РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Ямбол, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. Ст. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330100941 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Д. К. К. против
„Диагностично – консултативен антиейджинг и реджувенейшън център ХИЛ
КЛИНИК“ – гр. С., с която се претендира постановяване на решение, с което
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 8 500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 13.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищецът посочва, че решил да си направи вазектомия, т.к. със съпругата му
имали три деца и не планирали друга бременност. През месец септември 2019 год.,
след проучване посетил д-р Г. Г. *** при ответника. Бил записан на процедура, която
била извършена на 13.11.2019 год. След операцията му било обяснено, че същата е
успешна, препоръчали му контролен преглед и заплатил сумата от 1500 лв. На
10.02.2020 год. ищецът направил спермален анализ, предоставил до на д-р Г., който
без да го погледне му обяснил, че интервенцията е била успешна. В края на м.
февруари съпругата му го уведомила, че е бременна. Т.к. ищецът не повярвал се
стигнало до влошаване на взаимоотношенията им, фактическа раздяла, желание за
аборт, т.к. ищецът смятал, че детето не е негово. В края на м. август ищецът посетил
личния си лекар, който го изпратил на изследвания, след което го уведомил, че може да
има деца и според него операцията е извършена некачествено. В края на ноември 2020
год. ищецът посетил д-р Г., който му заявил, че не може да се направи нищо друго
освен операцията да се повтори. В настоящия случай извършилия операцията лекар
бил в ТПО с ответника, а с поведението си същият нарушил нормите на чл. 81,ал.2, т. 1
и чл. 86, т.3 от ЗЗ, като не предоставил качествена медицинска помощ. В резултат на
това на ищеца били причинени имуществени вреди в размер на 1500 лв. – цената на
извършената интервенция и неимуществени вреди – болки и страдания, които ищецът
оценява на сумата от 8 500 лв.
1
Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.
Отговор не е депозиран.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител.
Ответникът оспорва исковете, чрез процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на
13.11.2019 год. ищецът е постъпил в ответната клиника за осъществяване по негово
желание на манипулация – вазектомия, не спорят, че същата е извършена от д-р Г. Г.,
лекар който се намира в ТПО с ответника /трудов договор от 01.07.2009 год./ , както и
че е изписан на същата дата.
Ответникът не е оспорил твърдението, включително е представил доказателства
– копие от фискален бон, че за извършената вазектомия ищецът е заплатил сумата от
1500 лв.
Не е спорен още фактът, че ищецът е баща на детето А. Д. К., род. на 04.11.2020
год.
По искане на ищеца ответникът е представил пълен оперативен протокол , в
който се съдържат – епикриза от 13.11.2019 год., оперативен протокол №
***/13.11.2019 год.. изследване за определяне на кръвна група към дата 13.11.2019
год., протокол за състояние след операцията, предоперативна епикриза от 13.11.2019
год. , декларация за информирано съгласие от 13.11.2019 год. , с която ищецът е
декларирал, че е бил запознат с естеството, рисковете и резултата от предлаганата
медицинска процедура, както и възможните терапевтични алтернативи на разбираем
език, че е наясно че операцията се извършва под анестезия, че е наясно, че могат да
настъпят усложнения, включително при неспазване на терапевтичния режим. На
същата дата ищецът е декларирал, че по негово искане е била проведена процедура –
вазектомия, на която се е подложил доброволно, както и че манипулацията е била
извършена успешно, удовлетворен е и няма никакви претенции и забележки към
лекуващия лекар.
Приета е и декларация за информирано съгласие относно диагностично –
терапевтични процедури от 13.11.2019 год. , подписана от лекуващия лекар и от
ищеца, с която последният е декларирал, че е бил запознат с правата си, с възможните
рискове и опасности от процедурата, която е избрал, включително за това, че не може
да получи пълна гаранция за резултата от лечението. Приета е и лабораторна карта №
***, също подписана от ищеца.
Прието е още искане за хистологично изследване №***, както и резултат от
24.11.2019 год., в който е описано, че за изследването е изпратен материал от
вазектомия – ляв и десен дуктус деференс, без патологични промени.
За установяване твърденията си ищецът е представил резултат от спермален
анализ от 10.02.2020 год. ; спермален анализ от 13.08.2020 год., спермален анализ от
09.11.2020 год.
Горните доказателства са били предмет на назначената и приета по делото СМЕ,
изготвена от вещо лице – ***, което посочва, че описаният в оперативния протокол
метод е като при класическа вазектомия, при която се прави разрез под местна упойка,
виждат се семепроводите, които се прерязват и се отстранява част от 1-3 см и в двата
края се привързват, като някои автори пришиват края, а други коагулират с иглен
2
електрод. Съществува и т.нар. вазектомия без скалпел, при която след местна анестезия
се използва специален уред, с който кожата се пробожда, след това се разпъва и така
семепроводът може да се види и хване. И при този метод сперматичия канал се
прекъсва и се отстранява 1-3 см. участък от него. При класическата вазектомия се
налага поставяне на шевове, докато при тази без скалпел кожата расте заедно след
операцията. И в двата случая се поставя превръзка. От приложените по делото
доказателства не ставало ясно кой от двата вида вазектомия е извършен, т.к. са описани
два различни вида анестезия, като при изслушването си вещото лице посочва, че е
възможно да е допусната и техническа грешка, т.к. в оперативния протокол липсвало
име на анестезиолог. Целта и на двата вида вазектомия е да се създаде запушване на
семепровода, така че сперматозоидите да не бъдат част от спермата, т.е. тя остава
същото количество, но в нея не се съдържат сперматозоиди. Относно резултатите от
10.02.2020 год. показват наличие на сперматозоиди, по голяма част с нарушена
морфология. Същият е резултата от изследванията на 13.08.2020 год.Спермограмата от
09.11.2020 год. показва, че количеството сперматозоиди в еякулата е значително
намалено. Според вещото лице с увеличаване на времето от операцията показателите
на спермограмата се подобряват, а не би трябвало изобщо да има сперматозоиди в
еякулата.По-нататък в експертизата вещото лице описва изложената от ищеца в
исковата молба хронология за извършвани контролни прегледи при д-р Г.. В
заключение цитира медицинска литература, според която вазектомията без скалпел е
изключително ефективна. По-малко от 1 на 100 жени, чиито партньори са си правили
вазектомия без скалпел ще забременеят всяка година. Процедурата не е 100 %
гарантирана за ефективна. Дори и да бъде извършена перфектно може да възникне
възможност за реканализиация, т.е. сперматозоидите да намерят път през блокираните
краища на семепровода. Реканализацията обикновено се случва през първите 2-3
месеца от процедурата, но е възможно да възникне и години след процедурата.
При изслушването си в с.з. вещото лице и след запознаване с приетото по
искане на двете страни с цел изясняване фактическата страна на спора писмено
доказателство – фиш за хистологично изследване , посочва че оперативния протокол е
правилен като единствената грешка е във вида на анестезията. Подходът при двата
вида вазектомия е само във вида на проникването до дуктус деференс, като и при двата
метода се прекъсва, реже се по 1 см. Манипулацията по протокола е направена. Според
вещото лице медицинската практика е спазена по правилата.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. К.а – съпруга
на ищеца посочва, че през септември 2019 год. решили със съпруга си да посетят
клиниката, за да се запознаят с обстановката и протичането на процедурата, защото не
искали да имат повече деца. Искали да си направи вазектомия. На 04.11.2019 год.
отишли на първичен преглед при д-р Г. и тогава назначил час за самата операция на
13.11.2019 год. Свидетелката придружила съпруга си, той се забавил 2-3 часа.
Докторът му бил казал, че трябва да минат 3 месеца или 30 полови акта с предпазни
мерки, за да се изчистят каналите и след това пак да отиде на преглед. Минали три
месеца, спазвали всички мерки и посетили доктора около 10- 11 февруари 2020 год.
Пак бил направен преглед и спермограма.Тогава докторът бил казал на ищеца, че
всичко е наред и няма проблеми и може да бъде спокоен. На 01.04.2002 год.
свидетелката разбрала, че е бременна, като докторът и обяснил, че е бременна от 22-24
февруари. Съпругът й го приел малко бурно, започнали скандали, започнал да я
обижда, смятал, че му е изневерила, т.к. не можел да има деца.След известно време я
напуснал, като се виждали само по повод на децата. Когато се виждали винаги имало
3
скандали, кавги, като ищецът дори искал да направи аборт. През август 2020 год.
ищецът се обадил на свидетелката, че е претърпял злополука. Тя го придружила за
превръзки и шевове.Личния му лекар му препоръчал да отиде на ортопед в С. и
свидетелката го придружила, защото не можел да шофира. След дълги молби посетили
„Хил Клиник“ Ищецът влязъл, а свидетелката изчакала навън. Д- р Г. му направил
преглед и следобед му звъннал, за да му каже какви са резултаттите. Казал му е, че
всичко е наред и не може да има деца. Когато се прибрали и д-р В. видял
спермограмата му казал, че същата показва, че може да има деца и съпругът й й
звъннал и започнал да се извинява, за обидите които е претърпяла. Назначили нова
спермограма и се констатирало, че няма никаква разлика с предходните.Ищецът ходил
през ноември, за да поиска обяснения от д-р Г., който му казал, че е медицинско чудо,
някак с насмешка му казал, че не е проблем, че има още едно дете и, че единственото,
което може да направи е да направи нова интервенция за негова сметка. Платили 1500
лв. за интервенцията. Съпругът й много съжалявал, защото тя изцяло преживяла
всичко много емоционално, говорел за развод, доста месеци били разделени.
Свидетелката посочва, че не е била пряк свидетел на прегледите, поради пандемията.
Всичко знае от съпруга си. Твърди, че ищецът не е ревнив и никога не са имали
проблеми. Мислела си, че бременността й е от това, че не е успешна вазектомията, но
нямало как да го убеди. Доста често го виждала, защото имали деца. Живеели наблизо,
в два съседни квартала. Не искал да живеят заедно, т.к. считал, че му е изневерила.
Доверието му се сринало.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.49 във вр.45 от ЗЗД и чл. 84, ал.3
от ЗЗД.
Съобразно обстоятелствата, наведени в исковата молба и заявеният петитум
ищецът предявява иск за вреди – имуществени и неимуществени от виновно
поведение на лекар при и по повод на възложена работа по оказване на медицинска
помощ и други медицински дейности по Закона за здравето, с правно основание чл.49,
вр. чл.45 ЗЗД, като претендира сумата от 1500 лв. – имуществени вреди ,
представляващи стойността на некачествено извършената манипулация и сумата от
8 500 лв. – неимуществени вреди , болки и страдания.
Според чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (чл.51, ал.1 от ЗЗД).
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958г.; ППВС 7/1959г.)
отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителя на
определена работа, ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили
виновно противоправно деяние (чл.45 от ЗЗД) и е налице причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и последвалата вреда, като организациите ЮЛ
отговарят по чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил тези вреди.
Предявените искове са допустими, а по същество неоснователни по следните
съображения:
В съдебната практика понятието „лекарска грешка“ се дефинира като всяко
4
неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършването на
изследвания, консултации, лечение и др.медицински дейности, вкл. при
недиагностициране на заболяване и поставянето на неправилна диагноза, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и
Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на
медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ, в резултат на което е причинено увреждане на пациента. С оглед на това, а и
както вече се посочи по-горе, за да бъде ангажирана отговорността на ответника,
ищецът следва да установи в процеса възлагането на медицински дейности на
конкретен лекар; противоправното поведение на лекар при и по повод извършването
на възложените медицински дейности, изразяващо се в действия и/или бездействия;
настъпването на вреда; причинната връзка между установените противоправни деяния
и вредата, а вината се предполага с оглед на установената законова оборима
презумпция в чл.45, ал.2 от ЗЗД. Опровергаване на законовата презумпция за вината на
лекаря е в тежест на ответника.
В исковата молба ищецът посочва, че с поведението си при извършване на
избраната процедура – вазектомия д-р Г. Г. е нарушил нормите на чл.81,ал.2,т.1 и чл.
86,ал.3 от ЗЗ, като не му е предоставена качествена медицинска помощ.
В съдебната практика на ВКС се приема, че винаги, когато съдията няма
необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по
съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да
ползва експертното становище на специалист в съответната област.(така Решение
№346/19.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№617/2017 г., IV г.о. и цитираните в същото
Решение №132/29.05.2015 г. на ВКС по гр.д.№7298/2014 г. на III г.о. и Решение
№145/21.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№4726/2013 г. на IV г.о.). Предвид посоченото и
настоящия състав по искане на ищеца е назначил и приел СМЕ, изготвена от вещо лице
– ***. След като се е започнало с материалите по делото и е извършило преглед на
ищеца вещото лице е дало заключение , че въпреки, че не е ясно по кой от двата
известни метода е извършена вазектомията на ищеца, то оперативния протокол от
манипулацията е правилен /с изключение на посочения вид анестезия, което може и да
е техническа грешка/, спазени са медицинските правила по осъществяване на
процедурата, включително са налице данни, че семепроводите от ляво и дясно при
ищеца са били прекъснати, части от тях са били изрязани и е изпратен биологичен
материал за хистологично изследване, като патоанатом е потвърдил, че това са ляв и
десен дуктус деференс , без патологични промени. Действително според вещото лице
при осъществяване на процедурата и след изминаване на определен период от време
нужен, за да се изчистят семепроводите от остатъчни сперматозоиди такива следва да
липсват в съдържанието на спермата, докато при изследванията при ищеца нивото на
съдържание на сперматозоиди прогресира при всяко следващо изследване. Тук съдът
отново, защото не разполага със съответните специални знания при преценката си
кредитира с пълно доверие посоченото в края на заключението на вещото лице, че при
проучванията в световен мащаб е установено, че макар и много рядко, 0, 2 % процента
е възможно дори и при перфектно извършена процедура да се случи реканализация,
т.е. сперматозоидите да намерят път през блокираните краища на семепровода, както
до 2-3 месеца след манипулацията, така и след години, ето защо е много важно лицето
да се подложи на анализи на спермата. В случая съдът приема, че остават недоказани
твърденията на ищеца, че при проведения преглед на 12.02.2020 год. и по телефона на
5
13.08.2020 год. е получил заключение от д-р Г., че вазектомията е успешна и повече
не може да има деца. Подобни твърдения се съдържат единствено в исковата молба и
показанията на разпитаната свидетелка, които с оглед близката й родствена връзка с
ищеца, следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК и остават изолирани,
като свидетелката не възпроизвежда свои лични възприятия, а сама посочва, че не е
присъствала на прегледите и пресъздава разказаното й от ищеца. Липсват каквито и да
е медицински документи, освен резултати от изследвания, такива прегледи
действително да са били извършвани, респ. какво е било заключението на лекаря.
Изводите на съда в тази насока не могат да почиват на предположения. Освен това в
приложената медицинска документация, а и по твърдения на ищеца същият е бил
предупреден, че следва да се въздържа от необезопасени сексуални контакти за период
от 3 месеца /т.е. до 13.02.2020 год./, когато е следвало да се извърши контролен
преглед. По твърдения единствено на ищеца и съпругата му, а и на вещото лице,
пресъздавайки обаче изложеното от ищеца това е било спазено. В показанията си
свидетелката К.а посочва, че и е било казано от акушер – гинеколог, че е бременността
й датира от 22-24 февруари 2020 год.
Освен всичко изложено до тук следва да се има предвид, че преди извършване на
процедурата ищецът е подписал декларация за информирано съгласие относно
диагностично – терапевтични процедури и декларация за информирано съгласие за
оперативно лечение, посредством които е бил запознат с правата си,имал е възможност
да задава въпроси, включително със съществуващите рискове, бил е запознат и с
факта, че не може да получи пълни гаранции за резултата от лечението. Посочил е и ,
че процедурата е проведена по негово искане, удовлетворен е и няма възражения и
претенции към лекуващия лекар.По смисъла на §1, т.15 от ДР на Закона за здравето
информираното съгласие представлява съгласие, предоставено доброволно след
запознаване с определена информация. Разпоредбата на чл.88 от ЗЗ посочва
информацията, която следва да бъде предоставена на пациента от лекуващия лекар и
същата обхваща: диагнозата и характера на заболяването; целите и естеството на
лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните
рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително
страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други
методи на лечение или при отказ от лечение. Разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗЗ
предвижда, че при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други
диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и
здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по
чл.88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
С оглед на всичко изложено според съда не установи да са допуснати
отклонения от медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика
при извършването на процесната процедура, т.е. не се установи да е осъществено
виновно противоправно деяние от страна на служител на ответника.
На следващо място и за пълнота съдът намира, че по делото не са ангажирани
годни доказателства, които да установят твърдението на ищеца за настъпили
неимуществени вреди, така както са описани в исковата молба.Не са ангажирани
доказателства да е започнал да вдига кръвно и да има здравословни проблеми.
Действително и ищецът и св. К.а твърдят , че за период от около шест месеца са живели
разделени. В показанията си свидетелката обаче пресъздава по-скоро своето
емоционално и здравословно състояние от раздялата и бременността си, както и
6
подробно излага отново изложената в исковата молба хронология на събитията,
включително упоритото нежелание на самия ищец да направи изследвания при
отправяни от нейна страна молби, въпреки категоричността на вещото лице, че ищецът
е бил физически годен и през този период да направи съответните изследвания. Освен
това от показанията на свидетелката става ясно, че отношенията между съпрузите не са
били напълно прекъснати, т.к. са се виждали защото имали деца, разбирали са се кой
кога ще ги взема, кога да ги гледа. Тя е била човекът когото е потърсил , когато е
пострадал при трудова злополука и, който го е придружавал по необходимите
прегледи, вкл. в гр. С..
В обобщение и т.к. по делото не се доказа кумулативното наличие на посочените
по-горе в настоящите мотиви предпоставки на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД исковете като
неоснователни и недоказани следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски, които обаче не следва да бъдат присъждани предвид, че такива не се
претендират.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. К., ЕГН ********** против „Диагностично –
консултативен антиейджинг и реджувенейшън център ХИЛ КЛИНИК“ – гр. С., ЕИК
******** искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
следствие на некачествено осъществена на 13.11.2019 год. от д-р Г. Г. медицинска
процедура – вазектомия , както и сумата от 8 500 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди,в следствие на същата процедура, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 13.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7