Решение по дело №2428/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 29
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20217180702428
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 29                   

Гр. Пловдив,10.01.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Р. Агаларева и прокурор Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от председателя административно дело №2428 / 2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Ч.Д.С., ЕГН********** от гр.София, подадена чрез адв. Н. *** с правно основание чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ. С така подадената искова молба ищеца моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, в едно със законната лихва, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт –фиш за глоба №**********/29.10.2020г., издаден от длъжностно лице при ОП „Общинска охрана“ при Община Пловдив. Излагат се твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната сума във връзка с осъществена адвокатска защита по обжалване по съдебен ред на посоченият административен акт и извършени принудителни действия по образувано изпълнително производство- ИД №*********/2021г. по опис на публичен  изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, с което се е стигнало до причиняване на имуществени вреди, подлежащи на обезвреда. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния представител адв. Н., която поддържа исковата молба и ангажира доказателства. По същество на спора  се излагат доводи, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендират се и направените по настоящото производство разноски.

Ответникът по иска – Община-Пловдив, в писмен отговор на упълномощения си процесуален представител главен юрк. К. оспорва исковата молба като нередовна, недопустима поради липса на процесуален ред да се претендират направени разноски за адвокатско възнаграждение по ЗОДОВ с оглед измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ, Бр.94/2019година, както и неоснователна поради липса на изпълнен състав на дължимо обезщетение, като се позовава на обстоятелството, че не е образувано редовно съдебно производство, с което да е отменен анулирания в последствие фиш за налагане на глоба. Редовно призован, в съдебно заседание чрез юрк. К. поддържа отговора на исковата молба и ангажира доказателства. По същество на спора оспорва исковата молба на основанията, изложени в отговора към нея. Не се претендират разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за основателност на иска.

Като изслуша становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.01.2020г., в гр.Пловдив, Д.П.П., на длъжност „охранител“ при ОП „Общинска охрана“ при Община Пловдив съставил Фиш №********** срещу ищеца, като посочил, че в 09.56 часа като собственик на МПС лек автомобил „Рено“ с ДК № *** е паркирал върху тротоара на ул.“Дръзки“ срещу №13 без разрешение от администрацията, което съставлява административно нарушение на чл.6 ал.2 от НРСППППСПП на Общински съвет Пловдив и е наложена административна санкция глоба в размер на 50 лева. За събиране на санкцията е образувано изпълнително дело №*********/2021г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП-София с длъжник Ч.С., на който било връчено съобщение за доброволно изпълнение изх.№С210022-048-0082453/17.06.2021г.. С връчването му ищецът разбрал за наложената санкция и издадения в тази връзка фиш, което според него не отговаряло на действителните фактически обстоятелства, като той не притежавал автомобил с посочения регистрационен номер и на посочената дата не е пребивавал на територията на гр.Пловдив. Затова организирал своята защита, като наел адвокат за обжалването на издадения правораздавателен административен акт, в която връзка бил сключен договор за правна защита и съдействие от 02.07.2021г. с адв.Н., по който било договорено възнаграждение в размер на 300 лева за една съдебна инстанция, платени в брой. От страна на адв.Н. било инициирано и съдебно производство с подаването на жалба вх.№36833/05.07.2021г. по опис на Районен съд-Пловдив с искане за отмяна на издадения фиш №2319967 като незаконосъобразен, като към нея бил приложен договор за правна защита и съдействие, съобщение за доброволно изпълнение, договор за продажба на МПС от 22.01.2018г. от страна на ищеца, копие от фиш. По подадената жалба не било образувано съдебно производство, защото във връзка с издадено разпореждане за окомплектоване от ръководителя на наказателно отделение, постъпил отговор с писмо изх.№ 21 СД-1260/12.07.2021г на заместник – кмет на Община Пловдив, с което той уведомявал заместник –председател на РС-Пловдив, че във връзка с подадената до съда жалба  е констатирана допусната техническа грешка във връзка с попълването на данните на собственика на описаното МПС погрешно е вписано името на ищеца, поради което издадения фиш №**********/29.01.2020г. е бил анулиран и административно-наказателното производство било прекратено. В тази връзка е приложено и писмо изх.№237200-8662/09.07.2021г. на началник сектор „Общинска полиция“-Пловдив. В тази връзка след получаване на съобщението от заместник- кмет на Община Пловдив по описа на Районен съд-Пловдив не било образувано и административно – наказателно съдебно производство по подадената от ищеца чрез адв.Н. жалба срещу издадения фиш. С покана вх.№21 П-7731 от 18.08.2021г ищецът поканил ответника да му заплати направените разноски за обжалването на незаконосъобразния фиш за налагане на глоба, като приложил и Разписка- декларация от 02.07.20221г за заплащане на сумата от 300 лева на адв.Н.. С писмо от 26.08.2021г. на директор дирекция „ПНО“ ответникът направил отказ да обезщети ищеца.  Поради липса на други процесуални възможности за компенсиране на направените разноски за адвокатско възнаграждение, от ищеца било образувано и настоящото съдебно производство. 

