Р Е Ш Е Н И Е

№

 

21.10.2020г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, девети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

Секретар: Валя Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Якимова АНД № 1077 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

 

Постъпила е жалба от ***в качеството на Управител на „С.“ ****** срещу Наказателно постановление ***НА Д. „И.П.Т.“***,с което на „С.“ ****** ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ.

В жалбата се сочи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – неясно е дали нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е по чл.61 ал.1 или по чл.62 ал.1 КТ.  Неточното посочване на правтана норма довело до нарушение на чл. 42 ал.5 и чл.57 ал.6 от ЗАНН.  В съдебно заседание се сочи,че нарушението не е извършено,че на обекта е имало технически ръководител  и това е бил ***. Твърди се също,че не са налице доказателства,че *** е извършвал дейност и не е престирал работна сила.   Последният работи по граждански договор, а не по трудов, тъй като отношенията между него и дружеството не са свързани с предоставяне на работна сила, а с изпълнение на определен резултат, срещу определено възнаграждение. В момента на проверката от АНО в обекта не се е извършвала работа.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично Управителя и се представлява от адв.***. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения и пледират за отмяна на Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Управителят сочи се още,че дружеството има 59 служителя и не работят в „сивия сектор“,че ако наказанието бъде потвърдено дружеството няма да може да участва в обществени поръчки за три години.

За ответната страна – Директор на Д. „И.п.Т.“*** – се явява упълномощен юрисконсулт. Оспорва жалбата като счита, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила и се явява законосъобразно и правилно, поради което пледира същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение ***г. от И.М.Д. – старши инспектор при Д.ирекция ***, в присъствието на свидетеля Б.А.Н. и Управителя на „С.“ ***. Съставен е за това, че при извършена проверка на място на 17.04.2019г. в 09:30 часа в обект „еднофамилна жилищна сграда“, намиращ се в ***, на който работи „С.“ ****** и на 23.04.2019г. в ****** е установено, че отношенията между ***В ЕГН: **********, предоставящ на 17.04.2019г.  в 09:30 часа работна сила като технически ръководител и „С.“ ******, не са уредени като трудови отношения – нарушение по чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ. При съставянето на АУАН, възражения не са направени. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили възражения, в които е отбелязано, че *** работи на граждански договор, но в миналото е бил в трудови правоотношения със „С.“ ******. ***–пенсионер, сключва граждански договор със „С.“ ****** – за изпълнение на конкретни работи, както и че на в деня на проверкат не е представена за попълване Декларация по чл.402 КТ; представен е и заверен препис на Граждански договор №10/12.04.2019г., съобразно който ***се задължава да изпълни зидария на площ от 100 кв.м. в ***срещу сумата от 600 лева; представена е и Заповед №10/01.04.2019г. на Управителя на дружеството, съобразно която лицето *** е технически ръководител на обекта.

Описаната по – горе фактическа обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган, а направените възражения са преценени като несъстоятелни. На тази основа издал обжалваното НП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване правото на защита,както и не е налице соченото в жалбата процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота  дали нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е по чл.61 ал.1 или по чл.62 ал.1 КТ – внимателното запознаване както със съставения АУАН, така и с издаденото НП разкрива, че разбираемо и ясно е отбелязано, че се касае за нарушение по чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от показаниета на свидетелите И.М.Д., Б.А.Н. и писмени доказателства, приобщени чрез прочитане. Показанията на свидетелите Д. и Н. са подробни, безпротиворечиви и взаимнопотвърждаващи се, както и се потвърждават от Констативен протокол от 17.04.2019г. Свидетелитетвърдят, че при извършената проверка, *** се представил пред контролните органи като технически ръководител на обекта, придружил свидетелите Д.  и Н. при обхода на обекта, предложил им да им представи за запознаване инструктажни книги. В показанията си св.Н. уточнява също и,че не са питали работниците имат ли трудови договори,че им била представена документацията,но счел че няма как ***да е зидар,както пишело в гражданският му договор, а да искал да го разведе из обекта и да иска да му покаже инструктажните книги. Свидетелят преценил,че било редно ***да има трудов,а не граждански договор. Човек незапознат с обекта нямало как да ги разведе,а  по „косвен“ път установил,че не е на граждански договор.

В противовес на така установената и отбелязана в АУАН и НП фактическа обстановка, от страна на санкционираното дружество са представени отбелязаните по-горе заверени преписи на Граждански договор №10/12.04.2019г., съобразно който ***се задължава да изпълни зидария на площ от 100 кв.м. в ***за цена от 600 лева; Граждански договор №9/10.04.2019г., съобразно който *** се задължава да изпълни зидария на площ от 100 кв.м. в ***за цена от 600 лева, а във връзка с последния граждански договор – и сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4 ЗДДФЛ, РКО 155/17.05.19г., отчет по журнала на операциите; Заповед №10/01.04.2019г. на Управителя на дружеството, съобразно която лицето *** е определен за технически ръководител на обекта.

В хода на съдебното следствие до разпит са допуснати свидетелите ***в,***и ***.

Св.*** твърди,че като дошли инспекторите  в момента не се работело. Попитали за технически ръкавадител и те обяснили, че той в момента отсъства. Попитали него личвно какво прави и той им отговорил,че е технически ръководител по професия, но в момента изпълнява зидария  на обекта. Инспекторите пожелали да обиколят обекта и той ги развел. В този момент работниците чакали техническия ръководител да дойде.

Свидетелят ***твърди, че имал граждански договор и бил там , за да бърка вар за зидане.Още не бил  започнал, когато дошли инспекторите и ***ги водел, но ако били попитали него и той щял да ги разведе. Попитали го за имената и той ги казал за протокола,в който се подписал.Технически ръководител на обекта бил Самарджиев.

Свидетелят ***твърди,че той е бил технически ръководител на процестият обект.В дена на проверката- сутринта бил там, разпределил работата между работниците,но го извикали в управлението и когато дошли инспекторите него го нямало. Никой не го извикал.Когато по обяд се върнал на обекта от работниците разбрал за инспектарите,които не обаснили на никого нищо. *** тогава бил извикан за зидария на един от етажите.

Съдът дава вяра на показанията на цитираните свидетели. Те добросъвестно излагат фактическата обстановка такава,каквато са я възприели. Твърденията на тримата свидетели, се подкрепят от писмените доказателства, от които е видно, че ***е бил технически ръководител на обекта, а ***и ***са имали граждански договори.

Всъщност  твърдението на св.***,че е казал на инспекторите, че не е технически ръководител на обекта, не се опровергава от показанията на Д. и Н.. Те твърдят,че си направили изводи в тази насока по поведението му,т.к. ги развел из обекта,съдействал за съставяне на протокола и пр.

В Констативен протокол от 17.04.2019г. ***и *** са отбелязани с трудови функции, съответно на „кранист“ и „технически ръководител“ .

По делото са представени от „С.“ ***два граждански договора съответно ***и ***. В момента на проверката нито един от тях не е извършвал зидария, което се твърди както от тях,така и от инспекторите. Не се събраха необходимите категорични доказателства,обаче и,че ***е осъществявал функциите на технически ръкавадител.

Технически ръководител на строителни обект, както по документи, така и според свидетелските показания е бил *** .

От изложеното до тук следва извода, че не са налице доктатъчно доказателства дружеството да е извършило нарушението, за което е санкционирано.

По така изложените мотиви Съдът приема, че нарушението по чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ се явява недоказано по несъмнен начин и НП,с което е наложена имуществена санкция на „С.“ ****** ЕИК: ***- на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда в размер - 1500 лева следва да е отмени .

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление ***НА Д. „И.П.Т.“***, с което на „С.“ ****** ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ,като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: