РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500524 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 524/2021г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД чрез
пълномощника адв.Р., против решение № 99/30.09.2021г. по гр.дело
№784/2020г. по описа на Сливенския окръжен съд,с което е осъдено да
заплати на И. С. П. сумата от 40 000лв. обезщетение за неимуществени вреди
над размера от 16 000 лв.
Жалбоподателят оспорва размера на обезщетението като прекомерно
завишен-несъобразен с доказателствата по делото и конкретните
обстоятелства. Твърди се нарушение на принципа на справедливост,
установен с чл.52 ЗЗД и константната практика на ВКС относно критериите
за прилагането му.
Изразява несъгласие с приетото от съда въпреки, че експертизатае
категорична, че пострадалата е пътувала без обезопасителен колан, докато
автомобилът е бил оборудван с такива за всяко седящо място. Вещото лице е
посочило, че при поставен обезопасителен колан биха били предотвратени
1
настъпилите телесни увреждания, предвид спецификата на еластичната
материя, инерционното движение и наличието на достатъчно разстояние
между краката на пострадалата и предната седалка. Намира, че съдът е
тълкувал превратно заключението на авто-техническата експертиза в тази
част и оспорва изводите му за липса на съпричиняване.
Оспорва се размера на вредите-хоспитализацията на пострадалата е
била кратка, описан е оздравителният процес и е установено, че ищцата не е
провеждала необходимата и активна рехабилитация. Съгласно показанията на
св. Юлиянова пострадалата е посещавала рехабилитация за около седмица.
Оспорва се и констатацията на съда за непълно възстановяване и за
неблагоприятна прогноза за пълно възстановяване с доводи,че няма такова
медицинско заключение по делото.
Посочва наличие на желание за изплащане на обезщетение - страните са
договорили извънсъдебно сумата от 16 000 лв., но плащането е осуетено от
ищцата.
Претендира разноски по делото.
В отговор на въззивната жалба, подаден от И. С. П., чрез
пълномощника адв.С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
В допълнение сочи, че ВКС е приел за недопустимо да се прилага чл.51,ал.2
ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно и главно доказване, а е само предположение както в настоящия случай.
Цитира практика на ВКС съгласно която при определяне на поведението на
пострадалото лице не е достатъчно установяване на несъответствието му със
съответните правни норми, но и, че то следва да е в пряка връзка с
настъпването на конкретната вреда. Представен е списък на разноските с
искане за присъждането им и е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна.
Бургаският апелативен съд в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С решение №99/30.09..2021г. по гр.дело №784/2020г. по описа на
Сливенския окръжен съд е осъдена ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК * да заплати на
И. С. П. от гр.Н. З. сумата от 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, претърпени в резултат на
счупване на капачката на лява колянна става, с дислокация на костните
2
фрагменти, получена при ПТП на 21.12.2018г., причинено от Н. Й. Н., ведно
със законната лихва, считано от 08.05.2019г. до окончателното изплащане и
сумата от 300 лв. разноски по делото, да заплати на адв.Я.В. С. сумата от 2076
лв.– адвокатско възнаграждение с включен ДДС по реда на чл.38, ал.2 ЗА и да
заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 1600 лв.
За да приеме решение в този смисъл съдът е отчел наличието на
изискуемите предпоставки на прекия иск на увреденото лице против
застрахователя на прекия причинител по чл.432, ал.1 КЗ – валидна
застраховка Гражданска отговорност, настъпило застрахователно събитие по
вина на застрахованото лице, вреди и отказ на застрахователят да изплати
обезщетение.
По отношение на искането за намаляване на обезщетението съдът приел за
неоснователно възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД.
При определяне на размера, като паричен еквивалент на претърпените
действително установени вреди, съдът съобразил доказателствата по делото и
присъдил сума, според критериите по чл.52 ЗЗД.
Относно определяне на размера по чл. 52 ЗЗД:
Ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на цитираната
разпоредба, доколкото не е спорно по делото, че на 21.12.2018г., при ПТП по
вина на застрахован при ответника водач, е претърпяла телесна повреда,
представляваща счупване на лява колянна става с дислокация на костни
фрагменти.
Първоначално отказала операция по спешност и се съгласила на гипсова
имобилизация.
На 03.01.2019г. по оперативен път е направена кръвна репозиция и
фиксация на костни фрагменти по метода Вебер, със спинална анестезия, а
втората операция – за отстраняване на остеосинтезен материал, е извършена
на 08.01.2019г.
Според вещото лице, извършило СМЕ, в медицинската документация не
са отразени усложнения при протичане на възстановителния постоперативен
период. При прегледа по повод на изготвяне на заключението е установена
намалена флексия на лява колянна става, леко накуцване с помощта на една
канадка, без данни за артроза на ставата. Ищцата съобщила за болки при
флексия на коляното. Обичайно подобни травми отзвучават след около 3
месеца според вещото лице. При ищцата, две години по-късно все още има
3
ограничение на движението и болки, което сочи на непълно излекуване.
Присъщо в медицинската практика е обездвижване за целия период на
костното срастване. Травмата е болезнена и болният се нуждае от чужда
помощ за ежедневните нужди и обслужване – обличане, пазаруване, лична
хигиена и пр.
Въззивният съд като взе предвид възрастта на ищцата (40 год.),
характера и степента на увреждането – средна телесна повреда, при която
лечението протича бавно и е съпътствано с болки и дискомфорт от
обездвижването, прогнозата за бъдещото състояние – възможни
неблагоприятни последици от артроза на ставите, намира за справедливо
обезщетение в размер на 40 000лв.
Относно наличието на основание по чл. 51, ал.2 ЗЗД:
Настоящият състав не споделя възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите вследствие на поведението на ищцата по следните
съображения:
На първо място доказването на обстоятелствата, въз основа на които се
претендира намаляване на обезщетението, са възложени в тежест на
ответната страна и нейна е тежестта да докаже, че именно конкретното
поведение на ищцата е в пряка връзка, както с увреждането, така и с обема на
претърпените вреди.
По въпроса, който е спорен по делото - дали ищцата е носила предпазен
колан, са събрани косвени доказателства - вещото лице приема, че не е била
обезопасена, защото няма данни за характерни гръдни травми при поставен
предпазен колан. В.л. У. в с.з. пояснява, че не е правил оглед на автомобила, а
за наличието на предпазни колани на задна седалка на марката на автомобила
е ползвал техническа справка, но за конкретния автомобил такава справка по
делото не е намерил. Освен това според него се променя положението на
тялото при триточкови и при двуточкови предпазни колани, което в по-
голяма степен изисква пълно доказване на това обстоятелство. Състоянието и
въобще наличието на предпазни колани на задна седалка не е фиксирано в
протокола за оглед на местопроизшествието. При това положение въззивният
съд приема, че от една страна не е доказано по делото, че автомобилът е бил
оборудван с предпазни колани на задни седалки, а от друга страна не може да
бъде пренебрегната констатацията на вещото лице по СМЕ, че така както
тялото е понесло удара, колянната травма на седящата на задната седалка
4
ищца е неизбежна.
Относно дължимата лихва:
По исковата молба претенцията е с начален момент 01.04.2019г., но с
молба от 14.06.2021г. е уточнена начална дата за присъждане на законната
лихва от 08.05.2019г.
Установено е по делото, че ищцата е уведомила застрахователя на
07.02.2019г., когато е образувана и щетата. Независимо от намеренията за
постигане на споразумение, такова не е постигнато и към момента не
направено плащане. От тук и извода, че законната лихва се дължи така както
е поискана – от 08.05.2019г.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадата с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
По разноските:
Поради неоснователност на въззивната жалба въззивникът дължи
възнаграждение на основание чл.38 ЗА на адвокат С. съобразно обжалвания
размер общо от 1245 лв. с ДДС.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд- Бургас:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №99/30.09.2021г. по гр.дело №784/2020г. по
описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на адв.Я.В. С., АК-С.,
адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и процесуално
представителство по делото на И.П. в размер на 1245 лв. с вкл. ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5