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените в хода на съдебното производство настоящето дело доказателства - материалите по писмо изх.№2766/07.10.21г на Районен съд-Пловдив, касаещи администрирането на подадената от Ч.С. чрез адв.Н. жалба, както и приобщените писмени доказателства, приложени към исковата молба: Разписка- декларация от 02.07.2021г за заплащане на сумата от 300 лева на адв.Н., сигнал за неправомерно използване на личните му данни, молба за спиране на принудително изпълнение по събиране на определената с процесния фиш глоба, уведомително писмо изх.№20699/02.08.2021г. на председател на РС-Пловдив.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

По отношение допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе предвид, че така предявения иск е подсъден на административните съдилища съобразно правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е предявен от дееспособен правен субект против процесуално легитимираното юридическо лице, при който се намира органа, издател на отменения незаконосъобразен административен акт и от който са причинени вредите за ищецът. Общинско предприятие „Общинска охрана“-Пловдив безспорно е звено от системата на Община Пловдив, а осъществените от негов служител действия по налагане на глоба във връзка с неправилно паркирано МПС имат административен характер. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт, претендирана вреда, посочена като вид и размер, налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт, както и да липсва специален ред за обезщетяване на вредите. В случаят с оглед отказ да се образува административно наказателно съдебно производство пред компетентния райноне съд, липсва друг процесуален ред за обещетяване на направените разноски. Отговорността на съответният орган е специфично проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. Всичко така изложено обуславя допустимост на подадения иск.

Разгледана по същество, исковата молба е основателна по следните за това съображения:

Материалноправното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност, като част от нея е осъществяването и в случай, когато са издадени незаконосъобразни актове, които съответно определят тази отговорност. За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко обективно съществуващи предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменени по съответния ред; вреда от този акт, както и действие или бездействие на администрацията, което е в причинна връзка между незаконосъобразния акт, административното действие или бездействие като негово изпълнение и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките тези предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. В случаят е налице първата предпоставка – отменен незаконосъобразен акт, който самата администрация е „анулирала“. От този отменен незаконосъобразен административен акт, който е послужил като основание за извършване на административните действия по налагане на санкция „глоба 50 лева“ и предприетите принудителни действия по нейното събиране, е налице и причинена на ищеца имуществена вреда. Налице е пряка причинно- следствена връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт, защото ако не беше издаден този фиш с неговите имена, той не би предприел поведение за отмяната му като незаконосъобразен и респ. не би заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за образуване на съдебно производство. Ето защо законосъобразно ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300в., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, които се дължат от ответника, в предвид незаконосъобразния акт и незаконосъобразно извършените административни действия по неговото изпълнение. Установява се по несъмнен начин от доказателствата по делото, че именно във връзка с незаконосъобразния административен акт и последвалото му принудително изпълнение ищеца е заплатил сума в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Ищецът не би заплатил същите, ако не е  бил налице незаконосъобразен административен акт, който поражда и незаконосъобразността на осъществената административна дейност от органите при ОП „Охранителна полиция“ при Община Пловдив. При всички случай  издаденият от  административния  орган акт е необходимо условие за законосъобразност на извършените административни действия, а в случая такъв законосъобразен акт не е бил издаден, защото същият е бил „анулиран“, т.е. по своеобразен начин той е бил оттеглен от административните органи. Оттеглянето на административния акт има правните последици на отмяната му с влязло в сила съдебно решение. Тази същност на оттеглянето на акта е изрично прогласена в забраната по чл.156 ал.3 от АПК.

На следващо място, обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните административни действия. Съдът констатира, че в реда по обжалване на административният акт, с оглед отказа да бъде образувано съдебно производство от страна на компетентния съд, то не е налице друга законова възможност за присъждане на направените в хода на такова производство разноски. Ето защо и настоящият ред е единствена възможност за присъждане на направените във връзка с незаконосъобразният фиш разноски, представляващи извършените разходи за осъществената адвокатска защита. Те представляват имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която Община Пловдив дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ  /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/. В тази връзка и направеното от ответника възражение за друг специален ред, се явява неоснователно. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи платените разноски за съдебно обжалване на  незаконосъобразен административен акт- фиш за налагане на глоба, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

С оглед изхода на спора и направените от страна на ищецът искания за присъждане на разноски по настоящото дело, то се явява основателно. Същите се констатираха съобразно приложения списък в размер на 10,00 лева държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.. С оглед изхода на спора и своевременното му предявяване, това искане е основателно и следва да бъде изцяло уважено.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ :

ОСЪЖДА Община Пловдив ЕИК000471504 да заплати на Ч.Д.С., ЕГН********** от гр.София сумата от 300.00 /триста/ лева, съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- фиш за налагане на глоба №**********/29.10.2020г., издаден от длъжностно лице при ОП „Общинска охрана“ при Община Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ч.Д.С., ЕГН********** от гр.София сумата от 310,00 /триста и десет/ лева, съставляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава XII АПК

 

СЪДИЯ: