Решение по дело №526/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 202

гр.Пловдив, 11.11.2019г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав                      

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ  ГАТОВ  

                              ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  РАНГЕЛОВА     

                                                           МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА                                                                                                         

 

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 526 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С присъда № 22/07.02.2019г., постановена по НОХД № 2877/2018г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, 7 н.с., осъдените А.Ж.Ж., Ж.А.Ж. и Г.А.Ж. са признати за виновни и наказани както следва:

осъденият А.Ж.Ж. - за  престъпление  по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и 3, т.4, пр.2, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода началото на месец януари 2018г. - 01.03.2018г. в землището на село З., община С.З., в условията на продължавано престъпление /шестнадесет деяния/, след предварителен сговор с Г.А.Ж., Ж.А.Ж. и С. А.Ж., като извършител, в немаловажен случай, чрез разрушаване и подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използването на техническо средство, е отнел чужди движими вещи /кабел/ на обща стойност 10 413,24 лева, собственост на „Л.*” ЕООД, ЕИК ***, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от И.А.А.и Л.А.А., от владението на П.Т.Ш., без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив  по чл.29, ал.1, б.„а” НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК му е наложено наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим; съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 07.03.2018г. до влизане на присъдата в сила;

осъденият Ж.А.Ж. - за  престъпление  по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и 3, т.4, пр.2, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” и „б” вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода началото на месец януари 2018г. - 06.03.2018г. в землището на село З., община С.З., в условията на продължавано престъпление /седемнадесет деяния/, след предварителен сговор с А.Ж.Ж., Г.А.Ж. и С. А.Ж., като извършител, в немаловажен случай, чрез разрушаване и подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използването на техническо средство, е отнел чужди движими вещи /кабел и пилета/ на обща стойност 10 587,96 лева, собственост на „Л.*” ЕООД, ЕИК ***, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от И.А.А.и Л.А.А., от владението на П.Т.Ш., без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.„а” и  „б” от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК му е наложено наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим; съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 07.03.2018г. до влизане на присъдата в сила;

осъденият Г.А.Ж. - за  престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и 3, т.4, пр.2, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„б” вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода началото на месец януари 2018г. - 06.03.2018г. в землището на село З., община С.З., в условията на продължавано престъпление /седемнадесет деяния/, след предварителен сговор с А.Ж.Ж., Ж.А.Ж. и С. А.Ж., като извършител, в немаловажен случай, чрез разрушаване и подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използването на техническо средство, е отнел чужди движими вещи /кабел и пилета/ на обща стойност 10 587,96 лева, собственост на „Л.*” ЕООД, ЕИК ***, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от И.А.А.и Л.А.А., от владението на П.Т.Ш., без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив  по чл.29, ал.1, б.„б” от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК му е наложено наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим; съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 07.03.2018г. до влизане на присъдата в сила.

Със същия съдебен акт е осъден и С. А.Ж.. За  престъпление  по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и 3, т.4, пр.2, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим.

Осъдени са да заплатят солидарно на „Л.*” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И.А.А., сумата от 10 413,24 лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалото дружество имуществени вреди, причинени от  престъпленията, за които са признати за виновни, ведно със законната лихва считано от дата на увреждането 01.03.2018г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1011 лева, представляваща възнаграждения за правна помощ - процесуално представителство по делото.

В тежест на осъдените са възложени и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

Първоинстанционният съд е взел отношение и за веществените доказателства по делото.

По повод жалби на осъдените съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение № 71/13.05.2019г., постановено по ВНОХД № 1085/2019г., Окръжен съд гр.Стара Загора е потвърдил присъдата на първостепенния съд.

Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, съдебният акт на Районен съд гр.Стара Загора е влязъл в сила на датата на постановяване на въззивното решение.  

Осъдените А.Ж., Ж.Ж. и Г.Ж. са подали жалби до ВКС срещу присъдата на първоинстанционния съд с оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на закона и несправедливост на наложите наказания. 

Зам.председателят на ВКС е приел, че обжалваният съдебен акт не попада в обхвата на касационния контрол съгласно чл.346 от НПК, поради което жалбите не могат да инициират производство по реда на глава 23 от НПК. Отказал е образуване на производство през ВКС. Жалбите на осъдените Ж.Ж. и Г.Ж. са изпратени на Районен съд гр.Стара Загора за администриране по реда на чл.424, ал.3 от НПК, с указание след изпълнение на процедурата делото ведно с жалбите да се изпратят по компетентност на Пловдивския апелативен съд. Жалбата на осъдения А.Ж. е изпратена по компетентност на същия съд за преценка на допустимостта й.

В допълнително писмено изложение тримата осъдени сочат, че признават вината си, съжаляват и се разкайват. Молят да се измени присъдата и да се намалят наказанията им, като се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Пред Пловдивския апелативен съд осъдените А.Ж., Ж.Ж. и Г.Ж. и техните служебни защитници поддържат жалбите с наведените в тях съображения. Пледират за възобновяване на производството.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че исканията за възобновяване са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение. Счита, че не са налице сочените от осъдените и техните защитници нарушения на материалния закон, процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложените наказания.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Исканията за възобновяване са процесуално допустими. Направени са в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирани страни по чл.420, ал.2 от НПК. Техен предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В тях се съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.

Разгледани по същество, с оглед очертаната в тях аргументация, исканията са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.   

Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в исканията процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от въззивната инстанция.

При преглед на съдопроизводствените действия на двете съдебни инстанции не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.

Районен съд гр.С.З. е разгледал делото по реда на особените правила по чл.371, т.2 от НПК по инициатива на защитата. Осъдените са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Първостепенният съд е разяснил на същите, че направеното от тях самопризнание по чл.371, т.2 от НПК и събраните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. 

Осъдените по своя воля са създали предпоставки за разглеждане на делото по реда по глава 27 от НПК, като са се отказали от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата. Доброволно са се лишили от процесуалната възможност да навеждат обстоятелства, оборващи фактическото обвинение, за да получат по-благоприятно материално-правно третиране. Тяхната защита остава ограничена в пределите на признатите фактически положения по обвинителния акт без да внася изменения в техните очертания или да ги  оспорва.  Ако не са били съгласни с фактологията е следвало да се възползват от възможността делото да се разгледа по общия ред, в хода на който да оспорят всички факти по обвинителния акт относно съставомерните признаци на вменените им престъпления и да направят съответните доказателствени искания. Отказали са се от това, преследвайки по-леко наказание.

В горния смисъл е и постоянната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК/.

Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.

Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете  съдебни инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.

Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват пороци при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд и въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.

Не са налице и основанията на чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК, за да се приеме, че наложените наказания на осъдените са явно несправедливи.

Всяка една от двете инстанции е изложила достатъчно съображения по въпроса за индивидуализацията на санкциите, така че волята на съдилищата относно вида и размера на наказанията може да се проследи и провери.  Тя е формирана и в съответствие с доказателствата по делото, и със закона.

Настоящият съдебен състав счита, че определените наказания на осъдените по вид и размер са в унисон с осъществяване на целите на специалната и на генералната превенции. Те са съответни на чл.58а, чл.54 и чл.36 от НК, поради което липсват основания за намеса и тяхното намаляване по реда на възобновяването. Съобразени са с обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията.

Правилно отговорността на осъдените е индивидуализирана при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, а не при хипотезата на чл.55 от НК. В случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанията са определени при превес на отегчаващите обстоятелства, в които е оценено броя на деянията, включени в продължаваното престъпление, предишните осъждания извън правната квалификация опасен рецидив, стойността на предмета на престъпленията, квалифициращите обстоятелства, при които са осъществени, продължителността на инкриминирания период, че пострадалото юридическо лице „Л.*” ЕООД е техен работодател. Отчетени са и смекчаващите такива - изразено съжаление, семейно и материално положение, за осъдения А.Ж. и проявена критичност, за осъдения Г.Ж. съдействие на органите на досъдебното производство.

Законосъобразно и в съответствие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е приел, че първостепенният съд неправилно е взел предвид като смекчаващо обстоятелство и самопризнанията на осъдените, тъй като те не са спомогнали за своевременно разкриване на престъпленията и техния автор.

В исканията се прокрадва упрек относно приетите за смекчаващи обстоятелства. Твърди се, че не са отчетени всички тези обстоятелства, без да се посочва кои от тях са останали извън вниманието на решаващите съдилища. Не се и констатират други такива.

С оглед съдебното минало на осъдените институтът на условното осъждане по чл.66 от НК е неприложим.

Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд  намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на въззивното решение. Поради това искането на осъдените за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

С оглед на горното съдът

 

   

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А.Ж.Ж., Ж.А.Ж. и Г.А.Ж. за възобновяване на производството по НОХД № 2877/2018г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, 7 н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   

               

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                

 

                        

                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                              2.