РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1525
Град Пловдив, 20.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 1101 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Загрей“ АД – гр. Първомай, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Първомай, обл. Пловдив, ул.“Иглика“ № 30,
представлявано от Д. Й. К., против решение № 260007 от 26.02.2021 г. по анд № 198/
2020 г. по описа на Районен съд - Първомай, с което е потвърдено наказателно
постановление № 83/ 2020 г., издадено от директор на ТД Тракийска при Агенция
Митници, с което на дружеството на основание чл. 114, ал. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена санкция в размер на
5000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 103а, ал. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 43, ал. 3 от
Закона за измерванията.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Посочва
като съществен пропуск очевидното несъответствие на констатираното в АУАН
нарушение и посоченото такова в оспореното НП. Твърди бланкетно произнасяне на
съда по въпроса за маловажността на случая. Твърди в тази връзка, че е нарушен
принципът на пропорционалност, като посочва, че налагането на санкция в размер
на 5000лв. надхвърля границите на необходимото за постигане на легитимно
преследваните от ЗАДС цели. Поради тази причина счита, че случаят разкрива белезите
на маловажност по см. на чл.28 ЗАНН, тъй като налагането на глоба, макар и в
минимално предвидения размер, се явява несъразмерно тежка санкция в сравнение
със степента на обществената опасност на деянието и дееца. Изтъква като
съществено процесуално нарушение обстоятелството, че протоколът от проверката
не бил представен с административно-наказателната преписка, а по-късно пред
съда. Позовава се на ЗМДВИП, като счита, че са били удължени с един месец
действията на задълженията, ограничени със срок, който изтича по време на
извънредното положение. Моли да се отмени първоинстационното решение и да се
отмени издаденото НП. Претендират се разноски и за двете инстанции.
Ответник по
касацията – ТД Тракийска при Агенция Митници, чрез юрк. Р., в писмено становище
намира жалбата за неоснователна. Счита
административното нарушение за доказано. Посочва, че както в АУАН, така и в НП
ясно и точно е посочено описанието на самото нарушение и нарушената правна
норма, съответно наложеното на нарушителя наказание, поради което неоснователно
се твърди да е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Намира
твърденията за маловажност на извършеното за несъстоятелни – самият
законодателя е отчел, че се касае за скъпи и високо оборотни стоки, което
отличава нарушенията от този тип за по-висока обществена опасност в сравнение с
останалите видове административни нарушения, увреждащи фискалните интереси на
държавата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно
и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
В конкретния случай
е установено на 05.05.2020г. от служители на ТД
Тракийска при
извършена проверка на данъчен склад, собственост на
лицензирания складодържател „ЗАГРЕЙ" АД, няходящ се в с.Татарево. общ.Първомай. обл.Пловдив, местност „Коткини могили", че средството за измерване и контрол, използвано като точка за
контрол /ТК1/, не отговаря на изискванията на чл.4. ал.2 от Наредба № Н-1/
22.01.2014 г., издадена от министъра на финансите, за специфичните изисквания и
контрола, осъществяван от митническите органи и чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС, а
именно:в точка за контрол /ТК1/ ..вход/изход" на данъчния склад се измерва вино посредством монтиран
измервателен уред-електромагнитен разходомер, който не
предава данни към автоматизираната система на лицето и към информационната
система на Агенция „Митници". Установено е, че на измервателния
уред е поставен метрологичен холограмен стикер, удостоверяващ извършена
последваща метрологична проверка със срок на валидност до 02.20г. Констатирано е, че
за изтичането на срока лицето не е уведомило
компетентната териториална дирекция - ТД Тракийска, съгласно изискванията на
чл.6, ал.1, т.11 от Наредба №Н-1/ 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и
контрола, осъществяван от митническите орган върху средствата за измерване и
контрол на акцизни стоки.
Във връзка с
горното е прието, че „ЗАГРЕЙ" АД, ЕИК *********, в качеството си на
лицензиран складодържател по ЗАДС, използва в обекта си средство за измерване и
контрол съгласно Наредба № Н-1/ 22.01.2014 г., което не отговаря на
изискванията на чл. 43, ал. 3 от Закона за измерванията във връзка с чл. 103а,
ал. 1 от ЗАДС.
След преценка на
събраните доказателства съдът е приел, че от събраните при
административно-наказателното производство и пред съда доказателства, извършеното
от дружеството нарушение е безспорно установено. Съдът подробно е обсъдил
всички направени в жалбата пред него възражения, като е приел, че се установява
по безспорен начин, че с действията си соченото за нарушител лице е осъществило
от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение. Приел е, че в случая няма спор, че като данъчно задължено лице по
ЗАДС с издадена лицензия за данъчен склад дружеството използва при дейността си
електромагнитен разходомер EESA MP400 със сериен № 2010-5868 10 и тъй като
предходната проверка на уреда е била през месец февруари 2017 година
жалбоподателят е следвало да уведоми компетентните длъжностни лица за
необходимия контрол до края на месец февруари 2020 година, защото по т. 16 от
Заповед А-616 / 11.09.2018 година на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (обн., ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 година)
периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, за електромагнитните разходомери е
тригодишна.
Приел е за неоснователни
възраженията на дружеството, че закъснението за уведомяване за изтеклата
валидност на уреда EESA MP400 със сериен № 2010-5868 10 се дължи на въведеното
извънредно положение, като е посочил, че Законът за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 година, е обнародван в брой 28 на Държавен вестник от 24.03.2020
година, т.е. почти месец, след като жалбоподателят вече е бил в нарушение от
01.03.2020 година, за което е била ангажирана отговорността му. Освен това липсвали
доказателства „Загрей“ АД изобщо да е уведомявало Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“ по реда на Глава трета, Раздел V, от Наредбата, приета с
ПМС № 239 / 24.10.2003 г., за удължаване срока на валидност на последващата
проверка на разходомера си, а доколкото е налице уведомяване, то е от
30.04.2020 година и е по чл. 6, т. 11 от Наредба № H-1 / 22.01.2014 година на
министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 година) до съответното
митническо учреждение и касае дейности, изискващи премахване на пломби по реда
на Наредбата.
Настоящата касационна
инстанция намира решението на Районен съд-Пловдив за правилно.
При постановяване
на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е осъществил цялостна
проверка по приложение на материалния и процесуалния закон. Правилно е приел,
че административно-наказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН. Съставен е от компетентен орган, в кръга на правомощията му. В акта и в
НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено от
компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано
точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия
състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.
Съдът изцяло
споделя мотивите, които са изложени в оспореното решение по отношение на материалната
законосъобразност на процесното наказателно постановление, поради което намира,
че същото се явява правилно и законосъобразно.
Доводите, които се
развиват от касатора и в настоящото производство са идентични на тези
поддържани и пред въззивния съд, като последният им е дал отговор.
Районният съд е
направил изчерпателен анализ на доказателствения материал по делото и е
направил правилни правни изводи, като е приел, че АНО обосновано е ангажирал
отговорността на "Загрея" АД за извършено нарушение по чл. 103а ал. 1
от ЗАДС. С посочената норма е въведено изискване данъчно задължените по този
закон лица да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на
изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, а в
случаите, когато средствата за измерване и контрол са средства за измерване по
смисъла на Закона за измерванията, същите трябва да отговарят на изискванията
на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му. Съгласно
чл.43, ал.3 от Закона за измерванията последващата проверка се извършва преди
изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в
случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва
средството за измерване.
Правилно е приложен
законът и относно санкционната норма, като е наложена имуществена санкция на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗАДС, съгласно за горното нарушение на юридически
лица се налага имуществена санкция от минимум 5 000 лв. Законът не допуска
определяне на наказание в по-нисък размер, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.
5 от ЗАНН, поради което и претенцията на жалбоподателя за намаляване на размера
на наложената санкция съдът намира за неоснователна.
Настоящата
касационна инстанция изцяло споделя изводите на ПРС, че случаят не е маловажен,
тъй като той е типичен за нарушения от този вид от една страна, а от друга с
налагането на минимална санкция е отчетена липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства и това, че нарушението е извършено за първи път. Следва да се
отбележи, че всяко регистрирано като търговец лице е длъжно да спазва
законодателството, включително и митническото такова, във връзка с дейността на
представляваното от него дружество. Нарушението не е резултатно, поради което
липсата на конкретни вреди за бюджета не е елемент от състава на нарушението, а
последното не може да бъде аргумент и за маловажност на нарушението, защото при
всички формални нарушения липсват такива вреди.
Възраженията за
основание за прилагане на нормите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
година, са неоснователни , тъй като дружеството е било в нарушение още към
01.03.2020 г., а същият е гласуван от НС на 13 март 2020 година, а е обнародван
в ДВ,бр. 28 от 24.03.2020 г. В същото време ЗИ изисква последващата проверка да
се извършва преди изтичането на
срока на валидност на първоначалната или на периодичната проверка.
Предвид изложеното,
като е отхвърлил жалбата на „Загрей“ АД като неоснователна, съдът е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно
с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е
от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да присъди в полза на Агенция
Митници юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 260007 от 26.02.2021 г. по анд № 198/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Първомай.
ОСЪЖДА
„Загрей“ АД –
гр. Първомай, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Първомай, обл. Пловдив, ул.“Иглика“ № 30, представлявано от Д. Й. К., да заплати на Агенция Митници
сумата от 80.00 лв /осемдесет лева/ разноски за производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.