№ 138
гр. Кюстендил, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500113 по описа за 2022 година
С Решение № 243/22.12.2021 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.
№ 2080/2021 г. по описа на същия съд е признато за установено по отношение на „***,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. *****, че В. М. К., ЕГН **********,
не дължи по изпълнително дело № 20211510402136 по описа на ДСИ при Районен съд
–Дупница сумата ** лв. - неолихвяема сума, като е отхвърлен иска за признаване за
установено, че по изпълнително дело № 20211510402136 по описа на ДСИ при Районен
съд – Дупница, В. М. К. не дължи като погасени по давност: главница в размер на **
лв., ** лв. - разноски по изп. дело, както и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в
полза на Районен съд - Дупница в размер на ** лв.
***“ АД обжалва първоинстанционното решение на ДнРС в установителната му
част, в която Районен съд - Дупница е признал за установено по отношение на „***, че
В. М. К., не дължи по изпълнително дело № 20211510402136 по описа на ДСИ при
Районен съд –Дупница сумата ** лв. - неолихвяема сума.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно
поради противоречие с материалния закон. Възразява се срещу извода на съда, че
вземането за лихва в размер ** лв. се погасява с тригодишна давност, което било в
противоречие с изложените мотиви относно наличие на неделимо плащане при
договор за кредит. Твърди се, че в случая приложима е общата 5- годишна давност по
чл. 110 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново решение, с което предявеният отрицателен установителен иск относно процесната
сума ** лв. да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна В. М. К..
След подаване на въззивната жалба В.М. К. е починала- на 03.04.2022 г., поради
което съдът е конституирал на нейно място като ищци по делото, в случая въззиваеми,
1
наследниците по закон: Г. Д. К.- съпруг и В. Г. К.- дъщеря. В хода на въззивното
производство е починал и Г. Д. К.- на 07.05.2022 г., поради което съдът го е заличил
като страна по делото.
В съдебно заседание В. Г. К. оспорва въззивната жалба.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона, се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС
за незаконосъобразно в обжалваната част, поради което следва да се отмени.
Съображенията за това са следните:
По делото не се спори, че между ищцата и и „***“ /чиито правоприемник е
„***/ е сключен договор за потребителски кредит „Експресо“ № 691551/13.12.2006 г.,
че поради неизпълнение за вземанията по този договор по реда на чл.417 ГПК на
20.12.2010 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която В. М. К. заедно с
други лица е осъдена да заплати на „***“: ** лв. – главница; ** лв. - договорна лихва за
забава за периода от 30.03.2007 г. до 10.12.2010 г., ** лв. - такси и застраховка;
договорно обезщетение за просрочие в размер на 24, 08 % върху претендираната
главница за периода от датата на подаване на заявлението - 11.12.2010 г., до
окончателното изплащане на задължението; съдебни разноски: ** лв. за издаване на
изпълнителен лист.
От приложеното копие от изпълнително дело № 2031/2011 г. по описа на ДСИ
при Районен съд - Дупница се установява, че на 17.03.2011 г. е образувано
изпълнително дело, като с молбата е поискано налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на В. М. К.. Запорното съобщение е връчено на работодателя на
02.05.2011 г. и от 20.06.2011 г. до 31.12.2016 г. въз основа на наложения запор
ежемесечно са извършвани удръжки от трудовото й възнаграждение и събраните суми
са изплащани на взискателя.
С постановление от 22.07.2021 г. ДСИ е прекратил производството на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
На 24.09.2021 г. по молба на ***“АД е било образувано изпълнително дело №
20211510402136 г. по описа на ДСИ. С молбата е поискано налагане на запор върху
трудовото възнаграждение и други вземания на В. М. К.. Запорно съобщение е
изпратено на работодателя на В. М. К. на 24.09.2021 г., като не е връчено поради
непълен адрес. На 27.10.2021 г. е наложен запор върху банковата сметка на В. М. К. в
„**” АД.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на окръжен
съд намира, че решението в обжалваната част е неправилно. Съображения:
Основният въпрос по делото се концентрира върху това дали твърденият в
исковата молба правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а именно дали е
изтекла погасителната давност и по отношение на вземането за лихва.
За да уважи искът за сумата ** лв., представляваща неолихвяема сума, районен
съд е приел, че по отношение на вземанията за лихви тече кратката тригодишна
погасителна давност и тя е изтекла на 31.12.2019 г. преди предприемането на
изпълнителни действия въз основа на молбата, по която е образувано изп.д. №
2021151042136 по описа на ДСИ при ДнРС. Настоящият съдебен състав не споделя
този извод. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В съдебната
практика няма спор, че тази разпоредба е приложима по отношение на ползващите се
2
със сила на пресъдено нещо съдебни решения, но е било спорно, доколко е приложима
и по отношение на заповедите за изпълнение- по чл. 410 от ГПК и чл.417 от ГПК. В
тази връзка следва да се посочи следното:
По отношение на института на заповедното производство, е създадената трайна
съдебна практика по прилагането му. Така например в Определение № 956/22.12.2010
г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о. е изяснено, че неподаването на възражение
по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно
решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. Посоченото означава, че оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл.
439 ГПК /в първия случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във
втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/.
Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, той може да
поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С влизане в
сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно. При
осъществяване на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква от
момента на изтичане срока за възражение, когато съдът служебно издава изпълнителен
лист. В този случай съществуването на вземането не е установено със сила на
пресъдено нещо, но с изтичането на сроковете по чл. 424 ГПК се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, тъй като същите са преклудирани. В
Решение №3/04.02.2022 г., по гр.д. №1722/2021 г. на ВКС IV г.о. също се приема, че чл.
117, ал. 2 ЗЗД се прилага, и когато вземането е определено по основание и размер с
влязла в сила заповед за изпълнение.
По изложените съображения съдът счита, че нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е
приложима и по отношение на вземания, за които е налице влязла в сила заповед за
изпълнение, поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, т.е. при всички съдебно признати вземания. Следователно в случая
всички вземания в изпълнителното производство се погасяват с петгодишна давност.
С оглед на изложеното по- горе, както и имайки предвид данните по делото,
съдът счита, че и за вземането в размер на ** лв. неолихвена лихва давността е
петгодишна и тя не е изтекла. Съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД новият петгодишен
давностен срок е започнал да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение.
С образуването на изпълнително дело № 2031/2011 г. по описа на ДСИ ри РС-
Дупница същата се счита за прекъсната, като по силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече. Спирането на давността се
счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година или от 26.06.2015 г. След тази дата е приложимо
новото тълкуване, дадено в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК от ВКС, според което давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на
изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно- с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В случая до 31.12.2016 г. въз
основа на наложения запор ежемесечно са извършвани удръжки от трудовото й
възнаграждение г. След тази дата не е искано извършване на нови процесуални
действия. Следователно от 31.12.2016 г. е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност, която до 24.09.2021 г. не е изтекла.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че вземането на
въззивната банка за лихва съществува и не е погасено по давност.
3
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено в обжалваната част и да
се постанови ново решение, с което да се отхвърли и претенцията за сумата ** лв.-
неолихвяема лихва.
В останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 243/22.12.2021 г., постановено от Районен съд – Дупница
по гр.д. № 2080/2021 г. по описа на същия съд в частта, с която е признато за
установено по отношение на „***, , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, че В. М. К., поч. на 03.04.2022 г. не дължи по изпълнително дело №
20211510402136 по описа на ДСИ при Районен съд –Дупница сумата ** лв. -
неолихвяема сума и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. К., ЕГН ********** от гр. Дупница, ул. „Княз
Александър Батенберг“ №111 в качеството на правоприемник на В. М. К., починала
на 03.04.2022 г. срещу „***, , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. *****
за признаване за установено в отношенията между страните, че В. М. К. е дължала на
ответната банка сумата ** лв. - неолихвяема лихва.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4