О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /09.01.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на девети януари две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 1169/2019 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба, уточнена с молба вх. № 5830/08.10.2019 г., подадена от Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Н.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви
следния проект за доклад по делото:
В молбата са
изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: страните са сключили граждански брак на 17.01.1993 г. От
брака имат родени дъщеря Селвет Н.М. и син Мерджан Н.М., които са пълнолетни. Страните били във фактическа
раздяла от месец август 2017 година. От тогава до сега не живеели заедно, не са
се срещали, нямали никаква връзка, не са се чували дори по телефона. За разрива
в отношенията им бил виновен единствено ответникът, който често злоупотребявал
с алкохол и нехаел за издръжката на семейството. Това породило нетърпимост в
отношенията им и довело до фактическата им раздяла. В брака им настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, същият бил опразнен от съдържание и
съществувал само формално. Твърди, че по време на брака съпрузите не са
придобили недвижими имоти и движими вещи, нямат регистрирани фирми и съвместни
дружества, не участват в търговски дружества и не притежават дялове и акции в
търговски дружества, както и че, нямат съвместни (общи) влогове. Заявява, че
няма претенции за издръжка от ответника, както и за ползването на семейното
жилище, находящо се в с. Сава, община Дългопол, област Варна, в което
ответникът живеел. Моли съда да прекрати брака между страните, като дълбоко и
непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, моли да бъде
постановено след развода да носи предбрачното си (бащино) фамилно име – АЛИ.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Правна квалификация на предявените
искове:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански
брак с развод, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва
да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК
указва на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак, както и осъществяването на факти и обстоятелства, довели до дълбоко
и непоправимо разстройство на брака.
В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които би се позовал.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищеца писмени документи
касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати за приемане
като писмени доказателства.
Направеното от ищеца искане за
допускане на гласни доказателства е допустимо, поради което на ищеца следва да
бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане - Селвет Н.М. и Мерджан Н.М., за установяване на обстоятелствата относно
момента на
настъпване на фактическата раздяла между съпрузите, че ответникът системно
злоупотребява с алкохол и нехае за издръжката на семейството.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2020
г. от 10:30 часа, за които дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА за приемане като писмени
доказателства представените с исковата молба документи.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на
довеждане - Селвет Н.М. и
Мерджан Н.М., за установяване на обстоятелствата относно момента на настъпване
на фактическата раздя-ла между съпрузите, че ответникът системно
злоупотребява с алкохол и нехае за издръжката на семейството.
ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА СТРАНИТЕ, че при
иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали
известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат
като основание за предявяване на нов иск за развод /чл. 322, ал. 1 от ГПК/.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по
делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да се
явят лично в първото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му
без уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в
медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по
делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ДА СЕ НАПРАВИ СЛУЖЕБНО СПРАВКА в НБД „Население“ за страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: