Р Е Ш Е Н И Е
№…………, 25.02.2015г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в следният
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН А.
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №9986 по описа за
2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба подадена от ”К.Г.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.”Г. ж.” №*, партер, представлявано от
Управителя п.н.к., против ”Е.П.П.”, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”В.В.” №258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано заедно от Боряна Димитрова Пенева и Биляна Георгиева Матева, със
съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Мария Луиза” №21, ет.2,
чрез адв.Николай Банков, с която са предявени
искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че М.И.К.
е потребител на доставена от ответника електрическа енергия в обекта, находящ се в с.Оброчище, ул.”Ленена фабрика” №11. Твърди
се, че процесната сума е начислена с фактура
№**********/31.01.2013г. като стойност на корекция на сметка. Твърди се, че
сумата е заплатена от потребителя на ответника с единствения мотив да не бъде
преустановено електрозахранването в обекта му. Твърди се, че плащането е
извършено при първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е
начислена неправомерно за електроенергия, която не е потребена.
Твърди се, че в рамките на корекционния период
потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки. Твърди се,
че проверката на СТИ, въз основа на която е предприета корекционна
процедура, е извършена в отсъствие на абоната, поради което констатациите
описани в протокола за проверката не могат да му бъдат противопоставени.
Оспорва се начина и методиката, по които е извършена корекцията, и факта на реално
доставяне на количеството ел.енергия, предмет на корекцията. Твърди се, че с
Договор за цесия от 30.04.2014г. М.И.К. прехвърлил в полза на ищеца вземането
за недължимо платеното на ответника в размер на исковата сума. Твърди се, че
длъжникът е уведомен за цесията на 25.07.2014г.
Съда е сезиран с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, в
качеството му на частен правоприемник на М.И.К., получената без основание сума
от 61.88лв., представляваща стойността на извършена корекция на сметка за
електрическа енергия при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
ел.енергия за периода от 15.01.2013г. до 25.01.2013г. на потребител с клиентски
№********** и абонатен №**********, с обект на потребление в с.Оброчище, ул.”Ленена
фабрика” №11, за което е съставена с фактура №**********/31.01.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска, до
окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски.
В постъпилия, от процесуалния представител
на ответника, отговор на исковата, се поддържа становище за неоснователност на
иска, като се оспорва активната материалноправна
легитимация на ищеца, основана на твърдения, че същият не се легитимира като
носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия от
30.04.2014г. е нищожен поради липса на предмет. Поддържа се, че прехвърленото
вземане не е съществувало в патримониума на цедента към датата на сключване на цесионния
договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е
произвел правен ефект. В условията на евентуалност се навеждат доводи за
недействителност на договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорва се валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник,
неразполагащ с представителна власт. На следващо място се оспорват елементите
от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата
сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го
договорно правоотношение за продажба на ел.енергия при ОУ. Твърди се, че на
25.01.2013г. служители на ”Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа
проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на М.И.К., резултатите от
която са обективирани в съставен констативен
протокол. Твърди се, че след установено по съответния ред неизмерване от СТИ на
част от консумираната от потребителя ел.енергия, в резултат от неоторизирана
намеса в работата на електромера, от ответника чрез одобрена от ДКЕВР
изчислителна методология, е извършена корекция на сметката на абоната. Твърди
се, че в рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по
отношение на задължението си да доставя необходимото количество електрическа
енергия в обекта на потребление. С оглед изложеното се поддържа, че е било
налице задължение на абоната да заплати процесната
сума, която представлява доставено количество ел.енергия, която не е била
измерена от СТИ.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители подържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на иска. С
писмени бележки се доразвиват подробни съображение в подкрепа на застъпените
становища.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е налице спор, а и от
събраните доказателства се установи, че М.И.К. е потребител на електрическа
енергия с клиентски №********** и абонатен №**********, за недвижим имот, находящ се в с.Оброчище, ул.”Ленена фабрика” №11. Установи
се още, че сумата от 61.88лв., е резултат от проведена процедура за корекция на
сметка при неизмерване/неточно измерване от СТИ при условията на чл.38, ал.3,
т.3 от ОУ на ДПрен.ЕЕ на ”Е.ОН България Мрежи” АД за
периода от 15.01.2013г. до 25.01.2013г., за което е издадено дебитно известие №**********/31.01.2013г.
В о.с.з. на 06.11.2014г. е прието за
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че М.И.К. е заплатил на ответника процесната сума в размер на 61.88лв.
По делото е прието заключение по
допусната СТЕ, което се цени от съда като компетентно и обективно дадено, в
което вещото лице е посочило какви са основните характеристики на процесното СТИ, както и че същото е било в срок на
метрологична годност. От заключението на СТЕ се установява, че ако се приеме за
обективна констатираната при проверката на СТИ от служителите на електропреносното предприятие грешка в работата на електромера, извършените
математическите изчисления за корекция на сметка са правилни и в
съответствие с Общите условия.
По делото е представен заверен препис
от Договор за прехвърляне на вземане от 30.04.2014г., от който е видно, че М.И.К.,
чрез пълномощник адв.Красимир Т. прехвърля на ”К.Г.”
ЕООД вземане срещу ответника в размер на 61.88лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана електроенергия за период от 15.01.2013г. до
25.01.2013г. за обект клиентски №********** и абонатен №********** по фактура №**********/31.01.2013г.,
на основание чл.55 от ЗЗД.
С Уведомление от 15.07.2014 г. от М.И.К.,
действащ чрез адв.К.Т., препис от което е представен
по делото, ответника е съобщено извършеното прехвърляне на вземането по
горепосочения договор за цесия.
От приетия по делото препис от
Пълномощно от 03.04.2014г. /л.79/ е видно, че М.И.К. е упълномощил адв.К.Т. да сключва договори за цесия и да го представлява
пред ответника.
От заключението на вещото лице по СПЕ,
което се кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че подписа положен в горецитираното
пълномощно за упълномощител е положен от М.И.К..
Установява се още, че ръкописния текст в пълномощното не е положен М.И.К., както
и че не може да се установи дали ръкописният текст в пълномощното е добавен
след изготвяне на същото.
От ответника е представен заверен
препис от Пълномощно от 03.04.2014г. /л.110/, което за разлика от гореописаното
не съдържа ръкописен текст, но с печатния такъв М.И.К. е упълномощил адв.К.Т. да сключва договори за цесия и да го представлява
пред ответника.
Установява се от приетия по делото
препис от Уведомление до ответника от 23.10.2014г., че процесното
вземане /№3/ е прехвърлено в хода на процеса от ищеца на ”Интейк”
ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Текста на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД предвижда, че полученото без основание
подлежи на връщане, като за успешното провеждане на иск с посочената правна
квалификация ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между
него и ответника, което в процесния случай означава
установяване на реалното плащане на процесната сума.
От своя страна в тежест на ответника е да докаже, че е било налице основание да
получи процесната сума, което в случая е
законосъобразно извършена корекционна процедура, въз
основа на която е начислено процесното количество
електроенергия.
В разглеждания казус еднозначно се установи, че М.И.К., в периода,
за който е извършена корекцията е бил потребител на ел.енергия за битови нужди
по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е
монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. Установи се още, че процесната сума е резултат от извършена от ответникът
корекция на сметката на потребителя по реда на чл.38, ал.3, т.1 от ОУ към
ДПЕЕЕМ, като по делото не е налице спор, че сумата е заплатена от потребителя.
Според разрешението дадено с Решение №189 от 11.04.2011г. по т.д.№39/2010г. на
ВКС, II т.о., с Решение №79 от 11.05.2011г. по т.д.№582/2010г. на ВКС, II т.о.,
с Решение №29 от 15.07.2011г. по т.д.№*5/2010г. на ВКС, II т.о. и с Решение №12
от 11.02.2013г. по т.д.№1080/2011г. на ВКС, II т.о., които са постановени по
реда на чл.290 от ГПК, и според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на
ОСГТК на ВКС, съставляващо задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1,
т.1 от ГПК, към правно релевантният момент /датата на изготвяне на справката за
корекция на сметка/ в действащото обективно право не съществува законова норма,
признаваща възможност на доставчика на електрическа енергия за последваща промяна на сметките за минал период на потребителите,
ползващи електроенергия, което изключва възможността корекцията да е допустима.
На следващо място с цитираните по-горе решения на ВКС е отречена и възможността
за доставчикът на ел.енергия да обосновава правото си на парично вземане на
едностранно извършена корекция, основаваща се на клаузи, съдържащи се в
приетите от него и обвързващи потребителите Общи условия, които поради
неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП, са нищожни
по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД. Ето защо следва извода,
че процедурата за корекция на сметка на ел.енергия за минало време, не е годна
да служи като валидно основание за получаване на процесната
сума, респективно, че ответника се е обогатил неоснователно.
Другият спорен въпрос между
страните по делото е относно валидността на сключения договор за цесия, от
който ищецът черпи права. Договорът за цесия е уреден в чл.99 и сл. от ЗЗД и
със същия кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Възражението на ответника за нищожност на процесния договор за цесия, поради липса на предмет, се
явява неоснователно. Това е така защото по силата на свободата на договаряне предмет
на договор за цесия може да бъде всякакво вземане-парично или не и произтичащо от
договорен или от извъндоговорен източник, включително
и неизискуемо вземане, както и такова, погасено по давност. По аргумент от чл.*6
от ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право, като е
достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото е й процесното. Ето защо следва извода, че вземане, произтичащо
от неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия.
С оглед приетото в т.7 от Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.д.№1/1979г. на Пленума на ВС при първоначална липса на основание вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД е
изискуемо от момента на престацията, тъй като от този
момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, като размерът
на сумата е идентичен на даденото. При сключване на процесния
договор за цесия фактическият състав на неоснователното
обогатяване-разместване между цедента и ответното
дружество на материални блага при първоначална липса на основание е бил завършен,
поради което към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Възражението
на ответника за недействителност на процесния договор
за цесия, тъй като е сключен от лице без представителна власт, се опроверга от
представените по делото доказателства. Автентичността на подписа положен за упълномощител в оспореното по реда на чл.193 от ГПК
пълномощно бе установена от проведената СПЕ, поради което следва да се приеме,
че същото се ползва с формална доказателствена сила.
Както бе посочено по горе в печатния текст на пълномощното, чието наличие не бе
оспорено от ответника, се съдържа делегиране на правомощия на пълномощника да
сключва договори за цесия. Ето защо се налага извода за наличие на валидно
упълномощаване, респективно че процесния договор е
сключен при наличието на надлежно учредена представителна власт.
Оплакванията на ответника относно
валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено
чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт са неоснователни. Според
изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има
действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за
станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на това разрешение е да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането. С горекоментираното
пълномощно и по-конкретно с печатния текст на същото цедента
е упълномощил адв.Кр.Т. да
го представлява пред ответника, което упълномощаване обхваща и представителната
власт на пълномощника да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне на вземане, за което не е налице спор, че е
направено. Ето защо следва да се приеме, че изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е
спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо
действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник,
особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.
Наред с това длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване,
само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението
/в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV
г.о./.
С оглед гореизложеното следва да се
приеме, че към датата на подаване на исковата молба ищецът е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника, съответно, че иска е основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
Предвид основателността на главната
претенция и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва върху процесната сума,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че прехвърлянето на спорното право в хода на процеса по аргумент от
чл.*6 от ГПК не се отразява на крайните резултат, като съдът следва да
постанови решението си спрямо ищеца, в качеството му на титуляр на правото към
момента на сезиране на съда. Тъй като спорното право е прехвърлено в хода на
процеса, ищецът не е загубил качеството си на главна страна по силата на
изричната разпоредба на чл.*6 от ГПК, като правните последици на съдебното
решение ще рефлектират в правната сфера на цесионера
съгласно чл.*6, ал.2 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
и с оглед на направеното от ищеца искане, в негова полза се дължат деловодни
разноски съобразно с представените доказателства за извършването им, а именно
размер на 50лв. за внесена ДТ. На основание чл.78, ал.8 от ГПК от ГПК и тъй
като ищеца е защитаван от юрисконсулт, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен съобразно
НМРАВ, а именно сумата от 300лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ”Е.П.”
АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.”В.В.” №258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано заедно от Боряна Димитрова Пенева и Биляна Георгиева Матева, да заплати на ”К.Г.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.”Г. ж.” №*, партер, представлявано от Управителя п.н.к., сума от сумата от 61.88лв., като платена от праводателя
на ищеца М.И.К. при първоначална липса на основание, представляваща стойност на
начислена електроенергия в резултат на корекция на сметка на потребител с
клиентски №********** и абонатен №**********, с адрес на потребление:
с.Оброчище, ул.”Ленена фабрика” №11, за периода от 15.01.2013г. до
25.01.2013г., за която е издадено дебитно известие №**********/31.01.2013г.,
като вземането е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване
на иска-01.08.2014г. до
окончателното й плащане, и сумата от 350лв., представляваща съдебно
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: