Р Е Ш
Е Н И Е
№..............................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на деветнадесети февруари 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2550/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.27
ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.
Образувано е по
жалба на З.Т.П., ЕГН **********, от гр.Игнатиево, чрез пълномощник адв.Б.,
против Заповед № ЗД/Д-В-222/19.08.2019г. на ВИД Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Варна, с която е наредено настаняването на детето Г.Н П., ЕГН **********
в семейството на И.Г.Р и Т.П.Р.
Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като необоснована, издадена при
съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закон. Конкретно сочи неправилно възприета от органа фактическа обстановка.
Излага, че със съпруга си Н.П са във фактическа раздяла и детето Г е от
връзката й с Н.С. Предвид това, че от брака си има други три деца, е споделила
с последния, че не е в състояние да се грижи за бебето, поради което той е
изразил готовност да го отглежда. След раждането се е преместила да живее при
него и заедно да отглеждат детето, като само временно й се е наложило да пътува
до Германия за да уреди въпроси във връзка с работата й там, и именно по това
време е извършена проверка от социалните работници. Твърди, че заповедта е
издадена без да са налице каквито и да са фактически и правни основания за
настаняването на детето Г в приемно семейство - не се установява същото да е
жертва на физическо или психическо насилие, както и да съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено
интелектуално и социално развитие, или здравето и живота му да са в опасност.
Поради това счита, че не са налице законоустановените предпоставки за
настаняване на детето на друго място. Напротив - същото е добре обгрижвано и
гледано от биологичния си баща и неговото семейство. На изложените основания
моли отмяна на обжалваната заповед.
В хода на
съдебното производство, чрез пълномощника си – адв.Б., поддържа жалбата.
Допълнително излага, че е образувано производство по прекратяване на брака с Н.П,
като по отношение на него е налице влязло в сила съдебно решение, че не е баща
на детето Г. Самата тя е адресно регистрирана и живее при Н.С, като полага
усилия за контакти с детето. Сочи, че сигналът на който се е позовал
административния орган за постанови заповедта, е неверен и е оттеглен. Същият е
от нейната майка, която е целяла получаване на социални помощи и за това дете,
каквито е вземала и за останалите три, за да се грижи за тях докато тя е на
работа в Германия, откъдето също й е изпращала средства за издръжката им. Майка
й е била и против връзката й със С и за заживяване с него на съпружески начала.
Моли за уважаване на жалбата, като се отмени обжалваната заповед, доколкото
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и свидетелски
показания установяват наведените в същата възраженията, и е в интерес на детето
да се отглежда от двамата си родители.
Ответникът –
Директор Д-я „СП“-Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Е.С, оспорва
жалбата като неоснователна. В депозиран по делото писмен отговор сочи, че интересите на детето
са наложили настаняване в приемно семейство, предвид събраните в хода на
административното производство доказателства, инициирали самото производство. В
съдебно заседание и по съществото на спора твърди, че изложените от
жалбоподателката възражения не отговарят на действителността, доколкото: детето
е било изоставено в кърмаческа възраст; за другите три деца също не е полагала
грижи, поради което и по отношение на тях са предприети мерки по ЗЗДет; към
момента на проверката детето Г е открито при майката на жена, с която Н.С живее
на съпружески начала и с която през това време са били извън страната; при
последваща проверка жалбоподателката не е била открита на адресав гр.Игнатиево.
Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на
процесуалните норми, в съответствие с приложимите материалноправни норми, както
и с целта на закона, доколкото предприетите мерки са по отношение на „дете в риск“ по смисъла на закона. На
изложените основания моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от представените
по делото доказателства, процесната заповед е връчена лично на З.П. на
27.08.2019г., а жалбата против нея е подадена чрез административния орган на
02.09.2019г. От изложеното следва, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок и пред надлежния съд, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.
По
основателността:
Представените по
делото писмени доказателства обуславят следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката е майка на детето Г Н. П., ЕГН **********. Същото е родено по
време на брака й с Н И Панков, вписан в акта за раждане като баща на детето.
Началото на
административното производство е поставено по повод подадено до Директора на
Д-я „СП“-Варна уведомително писмо /сигнал/ от 26.06.2019г. от ОЗД към ДСП-Долна
Митрополия /л.25/, че при проведен разговор с майката З.П. за незаписани в
училище деца, същата е заявила, че на 06.05.2019г. е родила детето Г, което е
предала за отглеждане на биологичния му баща в гр.Игнатиево, с когото е имала
извънбрачна връзка.
Във връзка с
постъпилия сигнал, още на 27.06.2019г. са предприети действия. Установено е, че
детето Г действително е на посочения адрес, като за него се е грижела М Г
Иванова - майка на ЗГ, живуща на семейни начала с Н.С. По данни на същата
последния е на работа в Германия, но планира да се върне. Детето е от връзката
му със З. Са, която е заявила, че няма възможност да се грижи за него.
Констатирано е, че детето е добре обгрижвано, в подходяща обстановка и е в
добро физическо състояние. Жалбоподателката и С са посетили ОЗД –Аксаково
където първата е декларирала, че към момента няма възможност да отглежда Г,
поради липса на собствено жилище и грижата й за другите три деца, като съпругът
й трайно се е дезинтересирал от семейството и от една година е в чужбина.
Поради това е съгласна детето да се отглежда в семейството на биологичния си
баща – Н.С и неговата „майка“. От своя страна С е декларирал, че ще полага
грижи за Г, като в негово отсъствие същото ще се отглежда от „майка му М Иванова“,
която прави това от момента на раждането й. Заявил е, че ще предприеме действие
по припознаване на детето, след декларация от вписания в акта за раждане баща Н.П.
Последният е изразил съгласие в тази насока и е упълномощил майката З. за
извършване на съответните процесуални действия. На 22.07.2019г. е проведена
среща с партньорката на Н.С – З.М.Г, живуща на същия адрес в гр.Игнатиево,
която също е изразила съгласие за отглеждане на детето Г в семейна среда.
Заявила е, че живеят на съпружески начала от 12-13 години, като нямат собствено
дете.
Предприетите
действия са обективирани в съответните протоколи, в които са описани взетите
решения и дадените на лицата препоръки. Приобщени са депозираните от майката и
сочения като биологичен баща Н.С декларации /л.27-35/. Резултатите от описаните
действия са обективирани в изготвен на 22.07.2019г. от органите на ДСП–Варна
Социален доклад за оценка на постъпил сигнал /л.36/. Същият е приключил със
заключение, че спрямо детето Г П. е необходимо да се предприеме мярка за
закрила по чл.23 от ЗЗДет с цел предотвратяване на рискове при неговото
отглеждане, както и да се отвори работа по случая.
Във връзка с
горното, на 24.07.2019г. са изискани данни за евентуално образувани срещу Н.С
досъдебни производство. Събрана е информация, че същият е бил подследствен за
редица престъпления, основно срещу собствеността и транспорта, както и осъден
за някои за част от тях /л.38-40, 48-56/.
На 25 и 26.07.2019г.
са изготвени съответно оценка на случая и план за действие /л.41 и 43/.
На 08.08.2019г. е
постъпило писмо от РП-Плевен /л.57, 58/ с данни за образувано досъдебно
производство за това, че на неустановен ден в периода от 06.05.2019г. до
01.08.2019г. в гр.Долни Дъбник, лице от женски пол е дало съгласие за продажба
на детето си Г Н. П. – престъпление по чл.182б от НП. Посочено е, че са налице
данни същата да е в дома на Н.С в гр.Игнатиево и е направено искане за спешна
проверка.
На 13.08.2019г. е
изготвен нов социален доклад, в който отново се констатира обгрижване на детето
Г от семейството на С. Във връзка с постъпилото писмо от РП-Плевен са дадени
препоръки за провеждане работна среща по Координационния механизъм и взимане на
решение за евентуална промяна на мярката за закрила на детето, чрез извеждането
му от семейството на С. Видно от Протокол от 16.08.2019г. /л.61/ такава среща е
проведена и на същата, след като е констатирано, че няма законно основание
детето Г да е в дома на Н.С, е взето решение за извеждането й от семейството на
същия, като е обсъден и избор на подходящо приемно семейство.
Като
се е мотивирал с горните обстоятелства, с процесната Заповед №
ЗД/Д-В-222/19.08.2019г., ВИД Директор на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Варна на основание чл.27 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.2 и т.4 от ЗЗДет и чл.33 от
ППЗЗДет е наредил настаняването на детето Г.Н П., ЕГН ********** в семейството
на И.Г.Р и Т.П.Р.
От представените
протоколи от 19.08.2019г. /л.62 и 63/ се установява, че на същата дата, със
съдействието на полицейски служители от РУ-Аксаково, детето е иззето и
предадено на приемните родители, като към него момент, при проведен телефонен
разговор майката З. е заявила, че е в чужбина. В последствие, на 21.08.2019г. е
изготвен нов социален доклад /л.66/, в който са описани обстоятелствата по
случая, както и това, че при приемните родители детето е в добро физическо и
психическо състояние. Направен е извод, че целта на настаняването е запазване
живота и здравето на детето и предотвратяване неговото извеждане извън
границите на РБългария, като му се осигури индивидуална грижа и безрискова
среда. На същата дата е съставен план за действие /л.73/, в който като
краткосрочни цели са посочени: осигуряване на близка до семейната среда за
отглеждане; проучване на роднини от
страна на майката, с възможност да полагат грижи за Г; провеждане на срещи с
родителите и разширен роднински кръг на детето; и др. Направена е и Оценка на
случая /л.75/.
В хода на
съдебното производство от ответната страна допълнително са представени:
-Молба от З.П.
/без дата –л.81/, в която заявява, че в момента е в процес на развод със
съпруга си Н.П. Г е родена от връзката й с Н.С. Със същия живее на семейни
начала и заедно отглеждат детето, но към момента на отвеждането му е била в
Германия където е работела за известно време и е трябвало да оправи багаж.
Изразява категоричното си несъгласие с вземането на детето и иска да бъде
върнато.
-Протокол за
проведена среща от 01.10.2019г. обективиращ действия по посещение на адреса в
гр.Игнатиево /л.82/, съгласно който
в 8.30ч.
жалбоподателката не е открита на посочения като обитаван от нея адрес на Н.С.
На място са установени Н, Зи М, които са казали, че З. е на работа в близките
оранжерии от 7.30ч. Заявили са, че същата живее в една от двете обитавани стаи,
а те в другата спалня. Действително проверяващите са видели следи от ползване
на сочената от тях стая, но без категорични данни, че е от З..
-Три заповеди на Д
„СП“ Долна Митрополия, за предприети мерки по ЗЗДет и спрямо останалите три
деца на жалбоподателката, като двете по-малки са настанени в социален дом, а третото,
което е със здравословен проблем – при бабата Г.А..
-Влязло в сила
Решение № 16092/05.11.2019г. по гр.д. № 16092/2019г. по описа на РС-Варна
/л.115/, с което на основание чл.28 ал.3 от ЗЗДет съдът е определил мярка за
закрила на детето, като настанява детето Г Н. П. в дома на И.Г.Р и Т.П.Р за
срок от една година.
От
жалбоподателката е представено влязло в сила Решение № 85/24.01.2020г. по гр.д.
№ 1542/2019г. по описа на ОС-Варна /л.130/, с което е прието за установено, че Н
И Панков не е баща на детето Г.
Във връзка със
служебно изискана от съда справка е постъпило писмо от РП-Плевен /л.110/,
съгласно което по сигнала за евентуална продажба на детето Г е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.189б от НК. Сигналът е подаден от Г.А. -
майка на З.П.. Към момента няма привлечено лице в качеството на обвиняем, но
все още се извършват процесуално-следствени действия и разследването не е
приключило. Към писмото е представено Постановление за образуване на ДП на
районен прокурор /л.111/.
В хода на
съдебното производство са допуснати до разпит водени от страните свидетели,
чиито показания съдът цени доколкото са в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Съгласно показанията на водените от жалбоподателката
свидетели – Г Д И и Г.Г.Ч /съседи на Н.С/, без родство със страните, З.П. е
пребивавала в дома на И в средата на 2018г. когато се е запознала с Н. След
известно време е заживяла за 2-3 месеца с него, като през м.ноември си е
заминала. В края на годината Н е споделил, че З. е бременна. Родила е в Долни
Дъбник, откъдето „майката“ на Н е взела детето. В последствие и З. е заживяла
там, като към момента на вземане на детето от социалната служба, същата е била
в Германия за кратко. Свидетелите сочат, че по данни на З. другите й три деца
се гледат от нейната майка, която е подала и сигнала за Г, защото е била против
връзката й с Н, по съображения свързани с произхода им. Както и поради това, че
ще бъде лишена от възможността да взема помощи и за това дете. Излагат, че след
връщането си от Германия З. искала и
прави опити да вижда детето, за което й е много мъчно.
Водената от
ответната страна свидетелка Г.Д.А. – майка на жалбоподателката заявява, че до
раждането на Г, З. е живяла в гр.Долни Дъбник с друг мъж – Р, като твърди, че и
към момента са заедно. Непосредствено след раждането, същата е споделила, че
иска да остави детето за осиновяване. Заявява, че другите три деца не са при
нея и не получава за тях издръжка. Вижда ги понякога след работа, но често
същите са по улиците и за тях се грижат други хора. От скоро голямото дете,
което е на 17г. и е със здравословни проблеми, е настанено при нея. Излага, че З.
няколкократно е ходила в чужбина за по 2-3 месеца. Бащата на децата работи в
чужбина и се е върнал след като е разбрал, че ще вземат децата. Сочи, че тя е
подала сигнала до РП-Плевен, тъй като З. „ .. е дала детето по най-брутален
начин..“.
Свидетелката Д.В.Г,
без родство и дела със страните, заявява, че като социален работник е започнала
работа по случая от м.септември, след настаняване на детето в приемното
семейство. Излага, че е присъствала при посещението 01.10.2019г. на посочения
от жалбоподателката адрес в гр.Игнатиево, при което последната не е открита
там. На мястото били Н, Зи М /майката на З/, които казали, че З. е на работа.
Посочили са една от двете спални като обитавана от нея. Казали са, че те
обитават другата, като Н и Зса от 13 години заедно. Много биха искали, но нямат
деца. Г свидетелства, че е видяла майката З. едва на 30 или 31.10.2019г. и са организирали
среща с детето на 01.11.2019г., като за провеждане на последващи такива не е
била ограничавана и при нейно поискване са провеждани. Твърди, че приемното
семейство на И.Р и Т.Р, които са с висше образование, живеят в добри битови
условия, в къща и до момента са изгледали осем деца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността на акта: Процесната заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл.27 ал1 от ЗЗДет и представените по делото: Заповед №
0301-РД01-0268/16.08.2019г. на Директор на Д„СП“-Варна и Заповед № ЧР-7
6950/13.08.2019г. на Зам.изп.д-р на АСП. При нейното издаване са спазени
законовите изисквания за форма и съдържание. Предвид изложеното съдът намира,
че оспорения акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
По процесуалната законосъобразност: Жалбоподателката общо твърди допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, без да сочи
конкретно такива. При извършената служебна проверка, съдът не констатира
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обуславят незаконосъобразност на оспорения акт на това основание. В
производството по издаване на оспорения акт, са спазени нормативните стъпки и
срокове по Глава ІІІ „Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето от
ППЗЗД. От описаната по-горе фактическа обстановка, следва да се направи извод,
че заповедта е постановена при изясняване на всички релевантни факти. В същата
са посочени фактически и правни основания по издаването й, като освен мотивите
изложени в нея е налице и позоваване на съставени в хода на административното
производство актове – протокол от 16.08.2019г. от среща по Координационен
механизъм, изготвен Социален доклад и писмо от РП-Плевен.
Съдът, предвид горното и
доколкото при извършената служебна проверка констатира издаването на акта в
съответствие с изискванията на
чл.59 ал.2 т.1-8 от АПК намира, че същия е постановен при спазване на процесуалните изисквания.
По материалната законосъобразност:
Оспорената заповед е издадена на основание чл.25 ал.1 т.2 и т.4 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет. Съгласно първата разпоредба
може да бъде настанено извън семейството дете: т.2 - чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина,
трайно не полагат грижи за него; и т.4 - което е жертва на насилие в
семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Съгласно нормата от
ППЗЗДет спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато
има опасност за здравето и живота на детето.Тази мярка има временен характер –
до произнасяне на районен съд с решение по чл.28 от ЗЗДет или при необходимост
от промяната й /чл.33 ал.4 от ППЗЗДет/.
Съгласно чл.3 ал.1
т.4 от ЗЗДет един от основните принципи, на които се основава закрилата на детето
е предоставяне на специална такава, а съгласно чл.5 от с.з. тя се осигурява на
дете в риск. Легално определение на това понятие е дадено в § 1 т.11 от ДР на
ЗЗДет, а именно: а) чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени, или детето е останало без
тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или
всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън
семейството му; в) за което съществува опасност
от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие;
С оглед събраните по делото
доказателства, съобразно описаната нормативна уредба, съдът намира, че
процесната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон, по
следните съображения:
Ирелевантни за спора са обстоятелствата
дали началото на административното производство е по подаден сигнал, кой го е
подал и каква е причината за това. Освен това, от наведените в тази връзка
твърдения от жалбоподателката, за установено може да се
приеме само това, че сигналът е подаден от нейната майка. Недоказани останаха
останалите твърдения, свързани с подбудите на последната за това. В тази насока
са единствено показанията на водените от П. свидетели, които обаче съдът не
кредитира в тази част, тъй като не съответстват на останалите събрани по делото
доказателства и не са
непосредствени, а възпроизвеждат казано от жалбоподателката.
Абсурдно звучи и не следва да се обсъжда тезата наведена от пълномощника на жалбоподателката за
отнемане на детето поради, едва ли не схеми в администрацията на ответника, за
уреждане на осиновявания.
Релевантните въпроси се свеждат до това: 1.дали роденото от
жалбоподателката дете Г, към момента на постановяване на оспорената заповед е
било „дете в риск“; и 2.дали в
негов интерес е настаняването му в приемното семейство.
При съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства – писмени такива и свидетелски показания, съдът намира, че
и на двата въпроса следва да се даде положителен отговор:
1.Към датата на издаване на процесната заповед безспорно е
била налице предпоставката по чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗДет – трайно неполагане на
грижи за детето Г от майката З.П.. Още преди да роди детето жалбоподателката не
е имала намерение да се грижи за него. След раждането веднага го е предала на
семейството на сочения от нея като биологичен баща Н.С. Тези обстоятелства са
безспорни, като самата тя е декларирала изрично, че не е в състояние да се
грижи за детето, като е съгласна същите да се поемат от С, а с майка си е
споделила, че иска да го остави за осиновяване. По делото
също така е безспорно, че вписания в акта за раждане като родител Н.П /който
продължително отсъства от страната, в т.ч. и към момента на раждането/, не е
баща на Г. От друга страна, по делото няма никакви данни Н.С да е биологичен
баща на детето. Свидетелски показания в тази насока не могат да се кредитират,
тъй като това обстоятелство се доказва само с писмени доказателства за
извършено медицинско изследване. Тази версия се поддържа още от първата
проверка в дома на С, но въпреки многократно даваните указания от социалните
работници за извършване на ДНК тест /л.27, 28, л.82 / и поет такъв ангажимент
от С, в т.ч. и в депозираната от него декларация, доказателства за предприети в
тази насока действия /в т.ч. и заведен иск за установяване произход по чл.69 от СК/ не са представени и към момента на приключване на съдебното дирене. Ето
защо независимо, че детето е било добре гледано в дома и от семейството на С,
то няма никаква законна причина да е там.
Съдът намира, че са налице
основания да се презюмира и другата посочена като правно основание в заповедта
предпоставка – тази по т.4 на чл.25 – съществуването на сериозна опасност от
увреждане на физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие на детето. Причините за това са няколко: 1.Предаване на дете –
момиченце, още от раждането му на лице от мъжки пол, без данни за близка родствена
връзка със същия и без за това да са уведомени съответните институции;
2.Данните в постъпилите от РП-Плевен материали за продажба на детето;
3.Обстоятелството, че приоритетната
трудова заетост на Нй С и неговата партньорка ЗГ е в чужбина и в тази
връзка е съществувала вероятност да изведат детето от РБългария.
Горните обстоятелства, безспорно
изпълват състава на определението „дете в риск“, тъй като жалбоподателката с
поведението си е застрашила живота и
здравето на невръстното си дете, като го е лишила от така необходимите грижи в
кърмаческата му възраст, а го е предала на непознати, като се е дезинтересирала
от него. За последното свидетелстват както отсъствията й към момента на
извършените в дома на С проверки, така и обстоятелството, че е потърсила детето
повече от два месеца след предаването му на приемните родители. Несериозно
звучи тезата, че не е имала информация къде е детето. Нама данни такава да е
търсена. По данни на свид. Д.Г, майката
се е явила едва на 30 или 31.10.2019г., при което организирана среща с детето
още на 01.11.2019г., като за провеждане на последващи такива не е била
ограничавана и при нейно поискване са провеждани. Последните обстоятелства
обаче, като последващи издаването на оспорения акт, не са релевантни за
решаване на настоящия спор, а са от значение за евентуална бъдеща промяна на
мярката.
2.Във връзка с втория поставен въпрос, съдът съобрази
следните обстоятелства: По
делото са представени три броя заповеди на Директора на Д „СП“ – Д.Митрополия,
с които спрямо другите три деца на П. също са взети мерки за закрила /поради отсъствие на родителите и на необходимата грижа/, като две от тях са настанени в Център за настаняване
от семеен тип в гр.Плевен, а третото /което с със специални нужди/ – при бабата
– св.Г.А.. По принцип тези актове не са релевантни за конкретния спор, но са
индиция за отношението на майката и спрямо детето Г. Макар, че за това само по себе си говори обстоятелството, че го е
предала веднага след раждането му.
Въпреки изрично и няколкократно указаната
доказателствена тежест и подлежащите на установяване обстоятелства, жалбоподателката не е ангажирала доказателства
относно твърденията си, че е работила в Германия, като е изпращала от там пари
за издръжка на майка си за да гледа другите три деца. Без да са подкрепени от
доказателства са и твърденията й, че е адресно регистрирана на адреса на
сочения като биологичен баща Н.С в гр.Игнатиево, че е започнала работа там,
както и че към момента на вземане на детето е била по работа в Германия.
Неубедителни, като изолирани и неподкрепени
от писмени доказателства са и показания на водените от нея свидетели, които
твърдят, че тя е живяла там към момента на вземане на детето и по настояще.
Факт е, че както при изпълнение на процесната заповед, така и при последващото извършено от социалните органи
посещение на 01.10.2019г.,
същата не е открита там.
Още по-малко има основание да се приеме, че
жалбоподателката живее със С на семейни начала и би отглеждала така Г. Всички
писмени доказателства свидетелстват за това, че той от много години живее на
съпружески начала с друга жена – ЗГ, която при всички посещения е била там /за
разлика от жалбоподателката/.
По делото следва да се съобрази и
обстоятелството, че е налице влязло в сила решение по чл.28 от вр. чл.26 от
ЗЗДет, с което ВРС е определил
мярка за закрила, като е настанил детето Г в семейството на И.Р и Тошко Радулов
за срок от една година, считано от влизането му в сила.
По изложените по-горе
съображения, съдът приема оспорената заповед за постановена и при правилно
приложение на материалния закон.
Съдът намира същата за издадена и
в съответствие с целта на закона, като счита, че с оглед особеностите на
конкретния случай, предприетата мярка по чл.4 ал.1 т.4 от ЗЗДет, в най-голяма
степен е осигурила защита на интересите на детето Г, съобразно дадената
дефиниция на това понятие в § 1 т.5 от ДР на ЗЗДет.
На основание всичко гореизложено,
съдът намира жалбата на З.П. за неоснователна, поради което същата следва да се
отхвърли.
Предвид това, че ответника не е
претендирал разноски, независимо от изхода на спора такива не му се следват.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл.посл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Т.П., ЕГН **********,
от гр.Игнатиево, против Заповед № ЗД/Д-В-222/19.08.2019г. на ВИД Директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна, с която е наредено настаняването на
детето Г.Н П., ЕГН ********** в семейството на И.Г.Р и Т.П.Р.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: