МОТИВИ
по н.о.х.д. №1261/2018 г. по описа на ВрРС,
1-ви състав
Врачанска
районна прокуратура (ВрРП) e повдигнала
обвинение срещу Б.Д.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, работи в „Хъс“ ООД, неосъждан, ЕГН:**********, за това, че за времето от месец ноември 2017 г. до месец
октомври 2018 г. включително, в гр. Враца, след като е осъден с влязло в
законна сила на 31.07.2015 г. решение №676/31.07.2015 г. по гр.д. №2143/2015 г.
по описа на PC Враца, да издържа свои низходящ - малолетния
си син К.Б.Б., ЕГН:**********, чрез законния му представител - неговата майка И.К.П.,
като заплаща месечна издръжка в размер на 95 лв., изменено с протоколно
определение по гр.д. №1572/2018 г. на PC Враца, влязло в законна сила на 15.06.2018 г.
като заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
/дванадесет/ месечни вноски, като следва: 7 месечни вноски в размер на 95 лв.
или общо 665 лв. и 5 месечни вноски в размер на 130 лв. или общо 650 лв. -
всичко на обща стойност 1315.00 лв. – престъпление по чл.183, ал.1 НК.
В хода на съдебните прении представителят
на ВрРП
поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице. При това прави искане съдът да признае Б. за виновен и да
му определи наказание според предвиденото в закона.
Защитникът на подсъдимия – адв. П. П. – АК Монтана заявява позиция, че са платени всички
дължими за издръжка вноски и са налице предпоставките за приложението на
чл.183, ал.3 НК.
Подсъдимият се придържа към становището на защитника си и
моли да не бъде наказван.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.Д.Б. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
работи в „Хъс“ ООД, неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият и св. П. имали сключен граждански брак, от
който имат три деца: малолетния К.Б.Б. /роден на *** г./ и пълнолетните Д.Б.Б.
/роден на *** г./ и Ц.Б. Б..***/31.07.2015
г., постановено по гр.д. №2143/2016 г. на PC Враца е допуснат развода между подсъдимия и св. П. и е
утвърдено постигнатото между тях споразумение за упражняването на родителските
права спрямо двете непълнолетни към този момент деца - Д.Б. и К. Б.. С
посоченото решение родителските права над роденото от брака дете К. Б. били
предоставени на майката - св. П., а родителските права над другото непълнолетно
дете - Д.Б., били предоставени на бащата - подсъдимия Б.. Със същото решение, подсъдимият
Б. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 95.00 лв. на детето си К.Б.Б.
чрез неговата майка и законен представител - св. П., считано от влизане в сила
на решението до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване. Същевременно св. Ирна П. е осъдена да заплаща месечна издръжка на
детето си Д.Б.Б. чрез неговия баща и законен представител - подсъдимия Б. в
размер на 95 лв. считано от датата на одобряване на споразумението до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Св. П. и подсъдимия имали устна договорка до навършване
на пълнолетие и/или завършване на средното си образование на детето Д.Б. да не си заплащат взаимно издръжките
постановени от съда. На 16.11.2016 г. Д.Б. навършил пълнолетие, а на 31.05.2017
г. завършил средното си образование, при което от 01.06.2017 г. задължението за
заплащане на издръжка останало само за подсъдимия Б..
От м.06.2017 г. св. П. получила от подсъдимия Б. следните
суми: 80.00 лв. през м.08.2017 г., 95 лв. на 13.09.2017 г., 95 лв. на
10.10.2017 г. и 200 лв. на 23.04.2018 г. Така Б. не е изпълнил задължението си
да плаща месечната издръжка на дето си К.Б.Б. в размер на 95 лв. месечно от
месец ноември 2017 г. до м. Май 2018 г. - общо 7 месечни вноски или общо 655
лв.
С протоколно определение по гр. д. №1572/2018 г. по описа
на ВрРС, влязло в законна сила на 15.06.2018 г. е одобрена постигната спогодба
между Б. и св. П., съгласно която размерът на издръжката дължима на детето К. Б.
е увеличен на 130 лв. месечно. След влизане в сила на горепосоченото протоколно
определение, Б. продължил да не изпълнява задължението си да плаща месечната
издръжка на К.Б.Б. и от м. Юни 2018 г. до м.Октомври 2018 г. не заплатил 5
месечни вноски или сума общо в размер на 650 лв. Поради това св. П. подала
жалба до ВрРП и било образувано настоящото производство, в хода на което се
установило, че подсъдимият не е
заплатил 7 месечни вноски в размер на 95 лв. или общо 665 лв. и 5 месечни
вноски в размер на 130 лв. или общо 650 лв. - всичко на обща стойност 1315 лв.
В хода на
образуваното досъдебно производство подсъдимият Б. заплатил на св. П. сума в
размер на 520 лв., а в с.з. от 20.12.2018 г. заплатил сумата от 600 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства. Съдът взе предвид показанията на
св. И. П.,
обясненията на подсъдимия Б., удостоверение за раждане, Решение на PC Враца, справка СИС PC Враца, разписки от
Български пощи ЕАД, справка от ТД на НАП, офис Враца, справки от Районна
прокуратура Враца, свидетелство за съдимост, справка за характеристика на
личността и др. приобщени по делото реда
на НПК писмени доказателства.
Горепосочените доказателства са безпротиворечиви и
категорични по отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, значими за правилното решаване на делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло. От представените по делото удостоверения за раждане, решение на РС Враца №676/31.07.2015 г., постановено по гр.д. №2143/2016 г. на PC Враца и протоколно
определение по гр.д. №1572/2018 г. по описа на ВрРС, влязло в законна сила на 15.06.2018 г., които съдът
кредитира, безспорно се установява, че подсъдимият е баща на малолетния К.Б.Б. и
че същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 95 лв. считано от
31.07.2015 г. и в размер на 130 лв. считано от 12.04.2018 г.
От приложените по делото разписки от Български пощи ЕАД и показанията на св. П.
и обясненията на самия подсъдим, на които съдът дава вяра, се установява, че
подсъдимият е направил плащания в размер на 80.00 лв. през м.08.2017 г., 95 лв. на 13.09.2017 г., 95 лв. на 10.10.2017 г., 200 лв. на 23.04.2018 г., 520 лв. на
01.11.2018 г. и съответно 600 лв в с.з. от 20.12.2018 г.
Съдът кредитира коментираните по-горе доказателства като
обективни и безпристрасни. Кредитира и останалите приложени по делото писмени
доказателства, като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на
подлежащите на доказване факти.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Б. е осъществил
състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК както от обективна, така и
субективна страна.
От обективна страна,
доказателствено обезпечената фактология сочи, че за времето от месец ноември 2017 г. до месец
октомври 2018 г. включително, в гр. Враца, след като е осъден с влязло в
законна сила на 31.07.2015 г. решение №676/31.07.2015 г. по гр.д. №2143/2015 г.
по описа на PC Враца, да издържа малолетния си син К.Б.Б.,
ЕГН:**********, чрез законния му представител - неговата майка И.К.П., като
заплаща месечна издръжка в размер на 95 лв., изменено с протоколно определение
по гр.д. №1572/2018 г. на PC Враца, влязло в законна сила на 15.06.2018 г.
като заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв., подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 /дванадесет/ месечни
вноски, като следва: 7 месечни вноски в размер на 95 лв. или общо 665 лв. и 5
месечни вноски в размер на 130 лв. или общо 650 лв. - всичко на обща стойност
1315.00 лв.
От
субективна страна подсъдимият Б. е
осъществил престъплението при форма на вина умисъл. Същият е съзнавал
противообществения характер на деянието си (че като не плаща на малолетния си
син присъдената издръжка, за което е правно задължен, засяга обществените
отношения, свързани с родството), предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици (не доставя необходимите средства за съществуването на
малолетното си дете) и е желаел
настъпването им.
Съдът отчете направените в тази връзка от подсъдимия
плащания на суми в размер на 520 лв. и 600 лв. Съобрази, че тези суми са в
размер на 1120 лв. при дължима издръжка в размер на 1315 лв., поради което
прие, че не са налице предпоставките за приложението на чл.183, ал.3 НК.
Неоснователни са направените в тази връзка твърдения от страна на защитата, че
е погасена цялата дължима сума за издръжка за инкриминирания период, като за
тези си изводи, настоящата инстанция отчете следното:
За времето от м.06.2017 г. до инкриминирания период св. П. получила от подсъдимия
Б. следните суми: 80.00 лв. през м.08.2017
г., 95 лв. на 13.09.2017
г., 95 лв. на 10.10.2017 г. и 200 лв. на 23.04.2018 г. Въпросните суми са
отчетени от наблюдващия прокурор и при изчислението им същият е стигнал до
извода, че са заплатени всички дължими издръжки за времето от м.Юни 2017 г. до
м.Ноември 2017 г. Именно с оглед на това е внесено обвинение за това, че
подсъдимият не е заплатил дължимата издръжка за времето от месец ноември 2017 г. до месец октомври 2018
г. включително, като е изчислен дължим размер от общо 1315 лв. След повдигане на
обвинението подсъдимият е заплатил на св. П. сума в размер на 1120 лв. - 520
лв. на 01.11.2018 г. и съответно 600 лв в с.з. от 20.12.2018 г. При това остава
непогасена дължима сума в размер на 195 лв., което препятства приложение на
чл.183, ал.3 НК, доколкото въпросната норма изисква да е налице изплащане на
дължимата издръжка изцяло. Действително, сумата от 200 лв., за която претендира
защитата, е заплатена в рамките на инкриминирания период - на 23.04.2018 г.
Същата, обаче, доколкото не е отразено за издръжката за кой месец се внася, се
счита погасяваща най-старото задължение. Именно такова преизчисление е
направено и от страна на прокуратурата и въпросната сума е съобразена при
повдигането на обвинението, което само по себе си е скъсило периода на
обвинението. А доколкото въпросната сума е отчетена като платена за определен
период, повторното й отчитане като погасяваща друг период, включен в
обвинението, е недопустимо. Ето защо съдът счете, че направеното от страна на
защитата искане за приложението на чл.183, ал.3 НК е неоснователно и като
призна подсъдимия Б. за виновен в
извършването на престъпление по чл.183, ал.1 НК, му определи наказание.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.183, ал.1 НК законодателят е
предвидил налагането на наказание "Лишаване от свобода" до 1 година
или "Пробация“.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия П. настоящата инстанция съобрази
степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. При преценка на
обществената опасност на дееца съдът отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че подсъдимият е погасил
по-голяма част от дължимата издръжка, както и това, че е с чисто съдебно
минало. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази и направеното
от подсъдимия самопризнание и прецизното му процесуално поведение. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете големия период на неплащане
на дължимата издръжка.
Предвид
изложеното, отчитайки конкретната обществена опасност на деянието и
установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
през призмата на чл.57, ал.1 НК съдът прие, че най-справедливо и способстващо
за постигането на целите на кумулативно предвидените в закона генерална и лична
превенция е определянето на наказание Пробация. Държейки сметка на принципа за
съответност на наказанието с извършеното и предвид ясно изразена в чл.35 и в
чл.36 и чл.54 НК воля на законодателя, съдът счете, че наказанието Пробация следва
да е със следните мерки и при следната продължителност:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяването и
подписването два пъти седмично за срок от шест месеца;
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;
По делото няма данни да са извършени разноски, при което
съдът не присъди такива.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: