Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, 13.02.2019г
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
12-ти въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Виктория Иванова и прокурора Ирина Арменова,
разгледа докладваното от съдия А.Захариева ВНОХД № 5685 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение от 27.06.2018г. по НОХД № 2660/2018г., СРС, НО, 111 състав,
подсъдимият Е.Й.Й. е признат за виновен и на основание чл. 78а, ал.1 ,вр. чл.
206, ал.5, вр. с ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв.
С решението на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Й. е осъден да
заплати разноските по делото.
Срещу Решението, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпил протест на
прокурор при СРП с искане за отмяна на същото като неправилно и
незаконосъобразно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
СРС. В протеста се твърди, че в хода на делото инкриминираната вещ е предадена
с протокол за доброволно предаване на органите на МВР от лице, работещо в
заложна къща „В.“ ООД и в тази връзка се установява, че подсъдимият Й. не е
съдействал за възстановяване на вещта или имуществените вреди, настъпили от
престъплението за своя сметка. По изложените съображения прокурорът счита, че
не са налице основанията на чл. 78а, ал.1 , б.“в“ от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимия Й. с налагане на административно
наказание.
В разпоредително заседание на 19.12.2018 г. въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага провеждането на допълнителен или повторен разпит на подсъдимия и/или
свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не
поддържа протеста. Счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и предлага потвърждаването му.
Защитата на подсъдимия – адв. Й.намира подадения протест за неоснователен и
неправилен. Посочва, че преценката за възстановяване на вредите по чл. 78а от НК не се прави по отношение на конкретно лице, а просто се търси в
наказателното правоотношение, че вредите са възстановени, без да се изследва
кое лице ги е върнало. Според прокурора, допълнително, ако има друго пострадало
лице, което не е част от наказателното производство, то има съответния правен
ред, по който да търси тези вреди, които на него са нанесени или
невъзстановени. В тази връзка счита решението на СРС за правилно и
законосъобразно и моли за отхвърляне на протеста.
Подсъдимият в правото си на лична защита и последна дума моли за
потвърждаване на решението на СРС.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейното изменение или отмяна, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
При преценката на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивният съд
не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият Е.Й.Й. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, ЕГН: **********, адрес: ***, неженен,
безработен, с основно образование, неосъждан.
На 02.07.2017 год., около 21,00ч. подсъдимият Е.Й.Й. и неустановено по
делото лице ползвали таксиметровите услуги на св. В.Б.Я., като се качили в
автомобила на последния от търговски център „Парадайс“, находящ се в гр. София,
бул. „Черни връх“. Й. поискал от Я.да ги
закара до адрес гр. София, ж.к. „Младост 1А“ пред бл. 555. Стигайки на
посочения адрес Й. уведомил Я., че няма в себе си достатъчно пари, след което
слязъл от автомобила и се отправил към блока, от където обяснил, че ще вземе
пари от майка си. Малко след това Й. се върнал в автомобила и поискал от Я.мобилния
му телефон, за да проведе разговор по него с майка си, тъй като последната не
чувала звънеца. Я.предоставил на Й. мобилния си телефон, марка „Samsung”, модел „Galaxy АЗ”, с IMEI 356570069779840. Й. взел телефона, започнал да
набира по него, излязъл от автомобила, след което избягал. През това време
избягало и неустановеното по делото лице, спътник на Й.. По-късно Й. посетил
заложна къща „В.“ ООД, находища се в гр.
София, бул. „Чербни връх“, където заложил мобилен телефон, марка „Samsung”, модел „Galaxy АЗ”, с IMEI 356570069779840, за което обстоятелство бил
съставен заложен билет №185843 от 02.07.2017 година. Във връзка със случая Я.депозирал
заявление до Началника на 07 РУ-СДВР и впоследствие било образувано досъдебно
производство.
В хода на разследването били изискани справки от мобилните оператори, след
анализирането на които е установен ползвателя на мобилен телефон, марка „Sаmsung”, модел „Galaxy АЗ”, с IMEI 356570069779840 след инкриминираното деяние, а
именно св.А.В.В..
С протокол за доброволно предаване от 30.11.2017г. св.В.е предал на
разследващия полицай при 07 РУ-СДВР мобилен телефон, марка „Samsung”, модел „Galaxy АЗ”, с IMEI 356570069779840, който е приобщен като
веществено доказателство. С разписка от 16.01.2018г. по молба а св.Я.вещественото
доказателство му е върнато.
Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд установи въз основа събраните
в хода на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие на
основание чл. 283 НПК, с оглед разглеждането на делото по реда на глава 28 от НПК, доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите В.Я., Л.Х., А.В., К.Р., заключение на
съдебно-оценителна експертиза, протокол за разпознаване на лица и предмети,
заложен билет №185843 от 02.07.2017 година; протоколи за доброволно предаване,
справка за съдимост и, заверени препис от
прокурорски актове.
Настоящият съдебен състав счита, че доказателствената маса е еднопосочна и
взаимодопълваща. Всички свидетели са
възприели правнозначими факти, изясняващи обстоятелствата, включени в предмета
на доказване по делото относно времето, мястото и начина на осъществяване на
инкриминираната деятелност.
Основен източник при изграждане на фактически изводи на съда са показанията
на В.Я., които са хронологически и логически последователни, подробни,
непротиворечиви и пълни. С оглед на това въззивният съд счита, че те
кореспондират на обективната истина по делото и отразяват реално възприетите и
добросъвестно възпроизведени от свидетеля факти. В хода на разпита си
посоченото лице добросъвестно излага възприятията си касаещи времето, мястото и
начина на осъществяване на инкриминираното деяние. Свидетелят внася информация
в процеса, която намира своето потвърждение във всички останали доказателства,
поради което не е налице пречка за настоящият съдебен състав да се довери на
изложеното от него.
Следва да се отбележи, че от значение за установяване авторството на
даденото деяние е извършеното
разпознаване от страна на св. Я.по снимки на подсъдимия като извършител
на процесното престъпление. Съдът се довери на споделеното от него, тъй като той
е имал възможност да го възприеме и да съхрани ясен и точен спомен относно
външността му. В тази насока Я.е
категоричен относно личността на подсъдимия Й. като лицето, което е взело
телефона му и избягало.
Показанията на св. К.П.Р.са доказателствен източник свързан с
обстоятелствата около предаването на процесния мобилен телефон от подсъдимия на
заложната къща, в която свидетелят работел към датата на инкриминираното
деяние. Съдът се довери на разказа му, поради това, че е налице е пълно
съответствие между казаното от него и останалите гласни доказателствени
източници. Довод за достоверност на показанията на този свидетел е и приложения
по делото заложен билет, видно от който подсъдимият е предал процесното мобилно
устройство на горепосочената заложна къща. Поради това показанията й като
източник на информация се възприеха от този съд като надеждно доказателствено
средство.
Показанията на св. А..В.са последователни, логични, съответни на останалия
доказателствен материал. Обсъжданият свидетел внася информация за покупката от заложната
къща на процесното мобилно устройство, времевия период, когато се е случило
това. Същевременно В.свидетелства, че той лично е използвал телефона след
закупуването му. Изложената от него информация напълно кореспондира освен с
гласните доказателствени средства и с писмените доказателства, каквито са
протокол за доброволно предаване от 30.11.2017г., видно от който свидетелят
предава доброволно закупения мобилен телефон, предмет на извършеното
престъпление.
Показанията на св. Л.Х. са логични, последователни и обективни. Същите
внасят информация за осъществено от нейна страна телефонно обаждане до
таксиметровата компания, където работил пострадалия, фактът, че това е станало
по молба на две лица, описва външността им.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са и приобщените и надлежно приобщени в
процеса писмени доказателства, каквито са заложен билет №185843 от 02.07.2017г., протокол за доброволно предаване от
14.12.2017г. и др. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът
не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на
същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това, те съответстват изцяло на гласните доказателствени
средства, кореспондират помежду си, като по този начин се затвърждават изводите
досежно стеклите се събития.
И настоящият съдебен състав кредитира заключението на изпълнената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза като обективно, пълно и
изготвено от вещо лице с необходимите знания и опит в областта.
Изводите си за чистото съдебно минало на подсъдимия Й. съдът изгради въз
основа на приложената по делото справка за съдимост.
При описаните факти районният съд е направил верни правни изводи за
квалификацията на деянието, за което подсъдимяит Й. следва да понесе
отговорност.
В този смисъл анализът на доказателствените материали както поотделно, така
и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че от
обективна страна подсъдимият Й. ***, противозаконно присвоил чужда движима вещ
– 1 /един / брой мобилен телефон, марка „Samsung”, модел
„Galaxy A3”, с IMEI 356570069779840, на стойност 238лв. /двеста тридесет и осем лева/,
собственост на В.Б.Я., която вещ владеел- била му предоставена за ползване от В.Б.Я.,
за да проведе телефонен разговор, след което не върнал вещта на Я.и избягал с
нея и впоследствие се разпоредил с нея, като я заложил в заложна къща „В.“ ООД,
като случаят е маловажен.
От обективна страна – безспорно е по делото, че подсъдимият, получавайки
владението върху чуждо имущество /процесния мобилен телефон/, поемайки
задължението да го върне, без правно основание се е разпоредил с него като със
свой. Налице е маловажен случай, с оглед стойността на обсебеното имущество,
младата възраст на дееца, чистото съдебно минало към датата на инкриминираното деяние..
От субективна страна деянието е извършено от Е.Й. умишлено, с пряк умисъл -
съзнавал е неговия общественоопасен характер, предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и ги е желаел.
Правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че
са налице предпоставките за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като подс.
Е.Й. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28 от НПК. За престъплението, за което е
признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или пробация, като причинените имуществени вреди са възстановени.
В този смисъл,
разпоредбата на чл. 78а, ал.1, б. "в" от НК
изисква, за да бъде освободен дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, причинените от престъплението имуществени вреди, следва
да бъдат възстановени изцяло. Тази положителна предпоставка следва да е налице
наред с останалите две кумулативно изискуеми предпоставки, визирани по б.
"а" и "б" на същата разпоредба. Изискванията на НК за
съществуването на посочените предпоставки са от императивен характер и за тях
не съществува право на преценка. Преценката е за законосъобразност, а не за
целесъобразност. Разпоредбата
на чл. 78а, ал.1, б. "в" от НК визира причинените от престъплението
имуществени вреди, като тяхното възстановяване или обезпечаването може да се
извърши както от дееца, така и от други лица за негова сметка. Видно е, че
законът не прави разлика дали възстановяването на вредите ще се извърши от
подсъдимото лице, или от друго такова, тъй като в случая за приложението на
този институт е налице изискване единствено имуществените вреди от
престъплението да бъдат възстановени. В случая, лицето възстановило
имуществените вреди има право да изиска от подсъдимия възстановяване на
даденото от него, а подсъдимият е
отговорен за причиняването им и дължи обезщетение, а тази отговорност произтича
от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и би могла да се реализира в друго производство пред
гражданския съд. За да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК е достатъчно да
се стигне до удовлетворяване на пострадалото лице без оглед дали директно и
лично от дееца, или от едно трето лице, чиято помощ ще съдейства за
освобождаване от наказателна отговорност на истинския причинител на вредите. В
случая неправилно е виждането на прокурора, че при преценка за възстановяване
на имуществените вреди следва да се преценява конкретното процесуално поведение
на дееца, тъй като законът не е поставил такова изискване /такова, каквото има
в разпоредбата на чл.206,ал.6 от НК/. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че е изпълнено законовото изискване на разпоредбата на чл. 78а, ал.1,
б. „в“ НК, а именно имуществените вреди, причинени от престъплението да са възстановени.
При
индивидуализация на наказателната отговорност съдът неправилно е ценил като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на дееца. Доколкото същото е
взето предвид веднъж за приложение на института на чл. 78а, то повторното му
отчитане се явява нарушение на чл. 56 от НК. Правилно е отчетено като
отегчаващо обстоятелство наличието на други противообществени прояви от
подсъдимото лице, което с оглед разпоредбата на чл. 218б от НК са приети като
административни нарушения. В този смисъл правилно наказанието, наложено на
дееца е определено в размер над законовия минимум, а именно 2000лв. като това
наказание е съответно на извършеното деяние.
Правилно
контролираният съд е преценил, че направените в хода на делото разноски с оглед
изхода на делото следва да се присъдят в тежест на подсъдимия.
Така, при извършената на основание чл.314,
ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното
решение, въззивната инстанция не констатира наличието на допуснати нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила, които да съставляват основания
за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде
потвърдено, а подаденият протест - да бъде оставена без уважение, като
неоснователен.
Мотивиран от
горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 27.06.2018г по н.о.х.д. №2660по описа за 2018 г. по описа на 111 състав, НО, СРС .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.