Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 06.06.2013 г. гр.Айтос
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на тринадесети май две хиляди и тринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Таня Спасова
секретар Р.М.
като разгледа докладваното от съдия Спасова наказателно административен характер дело №143 по описа за 2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следв от ЗАНН и е образувано по жалба на С.С.Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против Наказателно постановление №706/12 от 05.12.2012 г. на Началника на РУП-Р., с което на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. Твърди се, че оспореното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и е материално незаконосъобразно. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от упълномощения от него процесуален представител. Поддържа се изцяло жалбата на основанията, изложени в същата. Ангажират се доказателства.
Административно наказващият орган, редовно уведомени, не делегират представител.
Съдът намира, че следва да приеме жалбата за допустима – видно от отбелязването в наказателното постановление, същото е връчено на 01.03.2013 г., а жалбата е с вх. №М-82 от 12.03.2013 г. В самата жалба обаче е вписано като време и място на нейното написване - 07.03.2013 г., гр.Бургас, с твърдението в нея, че е подадена в законоустановения срок. Предвид че на жалбата административно наказващият орган не е отбелязал по какъв начин е депозирана жалбата - дали по пощата или чрез куриерска услуга или на ръка, съдът намира, че следва да приеме, че същата е подадена в срок. Липсата на това отбелязване, разгледано в контекста на твърденията, изложени в жалбата, създава съмнение за датата на подаване на жалбата, което съмнение не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя.
След като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.11.2012 г., жалбоподателят Щ. управлявал лек автомобил с рег. № ***, като около 17.56 часа, същият бил спрян за проверка от служители на РУП – Р. в с.Р., ул. ***. Полицейските служители го поканили за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство – алкотест “Дрегер 7410” с № APSM 0115, при което пробата отчела 1, 57 промила концетрация на алкохол в кръвта. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0443094, който водачът получил лично срещу подпис и в който му било указано да се яви в срок до 18, 50 часа в съответното медицинско заведение в с.Р. за вземане на кръвна проба. На водача бил съставен и предявен АУАН №706/09.11.2012 г., препис от който същият получил лично срещу подпис. Водачът се явил и му била взета кръвна проба, видно от протокол за медицинско изследване, приложен по ДП. Кръвната проба била взета от И.Н.Г. на длъжност медицински фелдшер към Филиала спешна помощ с.Р.. На 12.11.2012 г. било образувано ДП №16-298/2012 г. на РУП-Р., по което е приложен протокол от химическа експертиза, от който е видно, че медицинското изследване е установило наличие на 1, 17 промила етилов алкохол. Досъдебното производство е прекратено с постановление от 16.11.2012 г. за прекратяване на наказателното производство на прокурор от АРП. С него е прието, че извършеното от жалбоподателя съставлява административно нарушение и компетентен е Началникът на РУП-Р., на когото е изпратен препис от постановлението, за да реализира административно наказателната отговорност на дееца. Последвало издаването на оспореното Наказателно постановление №706/12 от 05.12.2012 г. на Началника на РУП-Р., с което на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите К.М.Ч., Б.Х.Д., И.Н.Г., както и писмени доказателства – АУАН №706 от 09.11.2012 г., постановление от 16.11.2012 г. за прекратяване на наказателното производство на прокурор от АРП, протокол за медицинско изселдване и протокол за химическа експертиза.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, се наказва с лишаване от право да управлява мотроно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.
Възражението за нередовност на акта за установяване на административно нарушение не се възприема като основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така, тъй като АУАН в разглеждания казус не е задължителен елемент от административно наказателното производство поради това, че същото се е развило в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН – с постановление на прокурор за прекратяване на наказателното производство и препращането му на административно наказателния орган за реализиране на административно наказателната отговорност на дееца.
Не се възприема също така възражението, че в наказателното постановление са вписани неверни обстоятелства. Действително в наказателното постановление е вписано, че деецът е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол от 1, 57 на хиляда, без да се съобрази, че медицинското изследване е установило, че концентрацията на алкохол е по-ниска, а именно – 1, 17 на хиляда. Това обаче не води до неистинност на обстоятелствата около нарушението. В конкретния случая е безспорно, че на 09.11.2012 г., около 17.56 часа, в с.Р. жалбоподателят е управлявал МПС, както и че при проверката, извършена от органите на “Пътна полиция” за употреба на алкохол, е отчетена концентрация на алкохол в кръвта от 1, 57 промила, а това е станало основание за образуване на досъдебното производство за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Извършеното медицинско изследване е доказало, че концентрацията на алкохол в кръвта е по-малко – 1, 17 промила, т.е. под минимума, над който деянието се преследва по наказателно правен ред. Поради това и с постановление на прокурора образуваното досъдебно производство е било прекратено и препис от постановлението е изпратено на компетентния административен орган Началника на РУП-Р. за реализиране на административно наказателната отговорност на дееца, който с издаване на наказателното постановление е направил именно това. Всички относими към случая обстоятелства са изяснени и сведени до знанието на жалбоподателя, на който, освен наказателното постановление, е връчен и препис от постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство. Че постановлението на прокурора е било сведено до знанието на жалбоподателя се установява и от самата жалба, в която са изложени конкретни твърдения в тази насока и по специално за установената по-ниска концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Наказателното постановление съдържа всички минимално изискуеми реквизити – дата и място на нарушението, обстоятелства около нарушение – че деецът е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимото, първоначално установено като 1, 57 на хиляда. Фактът, че не е вписана последващата стойност не води до объркване, още по-малко до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като това е обстоятелство от значение за това по какъв ред следва да бъде наказан дееца – наказателно правен или чрез налагане на административна санкция, а в случая приложим се явява по-благоприятния за дееца административно наказателен ред. С оглед на това и доколкото не всяко нарушение е основание за отмяна на наказателното постановление, съдът намира, че не са допуснати такива, които да са нарушили или да са от естество да нарушат правото на защита на наказаното лице.
Възражението, че медицинското лице в здравното заведение в с.Р., не било лекар, също е неоснователно, тъй като такова изрично изискване в Наредба №30/2001 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол и упойващи вещества в кръвта няма – в чл.5 и чл.8 се сочи, че пробата може да бъде взета както от лекар, така и от медицински специалист, каквато е разпитаната И.Н.Г..
Възражението за допуснати нарушения на чл.15 от Наредбата също съдът намира за неоснователно – пробата, заедно с талона, е изпратена в предвидения срок от 72 часа в специализираната химическа лаборатория към БНТЛ при ОДМВР-Бургас, като експертът е констатирал, че опаковката на пробата отговоря на изискванията на горецитирания нормативен акт. Само поради факта, че изпращането не е станало с транспорт на медицинското заведение, в което е взета, не може да обоснове извод за негодност на пробата или пък до нейната подмяна. Пробата е била в годна опаковка, взета от актосъставителя на ръка, след което незабавно занесена на оперативния дежурен и същата била съхранена в хладилник, представляващ заключена каса – вж. показанията на свидетеля К.Ч..
Що се касае до размера на наложените наказания, те са в максимален размер и съдът намира, че няма основание за тяхното изменение. Видно е, че се касае до изключително високо съдържание на алкохол в кръвта, което е почти на максимума, предвиден в чл.174, ал.1 от ЗДвП, над който деянието се преследва по наказателно правен ред. Изключително високата концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е основание за определяне на наказания в максималния размер, предвиден в законовата разпоредба. Наред с това от справката за съдимост на досъдебното производство е видно, че жалбоподателят е осъждан, без данни да е заплатил наложената глоба и съответно към настоящия момент да е реабилитиран по право. От справката за нарушител на Сектор ПП-ОДМВР Бургас, също приложена по досъдебното производство, е видно, че деецът има и други нарушения по ЗДвП, т.е. не се касае до инцидент случай на нарушаването на разпоредбите му. Безспорно няма други налагани наказания за управление след употреба на алкохол, но това не е смекчаващо обстоятелство, тъй като повторността е предвидена като основание за налагане на санкция по чл.174, ал.2 от ЗДвП. При това жалбоподателят не е в млада възраст, за да се счете, че е проявил някакво лекомислие, характерно за младите хора. Обратно, с многогодишен опит като водач /копие от свидетелството за управление е приложено по ДП- л.5/ и на 35 години жалбоподателят разпола с достатъчно житейски опит, т.е. съзнавал е, че извършеното от него крие изключитело висок риск за живота и здравето на гражданите. Няма обстоятелства, които да смекчават отговорността на жалбоподателя и да налагат толеранс по отношение на него, поради което наказанията следва да останат в размера, определен от админстративно наказващия орган – глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца. Предвид изключително високата степен на обществена опасност на извършеното от дееца, чиято концентрация на алкохол в кръвта е била на границата да бъде преследван по наказателно правен ред, всяко друго по-ниско наказание би било в разрез с принципа за справедливост и адекватност, на които следва да отговоря наказанието. Обективно обществената опасност на извършеното е изключително висока. Още повече самият актосъставител сочи, че не се касае до случайна проверка, извършена от органите на КАТ, а за проверка по сигнал, подаден от граждани по тел.112, което предвид високата концентрация на алкохол затвърждава възникналото съмнение, че водачът не е бил в състояние да се справя с управлението на автомобила по начин, че да не буди съмнение у гражданите за това в какво състояние шофира. В този размер единствено съдът намира, че наказанията съответстват на степента на обществена опасност на установеното от органите по КАТ нарушение и на личността на дееца и максимално ще способстват за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №706/12 от
05.12.2012 г. на Началника на РУП-Р., с което на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП
на С.С.Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” от 1000 /хиляда/
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/
месеца.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: