Решение по дело №9515/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3006
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20211110209515
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3006
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110209515 по описа за 2021 година


Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх.№ 95-М-961 от 11.06.2021г. по описа на ЦУ на НАП-
София от „А. “ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“К. Б. “ №
* , ет. *, ап. *, представлявано от М. А. А. Н. срещу Наказателно постановление N 575699-
F579793 от 05.05.2021г. , издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП,
с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , имуществена
санкция в размер на 500 за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не изпраща представител.
По делото, преди приключване на съдебното следствие е постъпило писмено
становище от адв. Г.-пълномощник на жалбоподателя, в което се излагат доводи за
незаконосъобразност на издаденото НП.
Сочи се , че нарушението е отсранено незабавно след установяването му ,
респективно са налице предпоставките да бъде квалифицирано като маловажно.
Претендира разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се
явява.Представлява се от юрисконсулт Р. с пълномощно по делото.
1
В хода на съдебните прения , последната от името на доверителя си изразява мнение
за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъде потвърдено.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на „А. “ ЕООД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N 575699-
F579793 от 05.05.2021г. , издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП,
е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят „А. “ ЕООД с ЕИК *** стопанисва търговски обект – пицария,
находящ се в гр. С., ул.''Г. И.'' № *.
На 11.11.2020 г. св.С.А. и К. И. – инспектори в ТД на НАП, извършили проверка в
посочения по-горе обект.
Преди да се легитимират св. А. извършила контролна покупка на парче пица , за
което заплатила сумата в размер на 1 лев.
За покупката бил издаден фискален бон, но същият не съдържал наименованието и
количеството на закупената стока.
След това служителите на НАП се легитимирали и продължили проверката.
Бил изведен дневен финансов отчет за 11.11.2020 г. от ФУ с инд.№ ДТ 833159 и ФП
№ 02833159 и се изготвил опис на паричните средства в касата като нарушения не са
устнаовени. Отделно от това бил изведен и контролен касов бон ФБ № 0006943/11.11.2020
г., за който служителите установили, че не отговаря на изискванията за съдържание на чл.
26, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Констатациите от проверката били вписани в протокол за извършена проверка серия
АА № 0035734/11.11.2020 г.
Жалбоподателят бил поканен да изпрати представител на 14.11.2020 г. в гр. С., на ул.
"Х. Б." № *, в 09: 00 часа за връчване на АУАН.
На 14.11.2020 г. св. А. – ст.инпектор по приходите в ТД на НАП , в присъствието на
К. И. – свидетел на извършване на нарушението и на съставянето на акта и пълномощник на
управителя на дружеството, съставила срещу А. “ ЕООД с ЕИК *** АУАН № F 579793 за
това, че при извършена на 11.11.2020 г. проверка, вкл. отпечатване на контролен касов бон,
не е изпълнило задължението си да отбележи в същия наименование и количество на
стоката, с което е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, издадена от МФ.
Актът е връчен срещу подпис на пълномощника на управителя на дружеството.
Въз основа на издадени акт за установяване на административно нарушение и при
2
същата фактическа обстановка началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП издал
Наказателно постановление N 575699-F579793 от 05.05.2021г. , с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 500 за
нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства .
Доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива, а установените
факти не се оспорват от страните, съответно и по аргумент от чл. 305, ал. 3 от НПК не
подлежи на детайлен анализ.
От приложения по делото контролен фискален бон от 11.11.2020 г., се установява, че
същият е издаден без в него да е посочено наименованието на услугата, за която се плаща и
количеството на стоките или услугите.
Посоченото намира потвърждение в приобщените като писмени доказателства по
делото протокол за извършена проверка серия АА № 0035734/11.11.2020 г. и касов бон ФБ
№ 0006943/11.11.2020 г., както и в показанията на св. А.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление,
административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.При така установената
фактическа обстановка и направения погоре доказателствен анализ, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно
доказателства , за това, че констатираното с атакуваното Наказателно постановление
административно нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н/18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
МФ е било извършено.
Нарушението е извършено и констатирано на 11.11.2020 г., а АУАН е съставен на
14.11.2020 г. респективно са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
От своя страна, от съставянето на акта на 14.11.2020 г. до издаването на обжалваното
наказателно постановление на 05.05.2021 г. са изминали по-малко от шест месеца, т. е.
същото е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
3
АУАН И НП са издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на правомощията
им , за което е представена заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., като съдържанието му
отговаря на изискванията на материалния и процесуален закон.
Както в акта, така и в наказателното постановление е посочено конкретно кои са
липсващите реквизити на фискалния бон, попадащи в обхвата на разпоредбата на чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредбата.
Така са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Правилно е приложена санкционната правна норма, като е наложено наказание по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС.
Нарушителят е юридическо лице, т. е. неговата административна отговорност е
обективна и безвиновна, което обосновава и субективната страна на нарушението.
Последното е формално по характера си и се изразява в издаването на фискален касов бон, в
който липсва наименование на стоката и количеството й.
За да е реализирано това нарушение не е необходимо да има причинена щета за
фиска или друг противоправен резултат.
Независимо от изложеното, съдът приема, че осъшественото от жалбподателя
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В случая по законодателен път е установена забрана за осъществяване на определен
вид деяние, т. е. същото по дефиниция се явява общественоопасно, но следва да се
отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от
гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието
върху нормалното развитие на обществените отношения. Разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК
и чл. 28 от ЗАНН не съдържат ограничения, касаещи приложението им по отношение на
определен вид престъпление, респ. административно нарушение. Следователно посочените
по-горе норми са принципно приложими по отношение на всички състави на нарушения по
ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Посоченото предполага преценка относно
пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и
наложеното наказание.
Като взе предвид характера на обществените отношения, обект на защита в ЗДДС, вр.
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съдът прие, че без да игнорира обекта от гледна точка
на засегнатите обществени отношения, следва да низвърши преценка на конкретното деяние
и обществената му опасност в конкретния случай. Предвид посоченото, и като взе предвид,
че издаденият фискален бон е за сумата от 1 лев, доколкото същият е единствено контролно
отпечатан, съдът приема, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото в посочения случай имуществена санкция в размер на 500 лева
представлява нееобосновано налагане на държавна репресия, тъй като наложеното
наказание е видимо несъразмерно с извършеното деяние.
Още повече, че посоченото нарушение е било незабавно отстранено.
4
Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН , когато са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН и това не е било направено от наказващия орган - съдът следва да отмени
процесното наказателно постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Нормата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) не е била действаща
към момента на извършване на нарушението (11.11.2020 г.), но съдът счита, че същата е с
процесуален характер, респективно е приложима от момента на приемането й.
При този изход от делото, жалбоподателят има право на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в сила до 23.12.2021 г. ) в съдебните производства по
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В
същия смисъл е и нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Въпросът за разноските е уреден в чл.
143 от АПК, който е част от Дял III ("Производства пред съд") и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК (чл. 144 от АПК).
Предвид посоченото и при този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да
бъде присъдена сумата от 300, 00 лева, представляваща възнгараждение за предоставена
адвокатска услуга, за която е представен договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 и ал. 2, т. 2 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 575699-F579793 от 05.05.2021г. , издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на „А. “ ЕООД с ЕИК ***
е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 500 за
нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „А. “ ЕООД с ЕИК ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание
ОСЪЖДА НАП ДА ЗАПЛАТИ на „А. “ ЕООД с ЕИК ***, сумата от 300 лева ,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6