№ 6149
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100110288 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Т. А. Д. срещу "Д.З." АД иск с правно основание чл. 459 КЗ.
Ищецът твърди, че е сключил с "В.И." ЕООД трудов договор, по силатана
който е изпълнявал длъжността монтажник на хладилни и климатични инсталации.
На 06.06.2021 г. ищецът е бил на работното си място. При зареждане на заваръчен
апарат с кислород свързващия апарата маркуч гръмнал. В резултат на инцидента по
спешност била ампутирана лявата ръка на ищеца, на нивото над китката. На ищеца
е издадено решение ТЕЛК с определена 80% неработоспособност. Ищецът ползвал
отпуск за временна неработоспособност 180 дни. С писмо от 07.12.2023 г. ищецът е
уведомен, че злополуката е обявена за трудова по смисъла на чл. 55 КСО с
разпореждане № 30611/30.08.2021 г. Към датата на процесния инцидент
работодателят е сключил с ответното дружество договор за застраховка срещу
риска трудова злополука. Щета е предявена от ищеца. Ищецът сочи, че при брутно
трудово възнаграждение от 650 лв. са дължими 32760 лв. - обезщетение за трайна
неработоспособност от 60%, както и 455 лв. - разлика между изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност и дължимо трудово
възнаграждение. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати: сумата от 32760 лв, съставляваща застрахователно
обезщетение за трудова злополука по покрит застрахователен риск във връзка с
1
полица №011121085500093719.03.2021 г. със срок на действие от 20.03.2021 г. до
19.03.2022 г., сключен с ответника; сумата от 5337.27 лева, съставляваща
мораторна лихва за забава върху дължимата главница, считано от 31.03.2022 г.
(депозиране на претнцията) до 12.09.2023 г. (депозиране на исковата молба); ведно
със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане, ведно със сторените разноски.
В отговор на исковата молба отвтеникът оспорва иска. Посочва, че
действията на ищеца нямат характер на трудова злополука. Увреждането е
настъпило извън работно време и на място и по повод осъществяавне на дейност,
за която ищецът няма правоспособност. Твърди да е налице груба небрежност,
довела до съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно твърденията на ищеца възникването на главното спорно право е
обусловено от следните правопораждащи факти: 1/ накърняване на неимуществено
благо /телесната неприкосновеност на застрахования/, което е застраховано при
застрахователя, т.е. настъпването на покрито застрахователно събитие /риск/; 2/
съществуването на действително застрахователното правоотношение към момента
на увреждането между застраховащия и ответника, възникнало от договор за
застраховка „Злополука“ и 3/ за ищеца да е възникнало право да получи
претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора
за застраховка, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при
възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане
на уговорената от застраховащия-работодател застрахователна сума.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по риска" трудова злополука" следва
да се установи наличие на трудово правоотношение с ищеца, по силата на което е
изпълнявал длъжност, за която действащото законодателство изисква сключване на
задължителна застраховка по риска "трудова злополука", сключен валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка , покрИ.щ риска "трудова
злополука" между работодателя на ищеца и съответния застраховател, настъпване
на застрахователно събитие- трудова злополука, довела до смърт, трайна или
временно намалена работоспособност.
Договорът за групова застраховка „Злополука“ по своето естество
представлява договор в полза на трето лице по чл. 22, ал. 1 ЗЗД, като работникът
2
или служителят, полагащ труд при съответния застраховащ работодател, е
бенефициер – последният има право на пряк иск срещу застрахователя.
По делото няма спор, че на 04.10.2019 г. е сключен трудов договор между
„В.И.“ ЕООД (в качеството му на работодател) и ищеца Т. А. Д., (в качеството му на
служител). Съгласно същия Т. А. Д. е заемал длъжността „монтьор на
вентилационни тръби“ в дружеството на работодателя с работна заплата от 620
лева основно месечно трудово възнаграждение.
Няма спор по делото и относно това, че между работодателя и дружеството .
ответник е бил налице сключен и действащ договор за застраховка срещу риска
трудова злополука, видно от Застрахователна полица № 0111210855000937/
19.03.2021 г. със срок на действие от 20.03.2021 г. до 19.03.2022 г. и застраховател
„Д.З.“ АД. Съгласно застрахователната полица, за обезщетение от трудова
злополука, причинила трайна неработоспособност на работника, се изплаща
процент от седемкратния размер на годишната брутна работна заплата към
момента на сключване на застраховката, равен на процента на загубената
работоспособност, определена от ТЕЛК или НЕЛК.
Не се спори между страните, че на 06.06.2021г., в срока на действие на
договора за застраховка ищецът е претърпял злополука, довело до ампутация на
лява ръка на ниво китка и длан.
Злополуката е декларирана от работодателя с вх.№ 430 от 18.06.2021 г. на ТП
на НОИ София-град, като с разпореждане № 30611 от 30.08.2021 г. на НОИ София-
град, злополуката е обявена за трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО, като
изрично е отразено, че злополуката е станала при и по повод на извършваната
работа - подготовка на инструменти и материали за следващия работен ден. Видно
от уведомление от НОИ /л.79 от делото/, разпореждането не е обжалвано и е
влязло в сила. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, съдът
отхвърля като неоснователни.
В тази връзка, неоснователни са доводите на ответника за
незаконосъобразност на разпореждането на НОИ, с което инцидентът е признат за
трудова злополука. Константна е съдебната практика, че установяване факта на
настъпване на трудова злополука не може да стане в рамките на исково
производство, тъй като е предвиден специален административен ред, който не
може да бъде игнориран. Нещо повече, дори наличието на влязъл в сила
административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка
за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т.н.
3
косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с
валидността му и при служебната проверка не се установят пороци, които имат за
последица нищожност на акта, какъвто е настоящия случай. (в т.вр. решение. №
319/ 22.06.2010г. по гр. д. № 204/2009г. на 3-то гр.отд. на ВКС; решение № 728/
28.01.2011г. по гр. д. № 1957/2009г. на 3-то гр.отд. на ВКС; решение № 374/
23.07.2014г. по гр. д. № 3766/2013г. на 4-то гр.отд. на ВКС; ). В конкретния случай,
твърденията на ответника са свързани с материалната незаконосъобразност на акта
– липса на предпоставки за признаване на инцидента като такъв по чл.55 от КСО,
които не могат да бъдат разглеждани по реда на косвения съдебен контрол.
Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че е налице
застрахователно събитие – трудова злополука, настъпила в срока на действие на
сключения договор за застраховка и същото се явява покрит риск по нея.
По делото няма спор относно причинените травматични увреждания
/установени и в приетата по делото СМЕ/, както и за това, че по време на
възстановяването си, работникът е бил във временна неработоспособност за срок
от 180 дни, за което са му издадени 6 броя болнични листове от различни болнични
заведения, както и това, че работоспособността на работника Т. Д. е трайно
намалена в размер на 60 % пожизнено, за което е издадено експертно решение на
първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ гр. Бургас № 0514 от 07.02.2022 г.
Поради това съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователна сума по групова застраховка „Злополука и заболяване“, сключена
със застрахователна полица № 0111210855000937, а именно – по време на действие
на договора е настъпило произшествие, признато за трудова злополука, довело до
временна неработоспособност за срок от 180 дни, както и след изтичане на 1-
годишен срок от злополуката - до трайна неработоспособност, установена с ЕР на
ТЕЛК. Вземането е възникнало за сумите /по заключението на приетата счетоводна
експертиза/ съответно за 455 лева – обезщетение за временна неработоспособност,
както и 32 760 лева – обезщетение за намалена работоспособност, съобразен с
нейния процент - 60%, като общият размер на обезщетението възлиза на 33 215
лева. Искът е предявен в размер от 32 760 лева – обезщетение за трайна
неработоспособност, в който следва да бъде уважен.
В тази връзка неоснователни са твърденията на ответника за наличие на
обстоятелства, даващи му основание да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение, посочени в т.9.17 и 9.16 от Общите условия на застраховката.
Съгласно сочените разпоредби, застрахователните рискове, както и последиците от
4
тях не се покрИ.т при злополука, настъпила със застрахования поради неспазени от
него инструкции и правила за безопасност /н.9.17/ или следствие на негова
несъзнавана непредпазливост – груба небрежност /т.9.16/. Веднага следва да се
посочи, че грубата небрежност е налице тогава, когато работникът не е положил
грижата, която и най-небрежният би положил. При такова възражение следва да
бъде установено не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на
безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е
надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е
конкретна и зависи от фактите по делото. (в този смисъл Решение №
142/27.07.2022 по дело № 3306/2021 по описа на ВКС, III ГО, Решение №
50227/15.12.2022 по дело № 169/2022 по описа на ВКС, III ГО и др.).
В отговора на исковата молба не са изложени конкретни твърдения за
правилата на безопасност на труда, които ищецът не е изпълнил и за които му е бил
проведен първоначален и периодичен инструктаж. Общото твърдение, че ищецът е
нарушил правилата за безопасност, в т.ч. и чл.33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, съгласно който всеки работещ е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице груба
небрежност от негова страна. Ответникът не е ангажирал нито твърдения, нито
доказателства относно това какви са били общите и специфични правила за
безопасност, които ищецът не е изпълнил и в резултат на което е получил
твърдяното увреждане, поради което не може да се приеме, че в случая е проявил
груба небрежност, респ. че е нарушил специфични правила във връзка с
изпълнение на трудовите си задължения, което да даде основание за отпадане
отговорността на застрахователя – ответник..
По изложените съображения съдът приема, че предявеният главен иск за
сумата 32 760 лева – застрахователно обезщетение за трудова злополука, довела до
трайна неработоспособност, е основателен в пълния му предявен размер.
Частично основателна е претенцията за обезщетение за забава за периода
деня на предявяване на претенцията пред застрахователя – 31.03.2022 г. до
12.09.2023г. Съгласно чл.448, ал.3, вр. чл.459, ал.1 КЗ застрахователят извършва
плащането в срок 15 работни дни от датата, на която са представени поисканите
доказателства за установяване на застрахователното събитие и на размера на
плащането. Видно от представените писмени доказателства, на 31.03.2022 г.
5
пострадалият е предявил претенция за изплащане на застрахователната сума.
Срокът за изпълнение е започнал да тече на следващия ден и е изтекъл на
16.04.2022 г. От следващият ден – 17.04.2022 г. ответникът е в забава, при което до
датата на подаване на исковата молба дължи сумата от 5 130.49 лева - лихва за
забава в размер, изчислен с лихвен калкулатор и при условията на чл.162 от ГПК.
Ответникът дължи и законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 500 лева – заплатени депозити за
разпит на свидетел и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за заплащането на правната помощ, от които се присъждат 2.71 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
сумата от 1 515.62 лева ДТ по делото, платима по сметката на СГС, както и 895.11
лева – изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца сумата от 3 697.00 лева – адвокатско
възнаграждение , определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, непозволяващ
последваща редукция, съразмерно на уважената част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Т. А. Д., ЕГН **********,
на основание чл. 459 от КЗ, сумата 32 760 лева – обезщетение по полица №
0111210855000937 за трудова злополука, настъпила на 06.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2023 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 5 130.49 лева – лихва за забава, изтекла за периода 17.04.2022г. до
12.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за лихва за разликата до
пълния й размер от 5 337.27 лева и за периода 31.03.2022г. до 16.04.2022г. като
неоснователна
ОСЪЖДА Т. А. Д., ЕГН **********, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
6
*******, сумата от 2.71 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗАД „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на адв. П. П. С., адрес гр.София, ул.******* ******* сумата от 3 697.00
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, сумата от 2 410.73 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7