№ 548
гр. Варна, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900432 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“АД, с ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София ул. Московска №19,
срещу Ф. А., гражданин на *****, с адрес *****, в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и
чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 35 536,61 лева,
представляваща незаплатена главница по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от **** г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.06.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата от 2777,77 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2021 г. до 27.06.2022 г., както и
сумата от 141,04 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 17.1. от ОУ
за периода от 15.06.2021 г. до 27.06.2022 г.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от **** г., е
постигнато съгласие с кредитополучателя Ф. А. да й бъде предоставена сума
в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение в МУ „Проф. д-
р Параскев Стоянов“ – гр. Варна. Срокът за издължаване е уговорен на 120
месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно
чл. 3 от Договора обхваща времето от датата на първото усвояване до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за
съответната специалност и образователно-квА.фикационна степен. Кредитът
1
е усвояван на етапи чрез преводи по банковата сметка на Медицински
Университет „Проф. д-р Параскев Стоянов", гр. Варна в размер на дължимата
такса за обучение за съответния учебен период, като са извършени общо три
усвоявания в размер на по 7823.32 лева съответно на ****г., 06.03.2015г и
29.09.2015г. Твърди, че през гратисния период кредитната институция
начислява уговорените възнаградителни лихви върху усвоените парични
средства в размер на 7% годишно, като размерът на възнаградителната лихва
до 30.05.2021 г., когато изтича гратисният период, е в размер на 12066.65 лв.,
която е капитА.зирана на годишна база към усвоената част от кредита
съгласно чл. 10.2 от Общите условия /ОУ/ за целеви потребителски кредит на
финансиране на студенти и докторанти. Считано от тази дата кредитът е
следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски в размер на по 412.61
лева с последен падеж 15.05.2031г. След изтичане на гратисния период не са
постъпвА. плащания по погасяването на кредита. Към датата на подаване на
настоящата искова молба е нА.це неизпълнение на 13 месечни вноски с
падежи в периода 15.06.2021 г. – 15.06.2022 г., поради което и всички суми за
главници, договорни, наказателни и лихви за просрочие са изискуеми
предсрочно съгласно т. 17.2 от ОУ, като отправя изявление за последното
чрез исковата молба. Претендира се присъждане на дължимата главница,
останала непогасена в пълния й консолидиран размер с включени
капитА.зации, ведно с възнаградителната лихва за периода 15.05.2021 г. до
27.06.2022 г., както и неустойка за забава по т. 17.1 от Общите условия, в
размер на 10 % върху просрочената главница, за периода от 15.06.2021 г. до
27.06.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
автентичността на подписите, положени за ответника под процесния договор
и общите условия. В случай, че подписите са положени от ответницата, се
оспорва вА.дното възникване на договорното правоотношение с твърдения,
че няма данни ответницата да владее български език и да е разбирала смисъла
на текста, за което свидетелства, че подписът й е изписан на латиница.
Оспорват се и предпоставките за предсрочна изискуемост, поради липсата на
връчено на ответницата уведомление за упражняване на това право.
Направеното с исковата молба изявление не е достигнало до ответницата и не
представлява вА.дно отправена покана за плащане. Претендираният размер на
вземанията се оспорва с твърдения, че не кореспондира с действително
договорения между страните.
В молба вх. № 17612/21.07.2022 г., уточнена в първото по делото
заседание, ищецът конкретизира, че претендираната главница от 35 536,61
лева се състои от усвоена сума в размер на 23 496.96 лева и начислена през
гратисния период договорна лихва в размер на 12 066.65 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
2
С представения заверен за вярност Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от **** г., ищецът се е задължил да
предостави на ответника Ф. А., гражданин на *****, сумата от 78233,20 лева
за заплащане на такси за обучение на кредитополучателя, при
възнаградителна лихва в размер на 7 % годишно. Уговорено е в чл.4, че
кредитът се усвоява на части чрез периодични преводи в размер равен на
дължимата такса за обучение за съответния семестър по сметка на
съответното учебно заведение, след представяне пред банката на документ,
удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант.
Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на
гратисния период (чл.2). Съгласно чл.3 гратисният период за издължаване на
главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план за съответната специалност. Кредитът се погасява на равни месечни
вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период (чл.5).
В Общите условия към договора е конкретизирано, че през време на
гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва
(чл.8.2), лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително
по време на гратисния период, като в последния случай се капитА.зира
годишно (чл.10.2). Съгласно чл.17.1. от ОУ при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната
лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Договорът за кредит и Общите условия към него са надлежно
подписани от двете страни на всяка страница и в края.
По искане на особения представител на ответника е открито
производство по чл.193 от ГПК по проверка автентичността на документа, но
доказване не е проведено от негова страна, въпреки дадените изрични
указания по разпределение на доказателствената тежест.
Представени са Искане за целеви потребителски кредит от 03.11.2014г.,
Съгласие за директен дебит от ****г. и Искане за усвояване на суми по
потребителски кредит от 28.09.2015г., подписани от ответницата и
неоспорени по авторство, които са попълнени ръкописно на български език
(183-185).
Представени са 3 бр. Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД, издадени от МУ
„Проф. д-р П. Стоянов“ на 21.10.2014г., 25.02.2015г., и 14.09.2015г., с които
се удостоверява правото на ответницата да се запише като студент по
специалност „Дентална медицина“ за съответния семестър и дължимата
семестриална и годишна такса в размер на по 7823.32 лева. Видно от
последно издаденото от университета уверение ответницата е била записана
3
за зимен семестър от втори курс, като срокът за полагане на последния
държавен изпит/защита на дипломна работа е 30.05.2020г. (л.13-15).
От представеното по делото удостоверение от Медицински университет
– Варна се установява, че ответницата е записана на 14.10.2014г. в първи курс
на специалност „Дентална медицина“, англоезично обучение, редовна форма,
с продължителност на обучението – шест години. През учебната 2015/2016г. е
записана във втори курс зимен семестър. Отписана е по собствено желание
съгласно Заповед № Р-105-16/23.02.2016г., поради което не полага държавни
изпити през лятната изпитна сесия на учебната 2019/2020г. (л.159)
Независимо от горното съдът намира, че по смисъла на чл.3 от договора
и чл.23, ал.2 от ЗКСД в случая гратисният период изтича на 30.05.2021г. –
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит.
Приет е като доказателство неподписан екземпляр от изготвения от
банката погасителен план, с начална дата 15.06.2021 г. и крайна дата
15.05.2031 г. при размер на месечна вноска 412,61 лева (л.16). Същият е
изготвен в съответствие с уговорката в чл.11.1. от ОУ срокът за издължаване
да започне да тече след изтичане на гратисния период и с чл.6 от договора за
падежиране на вноските на 15-то число от месеца.
Съгласно приетото и неоспорено заключение по проведената ССЕ, в
периода ****г. – 29.09.2015г. по договора са усвоени суми в общ размер на
23469,96 лева на 3 транша от по 7823.32 лева, като първата вноска е преведена
по разплащателната сметка на ответницата, а останА.те две са преведени от
банката директно на учебното заведение. Преводите са извършвани въз
основа на цитираните по-горе Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД, които
ответницата е представила в банката. Ответницата не е извършвала
погасяване на дълга, с изключение на сумата от 0,01 лева, с която са погасени
лихви, падежирА. на 15.06.2021г. Лихви по кредита са начислявани още от
първото усвояване на заемна сума. Начислените през гратисния период лихви
са прибавяни към главницата в края на всяка година. Формирането на
дължимата главница е договорено между страните да се формира от
заплатените семестриални такси към учебното заведение и лихвите за
гратисния период, които всяка година се капитА.зират към вече усвоените
суми. КапитА.зираната възнаградителната лихва за периода 06.11.2015г. –
15.05.2021г. е в общ размер на 12066,65 лева. Задължението за главница от
35536,61 лева е формирано от отпуснатия кредит в размер на 23469,96 лева и
възнаградителните лихви за гратисния период в размер на 12066,65 лева. По
отношение на акцесорните вземания за договорна и наказателна лихва
експертизата е разработена в два варианта – със и без капитА.зация
(съответно Вариант 1 и 2), всеки от които с два подварианта – по собствени
изчисления на вещото лице (Вариант А) и по методиката на банката (Вариант
Б). В съдебно заседание вещото лице сочи, че се придържа към заключението
във вариант 2А таблица № 5 – по негови собствени изчисления, без отчитане
на извършените капитА.зации. Според този вариант размерът на дълга
4
възлиза на 23469,96 лева главница, 12066,65 лева капитА.зирана лихва за
гратисния период от 06.11.2015г. до 15.05.2021г., 1725,82 лева
възнаградителна лихва за периода 15.05.2021г. – 26.06.2022г. и 157,12 лева
наказателна лихва за периода 15.06.2021г. – 26.06.2022г.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове с правно основание
чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване съществуването на вА.дно
облигационно отношение по силата на сключен договор за студентски кредит,
изпълнение на поетите от него задължения по договора, нА.чие на
действителна неустоечна клауза, настъпила изискуемост на задълженията и
техния размер по отделни пера.
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл.1
ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на принципа
на сътрудничество между банката и държавата (чл.2, ал.2, т.4 от ЗКСД).
Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено
лице, което отговаря на определени изисквания – чл.3, ал.1 от ЗКСД, сред
които е качеството „студент“ и което е гражданин на страна – членка на ЕС
или на ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се
извършва само от банки, които са сключили с министъра на образованието
типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във
връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите
/чл.6, ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на
образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с
Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се
обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото задължително
минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за:
максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време
на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит
до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квА.фикационна степен, съответно
от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на
формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период - главница в размер на сумата на отпуснатите
средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя
за срока на договора за кредит; началния момент на дължимост на вноските
по кредита и срок за цялостно погасяване на задължението; максимален
размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за нищожност на клауза
регламентираща по-висок такъв.
5
Същевременно чл. 17, ал. 5, т.3 от ЗКСД изрично регламентира
приложение за този договор и на нормите на чл. 143 - 148 ЗЗП касателно
неравноправните клаузи в потребителски договори. Т.е законово е признато
на ответника качество на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и
тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните.
Въз основа на приетото за установено по фактите, съдът намира, че
страните са били обвързани от вА.дно облигационно правоотношение по
процесния Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД от **** г. Същият е сключен между
банка, включена в съответния публичен регистър и кредитополучател, имащ
качеството студент към момента на сключването му. Видно е, че всички
изброени по-горе законови постановки са намерили съответно отражение в
договора.
Договорът за кредит и общите условия са съставени на български език и
са подписани от ответника на всяка страница. Фактът, че кредитополучателят
е чужд гражданин не изключва a priori вероятността същият да владее
български език. Ноторно известно е, че степента на владеене на чужд език
варира в широк диапазон, като освен това включва и различни езикови
умения, най-общо разделяни в четири групи: четене, слушане, писане,
говорене. Също така има разлика между пасивен (четене и слушане с
разбиране) и активен речник (писане и говорене). При писмения текст
степента на владеене на езика следва да е достатъчна, за да може лицето да
възприеме същественото му съдържание. Преди всичко, доколкото се касае за
умение на личността, възражение за невладеене на български език може да
направи единствено ответникът, но не и особеният му представител, поради
липсата на представително правоотношение помежду им. Подписването на
договора и всички съпътстващи документи на български език е индиция за
достатъчно богат пасивен речник, позволяващ на ответника да разбере
съдържанието му, независимо дА. ръкописният текст е изпълнен лично от
него. Същевременно от поведението на ответника, изразяващо се в
продължително във времето приемане на изпълнение по договора,
включително лично изтегляне на първата вноска, следва, че същият не е
оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е съдържанието им и
желаел настъпването на правните им последици. По тези съображения
възражението на ответника за липса на съгласие поради невладеене на
български език се явява недоказано.
Предприетото от ответника, чрез особения му представител, оспорване
автентичността на договора по реда на чл.193 от ГПК се явява неуспешно
поради липсата на ангажирани от него доказателства, въпреки дадените с
доклада изрични указания в тази насока. По изложените съображения следва
да се приеме, че документът е автентичен и се ползва с формална
доказателствена сила, а обективираната в него воля е вА.дно изразена.
В рамките на дължимата служебна проверка за останА.те основания за
6
недействителност по чл.22 от ЗПК, чл.143 от ЗЗП и по ТР 1/27.04.2022г. по
т.д. 1/2020г. на ВКС, съдът намира, че такива не се установяват от формална
страна. Налага се изводът, че процесният договор не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност.
По така сключения вА.ден договор за кредит банката е изправна страна,
тъй като от представените доказателства – искания за усвояване на транш от
студентски кредит и заключението на ССЕ, се установява, че по договора са
усвоени три суми, всяка в размер на 7823.32 лв. или общо в размер на
23469,96 лв.
Вземанията се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна
изискуемост. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и то ако към този момент са
били нА.це обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В случая ищецът изрично се позовава на предвидената в чл.17.2. от ОУ
хипотеза – забава над 90 дни. Ответникът е уведомен за потестативното
изявление на банката с получаването на препис от исковата молба, т.е. на
20.09.2023г., независимо, че се представлява от особен представител - така
решение по т.д. № 193/2018г. на Първо ТО на ВКС. Към този момент по
кредита има 13 бр. неплатени падежирА. вноски и забава от 402 дни.
Следователно, към края на устните състезания са се осъществили всички
предпоставки, даващи право на банката да упражни правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, настъпил е ефектът на предсрочната
изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока и изискуемостта
на цялото задължение е настъпила.
Налага се изводът, че искът е доказан по своето основание. Доказването
му по размер е обусловено от въпроса за вА.дността на клаузата за
капитА.зирането на възнаградителната лихва и последващото й олихвяване.
КапитА.зирането на възнаградителната лихва върху непогасената
главница само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води до
анатоцизъм. Нещо повече, то е предвидено в съдържанието на Типовия
договор по чл. 7 ЗКСД. Договорните клаузи възпроизвеждат именно
параметри, заложени в чл. 10, ал. 2 (годишно капитА.зиране на лихвите по
време на гратисния период) и чл. 27, ал. 1 от типовия договор (формиране на
общия размер на задължението на кредитополучателя от главница, равна на
сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на
договора за кредит, в това число и капитА.зираните годишно лихви през
гратисния период). Нито в закона, нито в договора обаче има изрично
правило, което да урежда олихвяването на включената в погасителните
вноски капитА.зирана лихва, натрупана през гратисния период. Ето защо
съдът приема, че следва да се приложат общите правила за договаряне,
допускащи свободно формиране на волята на страните, доколкото не се
накърняват законови императивни забрани. Последващото олихвяване на
7
капитА.зираната възнаградителна лихва представлява анатоцизъм по см. на
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294,
ал. 1 ТЗ. (в този смисъл решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.
на ВКС, ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, І
т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о.).
Този начин на процедиране е в противоречие и с императивната норма на чл.
24, ал. 1 ЗКСД, според която задължението на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период включва главницата и лихва за срока на
договора, тоест уговорената възнаградителна лихва, но не и лихва върху нея.
Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи
по силата на чл. 23, ал.3 ЗКСД, при това като компонент от главницата, тъй
като такава е била изричната воля на страните. След като страните са
трансформирА. лихвата в главница, е недопустимо преквА.фицирането й от
съда независимо от различния й произход. В исковата молба, уточнена с
молба № 17612/21.07.2022 г., ищецът изрично е заявил, че главната претенция
се формира от предоставените заемни средства и капитА.зираната лихва,
откъдето следва, че съдът е сезиран и с вземане за инкорпорираната в
главницата възнаградителна лихва за гратисния период. Произнасянето по нея
не е свръх петитум, след като макар претендирана като част от главницата, е
изрично уточнено, че по съществото си съставлява възнаградителна лихва.
Видно от заключението на ССЕ претенцията от 35536,61 лева е формирана
именно от главница в размер на 23469,96 лева и възнаградителна лихва в
размер на 12066,65 лева. Следователно заплащането на натрупаната в
гратисния период възнаградителна лихва в размер на 12066,65 лева не трябва
да отпадне от присъждане. Това се налага и с оглед необходимостта от
запазване на договора в съдържанието му, уговорено от страните.
Налага се изводът за дължимост на консолидирания размер на
главницата в размер на общо 35536,61 лева, от които 23469,96 лева – усвоен
кредит и 12066,65 лева – капитА.зирани лихви за гратисния период
06.11.2015г. – 15.05.2021г., с оглед обективираната в договора изрична воля
на страните за капитА.зация. С оглед изложеното предявеният иск с правно
основание чл.430, ал.1 от ТЗ следва да бъде уважен изцяло.
Акцесорният иск с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ се явява
основателен до размера от 1725,82 лева по вариант 2А на табл.5 от ССЕ,
изчислена за периода 15.05.2021г. – 26.06.2022г. в размер на 7% върху
усвоения кредит, без извършените капитА.зации на възнаградителна лихва. За
разликата до 2777,77 лева, претендирани за периода 15.05.2021 г. до
27.06.2022 г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид липсата на постъпили погашения, ответникът е изпаднал в
забава, поради което дължи мораторна неустойка по чл. 17.1. от ОУ, но не в
уговорения размер от 17% (договорна лихва плюс 10%), а в размер на
8
законната лихва, поради конвертиране на противоречащата на закона
неустоечна клауза с императивната правна норма на чл.33, ал.2 от ЗПК.
Дължимата неустойка за процесния период 15.06.2021г. – 26.06.2022г. върху
усвоената главница без капитА.зацията възлиза на 157,12 лева, според
вариант № 2А на табл.5 от ССЕ, определен по собствени изчисления на
вещото лице за размера на законната лихва. С оглед диспозитивното начало
искът следва да бъде уважен до претендираните 141,04 лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба и направеното в
нея искане, върху дължимата главница следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2022г., до
окончателното й заплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
съразмерно с уважената чат от иска и съобразно представените доказателства
за реалното им извършване в размер на 4659,15 лева от общо 4790,19 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (1582,57 лева), възнаграждение за
особен представител на ответника (1863,22 лева), депозит за вещо лице (500
лева), служебен препис (0,70 лева), такса превод на съдебните книжа (803,70
лева) и такса обнародване в ДВ (40 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. А., гражданин на *****, род. на ****г., с адрес *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“АД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София ул. Московска №19, сумата от 35 536,61 лева,
представляваща незаплатена главница по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от **** г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.06.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1725,82 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2021 г. до 26.06.2022 г., както и
сумата от 141,04 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 17.1. от ОУ
за периода от 15.06.2021 г. до 26.06.2022 г., на основание чл.430, ал.1 и ал.2 от
ТЗ и чл.92 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.430, ал.2
от ТЗ за разликата над 1725,82 лева до 2777,77 лева, претендирани за
периода от 15.05.2021 г. до 27.06.2022 г.
ОСЪЖДА Ф. А., гражданин на *****, род. на ****г., с адрес *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“АД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София ул. Московска №19, сумата от 4659,15 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски
съразмерно с уважената чат от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10