№ 2361
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110162351 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Д. Й. Р. и П. Р. Р., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
разделно при равни квоти следните суми: сумата от 4050,55 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, ет. 5, ап. 59, аб. № 111118, ведно със
законната лихва считано от 01.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 679,77 лева за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., сумата от 37,40 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021г. до изплащане на вземането, и сумата
от 8,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.
Сумите се разпределят, както следва: Д. Й. Р. – 1/2 част, а именно: сумата от 2025,27
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 339,88 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., сумата от 18,70 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,09 лв. за периода от 31.10.2018 г.
до 01.10.2021 г.; П. Р. Р. – 1/2 част или сумата от 2025,27 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
1
със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 339,88 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021
г., сумата от 18,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,09 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството си на
собственици на процесния топлоснабден имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и
спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия
клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на
Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово
разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. Й. Р. чрез
назначения от съда особен представител. Оспорва наличието на качеството потребител.
Излага, че от представените от страна на ищеца доказателства, било видно, че партидата за
процесния имот е открита на името на другия ответник по делото, поради което счита, че
именно той следва да отговаря за процесните задължения. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на част от претендираните суми. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника П. Р. Р..
С молба от 05.07.2023г. третото лице – помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че дяловото разпределение на топлинната
енергия е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното от ответника Д. Р. възражение за
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е
2
да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г
от ЗПИНМ от 29.03.1974г. се установява, че П. Т. Г. е придобила правото на собственост
върху процесния имот, а именно апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „Червена
звезда“, бл. 33, ет. 5. От приетото удостоверение за идентичност, издадено от СО, район
„Изгрев“ се установява, че ж.к. „Червена звезда“ е идентичен с ж.к. „Дианабад“. От
приетото удостоверение за наследници на П. Т. Г. се установява, че същата е починала на
11.11.1981г. и е била наследена от ответника Д. Й. Р. /син/ и Радул Й. Р. /син/. Радул Й. Р. е
починал на 10.03.2003г. /преди началото на процесния период/ и е оставил за наследник
ответника П. Р. Р..
Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени
разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че
страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди
с ищцовото дружество през процесния период са именно двамата ответници като
съсобственици на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост при равни квоти
от по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху него. Релевираното от особения
представител на ответника Д. Р. възражение, че не бил страна по облигационното
правоотношение, тъй като фактурите били издавани на името на другия ответник П. Р.,
както и че протоколът от общото събрание на етажните собственици бил подписан от Радул
Р. /бащата на П. Р./ е неоснователно. Правоотношението по неформалния договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди възниква по силата на закона съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ със собственика на топлоснабдения имот. При съсобственост върху имота, то
възниква с всеки един от съсобствениците, който се явява клиент на топлинна енергия до
размера на своята идеална част в съсобствеността. За пораждането на договорната връзка е
без значение на чие име измежду съсобствениците е заведена счетоводно партидата на
имота. Обстоятелството, че фактурите са издавани на името на един от тях не освобождава
3
останалите от договорните им задължения.
Без значение е и въпросът кой от съсобствениците реално обитава имота. В случая
изтъкнатите от особения представител обстоятелства /подписи на Радул Р. и П. Р. върху
документи/ означават, че вероятно имотът се е ползвал фактически от втория ответник и
неговия баща, но това не освобождава Д. Р. от задължението му в качеството на
съсобственик. Вътрешните отношения между съсобствениците по повод ползването на
имота и разходите за него са непротивопоставими на ищцовото дружество.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела с
поставени индивидуални разпределители /ИРРО/ и щранг-лира в банята. В имота не е имало
узаконен водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление е начислена въз основа на
извършен реален отчет на индивидуалните разпределители, за което са представени
протоколи за отчет от третото лице-помагач. Поради неизправност на индивидуалните
разпределители на две от трите отоплителни тела, топлинната енергия за тях е начислена по
реда на т. 6.5 от Приложението към от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, а за
отоплителното тяло с изправен разпредлител – съобразно неговите показания. Поради липса
на водомер в имота, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на
база две лица /какъвто е и броят на съсобствениците/ съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ. По
отношение на тези обстоятелства следва да се посочи, че монтираните в имота
индивидуални разпределители и водомери са собственост на потребителите и именно
последните отговарят за осигуряване на тяхната наличност и изправност. Топлинната
енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1 от Приложението към от
Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Данните от протоколите за главен отчет са
нанесени правилно в индивидуалните справки за дялово разпределение. Вещото лице е
установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната
станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през
процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и
Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява,
че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на
12.05.2017г., на 25.08.2019г. и на 15.05.2021г. и съответства на одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията
на общия топломер и на индивидуалните разпределители в имота, както и на извършените
изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация. Съгласно експертното
заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия след отчитане на
резултата от изравнителните сметки /сума за възстановяване в размер на 120,98 лева/ се
равнява на 3975,45 лева и съответства изцяло на представените от третото лице-помагач
4
индивидуални справки за дялово разпределение. Видно от експертното заключение по
Съдебно-счетоводната експертиза, разликата между установения от СТЕ реален размер и
осчетоводения и претендиран от ищеца размер се дължи на факта, че стойността на реално
доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. е 1303,58 лева,
докато издадената от ищеца обща фактура за същия период е на стойност 1352,46 лева,
което не отчита изцяло промяната в цената на топлинната енергия. Освен това през
м.08.2020г. е осчетоводен допълнителен изравнителен резултат – сума за доплащане в
размер на 26,23 лева, която не фигурира в отчетите на фирмата за дялово разпределение.
Ето защо съдът приема, че доставената за процесния имот и период топлинна енергия е на
обща стойност 3975,45 лева, до който общ размер претенциите се явяват доказани.
Същевременно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че с изравнителния резултат за възстановяване не са погасявани задължения
извън процесния период, а също така липсват данни за извършено плащане на процесната
сума. Плащане не се твърди и не се доказва и от ответниците.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо Инженеринг“ ООД,
като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово
разпределение и протоколи за отчет, услугата е предоставена през процесния период. В чл.
36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.09.2018г. до
м.04.2020г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 37,40 лева,
какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности. Както е
уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се
извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е
5
издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за
който тя се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия срок за
плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на
чл. 95 ЗЗД да издаде изискуемата от ОУ обща фактура. Докато трае забавата на кредитора,
тя освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Затова в този случай
кредиторът не би могъл да иска плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата
на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава
лихва – лихвата е претендирана след изтичане на срока за плащане считано от датата на
издаване на всяка от общите фактури. Следователно задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от
15.09.2019г. до 01.10.2021г. върху главницата от 4050,55 лева се равнява на 679,77 лева.
Лихвата е начислена върху главниците по две общи фактури - от 31.07.2019г. за периода от
м.05.2018г. до м.04.2019г. и от 31.07.2020г. за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., като
лихвата по първата обща фактура е 533,66 лева, а по втората – 143,54 лева. Както беше
уточнено по-горе, разликата между стойността на реално доставената и фактурираната
енергия касае втората обща фактура, която е с главница от 1352,46 лева и лихвата върху нея
е 143,54 лева. При главница от 1030,58 лева по тази фактура /каквато е реално доставената
стойност/ лихвата върху нея се равнява на 109,38 лева. Освен това е начислена и мораторна
лихва в размер на 2,57 лева върху допълнително осчетоводения изравнителен резултат от
м.08.2020г., която не се дължи изцяло. Следователно мораторната лихва за процесния
период върху реално дължимата главница от 3975,45 лева се равнява на 643,04 лева
/533,66+109,38/.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за общата сума от 8,19
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018г. до 01.10.2021г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид гореизложеното и доколкото ответникът П. Р. Р. не е направил възражение за
изтекла погасителна давност в рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, исковете срещу него
следва да бъдат уважени в следните размери: сумата от 1987,72 лева за цена на доставена
6
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., сумата от 321,52 лева за
мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., и сумата
от 18,70 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. Искът за цена на топлинна енергия срещу него следва да бъде
отхвърлен за разликата над 1987,72 лева до пълния претендиран размер от 2025,27 лева;
искът за мораторна лихва върху тази главница следва да бъде отхвърлен за разликата над
321,52 лева до пълния претендиран размер от 339,88 лева, а искът за сумата от 4,09 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018г. до 01.10.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, релевираното от ответника Д. Й. Р. възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия от
27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата
молба /01.11.2021г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена топлинна енергия
по месечни сметки за месеците 05.2018г. и 06.2018г. Вземането за м.06.2018г. е станало
изискуемо на 14.08.2018г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.07.2018г., и
тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.08.2021г. След удължаване на
давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на 21.10.2021г. – преди
датата на исковата молба. Ето защо вземането за м.06.2018г. и за предходния месец е
погасено по давност. Вземането за следващия месец – м.07.2018г. е станало изискуемо на
14.09.2018г. и давността за него е следвало да изтече на 14.09.2021г., като след удължаване
на давностния срок, същият изтича на 21.11.2021г. – след датата на подаване на исковата
молба. Ето защо вземането за м.07.2018г. и за всички следващи месеци не е погасено по
7
давност. Изравнителният резултат за обхванатите от давността месеци се установява по
размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането за него става
изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за плащане на всяка от общите фактури,
следователно давността за него не е изтекла. Ищецът, който носи доказателствената тежест,
не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертните заключения по СТЕ /таблица 3/ и ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия
от давността период от м.05.2018г. до м.06.2018г. се дължи сумата от 138,34 лева,
следователно за необхванатия от давността период от м.07.2018г. до м.04.2020г. се дължи
сумата от 3837,11 лева /3975,45 – 138,34/. Д. Р. дължи 1/2 част от тази сума, следователно
искът за цена на топлинна енергия срещу него следва да бъде уважен до размера от 1918,55
лева за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., а за разликата до пълния размер от 2025,27
лева и за периода от м.05.2018г. до м.06.2018г. искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на исковата молба няма погасени по
давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2019г. до 01.10.2021г. Съгласно
чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
начислените върху нея мораторни лихви, независимо дали давността за тях е изтекла. В
случая обхванатият от давността период е част от първата от двете общи фактури, която е на
стойност 2671,86 лева и лихвата върху нея е в размер на 533,66 лева. При главница по
общата фактура от 2533,52 лева /2671,86 – 138,34/ лихвата върху нея остава в размер на
506,03 лева. Следователно върху непогасената по давност главница от 3837,11 лева по двете
общи фактури се дължи мораторна лихва в размер на 615,41 /506,03 + 109,38/. Д. Р. дължи
1/2 част от тази сума или 307,70 лева до който размер искът е основателен. За разликата до
пълния претендиран размер от 339,88 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На последно място, към датата на подаване исковата молба и при съобразяване на
периода на спиране на давността, няма погасени по давност вземания за цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.09.2018г. до м.04.2020г. Следователно предявеният
иск за цена на тази услуга в размер на 18,70 лева следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат всички страни. Ответниците, обаче, не
са сторили разноски, поради което такива не им се дължат. Ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 213,52 лева, за издаване на съдебни удостоверения в размер на
10 лева, за депозити за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 500 лева, претендира
и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева, или общо
823,52 лева, от които на всеки ответник се припадат по 411,76 лева. Разноските на ищеца за
депозит за възнаграждение на особен представител на Д. Р. в размер на 502,53 лева се
дължат единствено от ответника Д. Р. съобразно уважената част от исковете срещу него.
При това положение, съобразно уважената част от исковете, ответникът П. Р. дължи на
ищеца разноски в размер на 401,41 лева, а ответникът Д. Р. дължи на ищеца разноски в
размер на 859,54 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Й. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 49,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1918,55 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, ет. 5, ап. 59, аб. № 111118, ведно със законната лихва
считано от 01.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 307,70 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.10.2021г., сумата от 18,70 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021г. до изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 859,54 лева, представляваща сторените по делото
разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над
1918,55 лева до пълния претендиран размер от 2025,27 лева и за периода от м.05.2018г. до
м.06.2018г.; предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 307,70
лева до пълния претендиран размер от 339,88 лева и предявения иск за сумата от 4,09 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018г. до 01.10.2021г.
ОСЪЖДА П. Р. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, вх.
В, ет. 5, ап. 59, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1987,72 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, ет. 5, ап. 59, аб. № 111118, ведно със законната лихва
считано от 01.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 321,52 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.10.2021г., сумата от 18,70 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021г. до изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 401,41 лева, представляваща сторените по делото
разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над
1987,72 лева до пълния претендиран размер от 2025,27 лева; предявения иск за мораторна
лихва върху тази главница за разликата над 321,52 лева до пълния претендиран размер от
339,88 лева и предявения иск за сумата от 4,09 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г. до 01.10.2021г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Нелбо
Инженеринг“ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10