№ 107
гр. Велико Търново, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20224110200103 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от СТ. Г. Ч., ЕГН:**********, жив. в гр. ***** против
Наказателно постановление № 21-1275- 001622/29.09.2021 г. на Началник сектор към ОД
МВР В.Търново, сектор "Пътна полиция" Велико Търново, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания както следва: на основание чл. 185 от ЗДвП- "глоба" в
размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП – "глоба" в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Навежда доводи,
според които причина за извършване на нарушените по чл. 20, ал. 1 от ЗДВП е внезапно
прилошаване, при което за кратко време е загубил контрол върху превозното средство.
Твърди, че не е усетил сблъсък, не е възприел и разбрал за реализираното ПТП и поради
тази причина, не е спрял и изпълнил задълженията си като водач. Претендирана е отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно пР.н, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Ответната страна, редовно пР.н не се представляват в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното:
Наказателно постановление № 21-1275- 001622/29.09.2021 г. на Началник сектор към
1
ОД МВР В.Търново, сектор "Пътна полиция" Велико Търново е издадено въз основа на
АУАН № 410920 от 17.09.21г., съставен от К.Р. (мл. автоконтр. при Сектор ПП –ОД на МВР
– В.Търново), в присъствието на свидетеля Й.И..
При описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено,
контролните и наказващия орган, по идентичен начин са възприели, че на 17.09.21г., в
14,50ч., в гр. В.Търново, на ул. „Освобождение“, до дом № 15, в посока към ул. „Зеленка“
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил "Шкода - Октавия" с рег. номер
****** като не контролирайки непрекъснато превозното средство, излязъл в дясно по
посоката си на движение и с дясната си странична част на автомобила, блъснал, в дясна,
странична част паркирания л. а „Мерцедес“ с рег. № *****, като по този начин било
реализирано ПТП с причинени материални вреди по превозните средства. При това е
прието, че жалбоподателят не е спрял и не е установил последиците от ПТП.
Констатираните деяния са квалифицирани като нарушения по чл. чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача на 17.09.21г., който го
подписал без възражения и получил препис от него.
Наказателното постановление е връчено на С.Ч. на 11.01.22г., който в
законоустановения срок е подал жалба, по надлежния ред.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства - административнонаказателната преписка, надлежно
приобщена към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за
нарушител/водач, снимков материал /3 бр. /, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са потвърдили, отразените в АУАН констатации. При това св. И.
(свидетел при установяване на нарушителя и съставяне на АУАН) сочи, че нарушителя и
неговото превозно средство били установени, чрез преглеждане на запис на охранителна
камера, находяща се в частен имот и от данните снети от водача на пострадалото МПС.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо
от основанията посочени от страните, намира от правна страна следното:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
2
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор "Пътна полиция" към
ОД на МВР В.Търново, който към дата 29.09.2021г. е бил оправомощен да издава НП.
Вменените нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща на жалбоподателя да
разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.
По пункт 1 от процесното НП- нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДВП.
Съдът приема, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – загуба на контрол на водача
над управляваното МПС. При гореустановените обстоятелства той виновно е нарушил
правилата за движение по пътищата, в частност общото правило по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а
именно, при липсата на достатъчен контрол на управляваното от него МПС е допуснал
предизвикването на описаното по - горе ПТП, въз основа на което са настъпили посочените
материални щети. Изпълнението на фактическия състав на материалната норма по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, не изисква настъпването на ПТП и причиняване на материални щети,
посочени в АУАН и НП, както е в конкретния случай, а единствено, следва да бъде
установено изгубването на контрол над управлявания от водача автомобил.
Извършването на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДВП от страна на наказаното лице
според съда е безспорно доказано откъм обективната и субективната му страна, както от
разпита на свидетелите по делото, така и от изложените от нарушителя, в жалбата
твърдения, с които не се оспорва извършването му от наказаното лице. При това се
навеждат, единствено доводи, за наличие на причини, изключващи, според дееца
наказателната му отговорност, а именно внезапно прилошаване, което е довело, според Ч.,
до твърдяната, краткотрайна, загуба на постоянен контрол върху движението на автомобила.
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на наведените твърдения, с оглед на
което съдът не ги кредитира като обективни и достоверни.
Съдът приема, че законосъобразно и правилно извършеното деяние, правилно е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДВП, като е правилно и
приложена съответната санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДВП.
Относно размера на наложеното административно наказание – глоба в размер на 20
лв., следва да се посочи, че този размер е конкретно определен от законодателя в тази
санкционна разпоредба и не би и могъл да бъде променян от съда в насока на евентуалното
му намаляване.
Въззивният съд приема, че в случая не са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е свързано пряко с безопасността на
движението, тази на гражданите, както и със съхранение на пътните съоръжения и изградена
инфраструктура. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то
следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен
3
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид, какъвто не е настоящия случай. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. В
обратна насока - за по - висока обществена опасност на деянието са събраните данни за
реализирано ПТП, при което са причинени материални щети по превозното средство, както
и наличието на предходни нарушения на правилата за движение, за което водачът е бил
санкциониран по административен ред.
По отношение на нарушението на чл. чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо
задължение да спрат, за да установят последиците от произшествието, без да създават
опасност за движението. За да се ангажира отговорността на даден водач на превозно
средство за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата е
необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в
произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от
него автомобил е зажулил с дясната си странична част - дясна, странична част на паркирания
л. а „Мерцедес“ с рег. № *****. Констатирани са щети по пострадалото МПС, изразяващи се
в зажулване на боята без смачкване, поради което настъпилия удар е бил лек и не може да се
приеме, че жалбоподателят е усетил съприкосновението между двата автомобила, но
въпреки това да е продължил движението си без да спре и да установи последиците от
настъпило ПТП. В този смисъл са обясненията на жалбоподателя, че не е разбрал за
произшествието.
В подкрепа на изложените в НП твърдения са показанията на св. И., който е свидетел
при установяване на нарушителя и на издаване на АУАН. Свидетелят не е очевидец на
извършването на нарушението, като доводите му, според които водачът е разбрал, че е
настъпило ПТП се базират на субективни възприятия. Същите не се подкрепят от събрани
факти от обективната действителност, или от други доказателства, поради което съдът не ги
кредитира в тази част.
В тази връзка и показанията на св. Р. (актосъставител и също не е очевидец) не
допринасят за установяване на релевантните за нарушението по чл. 123 ал. 1,т. 1 от ЗДВП
факти, тъй като не съдържат конкретни факти, в тази насока.
Поддържаното обвинение както бе посочено не може да се основава на субективни
оценки, а изисква доказаност и то с висока степен на категоричност и безспорност на
извършването на нарушението и участието на деецът в него.
Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани
достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на
посоченото в НП административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП от страна на
жалбоподателя.
4
Водим от горните си съображения съдът приема, че атакуваното НП, в тази
обжалвана част е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.
Предвид горното и на основание чл.63, ал. 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-001622/29.09.2021г. на Началник
сектор към ОД на МВР-В.Търново, сектор "Пътна полиция" Велико Търново, с което на СТ.
Г. Ч., ЕГН:**********, жив. в гр. *****, за извършено на 17.09.2021г., в гр. В.Търново,
нарушение на чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДВП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1275- 001622/29.09.2021г. на
Началник сектор към ОД на МВР В.Търново, сектор "Пътна полиция" Велико Търново, с
което на СТ. Г. Ч., ЕГН:**********, жив. в гр. *****, за извършено на 17.09.2021г., в гр.
В.Търново, нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд В. Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5