О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

         № 263

 

                                    гр. Пловдив, 24. 06. 2019г

 

                                                       

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

                                                        ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева в. т. дело № 356 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

 

Производство е по реда на чл. 262, ал.1 във вр чл.260, т.4 от ГПК.

Настоящето дело е образувано по въззивна жалба на „А.Т.“ ЕООД *** против постановеното по т. дело № 812/2016г по описа на ОС – Пловдив Решение № 146 от 14.03.2019г, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл.26, а.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.55, ал.1,пр. първо от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.12 от ЗЗД, както и по чл. 88 от ЗЗД против „Х.Р.“ЕООД *** (със старо наименование „К.Ф.1“ ООД), ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** за заплащане на следните суми:

1. 30 000лв, предявена частично от общата сума в размер на  177 901лв по Договор за туристически услуги № 21;

2. 1000лв, предявена частично от 10051,70лв, представляваща мораторна лихва върху сумата по т. 1, считано от 12.05.2016г до датата на исковата молба;

3. 26000лв, предявена частично от обща искова претенция от 176 350 евро на основание клауза viii от общи условия на Договор за туристически услуги № 21 от 15.07.2015 г.;

4. 26 000лв, частичен иск от обща искова претенция от 161 280 евро на основание клауза III от общи условия на Договор за туристически услуги № 21 от 15.07.2015 г.,

5. както и за прогласяване нищожността на Споразумение за прекратяване на Договор за туристически услуги № 21/15.07.2015 г. от 25.03.2016г., като недоказани и неоснователни.

В жалбата са направени искания за приемане на представени с нея писмени доказателства и за събиране на нови – допускане на счетоводна експертиза и разпит на свидетели.

Ответникът по жалбата се е противопоставил на исканията.

Настоящата инстанция намира, че са нередовни предявените от „А.Т.“ ЕООД *** искове за прогласяване на нищожността на Споразумението от 25.03.2016г, което е сключено между ответното дружество „Х.Р.“ЕООД и “Б.Т.” ООД и като участници в сключването му са задължителни другари в процеса, а „А.Т.“ ЕООД се явява трето лице. С това споразумение страните по него са се договорили преведената сума от 177901лв на „Х.Р.“ЕООД да се задържи от последния като неустойка, тъй като “Б.Т.” ООД виновно не е изпълнил и няма да изпълнява в бъдеще Договора за туристически услуги № 21/15.07.2015г между двете дружества.

Ищецът счита така постигнатото Споразумение между „Х.Р.“ЕООД и “Б.Т.” ООД за нищожно на няколко основания, но е насочил исковете си само против една от страните по Споразумението - „Х.Р.“ ЕООД и само той е участвал в производството. Поради това жалбоподателят следва изрично да посочи и да изложи обстоятелства за това против кого насочва установителните си искове и ако счита, че “Б.Т.” ООД не следва да е страна по тях, да уточни защо.

Във връзка с исковете за нищожност на ищеца, той е предявил против „Х.Р.“ЕООД и осъдителен иск да му заплати сумата от 177901лв, получената от „Х.Р.“ЕООД въз основа на Споразумението от 25.03.2016г. Правната си легитимация по осъдителния иск ищецът обосновава със сключено между него и “Б.Т.” ООД споразумение на 30.09.2016г, в което “Б.Т.” ООД е заявило, че „Х.Р.“ЕООД му дължи сумата от 177901лв и това свое вземане прехвърля на ищеца за събиране. Ако споразумението от м. март е нищожно, както ищецът твърди, то „Х.Р.“ЕООД ще дължи връщане на “Б.Т.” ООД сумата от 177901лв, респ. на ищеца.  

Едновременно с тези твърдения, ищецът твърди и че същата сума от 177901лв е заплатена на ответника „Х.Р.“ ЕООД от чуждестранното дружество „А.“ – Ч., а това чуждестранно лице е прехвърлило на ищеца правото да я събере. При това положение ищецът твърди права върху една и съща сума на две различни лица и следва да уточни как предявява, съединява тези права в процеса, за да е ясно как съдът следва да ги разгледа и да се произнесе. Уточнението се налага независимо от въведените от ищеца твърдения,че и “Б.Т.” ООД и чуждестранното дружество „А.“ – Ч. са му прехвърлили вземанията си в размер от 177901лв към ответника.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

         

 

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ предявените от „А.Т.“ ЕООД *** искове да бъде признато за нищожно на основание противоречие с добрите нрави, противоречие със Закона, липса на предмет и липса на основание на Споразумение от 25.03.2016г между „Х.Р.“ЕООД и “Б.Т.” ООД за прекратяване на сключения между тях Договор за туристически услуги № 21/15.07.2015г до посочване на страните по исковете и правния си интерес, съобразно мотивите на съда в едноседмичен срок от съобщаването с писмена молба с препис за ответника.

            

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                    

                                                                                                              2.