Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Етрополе, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕТРОПОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ
при секретаря-Сияна
Манчева, като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТАНОВ гражданско дело № 00097 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен първоначален иск
с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и предявени насрещни искове с правно
основание чл.72 ал.1 от ЗС, чл.59 ал.1 и чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД.
Предявена е искова
молба от С.П.Д. *** против Г.Т.М. и М.Г.М. с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт №119, том-първи, рег.№1660, дело №106/2017 г. от
31.05.2017 г., на нотариус рег.№552-Яна Донкова, с район на действие -района на
Районен съд Етрополе, прехвърлил на ответниците-Г.Т.М. и М.Г.М., следния свой
собствен недвижим имот, а именно: УПИ 11-1767, в кв.46 по плана на гр.Етрополе,
целия с урегулирана площ от 294 кв.м., при граници на имота съгласно скица с
№186/30.05.2017 г., издадена от община Етрополе:улица, урегулиран поземлен имот
VII-1772, урегулиран поземлен имот отредена за “Битови услуги” и урегулиран
поземлен имот III-1768, заедно с построената в имота Масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 72.00 кв.м. Твърди, че по силата на този акт, ответниците се задължили да
му поемат цялостната издръжка и гледане, представляващо набавяне на
храна,осветление, отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез
трето лице, докато е жив, като си запазил и правото да ползва имота безвъзмездно
и безсрочно. Твърди,
че въпреки
тези си задължения от тогава, до предявяването на иска, приобретателите нито
лично, нито чрез трето лице ги изпълняват. Твърди, че е с 95% инвалидност и има
необходимост от всекидневни грижи, свързани с гледането му и приготвянето на
храна, палене на печка и затопляне на жилището му и редица други. Заявява, че към настоящият момент не е лишен от правото
да ползва имота. През различни периоди от време го
карали да полага подписа си на празни листа, а той не знаел за какво служат на
приобретателите тези подписи. Моли
да бъде развален алеаторния договор поради пълно неизпълнение на задълженията
от страна на същите.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба е
депозиран такъв, като се твърди, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Не се оспорва обстоятелството, че на 31.05.2017 год. между тях -
ответниците от една страна като приобретатели и ищецът, е сключен процесния
договор. Твърдят, че недвижимият
имот са придобили срещу задължението да поемат цялостната издръжка и гледане на
прехвърлителя, представляващо набавяне на храна, осветление, отопление, грижи
при болест и немощ, било лично или чрез трето лице, както и грижите които са
полагали за него до сега/датата на сключване на договора, докато е жив, като прехвърлителя
си запазва безвъзмездно и безсрочно вещното право на ползване на целия имот,
докато е жив.
Твърдят, че преди сключване
на договора са полагали грижи за прехвърлителя, изразяващи се в набавяне на
храна, предоставяне на средства за препитание и др. Ищецът бил този, който преди сключване на договора поискал да го гледат и
издържат.
Твърдят, че от сключване на
договора през 2017 г. лично и чрез трето лице са полагали ежедневни,
непрекъснати и непосредствени грижи за прехвърлителя. Осигурявали му средства за цялостна издръжка, за храна, медикаменти и
всичко необходимо, въпреки, че не са обитавали заедно едно жилище.
Приобретателите имали само ключ от външната /на двора/ врата, тъй като
прехвърлителят поставил това условие, и в къщата са влизали само когато той е
вътре. Желанието му било да остане да живее в къщата, която им прехвърлил и при
условията, при които е живял преди това. Твърди се, че около месец преди
депозиране на и.м. в съда при ищеца били дошли негови роднини, и под предтекст,
че са ходили на погребение и няма къде да спят, останали да преспят при него.
Тези хора, както и братовчедка на ищеца от
гр.Ботевград показали на ответниците, че не са желани в този дом. Ищецът ги
информирал, че щели да намерят адвокат, за да заведе делото от негово име.
Заявил им, че роднините му не са доволни от този договор. Твърдят, че са
полагали всички дължими грижи по изпълнение на договора, изразяващи се в
гледане и издръжка на ищеца. Молят съдът да отхвърли изцяло така предявения иск
за разваляне поради пълно неизпълнение на договора, сключен между страните,
като неоснователен.
Претендират направените
по делото разноски.
При условията на евентуалност предявяват
насрещни искове с правно основание чл.72 от ЗС, във връзка с чл.59 от ЗЗД за
заплащане от ищеца на направен от тях частичен ремонт на покрива, за заплатени
за имота ток и вода, и с правно основание чл.55, ал.1, пр.З от ЗЗД за връщане
на направените разходи за гледане и издръжка на прехвърлителя за периода от
31.05.2017 г. до сега. Твърди
се, че от сключване на
договора през 2017 г. приобретателите добросъвестно са полагали ежедневно
непосредствени грижи за прехвърлителя. Осигурявали му средства за цялостна
издръжка, като му предоставяли пари в брой на ръка, за което ответникът им
издавал разписка - бланка, която им изготвила нотариус Яна Донкова, в деня,
когато сключили договора. Подсигурявали
го с храна, дрехи, отопление, осветление, вода, медикаменти и всичко необходимо
според нуждите му и начина на живот, който е водил. Заплащали всички сметки и разноски за кабелна телевизия и тези за ползвания
от него стационарен телефон с номер 07206 3132. Грижили се за ответника и го посещавали ежедневно.
Предявяват осъдителен иск против С.П.Д. за извършени
подобрения - ремонт на покрива на жилищната сграда, за платени задължения за
ел.енергия и вода., за данък сгради и такса смет. Твърдят, че претенцията е облигационна по чл.59 от ЗЗД, тъй като към момента на
извършване на претендираните разходи ответниците по първоначалния иск са
собственици на имота, но при евентуално уважаване на главния иск, договорът се
разваля и правото на собствеността ще премине обратно върху ищеца. Твърдят, че
със сумите, платени от тях за извършените ремонт и плащания на чужди задължения
за този имот, след развалянето на договора ищецът по първоначалния иск би се
обогатил неоснователно. Твърдят, че направения
ремонт възлиза на стойност 100 /сто/лева, които са заплатили за труд. След прехвърляне на собствеността са платили задължения за имота към ЧЕЗ за
консумирана ел. енергия на стойност 150.00 лв., считано от 31.05.2017 год. до
22.05.2018 год.; сумата от 40.00 лв., консумирана от вода, считано от
31.05.2017 год. до 22.05.2018 год;сумата от 21.93 лв платен данък сгради и
такса смет за 2018 година.
Молят съдът да осъди ищеца при условията на
евенуалност, със следните суми, с които би се обогатил неоснователно:100.00 лв., представляваща стойността на
извършения от тях частичен ремонт на покрива; 150.00 лева, представляваща стойността на платени задължения за консумирана в имота ел.енергия, считано от 31.05.2017 год. до
22.05.2018 год.; 40.00 лв., представляваща
стойността на платени задължения за консумирана в имота вода, считано от
31.05.2017 год. до 22.05.2018 год.;
96.00 лв., представляваща стойността на платени задължения на прехвърлителя
за консумирана от него кабелна телевизия, 120.00лв., представляваща стойността на платени
задължения на прехвърлителя за консумирана от него услуга стационарен телефон,
считано от 31.05.2017 год. до 22.05.2018 год.; 21.93лв /двадесет и един лева и деветдесет и три ст./ лева,
представляваща заплатен данък сграда и такса смет за 2018 год. за недвижим
имот, предмет на договора за издръжка и гледане; 46.20 лева, представляваща стойността
на платени лекарства на прехвърлителя;
288.00 лева, представляващи стойността на закупено на прехвърлителя
златно украшение - синджирче с кръстче - 4 грама, 18 карата; 350 лв. /триста и петдесет/ лева,
представляващи стойността на доставени 5 /пет/ кубика дърва за огрев на
прехвърлителя; сумата от 700 лв. /седемстотин/лева,
предадена на прехвърлителя с разписка от 02.06.2017 год., съгласно нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
119 том I рег.№ 1660, дело № 106 от 31.05.2017 год. по описа на нотариус с
номер 552 на НК; сумата от 500 лв./петстотин/лева,
предадена на прехвърлителя с разписка от 30.06.2017 год. съгласно нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
119 том I рег.№ 1660, дело № 106 от 31.05.2017 год. по описа на нотариус с
номер 552 на НК; сумата от 360 лв./триста
и шестдесет/лева, предадена на прехвърлителя е разписка от 31.07.2017 год.,
съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 119 том I рег.№ 1660, дело № 106 от 31.05.2017 год. по
описа на нотариус с номер 552 на НК; сумата
от 570 лв. /петстотин и седемдесет/ лева, предадена на прехвърлителя с
разписка от 24.08.2017 год., съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 119 том I рег.№ 1660, дело № 106
от 31.05.2017 год. по описа на нотариус с номер 552 на НК; сумата от 1000 лв./хиляда/лева,
предадена на прехвърлителя с разписка от 06.11.2017 год. съгласно нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
119 том I рег.№ 1660, дело № 106 от 31.05.2017 год. по описа на нотариус с
номер 552 на НК; Сумата от 520 лв,/петстотин
и двадесет/ лева, предадена на прехвърлителя е разписка от 23.12.2017 год.,
съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 119 том I рег.№ 1660, дело № 106 от 31.05.2017 год. по
описа на нотариус с номер 552 на НК; сумата
от 170 лв. /сто и седемдесет/лева, предадена на прехвърлителя е разписка
от 03.01.2018 год., съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 119 том I рег;№ 1660, дело № 106 от
31.05.2017 год. по описа на нотариус с номер 552 на НК; сумата от 360лв. /триста и шестдесет/ лева, предадена на прехвърлителя с
разписка от 23.02.2018 год., съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 119 том I рег.№ 1660, дело № 106
от 31.05.2017 год. по описа на нотариус с номер 552 на НК, ведно със законните лихви върху горните суми,
считано от датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното им изплащане.
Молят при условията на евентуалност, ищецът С.П.Д., да бъде осъден да заплати на Г.Т.М. сумата в размер на 1 200
лв./хиляда и двеста/ лева, и на М.Г.М.- сумата в размер на 1 200 лв.
/хиляда и двеста/ лева, представляващи паричната равностойност на престараните
от тях грижи, които определят месечно на по 100 лв. /сто/ лева за всеки един от
тях поотделно за периода от 31.05.2017 год. до 22.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на насрещния иск
до окончателното им изплащане. Претендират заплащане на разноски за внесени
съдебни такси, депозити за вещо лице, адвокатски хонорар и други, направени по
делото.
В срока за отговор на предявения насрещен иск
е подаден такъв, чрез адв.Г. Донков. Твърди се, че искът за
заплащане на сумата от 100 лв. за извършен частичен ремонт на покрива на
процесния имот е неоснователен. Такъв ремонт не е извършван от ищците. В насрещната ИМ дори не се сочи в какво конкретно се е изразил
претендирания ремонт. Същият се търси като „подобрение”, което означава, че
следва реализираните СМР да са увеличили стойността на имота, защото подобрение
на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му. Такова увеличение в случая не е налице. Искът е неоснователен и по размер. Противно
на изложеното в насрещната ИМ, при разваляне на договор за издръжка и гледане,
за приобретателя на имота - (подобрител, намира приложение разпоредбата не на
чл. 72 ЗС, а на чл. 74, ал. 1 ЗС, тъй като е недобросъвестен, поради това, че
неговото поведение е причина за разваляне на придобивното му основание /р.
IV.11, ППВС № 6/1974 г./, и същият се обезщетява по по-малката сума измежду
сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на
имота. Исковете за
заплащане на сумите за платени задължения за консумирана в имота ел. енергия,
вода, за данък сграда и такса смет, за ползване на услугите кабелна телевизия и
стационарен телефон и за закупуването на златно украшение, са неоснователни,
защото тези плащания не са направени от ищците, а дори и да са били - не
представляват престация по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
гледане и издръжка, не представляват нещо дадено по смисъла на чл. 88 ЗЗД и
нямат никаква връзка с първоначалния иск за развалянето на договора. За пълнота
на изложението следва да отбележим и, че повечето от приложените към насрещната
ИМ писмени доказателства - фактури, квитанции, разписки и др., установяващи
плащането на тези разходи, са на името на прехвърлителя, и не установяват, че
плащането им е извършено от друго лице, в случая - от ищците, и то - за тяхна
сметка и с техни средства. Исковете за заплащане на сумата от 350 лева
представляваща стойността на доставени 5 кубика дърва за огрев е неоснователен.
Такива дърва в този обем и на такава стойност не са доставяни на прехвърлителя.
Дори и да са складирани такива на територията на процесния имот, това е сторено
от приобретателите не в изпълнение на договора за издръжка и гледане, а в
качеството им на собственици на имота, а самите дърва са били и са ползвани за
техни нужди и отопление, а не на прехвърлителя. Исковете за заплащане на сумата
от 1 200 лева на всеки от ищците, представляващи паричната равностойност на
престираните от тях грижи са неоснователни. Такива грижи от приобретателите в
изпълнение на договора за издръжка и гледане не са престирани в посочения
период. В този период, както се признава и в насрещната ИМ, прехвърлителят е
продължил да живее сам в прехвърления недвижим имот, а приобретателите са
продължили да живеят на друго място. Наистина, сключването на договор за
издръжка и гледане не изисква и не предполага непременно съвместно живеене в
едно жилище на прехвърлител и приобретател. Този факт обаче, е едно от
свидетелствата, че договорът за издръжка и гледане между страните е сключен
формално, като начинът на живот на ответника реално е останал непроменен. Той е
продължил, както и преди сключването на договора, в периода след това да се
грижи изключително сам за себе си - да си подсигурява сам храна, дрехи,
отопление, осветление, вода, медикаменти и всичко друго необходимо за
ежедневните му нужди. Нещо повече, в този период той е бил подпомаган в това не
от приобретателите, а от трети лица - негови роднини, които са посочени от
самите приобретатели в подадения от тях отговор на ИМ за разваляне на договора.
До 03.01.2018 г. прехвърлителят е осигурявал храната си и с помощта и по
линията на социалното подпомагане чрез ползването на социална услуга,
предоставяна от Община Етрополе по Оперативна програма за храни и/или основно
материално подпомагане „Осигуряване на топъл обяд на територията на Община
Етрополе”. Още през м. декември 2017 г. прехвърлителят е заявил на
приобретателите, че не се грижат за него, както е било уговорено и желае да
развали договора. В резултат на това приобретателят М. е започнал да безпокои
по телефона ответника, вкл. да идва в дома му и да го заплашва, за което
ответникът след един от случаите на такива заплахи, е подал и жалба в РП -
Етрополе, по която е образувана Преписка вх. № 31/2018 г. Счита, че след м.
декември 2017 г. приобретателите не само, че не се престирали никакви грижи по
отношение на ответника, но дори не са го и посещавали, освен, за да му бъдат
отправяни заплахи по повод споделеното от него намерение да развали договора и
недоволство от неизпълнението на задълженията на ищците по същия. Твърди се, че
само неоснователният
отказ на прехвърлителя да приеме издръжка и грижи в натура, го поставя в забава
и позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за
полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. В
случая обаче, сумите по приложените към насрещната ИМ разписки, не са платени
от ищците в изпълнение именно на една такава допустима трансформация на тяхното
задължение за гледане и издръжка в натура по договора.В ИМ дори и не се твърди,
че е било налице неоснователно неприемане на предложени от ищците в натура
грижи и издръжка от страна на прехвърлителя. Твърди се, че платените от ищците
суми на ответника не представляват и не могат да бъдат приети като надлежно
изпълнение на задължението им за предоставяне на грижи и издръжка по сключения
между страните договор чрез тансформацията му в паричен еквивалент, респ. -
претенцията за връщането им като дадени в изпълнение на договора при
евентуалното му разваляне като дадени на отпаднало основание се явява
неоснователна и недоказана.
Твърди се,
че с оглед на изяснената в теорията и практиката специфика на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, определящо
за този договор е, че задължението на приобретателя е да престира в натура -
реални грижи и издръжка. В полза на прехвърлителя е уговорено и обезпечено да
бъде обгрижван с реални грижи. Съответно той може да търси, а приобретателят е
длъжен да предостави, изпълнение на реалната престация по начина и в обема, в
който е договорено. Трансформирането на задължението за гледане в паричния му
еквивалент не е предвидено като безусловно право на гледания или задължения и
това е обяснимо с естеството на договора. Твърди се, че единствено в случай, че гледаният откаже или се забави в
приемането на предлаганите му грижи, гледащият може да поиска от съда да се
признае и определи паричната равностойност на ангажимента му по договора и за в
бъдеще да изпълнява ангажиментите си в този вид, респ. сам да предприеме такова
парично изпълнение.
В съдебно заседание ищеца, чрез адв.Г. Донков – САК поддържа исковата молба
и оспорва предявения насрещен иск.
В съдебно заседание ответниците лично и, чрез адв.Ивелина Атанасова – САК
оспорват предявения първоначален иск и поддържат насрещния иск.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане /л.4/,
обективиран в нот.акт №119, том-първи, рег.№1660, дело №106/2017 г. от
31.05.2017 г., на нотариус рег.№552-Яна Донкова, с район на действие -района на
Районен съд Етрополе, се установява, че ищецът С.П.Д. е прехвърлил
на ответниците-Г.Т.М. и М.Г.М., следния свой собствен недвижим имот, а именно:
УПИ 11-1767, в кв.46 по плана на гр.Етрополе, целия с урегулирана площ от 294
кв.м., при граници на имота съгласно скица с №186/30.05.2017 г., издадена от
община Етрополе:улица, урегулиран поземлен имот VII-1772, урегулиран поземлен
имот отредена за “Битови услуги” и урегулиран поземлен имот III-1768, заедно с
построената в имота
Масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 72.00
кв.м., срещу което
ответниците се задължили да му поемат цялостната издръжка и гледане,
представляващо набавяне на храна, осветление,
отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, докато е
жив, като си запазил и правото да ползва имота
безвъзмездно и безсрочно до смъртта си.
От експертно решение №4532 от 181/10.11.2004 година /л.5/ за ТЕЛК на МБАЛ
„Света Анна“-София се установява, че ищеца С.П.Д. е с намалена работоспособност
95 %.
Данъчната оценка на процесния имот е 4911.60 лева, което се установява от
удостоверение за данъчна оценка /л.20/.
От разписки /л.38-44/ се установява, че за периода от 30.06.2017 год. до
23.02.2018 година, ищеца С.Д. е получавал различни суми от ответника Г.Т.М.,
като същите възлизат на общ размер на 3 510 лева и са във връзка с процесния
нотариален акт.
От платежни документи /л.45-54/, депозирани с отговора на исковата молба от
ответниците се установява, че същите са заплащали сметки за различни услуги,
ползвани от ищеца /ел. енергия и телефон/.
От фискални бонове и приложени рецепти /л.55-61/ се установява, че
ответниците са закупували лекарствени средства, изписани за лечение на ищеца.
От приходна квитанция /л.62/ се установява, че ответниците са заплатили
дължимите за имота данък недвижим имот и такса битови отпадъци.
От платежни документи /л.63-69/ се установяват плащания по задължения на
ищеца за ел.енергия, телефон и кабелна телевизия.
От служебна бележка /л.125/ се установява, че за периода от 01.09.2016 год.
до 03.01.2018 година, ищеца е получавал социалната услуга „Осигуряване на топъл
обяд-2016 год. на територията на Община-Етрополе“.
От постановление на РП-Етрополе от 15.03.2018 година по пр.преписка
№31/2018 година се установява, че е постановен отказ от образуване на
наказателно производство за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК от
страна на Г.Т.М. спрямо С.П.Д., във връзка с подадена жалба от последния.
От пр.п-ка №143/2018 год. по описа на РП-Ботевград се установява, че е
постановен отказ от образуване на досъдебно производство във връзка с подадена
жалба от Лазар Пешев Стоянов от с.Осиковица за извършено спрямо него
престъпление по чл.144 ал.1-3 от НК от страна на ответника Г.Т.М..
От справка /л.273/ и докладна записка във връзка с извършена проверка в РУ
МВР-Етрополе /л.294/ се установява, че на 05.02.2019 година е получен сигнал от
Мирослава Лазарова Петрова във връзка с възникнал скандал в гр.Етрополе на
ул.Любен Каравелов №28. Адреса е бил посетен от служители на РУП-Етрополе,
които са установили три лица – ищеца Д., ответника Г.М. и лицето Милко Христов
Милев. По данни на третото лице, първите двама водили спокоен разговор, между
тях нямало спорове, като след това ответника М. помолил лицето Милко Милев да
му помогне да чистят двора на къщата.
От приложени фискални бонове /л.164-169/ се установява, че ответниците и
след завеждане на исковата молба /01.03.2018 год./ са продължили да заплащат
различни битови сметки на ищеца за ел. енергия, ВиК и такса за мобилни услуги.
От приложени разписки и квитанция /л.206-208/ се установяват заплатени от
ответниците дължими от ищеца суми за ел. енергия и кабелна телевизия.
От писмени доказателства /л.234-239/ се установя, че ответниците са
заплащали дължими от ищеца сметки за доставка на дърва, за покупка на
хранителни стоки от ЕТ „Шанс 888-М.Христова“, за ВиК и за кабелна телевизия.
В хода на производството са представени и от двете страни по делото
различни писмени доказателства, удостоверяващи плащания на различни суми за битови
сметки, дължими от ищеца по делото /л.163 от адв.Атанасова, л.166 от адв.Донков
и л.212 от адв.Атанасова/.
От обяснения на ищеца С.Д., дадени по реда на чл.176 от ГПК се установява,
че ответниците са му закупили златен кръст със синджирче, т.к. загубил друго
такова, което имал преди. Твърди, че не бил казвал на Г., че племенницата му
Мирослава Петрова, ще му върне парите, които са похарчили, за да го гледат и
издържат. Твърди, че след завеждане на делото, ответниците са му закупували
храна само един път.
От показанията на св.Милко Христов Милев се установява, че с ищеца С.Д. се
познава от много години. Познава и Лазар и Мирослава, както и Г. и М.. Знае, че
между С., М. и Г. е имало сделка за къщата. Установява, че Г. е варил ракия,
която дал на С.; че Г. гледал прасе в двора на С., което заклали, но не знаел,
какво е станало с месото; че Г. му докарал дърва за огрев; че С. често пиел на
вересия в „магазина на Нели“; че виждал М. да носи на С. приготвена храна.
От показанията на св.Лазар Стоянов, който е в роднински отношения с ищеца
се установява, че познава С. от много години; че посещавали С. редовно и му
носели храна; че С. му признал, че е прехвърли имота на ответниците; че те
стояли в къщата и му пречели да си почива; че няма информация договора да е
подписан под заплаха; че те не искали на тях да
прехвърля процесния имот.
От показанията на св.Мирослава Петрова, която е дъщеря на св.Лазар Стоянов
и съответно родственица на ищеца се установява, че често с баща си ходили в
дома на С.; че подавали сигнал в прокуратурата срещу Г.М.; че храната си С.
получавал от „социалните“, като ответниците не са се грижили за него.
От повторен разпит на св.Мирослава Петрова същата установява, че е заявила
доставяне на топла храна за С. от Домашен социален патронаж при Община-Етрополе,
като е подписала договор за това.
От показанията на св.Нели Христова на 18.09.2018 година се установява, че
същата работи в магазин за хранителни стоки в близост до дома на С.Д.; че него
го познава от 4-5 години, а ответниците от година и половина, когато разбрала,
че сключили договор със С.; че предупреждавала С. да не продава къщата, но той
казал, че е спокоен и е премислил. Установява, че Г. и М. купували закуски,
кафе, цигари и други хранителни продукти за С.. Питали какво обича С., като му
закупували предпочитани от него продукти. Установява, че в един момент С. дори
започнал да злоупотребява с тях, като им нареждал за колко кратко време трябва
да му купят цигари, или алкохол. Установява, че роднините му не се грижели за
него, поради което решил да прехвърли имота си на Г. и М.. До момента на
сделката, С. се ограничавал във всички сметки, но след това Г. и М.
задоволявали всички негови потребности. Свидетелката установява също така, че С.
имал лоши хигиенни навици и не искал да се промени; че е водила разговор с Г.,
но той също казал, че С. отказва да го перат и да му чистят. Установява, че
ответниците чистели снега от двора на С.; че му слагали зимнина, компоти; че искали
да му боядисат стените и да почистят, но той не давал. Свидетелката установява
още, че с Мирослава се запознала откакто се разчуло, че ще има дело във връзка
с имота, преди това не я била виждала там. Установява, че дори след като се
разчуло, че вече „има дело“ между тях, ответниците продължавали да му купуват
хранителни продукти.
От повторен разпит на св.Нели Христова, проведен на 15.01.2019 година се
установява, че търговският обект, в който работи се намира на ул.“Никола
Михайлов“ и се стопанисва от ЕТ „Шанс-888-М.Христова“, с управител Маргарита
Христова, която е нейна майка. Установява, че по молба на ответниците е издала
фактура от 05.11.2018 година, т.к. касовите бележки, които им били издавани за
закупените стоки за С.Д. били подлагани на съмнение. Установява, че ответниците
продължавали да закупуват продукти на ищеца, като вече и неговите роднини
оставяли по 20-30 лева, с които той да пазарува. Г. и М. му напазарували дори
на 31.12.2018 година. Чувала С. да им казва, че не отказва продукти от тях, но
щял да има проблеми. Установява, че веднъж св.Мирослава Петрова й казала : „
Добри хора сте, но може да пострадате покрай това дело, което се случва“.
Установява, че С. продължава да взима продуктите, които му закупуват ответниците,
но се държи дистанцирано.
От показанията на св.Симеон Н. Григоров се установява, че същия познава
ищеца от 30-35 години. Знае за договора, който сключили С., Г. и М.. От С.
разбрал, че те трябва да се грижат за него, да му дават пари и да му приготвят
храна. Бил свидетел, как ответниците и техния син Емил му носели храна, като
дори той ядял от нея. Знае, че Г. гледал прасе, което след като било заклано,
месото дали на С.; че са му купили дърва; че С. отказвал да му чистят дома, да
му перат дрехите и да го къпят. Установява, че му слагали зимнина и туршии, че
му варили ракия, която му дали. Знаел, че Г. чистел снега около къщата и, че
носили закуски на С.. Установява, че в един момент С. се заканил, че ще развали
договора с Г. и М., като за това щяла да му помогне неговата племенница „Мима“.
Виждал е Мирослава и Лазар при С., но не е забелязал да му носят храна. Знае,
че всички сметки му ги плащал Г.. Установява, че С. никога не се е оплаквал от отправени
му заплахи от страна на Г., както и, че С. много често си променял мнението.
Сочи също така, че и преди да сключи договора, С. си е пиел алкохол, но след
това вече разполагал с повече пари.
От показанията на св.Божидар Василев Нинов се установява, че от 2017 година
забелязал, че Г. и М. постоянно са в двора и къщата на С. - чистят, работят в
градината, дърва му цепили. Сочи, че постоянно му носели хранителни продукти.
От показанията на Иван Петков Пастирков се установява, че разбрал за
договор между Г., М. и С., като първите двама трябвало да го гледат. Виждал, че
му купуват храна от магазина, постоянно го питали какво иска да му купят.
Няколко дни преди разпита бил в магазина и М. му купила ядене, а хората от
магазина му казали : „Виж как ти купуват ядене“, а той отвърнал : „А, те са
балъци, на този свят трябва да си мошенник или тарикат“. Установява, че му
сварили ракия от джанка, която имал в двора; че гледали прасе, като му дали от
месото; че поддържат двора и градината. Знае, че му плащали сметките за ток,
вода и телевизия.
От показанията на Цветолюб Василев се установява, че познава страните по
делото. В разпита си, проведен на 12.02.2019 година сочи, че една седмица преди
това минавал по улицата, на която е къщата на С. и видял, че ответника Г.
чистел двора. Установява, че е виждал Г. и М. често в този имот, като знаел, че
има някаква сделка между тримата, като това го разбрал от С.. В кварталния
магазин често бил свидетел на това, как М. и Г. купуват различни продукти на С.,
като го питат какво иска. Бил свидетел на плащане от страна на Г. и М. на
„вересии“, направени от С., като сочи сума над двеста лева. Установява също
така, че Г. и М. преди Нова година му купували някакви свещички за лечение.
Сочи, че в момента С. нямал вересии в магазина защото „някаква роднина“ била
забранила на магазинерката да му дава стоки без заплащане.
От заключенията по основната съдебно – счетоводна експертиза и допълнителната
така, изготвени от вещо лице Ц.Д., които съдът възприема изцяло, се установява,
че за периода 31.05.2017 год. до 22.05.2018 година са изплатени задължения с
адрес на потребление гр.Етрополе, ул.“Любен Каравелов“ №28 за ползване на ел.енергия,
ВиК, стационарен телефон и кабелна телевизия на обща стойност 296.85 лева; че
редната пазарна цена на един грам обработено злато за м.май 2017 година е 49.46
лева; че през 2017 година „Миро Комерс“ ЕООД е доставил дърва за огрев на адрес
гр.Етрополе, ул.“Любен Каравелов“ №28, които са с пазарна цена 69.87 лева за
един кубик. ССчЕ установява още, че за периода 31.05.2017 год. до 22.05.2018
година за адреса на процесния имот не е извършвано плащане на данък недвижим
имот и такса битови отпадъци при Община-Етрополе, както и, че за същия период
са закупувани лекарства за С.Д. на обща стойност 46.62 лева.
От Протокол №112/25.03.2019 година /л.286-288/, изготвен от инж.Николай
Джунински от БНТЛ при ОДМВР-София, писмо от Дирекция „Национална система 112“
/л.274/, компютърна разпечатка от страницата на ОПЛ д-р Мирослав Тотов /л.304/,
извлечение с подробна справка за телефонен номер „**********“ /л.305/ и
декларация /л.312/ с нотариална заверка на подписа рег.№1334/11.04.2019 год. на
Яна Донкова, нотариус в район РС-Етрополе, с рег.№552 на НК, се установява, че
на 28.01.2019 година в 16.23 часа ответницата М.М. е провела телефонен разговор
с абонатния номер на д-р Мирослав Тотов, който е траел 84 секунди,
непосредствено след което в 16.27 часа е позвънила на телефон „112“, като е
съобщила за здравословен проблем на възрастен мъж когото „гледа“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира първоначалния и насрещния иск за допустими, като предявени от
надлежни страни и пред компетентния районен съд.
Разгледан по същество иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД е
неоснователен и следва да се отхвърли
като недоказан, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.87
ал.3 изр.1-во от ЗЗД развалянето
на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват
вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД
гласи, че „Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма“ ,
съгласно чл.87 ал.2 от ЗЗД „Кредиторът може да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или
ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време”.
С договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане едно лице
(прехвърлител) прехвърля правото на собственост върху недвижим имот на друго
лице (приобретател), което поема задължението да му дава издръжка и да полага
грижи за него до края на дните му.
Съдържанието на
насрещните права и задължения по договора за издръжка и гледане се
характеризира с известни особености. Обемът и съдържанието на поетите
задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
следва да се определят от постигнатото между страните съгласие. При тълкуването
на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
Длъжникът обаче не може да наложи на кредитора грижи, които той не желае да
приеме, нито да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва, макар
и да е по-задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на задължението за
гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от
действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и
кредиторът се е считал за удовлетворен, той не може да иска разваляне на
договора (Решение № 863 от
22.12.2010 г. на ВКС по гражд. д. № 1534/2009 г., ІV г. о.).
В настоящия случай това, което съдът приема за безспорно установено е, че
много преди сключването на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №119, том-първи,
рег.№1660, дело №106/2017 г. от 31.05.2017 г., на нотариус рег.№552-Яна
Донкова, с район на действие -района на Районен съд Етрополе, ищеца С.Д.
е споделял, че иска да го сключи като „сериозно е обмислил това“, което се
установи от показанията на св.Нели Христова, която работела по трудов договор
като магазинер към ЕТ „Шанс-888-М.Христова“ в магазин за
хранителни стоки, в който ищеца бил редовен посетител, а ответниците оттам му
закупували необходимите продукти /храна, цигари, алкохол и др./, които той
изрично искал да му бъдат осигурявани. Установи се, че св.Нели Христова го е
увещавала да не бърза с продажба на имота си, защото това било единственото
ценно нещо, което му е останало, но въпреки това, той бил убеден в решението
си. По делото не се събраха доказателства прехвърлителя да е бил по някакъв
начин манипулиран, подведен или заплашен от приобретателите, или трети лица, да
сключи този договор. Установи се, че страните са постигнали съгласие, че по силата на договора, ответниците се задължават да му
поемат цялостната издръжка и гледане, представляващо набавяне на храна, осветление,
отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, докато е
жив, като си запазил и правото да ползва имота безвъзмездно и безсрочно. В хода на
производството се доказа, че още след сключване на договора, ответниците са
започнали изпълнение на същия, като закупили по изрично настояване на ищеца
златен кръст със синджир, т.к. загубил такова, което било спомен от майка му.
Доказа се, че ищеца е човек с особени навици и променящ непрекъснато мнението
си. Поради този си характер, същия не приемал предложенията на ответниците да
освежат и чистят помещенията в къщата, да се къпе и да перат дрехите му, да се
подстриже и да му помагат да се поддържа в чист и спретнат вид. Установи се, че
същия е предпочитал да му дават пари, да му закупуват хранителни продукти,
цигари и алкохол. Не се установи обаче ответниците да са закупували алкохол с
користни цели спрямо ищеца, каквито са доводите на другата страна. Въпреки
нежеланието на ищеца да получава от ответниците други грижи, освен да му дават
пари и да му закупуват продукти, съдът приема за доказано, че същите започнали
да разчистват двора му, почиствали снега през зимата, носели му закуски, кафе,
прясно приготвена домашна храна, която ищеца споделял дори със свои приятели. Установи
се, че в двора на имота, ответниците отгледали прасе, след което си поделили
месото с ищеца. Ответника Г.М. обрал плодно дърво /джанка/ от двора на къщата и
сварил 20 литра домашна ракия, която дал на ищеца. Доказа се, че ответниците
консервирали буркани със зимнина и туршии, които дали на ищеца. Доказа се, че
ответниците са заплащали битовите сметки на ищеца, а също така са му закупували
лекарства. Установи се, че освен двамата, за ищеца се грижели и техните деца,
които също са носели храна и закупени продукти на Д.. Безспорно се доказа, че
дори след завеждане на исковата молба, ответниците са продължили да се грижат
по обичайния начин за ищеца, въпреки, че вече били възпрепятствани от неговите
роднини – св.Лазар Стоянов и св.Мирослава Петрова. От свидетелските показания
се установи, че почти една година след завеждане на исковата молба и преди
приключване на съдебното дирене /св.Цветолюб Василев, л.262, 12.02.2019 г./
ответниците продължават да се грижат за ищеца, като му закупуват хранителни
продукти по негово желание. Доказа се, че ищеца е заявявал, че неговите роднини
му забраняват ответниците да влизат в имота, както и да се грижат за него, но
въпреки това той приемал техните грижи. Доказа се също така, че на 28.01.2019
година, ответницата М.М. посетила имота и, намирайки ищеца в безпомощно
състояние позвънила на личния му лекар, а след това и на телефон „112“.
От
доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че ответниците са
изпълнявали стриктно клаузите по договора, визиращи задължението им да гледат и
издържат прехвърлителя. Установи се, че същия не е желаел да бъде променяно
битието му, както са желаели ответниците, а именно да му осигурят необходимата
лична и жилищна хигиена. Същия не е желаел да присъстват в имота му, искал да
не бъде обезпокояван излишно. Доказа се, че неговото основно изискване било да
му бъдат давани пари, да му бъде закупувана храна, да бъдат заплащани сметките
му в кварталния магазин и тези за комунално-битови услуги. Както бе посочено
по-горе съдебната практика приема, че длъжникът /в случая ответниците/ не може да наложи
на кредитора грижи, които той не желае да приеме, нито да му наложи начин на
живот, който той не е готов да следва, макар и да е по-задоволителен в
социално-битов план. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато
то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора.
Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал за
удовлетворен, той не може да иска разваляне на договора.
Несъмнено
се доказа, че това което ищецът е искал като изпълнение по договора от страна
на ответниците, те са го осигурявали, поради което и претенцията му се явява
неоснователна и недоказана.
В хода на
съдебното дирене се доказа, че ищеца се е разпоредил със своето собствено
имущество по начин, който е намерил за удачен и изгоден за себе си. Установи
се, че искането за разваляне на договора не е по негова воля, а по искане на
негови заинтересовани роднини. Доказа се, че в нито един момент от сключване на
договора, ищецът не е имал оплаквания от поведението на ответниците. Доказа се,
че дори в последния случай от 05.02.2019 година, когато ответникът М. отишъл да
види ищеца и да почисти двора, между тях не е имало спорове или конфликт.
Сигнал за такъв бил подаден в РУП-Етрополе от св.Мирослава Петрова, но от
обясненията на близкия приятел на ищеца – св.Милко Милев, повод за това
действие на св.Петрова не е имало, т.к. ищеца нямал нищо против присъствието на
Г.М. в двора на къщата.
Не се
доказа твърдението на ищцовата страна, че задължението на ответниците да гледат
и издържат ищеца се е трансформирало в неговия паричен еквивалент.
Това не е
така, т.к. освен, че са давали пари на ръка на ищеца, ответниците са заплащали
неговите сметки, закупували са необходимата му храна, чистели са двора му,
осигурявали са му отоплението с дърва за огрев, носели са му домашна храна и
напрактика са изпълнявали това, което той им е позволявал от задълженията им по
договора. Не случайно съдебната практика приема, че приобретателят не може да наложи
на прехвърлителя грижи, които той не желае да приеме, нито да му наложи начин на
живот, който той не е готов да следва, макар и да е по-задоволителен в
социално-битов план.
В тежест на ищцовата страна беше да проведе пълно и главно
доказване на твърденията, че ответниците не изпълняват задълженията си по
договора, което съответно би довело до неговото разваляне.
Тъй като съдът приема тези твърдения за недоказани намира, че исковата
молба ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С
оглед неоснователността на първоначалния иск съдът намира,
че не следва да се произнася по насрещния такъв.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца ще следва да заплати на ответниците сумата в размер на 2 402.39 лева, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, държавна такса по насрещния иск и депозити за вещо лице.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск с
правно основание
чл. 87 ал.3 от ЗЗД от С.П.Д.,*** против Г.Т.М. и М.Г.М.,***, с който моли да бъде развален
договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт №119, том-първи, рег.№1660, дело №106/2017 г. от
31.05.2017 г., на нотариус рег.№552-Яна Донкова, с район на действие - Районен
съд Етрополе.
ОСЪЖДА С.П.Д.,*** да заплати на Г.Т.М. и М.Г.М.,*** сумата в
размер на 2 402.39 лева / две хиляди четиристотин и два лева и тридесет и
девет стотинки/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Цветомир Цветанов/