Р Е Ш Е Н И Е
№ 82 09.12.2019
год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 26.11.2019 год.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр.дело № 109
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, със седалище и адрес на
управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, с ЕИК ********* (което
от 28.01.2019 г. е с променено наименование – „ЕКСПРЕСБАНК“ АД), срещу Н.Т.Л., ЕГН **********,***, с които
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца във връзка със сключен между
страните договор за кредит „Експресо“, с № 37360623 от 23.05.2014 г., сумата, възлизаща общо на 19
378,28 лева, или 13 817,65 лева главница, ведно с възнаградителната лихва
дължима за периода от 15.02.2016 г. до 14.02.2019 г. в размер на 3 320.27 лева,
обезщетение за забава в размер на 2 240.36 лева за същия период, в едно със
законната лихва от пускането на исковата молба до изплащането на задължението.
В исковата молба (ИМ) се твърди,
че на 23.05.2014 г. между страните е бил сключен договор за кредит „Експресо, с
№ 373606. Съгласно цитирания договор кредиторът поел задължението да предостави
по разплащателната сметка на кредитополучателя, сумата от 17 000 лева.
Кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит, ведно с
уговорената между страните такса - усвояване от 499 лева, лихви за целия срок
на договора от 4 696,71 лева и премии за застраховка „Живот“ на
кредитополучателя от 679,69 лева за период от 60 месеца, считано от 15.07.2014
г. до 15.06.2019 г., с равни месечни (анюитетни) вноски, всяка с размер от
372,94 лева, изчислена съгласно формулата за анюитет при уговорен номинален
лихвен процент в договора - 9,95 % и разход за застраховката „Живот" - 1.44%.
На 29.05.2014 г. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като кредитор изпълнил
поетия с процесния договор ангажимент и превел по сметката на ответника Н.Т.Л.,
сумата от 17 000 лева. От този момент за задължените по кредита лица възникнало
безусловното задължение да върнат на кредитора заемната сума, ведно с
уговореното възнаграждение. Твърди се, че първите 14 анюитетни погасителни
вноски по уговорения погасителен план били заплатени, но вноската с падеж - 15.09.2015
г. не била платена. Така считано от 15.09.2015 г. кредитополучателят изпаднал в
просрочие. Тъй като не последвало плащане, което да погаси формиралото се
просрочие, всички последващи погасителни вноски останали също неплатени. Кредиторът
се опитал да обяви предсрочната изискуемост на длъжника, поради възникналото му
право съгласно чл. 10, ал. 2 от договора за банков кредит, но волеизявление от
страна на банката така и недостигнало до лицето. В ИМ се навежда, че съобразно
трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си
представлявала покана за плащане, като със същата можело да се упражняват и
преобразуващи права, като например изявление за разваляне на сключеният между
страните договор. В този смисъл било и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
- Решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на II т.о. на ВКС. Предвид
изложеното, молят в процесния случай исковата молба да има характера на покана
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от момента на предявяване на
претенцията. Твърдят, че съгласно уговорките в цитирания договор и извършените
плащания дължимата, неплатена главница възлизала на 13 817,65 лева. Падежиралата
част била оцветена в оранжев цвят в приложения подробен погасителен план и
възлизала на 12 065,93 лева. Представлявала сбор от главниците на вноски с
номера 15 - 55 включително. Предсрочно изискуемата главница била в размер на 1
751,72 лева, представлявала сбор от вноските с номера 56 - 60. Оцветена била в
тъмно зелен цвят в подробния погасителен план. За три години, предхождащи
датата на подаване на настоящата искова молба, т. е. за 1 077 дни за периода от
15.02.2016 г. до 14.02.2019 г., върху неплатената главница от 13 817,65 лева се
дължали уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва, изчислена по
следния алгоритъм: (13 817,65 лева главница * 7,9% номинална лихва)/360 * 1 095
дни = 3 320,27 лева, възнаградителна лихва. Лихвеният процент бил намален на
7.9% от 15.06.2015 г. Дължало се и обезщетение за забава върху неплатените
анюитетни вноски за последните три години, предхождащи пускането на настоящата
искова молба в размер на 2 240, 36 лева, изчислено по формулата ( главница *
номинална лихва ) / 306 * брой дни = лихва. Молят, на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 79, да бъде осъден Н.Т.Л., ЕГН **********,***, в качеството
му на кредитополучател, да заплати на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, със седалище и адрес на
управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********* сумата, възлизаща общо на
19 378,28 лева, или 13 817,65 лева главница, ведно с възнаградителната лихва
дължима за периода то 15.02.2016 г. до 14.02.2019 г. в размер на 3 320.27 лева,
обезщетение за забава в размер на 2 240.36 лева за същия период, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до изплащането на задължението. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, молят да им бъдат присъдени сторените по
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, в това число платената за
производството държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 25, ал. 1, от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът Н.Т.Л., чрез пълномощника си адв. И.И. *** е подал отговор, с който
счита предявения иск за допустим, но по същество неоснователен, поради което
моли да бъде отхвърлена исковата претенция и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски. Твърди, че
след проведен личен разговор с ответника, който живеел и работел във Ф.Р.Г.,
последният заявил, че Договор за кредит „Експресо“, с № 87504-373606, сключен
между „Сосиете женерал експресбанк“ АД и ответника, не бил подписан от
ответника Н.Т.Л.. Ответникът твърдял, че подписа положен в този договор не бил
неговия и не се бил подписал
собственоръчно на всички документи по преписката предхождаща договора за
кредит. Ответникът твърдял, че не бил изтеглил този кредит. Прави се
възражение, че предвид на неясността в текста на т. 18.2/стр. 2 от договора за
кредит не може да се направи констатация от коя дата е влязъл в сила процесния
договор между страните. Навежда се, че съгласно разясненията, дадени в т. 18 от
ТР № 4/18.06.2014 г., тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2561/2014
г., II т.о., Решение № 169 от 17.01.2017 г. на ВКС по т.д. № 1272/2015 г., II
т.о. и др., които намират приложение по отношение на договорите за кредит,
какъвто е процесния, когато искът по чл. 422 от ГПК е за вземане, произтичащо
от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. А такива доказателства по
делото от страна на ищеца не са представени. Навежда се, че безспорно ИМ по чл.
422 от ГПК има уведомителен характер за изискуемост на задължението отправено
от кредитора до длъжника. Това уведомяване, както е прието и в постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение по т.д. № 362/2015 г., II т.о., не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл.
235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК, независимо от наличието на останалите
обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да промени момента на
изискуемост на задължението, а представлява единствено едно ново основание за
предявяване на осъдителен иск. Така, че тази предсрочна изискуемост трябва да е
настъпила преди предявяване на настоящия иск и образуване на това съдебно
производство.Твърди се, че ответникът не е бил уведомяван по какъвто и да е
начин, че процесния кредит е станал изискуем.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
От представения по делото договор за кредит „Експресо“, с №
87504 -373606 от 23.05.2014 г. се установява, че „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, като кредитор се
е задължил да предостави на кредитополучателя Н.Т.Л., сумата от 17 000 лева. Съгласно процесния
договор кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит, ведно с
уговорената между страните такса - усвояване от 499 лева, лихви за целия срок
на договора от 4 696,71 лева и премии за застраховка „Живот“ на
кредитополучателя от 679,69 лева за период от 60 месеца, считано от 15.07.2014
г. до 15.06.2019 г., с равни месечни (анюитетни) вноски, всяка с размер от
372,94 лева, изчислена съгласно формулата за анюитет при уговорен номинален
лихвен процент в договора - 9,95 % и разход за застраховката „Живот" -
1.44%.
Тъй като договора е бил сключен в
изискуемата от закона писмена форма, то съгласно чл. 430, ал. 3 от ТЗ и е
породил действие, и между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение. В тази връзка, ответника на представи никакви доказателства в
подкрепа на фактическите си твърдения, че подписа положен в договорът и цялата
преписка предхождаща този кредит не са били от него.
Съгласно част I, т. 6 от
договора, кредитът се усвоява по разплащателна сметка на Н.Т.Л., като от представеното по
делото и неоспорено извлечение от банковата сметка на ответника се установява,
че на 29.05.2014
г. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като кредитор е превел по сметката на
ответника Н.Т.Л., сумата от 17 000 лева (л. 122 от делото).
В чл. 10, ал. 2 от договора за
кредит е предвидено, че вземането на Банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение
по договора със забава над 90 дни. В случая ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост – ответникът спрял да плаща вноските по кредита от 15.09.2015
г. насетне.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата
на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и - така Решение № 64 от
09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г.о. Т.е. фактическия състав
на предсрочната изискуемост включва два елемента: настъпване на фактическите
обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право за
обявяването на договора за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за
това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател и то само, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В случая е спорен въпросът дали
банката успешно е упражнила правото си по чл. 10, ал. 2 от договора да обяви на
ответника настъпилата предсрочна изискуемост.
Съдът намира, че волеизявлението
на ищеца, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника с
получаване на препис от исковата молба – като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при
разглеждане на иска. С исковата молба (л. 3 от делото) ищецът изрично е поискал
исковата молба да има характер на покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Съобразно
трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си
представлява покана за плащане, като със същата могат да се упражняват и
преобразуващи права, като например изявление за разваляне на сключеният между
страните договор (В този смисъл Решение № 178/12.11.2010г.
по т. д. № 60/2010 г. на II т.о. на ВКС).
Предвид изложеното, съдът намира,
че вземанията по договора са предсрочно изискуеми. Ищецът твърди, че ответникът
е погасил само първите 14 вноски по договора за кредит, като е останала дължима
главница в размер на 13 817,65 лева. В тежест на ответника е да докаже плащане
на така претендираната сума. В тази насока доказателства не са ангажирани.
От заключението на приетата по
делото съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор за кредит към датата на
исковата молба дължимата сума за главница е в размер на 13 817,65 лева. Съдът кредитира с доверие
експертното заключение, тъй като същото не е оспорено от страните по делото,
изготвено е добросъвестно и компетентно отговаря на поставените въпроси. Ето
защо, съдът счита, че в полза на банката съществува вземане за главница в
размер на 13 817,65 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 15.02.2019
г. до окончателното плащане.
Относно възнаградителната лихва:
Ищецът претендира възнаградителната лихва в размер на 3 320.27 лева за три години, предхождащи датата
на подаване на настоящата искова молба, т.е. за 1 077 дни за периода от
15.02.2016 г. до 14.02.2019 г., върху неплатената главница от 13 817,65 лева,
като твърди, че лихвата е уговорена в договора за кредит и изчислена по следния
алгоритъм: (13 817,65 лева главница * 7,9% номинална лихва) / 360 * 1 095 дни =
3 320,27 лева, като лихвеният процент бил намален на 7.9% от 15.06.2015 г.
От заключението на приетата по
делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор
за кредит към датата на исковата молба дължимата сума за възнаградителна лихва
е в размер на 3 323,30 лв.
От ответника не са ангажирани доказателства за погасяването на дължимата сума,
поради което искът за възнаградителна
лихва е основателен и следва да бъде уважен за поисканата сума от 3 320,27 лева.
Относно обезщетението за забава:
Ищецът претендира обезщетение за
забава в размер на
2 240.36 лева върху неплатените анюитетни вноски за последните три години,
предхождащи пускането на настоящата искова молба – л. 3 от делото. Съгласно Част
I, т. 9.1 от процесния договор, длъжникът дължи наказателни надбавки върху
просрочени погасителни вноски: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 8,
като при сключване на договора лихвеният процент върху просрочени погасителни
вноски е в размер на 15.95%.
В исковата молба ищецът е
посочил, че обезщетението за забава е изчислено в размер на 2 240,36 лева за
периода от 15.02.2016 г. до 14.02.2019 г. по следната формула: (главница *
номинална лихва ) / 306 * брой дни = лихва. Следователно ищецът претендира
обезщетение за забава, както е уговорено в Част I, т. 9. 1 от договора, върху
всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска /състояща се от
главница и договорна лихва/ за периода на забавата до датата на предявяване на иска.
От заключението на
приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че по
процесния договор за кредит към датата на исковата молба дължимата сума за
обезщетение за забава е в
размер на 2 397,82 лв. От ответника не са ангажирани доказателства за
погасяването на дължимата сума, поради което и искът за възнаградителна лихва е
основателен до сумата в размер на 2 397,82 лв. начислена за периода от
15.02.2016 г. до 14.02.2019 г., като за разликата до претендирания размер от 2
240,36 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски
се дължат и на двете страни, но такива са сторени само от ищеца. Ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 775,14 лв., депозит за възнаграждение
на вещо лице в размер на 200 лв., и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в посочения размер съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК /в сила
от 28.01.2017 г. /, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 23, т. 2 от НЗПП.
Разноските на ищеца са в общ размер на 1275.14 лв.
Ответникът не е представил
доказателства за направени разноски.
По съразмерност на ищеца се дължи
сума в размер на 1264.99 лв. съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Т.Л., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, пълномощник: адв. И.Д.И. ***, с адрес на кантората: гр.
Пловдив, ул. Райко Даскалов № 53, дом Васил Левски, партер, кантора № 8 да
заплати на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: град Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 92, с ЕИК ********* (което от 28.01.2019 г. е с
променено наименование – „ЕКСПРЕСБАНК“ АД) сумата, в размер на:
- 13817.65 /тринадесет хиляди
осемстотин и седемнадесет лева и шестдесет и пет ст./, представляваща главница,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ – 15.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата;
- 3320.27 /три хиляди триста и
двадесет лева и двадесет и седем ст./ лв. – възнаградителна лихва;
- 2397.82 /две хиляди триста
деветдесет и седем лева и осемдесет и две ст./ - обезщетение за забава,
начислени за периода от 15.02.2017г. до 14.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендирания размер от 2240.36 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Т.Л., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, пълномощник: адв. И.Д.И. ***, с адрес на кантората: гр.
Пловдив, ул. Райко Даскалов № 53, дом Васил Левски, партер, кантора № 8 да
заплати на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: град Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 92, с ЕИК ********* (което от 28.01.2019 г. е с
променено наименование – „ЕКСПРЕСБАНК“ АД) направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1264.99
/хиляда двеста шестдесет и четири лева и деветдесет и девет ст./ лв., съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: