№ 2385
гр. Пловдив, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330206083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-007530 от
26.07.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С. П. К., ЕГН:**********, с адрес – ***,
1.на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като се развиват аргументи по съществото на спора и се
предлага същото да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата, също предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените от
жалбоподателя разноски, съгласно представения договор за правна помощ.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, като посочва,
1
че същата е неоснователно, в който смисъл излага становище по същество.
Предлага жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено, алтернативно – прави възражение относно
намаляване присъдените разноски на другата страна до предвидения от
закона минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.08.2021г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 01.09.2021г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.06.2021г., около 16:45 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Коматевско
шосе“ - кръстовището с бул.„Никола Вапцаров“, свидетелят Й. П. Из. – в
качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив,
изпълнявал задълженията си по контрол на пътното движение, когато
забелязал движещ се по бул.„Никола Вапцаров“, в посока гореписаното
кръстовище, лек автомобил марка „Хонда Акорд“ с рег.№ „***“. Водачът на
същия автомобил се движил в дясната пътна лента и стигайки до самото
кръстовище, не предприел завой на дясно, а на ляво, като се престроил пред
първия автомобил, чакащ на червен светофар на светофарната уредба, за да
извърши завой на ляво. Свидетелят И. спрял същия автомобил за проверка и
установил, че последния бил управляван от жалбоподателя С. П. К..
Свидетелят И. още констатирал, че в долния ляв ъгъл на предното обзорно
стъкло на МПС с рег.№ „***“ не бил залепен валиден стикер на знак за
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност“.
2
С оглед на горното, на място свидетелят И. съставил АУАН с бланков
№ 192933 от 29.06.2021г. срещу жалбоподателя С. П. К. за нарушение на
чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.3 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от жалбоподателя К.. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Й. П. Из. и П. А. У., които помнят
случая и описват установената фактическа обстановка, съгласно изложеното.
Съдът намира показанията на свидетелите И. и У. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и изцяло кредитира същите. Следва да се посочи,
че не са налице никакви съществени противоречия в показанията на двамата
свидетели, а единствено обстоятелства, които единия свидетел посочва, а
другия заявява, че не помни – във връзка с обстоятелството дали автомобила,
след извършване на маневрата завой на ляво е спрял пред първата кола от
колоната или е продължил движението си.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения
АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в
последните два липсва описание на нарушението, а именно – на всички
съставомерно по последното факти.
A.Относно нарушението на чл.6, т.1 от Закона за движението по
3
пътищата следва да се посочи, че съгласно същата разпоредба, частниците в
движението – „съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка“. Ето защо, само по себе си, описаното в
обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление действие на
жалбоподателя К., а именно – че „от пътна лента предназначена на завиване
на дясно, водачът продължава движението си и завива наляво“ не
съставлява нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Последното ще съставлява нарушение на горната разпоредба, ако е
извършено несъобразно на светлинните сигнали, пътните знаци или пътната
маркировка. Въпреки това, никъде в обстоятелствената част на АУАН и
наказателното постановление не е посочено с какво собствено не е
съобразил водачът поведението си, а именно - със светлинен сигнал,
пътен знак или пътна маркировка. Едва с разпита на свидетеля И. пред
съда се установи, че нарушението се е изразявало в това, че жалбоподателят
К. не е съобразил поведението с пътната маркировка. В този смисъл
очевидно е, че обстоятелството с какво именно не е съобразил поведението си
водача по смисъла на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата, е такова
от твърде съществено значение за описание твърдяното нарушение.
Б. Относно нарушението на чл.100, ал.3 от Закона за движението по
пътищата следва да се съобрази, че за същото на жалбоподателя К. е
наложено наказание на основание чл.179, ал.5 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно същата санкционна разпоредба – „Водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение
и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи
валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва
с глоба 50 лв.“. От прочита на същата разпоредба е видно, че хипотезата на
същата предполага кумулативно наличието на три предпоставки, а именно –
управляваното МПС да не е спряно от движение, на същото да не е поставен
валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДвП и водачът да не носи валиден
контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Именно последното обстоятелство
4
обаче – че жалбоподателят К. не е носил валиден контролен талон от знака,
издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" не се твърди в АУАН и наказателното постановление. Ето
защо, макар в същите да е налице достатъчно фактология, от която да може
да бъде сторен извод за достатъчно данни за извършено нарушение на чл. 100,
ал. 3 от ЗДвП (която разпоредба предвижда залепването на стикера и
носенето на контролния талон към знака като отделно задължения за водача),
то същевременно липсва изложение на съставомерните обстоятелства,
позволяващи приложение чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата
(която разпоредба предвижда залепването на стикера и носенето на
контролния талон към знака като кумулативни основания за ангажиране
отговорността на водача).
Така описаните нарушения разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за
АУАН, следва да се преценят като такива от категорията на съществените
процесуални нарушения, доколкото създават неяснота относно
съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства, поради което
лишават лицето, посоченото като нарушител, от правото му да разбере
същите факти, съответно – да организира защитата си.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
II.Отделно от горното и на самостоятелно основание следва да се
отбележи, че основателно е оплакването на жалбоподателя, относно
нечетливостта на предоставения му препис от АУАН. Последният индигиран
препис е приложен по делото /л.6/ и след запознаване с него действително се
констатира, че същият е напълно неразбираем, в който смисъл текста му е
едва различим и очевидно напълно нечетим.
От горното се налага извод, че в случая не е спазен реда на чл.43, ал.5 от
ЗАНН, доколкото на нарушителят не е връчен годен да бъде прочетен препис
от АУАН. С последното също се нарушава правото на жалбоподателя да
разбере твърдение нарушения и фактите по същите, съответно – да
организира защитата си.
Горното, на самостоятелно основание, мотивира отмяната на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
5
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 450 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие/лист 20/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, то минималния размер относно всяко
едно от двете наложени наказания „глоба“ е 300 лева, но в случая следва да се
съобрази и наличието на две отделни нарушения, поради което и размера на
посоченото възнаграждение в размер на 400 лева, а именно – с 100 лева
повече от минималното само относно едното нарушение, е напълно
справедлив и отговарящ на фактическата и правна сложност на делото,
поради което и последния не може да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-007530 от
26.07.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С. П. К., ЕГН:**********, с адрес – ***,
1.на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
6
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на С. П. К.,
ЕГН:********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7