЕС - U002 – Осигурително досие (л.27-31) – производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено.

С Разпореждане №***-00-1086-3 от 20.09.2023 г. (л.32, стр.2) на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. по подаденото заявление вх.№261-00-1086/06.04.2023 г. на Б.С.Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 03.04.2023 г. до 02.04.2024 г. в размер на 32,73 лв. дневно.

В Разпореждането е посочено последното прекратяване на осигуряването – от 03.04.2023 г.; регистрацията в АК на 06.04.2023 г.; осигурителен стаж след 31.12.2001 г. – 17 г. и 10 месеца; и осигурителен доход за периода от 14.03.2023 г. до 02.04.2023 г., от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица – 763,64 лв., както и среднодневния осигурителен доход 54,55 лв. и размера на дневното парично обезщетение за безработица, изчислен като 60% от среднодневния осигурителен доход.

Разпореждането е получено от Б.С.Т. на 26.09.2023 г. (л.33).

Под вх.№1012-26-291/06.10.2023 г. Б.С.Т., чрез пълномощник, е подал до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалба срещу разпореждането, в която твърди, че разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО за определяне на дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за последните 24 месеца преди настъпване на осигурителния риск, е приложена неправилно и отпуснатото парично обезщетение за безработица следвало да се определи в нов, по-благоприятен размер.

С процесното Решение №1012-26-291-1 от 27.10.2023 г. (неточно вписана 2021 г., вместо 2023 г.), Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата, като е приел оспореното Разпореждане за правилно и законосъобразно постановено.

Жалбата срещу решението е депозирана на 10.11.2023 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх.№1012-26-291-2 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, дори същият да бъде отчетен от датата на постановяване на оспореното Решение, при липса на представени по делото доказателства за датата на неговото съобщаване. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване пред съда административен акт и изхожда от адресат на акта, за който е налице правен интерес от търсената защита, доколкото с нея се оспорва размера на отпуснато парично обезщетение за безработица.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Обжалваният акт е постановен при спазване на изискуемата форма и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран, и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му.

Не се установява при издаването на акта да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.

Решението е съответно на материалния закон.

Потвърденото с процесното решение Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО – на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Паричното обезщетение е отпуснато в хипотезата на чл.54а, ал.1 от КСО, която предвижда, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

Според чл.54а, ал.2 от КСО, за придобиване право на парично обезщетение по ал.1 се зачита и времето: т.4 (доп.ДВ бр.102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Съгласно мотивите на оспореното Решение, в случая е приложена разпоредбата на член 61 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, съдържаща специални правила за сумиране на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост. В Решението е посочено, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство, което означава, че в случаите, когато за преценка на правото е необходимо наличието на определен осигурителен стаж, периодите, потвърдени от съответната институция на държавата-членка като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на подаване на заявлението за получаване на обезщетение за безработица, жалбоподателят не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, а последната му заетост е била по трудов договор, сключен на 14.03.2023 г. и прекратен считано от 03.04.2023 г. при осигурителя „МАК-92“ ЕООД със седалище гр.И.. При това установяване няма спор, че при преценка относно придобиването на правото на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя административният орган е зачел и времето, зачетено му за осигурителен стаж по законодателството на друга държава-член на Европейския съюз, каквато е Кипър, на основание на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност и след удостоверени периоди на осигурена заетост по законодателството на Кипър в получената с ЕС - U002 осигурителна информация.

Спорният въпрос по делото е следва ли размерът на отпуснатото парично обезщетение за безработица да е обусловен и от осигурителния доход на жалбоподателя през периодите на осигурителен стаж в Кипър, които се включват в последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

В разпоредбите на чл.54б от КСО е регламентиран размера на паричното обезщетение за безработица. В приложимата редакция на чл.54б, ал.1 се сочи, че дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, а според чл.54б, ал.2, минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

В приложения от административния орган член 62 от Регламент (ЕО) №883/2004, озаглавен „Изчисляване на обезщетения“ е посочено, че (параграф 1) компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съгласно член 62, параграф 2 от Регламента, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.

От съдържанието на цитираните разпоредби следва, че размерът на обезщетението следва да бъде определен при отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, която в случая е в България, и съгласно българското законодателство, независимо, че последното предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, който в случая включва и времето, през което спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка.

Така посочената уредба на Регламента, пряко приложим към настоящия спор, налага правния извод, че при определяне на размера на обезщетението за безработица на жалбоподателя се отчита само осигурителния доход в България. С разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО е въведен изискуем осигурителен период – последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. В случая този осигурителен период включва и период на осигурена заетост, през който спрямо жалбоподателя се е прилагало законодателството на друга държава-членка (Кипър). Следователно правилно и законосъобразно изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, е извършено при прилагане на нормата на член 62, параграф 1, във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, т.е. при отчитане изключително на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското законодателство. В случая последната работа на жалбоподателя е на територията на Република България, по трудово правоотношение с „МАК-92“ ЕООД, гр.И., и се налага извода, че получаваното от него трудово възнаграждение за тази заетост е именно осигурителният доход, на база на който следва да се изчисли паричното обезщетение за безработица. Именно този осигурителен доход – за периода от 14.03.2023 г. до 02.04.2023 г., е взет предвид от компетентния административен орган, и размерът на паричното обезщетение за безработица се явява правилно определен.

Възражението на жалбоподателя, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид осигурителния му доход в целия 24 месечен период от прекратяване на трудовото правоотношение, включително този в друга държава - членка, е неоснователно, доколкото такъв подход при определяне размера на обезщетението би бил в пряко противоречие с нормите на европейското право.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за неправилно игнориране разпоредбата на чл.54б, ал.7 от КСО, тъй като с тази разпоредба са регламентирани специални правила за определяне на осигурителния доход, когато в периода по чл.54б, ал.1 от КСО, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски или през което лицето не е осигурено за безработица, поради което и в случая разпоредбата на чл.57б, ал.7 от КСО, включително т.3 от същата, не намира приложение.

Изводите в обжалваното решение напълно съответстват на събраните доказателства и материалния закон, и като е отхвърлил жалбата срещу Разпореждането на Ръководителя на осигуряването за безработица, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.Т. ***, против Решение №1012-26-291-1 от 27.10.2023 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №***-00-1086-3 от 20.09.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Б.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: