Р Е Ш
Е Н И
Е № 6
гр.
Пловдив, 01.02.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети
януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ХИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОЧКА ВЪРБЕВА
ГАЛИНА АРНАУДОВА
с участието на секретаря Стефка
Костадинова като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 602/2015
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Т.Б., починал в хода на производството и заместен от наследниците си Н.Б.
и Т.Б., против решение № 1186/30.06.2015 г., постановено
по гр.д. № 363/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ състав.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение
на закона и съдебната практика, то е необосновано и в противоречие със
събраните по делото доказателства по изложените в жалбата съображения, поради
което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения
от него иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият А.Д. оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за първоинстанционния съд.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на
нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с предявения от Т.И.Б., починал в хода на производството и заместен
от наследниците си Н.Б. и Т.Б., против А.М.Д. иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Ищецът твърди, че през август 2013 г. случайно се запознал с ответника,
който се представил пред него като действащ адвокат в ****, провели разговор и Б.
споделил, че има проблем със съсобствен недвижим имот
в ****, местността **** а Д. му предложил да
провери как стоят нещата и да уреди всичко да приключи в тяхна полза, в т.ч. с
водене на дело, ако се наложи; след няколко дни ответникът го потърсил и му
казал, че се налага да внесе 30 000 евро, или левовата им равностойност от
58 629 лв., която ще бъде на отговорно пазене по банкова сметка *** Д. и с
която ще се гарантира изпълнението на абсолютно всичко от негова страна, като
ответникът го уверил, че сумата няма да бъде теглена освен за нужди, свързани с
покриване на разходи, заплащане на такси, в т.ч. всички разноски по
евентуалното дело, а банката ще бъде гарант за начина за разходване на сумата.
В съответствие с постигнатите уговорки на 14.08.2013 г. Б. отишъл в **** – клон
**** и депозирал по сметка на ответника 58 629 лв., в платежното нареждане
записал, че сумата се внася по договор за правна помощ и съдействие и на
отговорно пазене, а в разговора Д. потвърдил, че сумата ще бъде използвана за
покриване на направените разноски, а след уреждане на въпроса остатъкът ще бъде
възстановен на ищеца, като страните се разбрали в следващите дни да подпишат
договор за правна защита и пълномощно. Впоследствие Б. се опитал да се свърже
многократно с ответника, но било безуспешно, като постепенно осъзнал, че е
жертва на измама, което усещане се затвърдило от факта, че внесената сума в
банката била изтеглена, като той поискал от Д. да му върне сумата, но последният
не го направил. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата 58 629 лв., която му се
дължи на неосъществено основание като дадена на Д. по договор за правна помощ,
без фактически такъв да е бил осъществен поради това, че не са били извършени
уговорените услуги от фактически и правен характер, свързани с възстановена
земя в **** ****, за която имало спор с Държавата, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът А.Д. оспорва иска като
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Твърди, че между страните
е бил сключен устен договор за правна помощ и съдействие, а в отношенията между
тях са съществували и други договори за правни услуги, които са обусловили
плащането на процесната сума за извършени от
ответника в пълен обем правни действия за период повече от една година, описани
подробно в молба от 17.06.2014 г. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД който е получил нещо с оглед на неосъществено основание, е
длъжен да го върне.
Съгласно приетото в константната съдебна практика, в т.ч. в ППВС №
1/28.05.1979 г. при втория фактически състав на посочената разпоредба престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, като намира приложение
при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие, когато то не се
сбъдне, и т.н.
Видно от платежно нареждане от
14.08.2013 г., Т.Б. е превел по сметка на А.Д. – адвокат сумата 58 629
лв., а като основание за превод е посочил: „Договор за правна помощ и
съдействие“, с допълнително обяснение: „Отговорно пазене“, като ответникът
признава факта, че е получил сумата.
По делото е представена нотариална покана, връчена на ответника на
27.12.2013 г., с която Б. е поканил Д. да му върне сумата 58 629 лв. по
посочена банкова сметка, ***, че поради неплащане на която и да е от месечните
наемни вноски и поради виновно неизпълнение на договора за наем от 01.04.2013
г., сключен между ****, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Б.,
и Д., действието на този договор е прекратено.
Спорен е въпросът дали тази нотариална покана е била връчена редовно на
адресата.
Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос няма пряко значение
за решаването на спора, тъй като дори да се приеме, че нотариалната покана не е
била връчена редовно, при предявена претенция от Б. за връщане на сумата 30 00
евро, или левовата й равностойност от 58 629 лв., получена от ответника на
неосъществено основание, самата искова молба играе ролята на покана по смисъла
на чл. 84 от ЗЗД за поставяне на
длъжника в забава.
Все пак за пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочената
нотариална покана не е била връчена на ответника редовно.
Видно от преписката по връчване на поканата на нотариус ****И. *** действие
района на ****, тя е била представена от Т.Б. на 11.12.2013 г., на същата дата
на адреса на Д. *** е залепено уведомление по смисъла на чл. 47 от ГПК поради
това, че връчителят се е срещнал с лице, което се е
представило като съпругата на А.Д., което отказало да получи поканата и да
представи документ за самоличност, уведомлението било залепено на входната
врата и екземпляр от него – пуснат в пощенската кутия на Д., но в дадения
двуседмичен срок от тази дата лицето не се явило да получи поканата, въпреки че
в нея изрично било посочено, че в случай на неявяване тя ще се счита редовно
връчена.
По отношение редовното връчване на нотариалната покана е ирелевантно обстоятелството, че в периода 22.12.2013 г. –
04.01.2014 г. ответникът заедно със семейството си е бил в ****, тъй като ако
са били налице предпоставките за това, с изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК поканата щеше се счита връчена,
независимо от физическото местоположение на адресата към този момент, поради
която причина не следва да се обсъждат показанията на свидетеля ****, разпитан
в първоинстанционното производство.
Доколкото по делото не е установено, че ответникът не е можел да бъде
намерен на указания в нотариалната покана адрес и не е имало лице, което да е
било съгласно да я получи, в т.ч. съсед, живеещ на адреса, не са били налице предпоставките
на чл. 47 от ГПК, а връчителят при описаната ситуация
е можел да я връчи по реда на чл. 44, ал. 1,
изр. 5 от ГПК /с отбелязване в съобщението на отказа на съпругата на
адресата да го получи, удостоверено с подписа на самия връчител/,
но не и по посочения начин.
По делото са представени няколко договора за наем, като по силата на първия
от тях от 01.04.2013 г. **** – ****, представляван от управителя си и едноличен
собственик на капитала Т.Б., е предоставил на А.Д. за временно и възмездно
ползване – за една година, считано от момента на подписване на договора,
собствения си недвижим имот – сграда с идентификатор **** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ****, съдържаща две самостоятелни жилища на
всеки етаж, и сграда с идентификатор **** по същата кадастрална карта и
регистри срещу заплащане на наемна цена от 300 лв. месечно, а с останалите договори
за наем /от 01.07.2013 г., от 15.12.2013 г., от 01.09.2013 г., от 15.05.2013 г.
и от 12.08.2013 г./ Д. е предоставил на трети лица /****, ****, ****, **** и ****/
за временно и възмездно ползване апартаменти в гр. **** ул. **** срещу заплащане
на определена месечна наемна цена.
Видно от пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя
от 08.02.2013 г., Т.Б. в качеството си на управител и едноличен собственик на
капитала на **** е упълномощил **** /за когото се установява, че е адвокатски
сътрудник/ да представлява дружеството пред всички органи, организации,
дружества и институции, като извършва фактически и правни действия по повод
осъществяване дейността на дружеството с право да преупълномощава
трети лица с изброените права.
Всички посочени наемни правоотношения са възникнали между ответника и лица,
които не участват в производството по делото **** е самостоятелен правен
субект, независимо от това кой е едноличният собственик на капитала му и негов
управител/, поради което те не се отразяват на исковата претенция.
Основният спорен въпрос по делото е дали преведената по сметка на ответника
на 14.08.2013 г. сума от 30 000 евро е дадена в изпълнение на задължения
по вече възникнали облигационни задължения или е такава по повод договор за
поръчка с предмет оказване на правна защита и съдействие за разрешаване на
правен проблем със съсобствен недвижим имот в гр. **** местността
**** който ще се
изпълнява в бъдеще.
За изясняване на това
обстоятелство в първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелите ****
и **** се установява, че през лятото на 2013 г. между Б. и Д. се провела среща
в кафене **** на която ответникът в качеството си на адвокат е предложил на Б.
да му помогне да разреши проблем със земи в землището на ****, в района на 4-ти
километър срещу заплащане на сумата 30 000 евро, необходима за услугата, Б.
казал, че ще си помисли, но по-късно помолил св. **** да го придружи, за да
преведе голяма сума пари /30 000 евро/ в клона на **** там се срещнал с
адвоката си и те се разбрали ищецът да внесе сумата във връзка с някакво дело,
а впоследствие да подпишат договора, Б. се съгласил и превел парите по банков
път, като показал на свидетеля **** документ за това.
Според свидетеля **** той бил
приятел на Б. и му извършил услуги по окабеляване на
притежаваните от него четири апартамента в гр. **** ул. ****, за което
последният трябвало да му плати около 5 000 лв., но вместо плащане той
предложил на свидетеля да се реваншира чрез услугата „адвокат“, т.е. да му
намери адвокат за съдебните спорове и да заплати възнаграждението му, така
адвокат Д. поел първото дело на св. **** в средата или края на 2012 г.,
впоследствие му водил още четири дела, а на въпрос на свидетеля какви пари му
дължи, той казал, че Б. ще поеме хонорара по уговорка между него и адвоката,
като впоследствие св. **** разбрал, че ищецът бил принуден да преведе на
ответника голяма сума пари, но не знае дали те касаят неговите дела или други.
Имайки предвид показанията на първите двама свидетели и платежното
нареждане за кредитен превод /при точното граматическо и логическо тълкуване на
което е видно, че волята на наредителя е да заплати
сума по един договор за правна защита и съдействие, а не по множество такива, в
който случай би била използвана множествената форма на съществителното име,
както се твърди в молба на Д. от 17.06.2014 г./, следва да се приеме, че между Б.
на Д. е бил наличен договор за поръчка за извършване на бъдещи услуги по повод
земеделски земи в гр. ****, местността ****
Впрочем фактът, че между първоначалния ищец и ответника е бил сключен устен
договор за поръчка за извършване на правни услуги, касаещи уреждане на
земеделски земи, по който е платена сумата, се признава и от процесуалния
представител на жалбоподателя, респ. представител на новоконституираните
страни, адвокат Н.А. в пледоарията му при даване ход на устните състезания пред
въззивната инстанция.
Тук следва да се отбележи, че договорът за поръчка според приетото в
правната теория и съдебната практика е консенсуален и
неформален такъв, като за сключването му не е необходимо спазването на определена
форма, а е достатъчно постигане на съгласие между съконтрахентите
относно неговото съдържание и предмет, т.е. поетите задължения от страните и
дължимите им права, каквото съгласие между Б. и Д. по делото е установено,
поради което договорът за поръчка е бил сключен, макар и в устна форма, и това
съгласие не може да се приеме само като обещание за бъдещо сключване на
договор.
На база на събраните писмени и гласни доказателства и признанието на ищеца
посредством процесуалния му представител адвокат А. следва да се приеме, че А.Д.
в качеството си на адвокат се е съгласил да извърши за сметка на доверителя си Т.Б.
възложените от последния действия във връзка с изясняване статута на земеделски
земи в гр. ****, местност **** и разрешаване на правни проблеми, възникнали с
тях, като ищецът се е съгласил да му предостави средства, необходими за
изпълнение на поръчката, представляващи възнаграждение за довереника и разноски
за осъществяване на работата, като в изпълнение на поетото по този договор
задължение Б. е превел по банковата сметка на ответника на 14.08.2013 г. сумата
30 000 евро.
Фактът, че в платежното нареждане като допълнително пояснение към
основанието за превод е записано „отговорно пазене“, което съответства на
представата на ищеца за съхранение на сумата в банката за извършване на
необходимите разходи по договора за поръчка, не се отразява на съществуването
на самия договор, като дори потвърждава постигнатото съгласие на страните за
сключването му.
Доколкото между първоначалните страни по делото е съществувал договор за
поръчка, за евентуалното неизпълнение на задълженията по него от Д. може да му се
търси договорна отговорност по реда на чл. 79 и сл. от ЗЗД, респ. доверителят
да иска да бъде уведомен за изпълнение на поръчката и да му бъде предадено
всичко, получено при това изпълнение, в т.ч. останалите средства, но не и да се
иска връщане на дадената сума на неосъществено основание поради това, че
договорът за поръчка не е бил сключен в писмена форма или че довереникът не е
изпълнил задълженията си по него.
Същите правни изводи биха били валидни дори да се приеме, че посочената
парична сума е дадена от Б. на Д. в изпълнение на задължение на първия към ****
и трети лица и постигнато съгласие между кредитора на третите лица /Д./, самите
тях и ищеца за встъпване на последния в дълга им, тъй като, независимо от
спецификата на ситуацията, отново биха намерили приложение правилата на
договорната отговорност, но това следва да стане в отделно производство.
От представената годишна данъчна декларация на А.Д. за 2013 г. не се
установяват релевантни по делото обстоятелства, като въз основа на нея дори не
може да се приеме, че ответникът е декларирал получената на 14.08.2013 г. сума,
но това евентуално би могло да се отрази на възможността той да носи
отговорност към Държавата за неспазване на фискални задължения, но не и на това
дали и на какво основание е получена сумата от Д..
Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите събрани по делото
доказателства /жалба от Т.Б. до **** – ****, жалба на Т.Б. ***, пълномощно с
нотариална заверка на подписа на Б. от 25.09.2013 г., с което той е упълномощил
А.Д. да го представлява пред адв. **** за получаване
на парична сума, договори за правна защита и съдействие на адвокат Д. с трети
лица и съдебни книжа по дела на трети лица/, тъй като те нямат пряка връзка с предмета
на делото, както и поради това, че са създадени след сключване на договора за
поръчка /14.08.2013 г./ и не могат да допринесат за изясняване на волята на
страните по него.
Не следва да бъде разглеждан и въпросът за воденото против адвокат Д.
дисциплинарно производство, тъй като от една страна няма данни за неговия
предмет и дали решението на Адвокатска
колегия – **** е влязло в сила /вж. писмо на **** от 03.10.2014 г. и
липса на последващи документи в тази връзка/, а от
друга страна – наличието на дисциплинарна отговорност на ответника като адвокат
не е предпоставка за ангажиране на гражданската му отговорност, но в същото
време не е и достатъчно условие за основателност на претенцията на ищеца на
посоченото от него основание.
На база на установената
фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът
приема, че между Т.Б. и А.Д. е съществувало облигационно правоотношение, поради
което той, респ. неговите наследници, може да претендира от ответника
обезщетение на основата на договорната отговорност при твърдяно виновно
неизпълнение на задължения по договора или изпълнение по самия договор, но не и
връщане на сума във връзка с него на неосъществено основание.
Предвид изложените мотиви съдът счита, че предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият А.Д. изрично е
заявил, че не претендира разноски за настоящата инстанция и не е представил
доказателства за извършени такива, поради което разноски не се присъждат. Що се
отнася до претендираните разноски за производството
пред окръжния съд, такива са присъдени с атакуваното решение, като в случай, че
Д. не е съгласен с техния размер, той може да иска изменение на решението по
реда на чл. 248 от ГПК от първоинстанционния съд.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1186/30.06.2015 г., постановено по гр.д. № 363/2014 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІІІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.