ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8579
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110120473 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. С. Б., ЕГН
**********, чрез адв. Д. Г., АК – Ловеч, против “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК .., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № 40013317907 от 11.11.2022 г. е недействителен, и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 336,63 лева, представляваща сбор от заплатени без основание
суми по процесния договор. В условията на евентуалност са предявени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр.
чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване на клаузите от процесния договор,
уреждащи допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, за нищожни.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва в закрито заседание да се
произнесе, след като отново извърши проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на
страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими,
необходими и следва да се допусне събирането им.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените в исковата
молба твърдения, страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят
спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и
1
проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото
съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.04.2025 г. от 09:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се връчи и проектът за доклад и им се съобщят последиците от
неявяване в съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
І. 1. Ищцата И. С. Б. твърди в исковата молба, че на 11.11.2022 г. е сключила с
ответника “Профи Кредит България” ЕООД договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № 40013317907 при следните условия: главница – 500,00 лева, годишен лихвен
процент – 41%, годишен процент на разходите (ГПР) – 48.98%, срок на кредита – 24 месеца
и обща сума, дължима от кредитополучателя – 735,86 лева. Твърди, че съгласно т. VI от
договора ищцата е “поискала и закупила” следните допълнителни услуги: “Фаст” –
предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за
което кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 200,00 лева, и “Флекси” –
предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което
кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 350,00 лева, за които суми в договора
било посочено, че ще бъдат разсрочени в погасителния план заедно с вноските за главница и
лихва. Поддържа, че по този начин общата сума на заема не е обявената в договора – 735,86
лв., а значително по-висока – 1 285,86 лв. Ищцата твърди, че към момента на депозиране на
исковата молба в съда е погасила 8 вноски от по 55 лв. всяка или общо 440 лв. Навежда
2
твърдения, че между страните има множество договори за потребителски кредит,
последните четири от които: № 40009429953 с главница 3 500,00 лв. от 10.05.2022 г.,
процесният договор № 40013317907 с главница 500,00 лв. от 11.11.2022 г., № 40018213594 с
главница 600,00 лв. от 23.06.2023 г. и № 40019260030 с главница 3 500,00 лв. от 10.08.2023 г.,
с който се погасяват задължения по предишните три договора. Излага, че видно от договор
за кредит № 40019260030 (№ 4), сумата, с която са погасени задълженията по процесния
договор (№ 2), е в размер на 396,63 лв. Твърди, че общата погасена сума по процесния
договор за кредит № 40013317907 от 11.11.2022 г. е в размер на 836,63 лв., като сочи, че в
подкрепа на твърденията си прилага справка-извлечение от Банка ДСК по партидата й и
договор за кредит № 40019260030, с който се рефинансират задълженията по процесния
кредит.
Ищцата твърди, че клаузите, уреждащи допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”,
противоречат на императивна правна норма, както и че същите са неравноправни и
нищожни поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че посочените услуги по своята
същност представляват действия по усвояване и управление на кредита, поради което
противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и не представляват допълнителни услуги по смисъла на
ал. 1 на същата разпоредба. Поддържа, че клаузите са сключени във вреда на потребителя по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща
24 месеца по 22,91 лв. за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на самия
договор за кредит. Твърди нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при
договарянето. Излага, че дори посочените услуги да не бъдат ползвани от потребителя, това
не води до неплащане или намаляване на цената на пакета услуги. Счита посочените клаузи
за неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Поддържа, че с клаузата за приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита се цели обезщетяване на вредите от
неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК. Твърди нищожност
на посочените клаузи поради накърняване на добрите нрави. Излага, че размерът на
възнаграждението за закупените допълнителни услуги /550,00 лв./ надвишава размера на
предоставения кредит /500,00 лв./, като по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди,
че посочените суми прикриват разходи по кредита, като в случай, че същите бъдат включени
в ГПР, то размерът му би надхвърлил законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Навежда твърдения, че клаузите не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 145, ал. 2
ЗЗП. Предвид, че възнаграждението за допълни услуги е било включено в самия договор за
кредит, излага, че длъжникът не е имал възможност да се откаже от сключването на това
споразумение без да се откаже от сключването на договора за кредит. С оглед на
изложеното, счита, че възнагражденията за допълнителни услуги противоречат на добрите
нрави и в равна степен са неравноправни клаузи, съответно нищожни съгласно чл. 26, ал. 1,
вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗП и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. При
изложените съображения счита, че договорът за заем е недействителен поради неспазване на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че възнагражденията в размер на 200,00 лв. за допълнителна
услуга “Фаст” и 350,00 лв. за допълнителна услуга “Флекси” представляват разход по
3
кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР, който съобразно чл. 19, ал.
4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като посочва, че
съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвищаващи определените по ал. 4, са
нищожни. Твърди още, че разходът за допълнителни услуги представлява скрито
допълнително възнаграждение за кредитора, непосочено при определяне на ГПР. Счита, че
таксите за услуги “Фаст” и “Флекси” отговарят на посочените в ЗПК изисквания, за да бъдат
включени в общия разход по кредита. Цитира практика в подкрепа на аргументираната теза.
Позовавайки се на решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 (С. Р. Г. срещу
настоящия ответник), счита договора за кредит за недействителен на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗЗП.
Моли съда да признае за установено, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013317907 от 11.11.2022 г. е
недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, вр. чл. 22
ЗЗП, както и да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на
ищцата сумата 336,63 лв., представляваща сбор от заплатени без основание суми по
процесния договор. В условията на евентуалност, моли съда да признае клаузите, уреждащи
допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, за нищожни на посочените в исковата молба
основания. Претендира разноски.
2. Ответникът “Профи Кредит България” ЕООД е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва всички изложени в исковата молба възражения,
доводи, твърдения и възражения по отношение действителността на процесния договор за
кредит, както и на отделни негови клаузи, като необосновани, неоснователни и недоказани.
Твърди, ч е доколкото в текста на чл. 10 ал. 1 от ЗПК са посочени общите основания за
валидност (действителност) на ДПК, а именно - договорът следва да се сключи в писмена
форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, при размер на
шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, от
съдържанието на същия и Общите условия на кредитора за физически лица, представляващи
неразделна част от договора за кредит, може да се направи безспорно извод, че договорът
отговаря на общите условия за действителност и е сключен в предписаната от закона форма
и на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора, същият е
действителен, не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни
клаузи. Поддържа, че процесният договор е сключен при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, което се установява от уговорените между страните разпоредби, а
именно: в раздел “VI.Параметри” е посочена чистата стойност на кредита – 500.00 лева,
срока за погасяване на кредита - 24 месеца, размера на вноската по кредита – 30.66 лева,
ГПР – 48,98 %, ГЛП – 41.00 %, както и размерът на лихвения процент на ден – 0.11 %.
Посочен е и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 735.86 лева,
представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва.
Погасителният план също е изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на
процесния договор. В чл.4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от
4
договора, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява
договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения
лихвен процент и как е изчислен ГПР. Ето защо твърди, че безспорно се доказва, че
необходимото съдържание за действителността на процесния договор за потребителски
кредит № 40013317907 съгласно разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК се
съдържа в процесния договор за потребителски кредит, поради което същият е
действителен. По отношение на възражението в исковата молба за недействителност на
договора излага, че изискването в ЗПК за посочване на методика за изчисляване на начина
на формиране на ГПР не е приложимо в настоящия случай, с оглед на което възраженията
на ищеца в тази насока са напълно неоснователни. Отделно от това в разпоредбата на чл.
5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме,
че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичането на срока на договора. В чл. 5.2.2 от Общите условия е посочено, че
първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до
изтичането на срока на договора. Ето защо поддържа, че в настоящия случай доводите и
изводите, изложени в цитираното в исковата молба Решение по дело С-448/2017 г. на СЕС,
не могат да бъдат споделени и отнесени за настоящия казус. Твърди, че потребителят е бил
напълно запознат с условията и бъдещето изпълнение на подписания договор към момента
на сключване на договора и е разполагал с всички необходими данни, които могат да му
дадат ясна представа за размера на задължението му, като твърди, че преценката на
възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо
средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително добре
информиран (какъвто ищецът очевадно е, с оглед кредитната история на същия) и
сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Цитира в тази
насока и практика на Съда на европейския съюз. Изразява несъгласие в за това, че
уговореното възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде
включено в размера на ГПР, като невключването му представлява нарушение на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и води до заблуждение на потребителя за действителния
размер на ГПР, като твърди, че допълнителните услуги, уговорени между страните по
договора за кредит, представляват услуги, предлагани само от конкретния кредитор и не
следва възнаграждението им да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би
въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Алтернативно твърди, че с
оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР
е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е
недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но
5
не и недействителност на целия договор за кредит. Поддържа, че със закупуването на
допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“, ищецът си е гарантирал приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означава, че ищецът си е гарантирал
получаването на бързо крайно становище по искането му за кредит и е получил такова - в
рамките на един работен ден искането е одобрено, договорът е сключен и поисканата сума е
усвоена от ищеца. Тази услуга не представлява такса за усвояване или за управление на
кредита. Тя е предоставена по избор на ищеца и последният се е възползвал от нея, с което
според ответника се доказва недобросъвестното поведение на ищеца, който е бил добре
информиран за предоставената допълнителна услуга, изявил е изрично желание да се
възползва от нея, за да усвои кредита само няколко часа след подаване на искането за кредит
и въпреки това, е взел решение да предяви съдебни претенции срещу ответното дружество с
неясни доводи и твърдения. Твърди, че договорът е действителен, включително всяка една
негова клауза. Моли съдът да се произнесете с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищеца И. С. Б. установителни и осъдителни искове като неоснователни и
недоказани. Претендира направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително
и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ. Прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй
като същото надвишава минималния размер, определен съобразно Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет
на делото са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност -
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и
фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).
Страните не спорят, поради което като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40013317907 от 11.11.2022 г., сключен между ищцата И. С. Б., ЕГН ********** и ответника
“Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********; усвояване от ищцата на заемната сума в
размер на 500,00 лева.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на
които основава своите искания и възражения.
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да
докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените пороци на договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013317907 от 11.11.2022 г., водещи до
неговата недействителност, като установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК
6
съобразно изложеното в исковата молба.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
необходимо е да се установи, че: 1/ процесната сума е излязла от патримониума на ищцата;
2/ тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/ това разместване на блага от
имуществото на ищцата в патримониума на ответника е без правно основание /не е бил
налице годен юридически факт/.
В тежест на ищцата е да установи първите две предпоставки. В случай, че тези
обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно
основание да получи, съответно задържи полученото; евентуално, че го е върнал.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за твърдението си, че е заплатила на
ответника сума в общ размер на 440,00 лева, представляваща вноски по процесния договор
за кредит.
По евентуално предявените искове с правно чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, в тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договора за
потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи,
които противоречат на императивни правни норми, накърняват добрите нрави и са
неравноправни.
В тежест на ответника е да установи, че клаузите за допълнителни услуги са
индивидуално уговорени, както и че е изпълнил задължението си да представи
необходимата преддоговорна информация на ищцата.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Ищцата сочи доказателства за правнорелевантните факти.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8