О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
260166
гр. Шумен, 17.03.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: Т. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 420 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „ Мат Трейд България „ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., представлявано от управителя Г.С.Д., чрез пълномощника адв. И. З. от САК, срещу „ BMW Bank „ GmbH, със седалище и адрес на управление: Република Г., гр. М...., представлявано от К.К., в която ищецът твърди, че е придобил собствеността и владението на лек автомобил „ Порше „, модел „ Панамера „, дизел 971, рама № WP0ZZZ97ZEL028637, евро 5, цвят бял, хечбек лимузина, съгласно влязло в сила постановление за възлагане на движима вещ от 09.10.2019 г. по изп.д. № 20198760400622 по описа на ЧСИ Д. Златева, рег. № 876 на КЧСИ. Поради прогласения от нормата на чл.482, ал.2 от ГПК стабилитет на проданта, независимо от това дали длъжникът е бил неин собственик, след предаване на автомобила, ищцовото дружество e направило постъпки за регистрацията му в КАТ, като процедурата е висяща. На 09.06.2020 г. автомобилът, ведно със свидетелство за регистрация и ключ за запалване е бил предаден на служители на РУ на ОДМВР – Т. от пълномощник на „ Мат Трейд България „ ЕООД, за което е бил съставен протокол по чл.84, ал.2 от ЗМВР. При поканата за доброволно предаване на автомобила е било съобщено устно, че основанието за това е сигнал от властите в Република Г. за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на ИНТЕРПОЛ, но без да е бил посочен идентификаторът на държавата, въвела сигнала, както и причината за издирване. За лице, от което е бил незаконно отнет лекия автомобил е бил посочен ответникът „ BMW Bank „ GmbH. Предвидената в чл.84, ал.8 от ЗМВР възможност за връщане вещта на ответника и забраната за разрешаване на материални спорове за собственост в хода на процедурата по чл.84 от ЗМВР, обосновават правен интерес за ищеца да установи правото си на собственост върху процесния автомобил, което се оспорва извънсъдебно от ответника, евентуално – да бъде осъден ответникът да предаде владението на вещта, ако му бъде предадена преди приключване на съдебното следствие. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „ Мат Трейд България „ ЕООД е собственик на лек автомобил „ Порше „, модел „ Панамера „, дизел 971, рама № WP0ZZZ97ZEL028637, евро 5, цвят бял, хечбек лимузина. При условията на евентуалност, ако преди приключване на съдебното следствие владението върху лекия автомобил бъде предадено на ответника „ BMW Bank „ GmbH, моли съдът да признае „ Мат Трейд България „ ЕООД за собственик на същия автомобил и осъди „ BMW Bank „ GmbH да предаде владението му.
С допълнителни молби, депозирани в изпълнение указания на съда за изправяне нередности на първоначалната искова молба, ищецът заявява, че насочва претенциите си и срещу М.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 1, на когото е предоставил владението на процесния лек автомобил въз основа на предварителен договор за покупко-продажба и пълномощно за управление и, който го е предал доброволно на органите на РУ на ОДМВР – Т., въпреки, че не е имал правомощие за това. Предавайки автомобила доброволно на органите на полицията, без да има това правомощие, последният се е манифестирал извънсъдебно като негов собственик, поради което ищецът има правен интерес да бъде установено, че процесният лек автомобил е негова собственост, съответно и в условията на евентуалност – да бъде осъден М.И.А. да му предаде вещта, тъй като, в случай на позитивно решение по исковете на ищеца срещу първия ответник, органите на МВР следва да върнат лекия автомобил на лицето, което доброволно го е предало, т.е на ответника М.И.А..
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ BMW Bank „ GmbH, със седалище и адрес на управление: Република Г., гр. М...., представлявано от К.К.,чрез пълномощника адв. Е. Ф. от САК депозира отговор, в който прави възражения за неподведомственост на делото досежно предявените срещу дружеството искове на българския съд, с оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.63, ал.1 от Регламент на ЕС № 1215/2012 г., за цената на предявените искове, за недопустимо съединяване на исковете с искове, предявени срещу ответника М.И.А., както и за местна неподсъдност на правния спор на ШОС. По същество, оспорва предявените искове като изцяло неоснователни и моли за оставянето им без уважение, както и за присъждане на разноските, извършени по настоящото делото и в производството по обезпечение на исковете по ч.т.д. № 57/2020 г. по описа на ШОС.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът М.И.А. не изпраща отговор.
Като съобрази направените от страните искания и възражения, съдът приема, че предявените срещу първия ответник искове очертават наличие на спор с международен елемент, тъй като ищецът и ответникът са търговски дружества със седалище и адрес на управление в различни държави – членки на ЕС. Предвид това, при определяне компетентния да разгледа спора съд са приложими нормите на Регламент / ЕС / № 1215/2012 г. на ЕП и СЕ относно компетентността, произнасянето и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл.4, ал.1 от Регламента, исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. В чл.63, ал.1 от Регламента е посочено, че за целите на същия, за местоживеене на търговско дружество или друго юридическо лице или на сдружение на физически или юридически лица се приема мястото, където се намира тяхното: а/ седалище по устав; б/ централно управление или в / основно място на дейност. В настоящия случай се установява, че ответникът „ BMW Bank „ GmbH е регистриран като търговско дружество в Република Германия, където се намират седалището и централното му управление, като няма регистрирани клонове или поделения на територията на Република Б.. От друга страна, предявената срещу дружеството искова претенция не попада в нито едно от изключенията, предвидени в раздел ІІ – VІІ на гл. ІІ от Регламента, по отношение на които общата компетентност по местоживеене на ответника не важи. Не е налице и предвиденото в чл.25 от Регламента споразумение между страните за предоставяне на компетентност, респ. визираното в чл.26 мълчаливо учредяване на компетентност, тъй като ответникът е възразил срещу компетентността на българския съд още преди връчване на препис от исковата молба. Не може да намери приложение и нормата на чл.8 от Регламента, тъй като, макар и ищецът да предявява исковете си и срещу физическо лице с местоживеене в Република Б., между тях и насочените срещу ответника чуждестранно юридическо лице не е налице такава тясна връзка, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и разрешени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства. Претенциите срещу двамата ответници произтичат от различни фактически обстоятелства във връзка с оспорване правото на собственост на ищеца и наличието на правен интерес от установяването му, което изключва наличието на общи техни права и задължения или на права или задължения, произтичащи от едно и също основание, което да налага необходимост от разглеждане на исковете в едно производство.
С оглед на горното и своевременно предявеното от ответника
„ BMW Bank „ GmbH оспорване компетентността на българския съд по предявените срещу него искови претенции, намира, че следва да прогласи некомпетентност на българския съд да се произнесе по тези искове и прекрати производството по делото досежно тях.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „ BMW Bank „ GmbH деловодни разноски в размер на 6 314.00 лева, от които 3 664.40 лева - за настоящото дело и 2 650.00 лева - за обезпечителното производство по ч.т.д. № 57/2020 г. по описа на ШОС / конкретно по в.ч.т.д. № 384/2020 г. по описа на ВАпС /.
Досежно предявените от „Мат Трейд България „ АД срещу М.И.А. искове, приема, че са недопустими, поради отсъствие на задължителна процесуална предпоставка за осъществяване правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно, а именно - правен интерес за ищеца от търсената защита, определена съобразно твърдените от него факти и обстоятелства и заявения с исковата молба петитум.
Абсолютна положителна предпоставка за упражняване правото на установителен иск е наличието на правен интерес за ищеца от установяване съществуването на твърдяното или несъществуването на отричаното право или правоотношение спрямо ответника, който по правило следва да го оспорва, респ. да се позовава на него. Правният интерес се преценява във всеки конкретен случай и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба и заявения с нея петитум.
В случая ищецът твърди, че ответникът А. е предал процесния лек автомобил на органите на МВР доброволно, в качеството си на купувач на същия по предварителен договор за покупко-продажба между страните, на когото е било предоставено пълномощно за управлението му, като с това си действие е демонстрирал извънсъдебно оспорване правото на собственост на ищеца върху вещта. За да е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост следва ответникът да е осъществил действия, с които да демонстрира, че претендира и упражнява собственост върху спорната вещ от свое име и за себе си, отричайки по този начин собствеността на ответника върху същата вещ. От изложеното от ищеца обаче не може да бъде направен извод, че ответникът е предявявал собственически права върху процесната вещ или, че се е легитимирал като неин собственик пред органите на МВР при предаването й. Напротив, самият ищец твърди, че ответникът е държал и предал лекия автомобил, в качеството му на негов пълномощник, комуто е предоставено правото да го управлява, което само по себе си не е акт на оспорване правото на собственост на ищеца върху вещта, предвид липсата на наведени в исковата молба факти, че едновременно с това ответникът е оспорил правото на собственост на ищеца върху вещта и е заявил самостоятелно право на собственост върху нея. Фактическият състав на правото на собственост обхваща обективен и субективен елемент, които следва да са кумулативно дадени. Ето защо, за да се приеме, че едно лице претендира, респ. оспорва собственост върху вещ, освен да е демонстрирало действия, изразяващи се в упражняване на фактическа власт и разпореждане с нея, следва тези негови действия да са осъществени с намерение да свои вещта, т.е. да я притежава като своя, отричайки правата на всички останали лица върху нея. В конкретната хипотеза, ищецът твърди, че А. е извършил действия по предаване вещта на трето лице, но не и, че го е сторил със съзнанието, че е неин собственик, съответно с намерението да я свои за себе си, отричайки правата на ищеца. Ето защо, действията на ответника по предаване на вещта не могат да обосноват извънсъдебно оспорване правото на собственост на ищеца, съответно наличие на правен интерес у ищеца от установяване на това му право по отношение на ответника.
Що се отнася до правото на защита на ищеца спрямо действията на ответника спрямо спорната вещ, при така възведените в исковата молба факти и обстоятелства, то би следвало да се реализира по правилата на договорната, респ. деликтна отговорност.
По отношение на предявения срещу ответника А. ревандикационен иск, съдът приема, че е също недопустим, както поради изложените по-горе съображения досежно липсата на правен интерес от установяване правото на собственост на ищеца спрямо ответника, така и поради недопустимост от съединяването му при условията на евентуалност с първоначално предявен установителен иск за собственост под бъдещо несигурно условие, а именно, ако в хода на съдебното дирене вещта бъде предадена на ответника, каквато правна конструкция законът не допуска, като изрично предвижда в тази хипотеза възможност за осъществяване правото на защита на ищеца чрез последващо изменение на първоначално предявения установителен иск в осъдителен / чл.214, ал.1 от ГПК /.
Поради изложените мотиви, намира, че предявените срещу ответника М.И.А. искове са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото досежно тях – да се прекрати.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА международна некомпетентност на българския съд да разгледа предявения от „ Мат Трейд България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., представлявано от управителя Г.С.Д., чрез пълномощника адв. И. З. от САК, срещу „ BMW Bank „ GmbH, със седалище и адрес на управление: Република Германия, гр. М...., представлявано от К.К., положителен установителен иск за собственост по отношение на лек автомобил „ Порше „, модел „ Панамера „, дизел 971, рама № WP0ZZZ97ZEL028637, евро 5, цвят бял, хечбек лимузина, както и съединения с него, при условията на евентуалност, ревандикационен иск за същата движима вещ, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 420/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен относно тях.
ОСЪЖДА „ Мат Трейд България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., представлявано от управителя Г.С.Д. да заплати на „ BMW Bank „ GmbH, със седалище и адрес на управление: Република Г., гр. М...., представлявано от К.К. деловодни разноски в размер на 6 314.00 лева / шест хиляди триста и четиринадесет лева /, от които 3 664.40 лева / три хиляди шестстотин шестдесет и четири лева / - за настоящото дело и 2 650.00 лева / две хиляди шестстотин и петдесет лева / - за обезпечителното производство по в.ч.т.д. № 384/2020 г. по описа на ВАпС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими поради липса на правен интерес, предявения от „ Мат Трейд България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., представлявано от управителя Г.С.Д., чрез пълномощника адв. И. З. от САК, срещу М.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 1, положителен установителен иск за собственост по отношение на лек автомобил „ Порше „, модел „ Панамера „, дизел 971, рама № WP0ZZZ97ZEL028637, евро 5, цвят бял, хечбек лимузина, както и съединения с него, при условията на евентуалност, ревандикационен иск за същата движима вещ, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 420/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен относно тях.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: