Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 15.09.2025г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди двадесет и пета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Диана Борисова, разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 7 613 по описа
за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 2в,
ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът
– „Фрейм тех“ твърди, че на 29.06.2011г. е сключил с Държавен фонд
"Земеделие" договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. за изграждането
на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ в землището на с. Завой, община
Тунджа, област Ямбол. В изпълнение на договора са му възстановени по този
договор 73 % от средствата за изграждане на ФЕЦ. На 22.05.2012г. е сключен
договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник №427 между ищеца и
„ЕВН България Електроснабдяване“ АД за срок от 20 години при
преференциална цена от 567, 41 лева за МВтч. Считано от м. 08.2015г.
операторът, в изпълнение на приетото изменението с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ отказва да
заплаща посочената цена, а заплаща по-ниска стойност на изкупена електрическа
енергия – 100, 41 лв. на МВтч. Ищецът посочва, че в резултат на тази
законодателна промяна не е получил сумата в размер на 223 414, 74 лв. за
периода м.08.2015г. – м.06.2020г. представляващи разликата между стойността на
доставената за този период електрическа енергия по цена, съгласно вписаната в
посочения договор и стойността, която реално му е заплатена. Ищецът посочва, че
мотивът за извършване на това законодателно изменение е Съобщение от Генерална
дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, с
което е указано на българската страна, че при прилагането на мярка 312ПРСР в
частта относно изграждането на ФЕЦ не са изпълнени изискванията на чл. 26, §6
на Регламент /ЕО/ №1975/2006 и Регламент /ЕС/ №65/2011, тъй като успоредно се
прилага безвъзмездна финансова помощ за изграждане на ФЕЦ и е предвиден
механизъм за задължително изкупуване по преферециални цени и дългосрочни
договор на произведената електроенергия. Ищецът поддържа, че не е налице
хипотеза на двойно финансиране по смисъла на посочените текстове от двата
регламента, а посоченото изменение в §18 ПЗРЗИДЗЕ нарушава правото на
Европейския съюз както следва:
-
правото на свободна стопанска инициатива съгласно чл. 16 от Хартата на
основните права на Европейския съюз /в което се включва и правото на свободно
определяне на цената на конкретна престация/,
-
правото на собственост съгласно чл. 17 от Хартата, тъй като по отношение на
него са налице сигурни вземания,
-
равенство пред закона и забрана за дискриминация чл. 20 от Хартата /спрямо
собствениците на енергийни обекти за производство на електроенергия от ВИ –
покупната цена е 356, 36 лева за МВнч и спрямо производители на електроенергия
от ВИ, които са получили публично подпомагане по различни програми от ПРСР, по
отношение на които §18 от ПЗРЗИДЗЕ не се прилага/,
- принципа на пропорционалност – предвид
обстоятелството, че с въведената промяна прави това производство нерентабилно и
обективно невъзможно, както и съображение 8 от Директива 2009/28/ЕС,
-
принципа на правна сигурност на инвеститорите в производството на
електроенергия – чл. 3, чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО,
-
принципа на защита на оправданите правни очаквания. Ищецът твърди, че
посочените права не са абсолютни и могат съобразно чл. 52, §1 от Хартата да
бъдат ограничени, но при определени условия: легитимна цел и пропорционалност
спрямо преследваната цел. В конкретния случай ищецът твърди, че не са налице и
двете условия, за да бъдат ограничени тези права. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:
-
223 414, 74 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката (Обн. ДВ. бр. 56/24.07.2015 г.), които вреди се изразяват в
пропуснати ползи и се остойностяват с разликата в цената на произведената от
ищеца електроенергия от ФЕЦ, определена по действащото законодателство към датата
на сключване на договора с "ЕВН България Електроснабдяване" АД, която
цена е определена с решение на ДКЕВР в размер на 567. 41 лева/МВтч, и цената,
определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100. 41 лева/МВтч, за периода м. 08.
2015 г. до м. 06. 2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 27.07.2020 г., до окончателното изплащане;
-
58 087, 65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху формираната разлика в цената за периода 17.09.2015 г. –
23.07.2020 г., което обезщетение е определено за периода от датата на
извършеното плащане по всяка от фактурите, които са издадени в посочения
период, до 23.07.2020г.
Евентуалните
искания към ответника са за:
-
122 450, 16 лева - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на
правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.
56/24.07.2015 г.), за периода от м.08.2015г. – м. 05.2020г., представляващи
разликата между цената на изкупуваната електроенергия от ФЕЦ, определена по
решение на ДКЕВР към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, и цената,
определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 106. 14 лева/МВтч, като се отчете
съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по
договора с ДФЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
27.07.2020г., до окончателното изплащане и
-
31 837, 04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху формираната разлика в цената за периода м.08.2015 г. –
м.05.2020 г., което обезщетение е определено за периода от датата на
извършеното плащане по всяка от фактурите, които са издадени в посочения
период, до 23.07.2020г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Народното събрание на
Република България, посочва, че с
решение №5 от 11.05.2017г. по к. д. №12/2016г. на Конституционния съд е обсъден
въпроса за противоконституционността на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, както и неговото
съответствие с правото на ЕС, като това решение е задължително за съдилищата в
Република България. В решение на СЕС по съединени дела С – 798 и С – 799 е
прието, че държавите разполагат с право на преценка относно мерките, които
считат за подходящи да приложат, за да постигнат задължителни общи национални
цели, определени в чл. 3, §1 и §2 от Директива 2009/28. Пояснява, че промяната
е в отговор на препоръка на ЕК за премахване на допуснатото двойно финансиране
на един и същи разход, каквото счита, че е налице когато изграждането на ФЕЦ се
финансира със средства от фондове (държавни и/или европейски) и едновременно с
това се осигурява преференциална цена за изкупуване на енергията, която не е
пазарно определена. Счита, че чл. 17 ХОПЕС е неприложим, тъй като евентуалното
вземане на ищеца, явяващо се цена на изкупената енергия, е бъдещо вземане и не
може да се третира като сигурен доход. Отрича изменението на закона да цели
дискриминация, съответно да поставя стопански субекти при неравни условия, тъй
като производителите на енергия от ВИ не работят при съпоставими условия.
Посочва, че определянето на преференциални цени от КЕВР включва множество
фактори – съотношение привлечен/собствен капитал, мощност на централата,
средногодишна продължителност на работа на централата и др., което води до
деверсификация на определените от комисията цени. Допълнително посочва, че в сключения
договор за изкупуване на произведената електроенергия е предвидена възможност
да бъдат променени договорните правоотношения в случай на промяна на
приложимото законодателство. С оглед на това поддържа, че не са оправдани и
легитимни „правни очаквания“ на ищеца да не бъдат внасяни изменения във
възникналите правоотношения. Поддържа, че за държавата съществува дискреция да
приемат, изменят или отменят схеми на подпомагане за постигане на
задължителните общи национални цели, определени в чл. 3, §1 и § 2 от Директива
2009/28.– С – 818/19 и С – 878/19. Евентуално твърди, че ако има допуснато
нарушение на правото на ЕС с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, то не е достатъчно съществено,
че да обоснове отговорност на държавата за вреди. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между законодателната промяна и твърдените в
исковата молба вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните лихви. Моли да се постанови съдебно решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски, в това число
и юрисконсултско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение, за
което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК /л. 425 от делото/ в
последното съдебно заседание. В определения от съда срок процесуалният представител
на ответника е депозирал писмени бележки по делото.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
В
направения доклад на основание чл. 146 от ГПК съдът е отделил като безспорни
между страните следните факти:
- сключен между
ищцовото дружество „Ф.е.“ ЕООД и Държавен фонд "Земеделие" договор за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР) за периода 2007-2013 г. за изграждането на фотоволтаична електрическа
централа (ФЕЦ),
- сключен между
ищцовото дружество и „ЕВН България Електроразпределение“ АД договор за
присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа,
- съществуване
на различни по стойност преференциални цени за производители на електроенергия
от ВИ и
-
законодателната промяна е в отговор на препоръка на ЕК
за премахване на допуснатото двойно финансиране на един и същи разход, каквото
счита, че е налице когато изграждането на ФЕЦ се финансира със средства от
фондове (държавни и/или европейски) и едновременно с това се осигурява
преференциална цена за изкупуване на енергията, която не е пазарно определена.
На
л. 45 – 56 е представен договор №28/312/0119 от 29.06.2011г., сключен между
Държавен фонд „Земеделие“ и ищецът, и анекс от 03.09.2011г., въз основа на
който на последния е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80%
от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект
№28/312/01119 от 15.09.2009г.
На
л. 72 – 91 е представен договор за изкупуване на електрическа енергия №427/22.05.2012г.
сключен между ищеца, в качеството му на продавач и „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД, в качеството му на купувач с предмет – произведена
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект
фотоволтаична електрическа централа, находяща се в с. Завой, обл. Ямбол, УПИ II – 520, м. Бресте, като срокът на договора е 20
години, а уговорената цена е преференциална цена определена от ДКЕВР, действаща
в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с
вида на енергийния обект. Съгласно чл.
27 от договора „В случай, че по силата на нормативен или административен акт на
компетентен орган се променят условията, при които се сключва настоящия договор
/срок, преференциална цена и др./ и новите условия са задължителни за страните,
то те ще се прилагат в отношенията между страните, без да е необходимо
подписване на допълнително споразумение“. Съгласно декларация – Приложение
№2 към договора преференциалната цена, която се прилага за него е 567, 14 лв./МВтч.
По
делото на л. 172 - 189, 203 – 238, 243 –
278, 284 – 322, 328 – 367, 370 - 386 са представени протоколи, подписани от
представител на ищеца и служител на „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД, за
отчетени данни от средство за търговско измерване, относно произведената и
отдадена в електроразпределителната мрежа за периода м.08.2015г. – м.06.2020г.
/за всеки месец отделно/ от обект за производство на електрическа енергия,
собственост на ищеца, както и съответно издадените фактури за този период от
ищеца.
По искане на ищеца е допусната съдебно
– счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
кредитира като изготвено обективно и компетентно. В заключението е посочено, че
за периода м.08.2015г. – м.06.2020г. общата стойност на произведената и
отдадена електрическа енергия от ищеца при ставка 567, 41 лв./МВтч е 271 475,
26 лв., за същото количество ел. енергия за този период след въвеждането на §18
от ПЗР на ЗЕ ищецът е получил – 48 038, 04 лв., тоест разликата между
първата и втората посочена сума е 223 437, 22 лв. Лихвата за забава
изчислена за периода от датата на
погасяване на задължението по всяка една от фактурите до 23.07.2020г. върху
разликата между цената, преди въвеждане на §18 от ПЗЛ на ЗЕ и реално
заплатената цена на произведената електрическа енергия е в размер на 54 521,
32 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Относно
предявените искове
Фактическият
състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, §3 ДЕС включва:
-
нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни
субекти,
-
нарушението следва да е достатъчно съществено,
-
частноправният субект да претърпял вреди и
- да
е налице причинно-следствена връзка между нарушението на правото на ЕС и
причинените вреди.
Съгласно
направения по делото доклад на основание чл. 146 от ГПК е указано, че в
доказателствена тежест на ищеца е да установи:
- сключване на 29.05.2012г. на договор
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник между ищеца и „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД – съдържание,
- стойността на електроенергията за
посочения период съгласно договорената първоначално преферециална цена и
съгласно направената промяна,
- стойността на обезщетението за забава
върху разликата между стойността на електроенергията за посочения период
съгласно договорената първоначално преферециална цена и съгласно направената
промяна за периода от датата на извършеното плащане по издадените фактури до
23.07.2020г.,
- наличие на различни преферциални цени
по отношение на идентични с ищеца производители на електроенергия по отношение
на финансирането за изграждане на ФЕЦ и
-
извършване на действия, с които е спряна или прекъсната давността по
отношение на претенцията за лихви.
На
24.07.2015 г. в „Държавен вестник“ е обнародван ЗИД на ЗЕ. § 18, ал. 1 от ПЗР
на закона предвижда, че за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства
от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които
заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8
от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са задължени
в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа
енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен
снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.
Страните
по делото не спорят, че ищецът, в качеството му на собственик на фотоволтаична
електрическа централа, попада в онази група производители на електрическа
енергия от възобновяеми източници, относно които посочената по-горе
законодателна промяна се прилага.
Според
чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ, в случаите, когато инвестицията за изграждането на
енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за
подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или
съответния краен снабдител по групи цени, определени от КЕВР, при условията и
по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Спорният
по делото въпрос е дали тази законодателна уредба, отнасяща се до изкупуването
на електрическа енергия от възобновяеми източници по цени, различни от тези,
визирани в договора с купувача, (в случая „EВН
България разпределение“ АД), представлява достатъчно съществено нарушение на
правото на ЕС. Тази правна уредба е предмет на к.д. №12/2016г. по описа на
Конституционния съд, като в постановеното решение № 5/11.05.2017г. е изследван
въпросът дали същата нарушава на Конституцията /чл. 4, ал. 1 – принципа на
правовата държава, и по конкретно на законността и зачитане на правната
йерархия, правна предвидимост и сигурност, забрана за обратно действие, закрила
на правата и легитимните очаквания, чл. 19, ал. 2 и ал. 3 – създаване и
гарантиране еднакви правни условия за всички стопански субекти/ и чл. 63 от
Договора за функциониране на ЕС – уреждащ правото на свободно движение на
капитали.
В
решението на КС са анализирани извършените законодателни промени в областта на
енергетиката, като е прието, че същите са съобразени с изграждането на вътрешен
за ЕС енергиен пазар и имат легитимна цел – преодоляване на съществуващото
„двойно подпомагане“ по отношение на тези производители на енергия от
възобновяеми източници /веднъж чрез инвестиции за изграждане от национални или
европейски схеми и втори път – чрез
преференциални цени за изкупуване на енергията, от същите тези енергийни
обекти/ и намаляване на високата финансова тежест, която се поема от
потребителите на електроенергия / доколкото цените, на които се изкупува този
вид енергия са значително по-високи от пазарните/. Прието е, че промените се
основават на обективни, прозрачни и недискириминационни критерии, поради което не
могат да бъдат приети като нарушаващи правната предвидимост и доверието в
стабилността на правната рамка за сектор енергия от възобновяеми източници.
Чрез тяхното приемане се създава предпоставка за равно третиране на всички
производители на енергия от възобновяеми източници. В решението е прието, че
преди извършените промени е създадено привилигировано положение на тези
производители на енергия от възобновяеми източници, което не може да бъде
разгледано като придобито право, а е положение създадено по целесъобразност от
законодателя, което няма как да се очаква да не бъде променяно.
Настоящият
съдебен състав след като съпостави твърденията на ищеца в исковата молба
/описани по-горе/ относно допуснатите нарушения на правото на ЕС и
постановеното решение на КС, описано по-горе, констатира, че всички поставени
въпроси от ищеца са разгледани във втория посочен акт и е прието, че липсва
нарушение, а напротив с измененията в ЗЕ всички субекти от този вид –
производители на електроенергия от възобновяеми източници се третират по
еднакъв начин, като се премахва съществувало до този момент привилигировано
положение за част от тях, тези които са получили подпомагане за изграждане на
фотоволтаична електрическа централа. Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за
конституционния съд /ЗКС/ „Решенията на КС са задължителни за всички държавни
органи, юридически лица и граждани“. Предвид посочената правна норма и
направения по-горе извод, че с решение на КС е прието, че липсва нарушение на
правото на ЕС /така както е посочено от ищеца/ при приемането на §18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ с ДВ бр. 56/24.07.2015г., следва настоящият съдебен състав да приеме, че
липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата,
доколкото не се установява извършване на нарушение на правото на ЕС при
приемането на посочената правна уредба. При така направеният извод, не е необходимо
да бъдат изследвани в настоящото решение, дали се установят другите
предпоставки, съгласно направения доклад от съда, а предявените искове като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
За
пълнота следва да бъде посочено, че съгласно определение на съда от
01.03.2022г. по съединени дела С-306/19, С-512/19, С-595/19 и С-608/20 до
С-611/20 „чл. 3, §3, буква а/ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване на използването на енергия
от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие отмяна на директиви
2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО и членове 16 и 17 от Хартата на основните права на
Европейския съюз във връзка с принципите за правна сигурност и защита на
оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална права уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането
за насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации,
предоставени по-рано с административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези
инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече
предвидени, но все още недължими насърчения“. От така посоченото определение на
съда на ЕС следва да се приеме, че извършеното изменение с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ
в посока – намаляване на определените преференциални цени по отношение на част
от производители на електрическа енергия, като по този начин всички
производители на този вид енергия получават равна цена за произведения от тях
продукт, която е по-висока от пазарната цена, е допустимо да бъде извършено от
съответния национален законодател и с това не се нарушават както приетите
директиви в тази област, така и чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права
на Европейския съюз.
Предвид
неоснователността на главните искове, съдът следва да разгледа предявените
евентуални искове. Предвид обстоятелствата, че същите се основават на идентични
твърдения като главните искове, а е променен само техния размер, те също следва
да бъдат отхвърлени.
Относно направените по делото разноски
В настоящото
производство всички страни са претендирали разноски. Предвид изхода на делото,
следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на
направените от него разноски в тежест на ответника.
С оглед на
изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на втория ответник –
Народното събрание на Република България на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата – 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
констатира, че депозита за допуснатата по искане съдебно – счетоводна експертиза
съгласно чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ в размер на 1 500 лв., която е заплатена
от бюджета на съда. С оглед изхода на делото и на основание чл. 77 от ГПК
следва ищецът да бъде осъден за плати по сметка на СГС тази сума.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ф.е.“ ЕООД, ЕИК – ********* със съдебен адрес:*** – чрез
адвокат Х.Х. срещу Народното
събрание на Република България, с адрес: гр. София, пл. Народно събрание №2 главни
искове искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за сумите:
- 223 414, 74 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се
в приемането на § 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр. 56/24.07.2015
г.), които вреди се изразяват в пропуснати ползи и се остойностяват с разликата
в цената на произведената от ищеца електроенергия от ФЕЦ, определена по действащото
законодателство към датата на сключване на договора с "ЕВН България
Електроснабдяване" АД, която цена е определена с решение на ДКЕВР в размер
на 567. 41 лева/МВтч, и цената, определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100.
41 лева/МВтч, за периода м. 08. 2015 г. до м. 06. 2020 г. вкл., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 27.07.2020 г., до окончателното
изплащане;
- 58 087, 65 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в
цената за периода 17.09.2015 г. – 23.07.2020 г., което обезщетение е определено
за периода от датата на извършеното плащане по всяка от фактурите, които са
издадени в посочения период, до 23.07.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените „Ф.е.“ ЕООД, ЕИК –
********* със съдебен адрес:*** – чрез адвокат Х.Х. от срещу Народното
събрание на Република България, с адрес: гр. София, пл. Народно събрание №2 евентуални
искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за сумите:
- 122 450, 16 лева - обезщетение за
имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на
§ 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр. 56/24.07.2015 г.), за периода от м.08.2015г. –
м. 05.2020г., представляващи разликата между цената на изкупуваната електроенергия
от ФЕЦ, определена по решение на ДКЕВР към момента на въвеждане на ФЕЦ в
експлоатация, и цената, определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 106. 14
лева/МВтч, като се отчете съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ
публично подпомагане по договора с ДФЗ, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 27.07.2020г., до окончателното изплащане и
- 31 837, 04 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в
цената за периода м.08.2015 г. – м.05.2020 г., което обезщетение е определено
за периода от датата на извършеното плащане по всяка от фактурите, които са
издадени в посочения период, до 23.07.2020г. Претендира направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Ф.е.“ ЕООД, ЕИК
– ********* със съдебен адрес:*** – чрез адвокат Х.Х. да заплати на Софийски
градски съд с адрес: гр.
София, бул. Витоша №2 на основание чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ във връзка с чл. 77
от ГПК сумата 1 500 лв.
ОСЪЖДА „Ф.е.“ ЕООД, ЕИК
– ********* със съдебен адрес:*** – чрез адвокат Х.Х. да заплати на Народното събрание на
Република България, с адрес: гр. София, пл. Народно събрание №2 на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 500 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: