Решение по дело №2706/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1474
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Анна Димова
Дело: 20194110102706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №         

от 22.11.2019 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновският районен съд, Гражданско отделение, седемнадесети състав, на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анна Димова

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2706/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл. 55, ал. 1, предложение трето, във връзка с чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано по подадена от Р.М.Х., чрез адв. Н. С. - ГАК, срещу Г.И.Х. искова молба. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че на 31.10.2017 година страните по делото са сключили Договор за инвестиция с гарантирана доходност, по силата на който ищцата предоставила на ответницата сумата от общо 3000 евро, които последната е следвало да инвестира, като й изплаща минимум 2.5 % месечна лихва. Посочва, че тъй като до началото на месец юни не получила нито лихва, нито главницата обратно, ищцата изпратила до ответницата покана да й изплати сумите в седемдневен срок от получаването й, в противен случай да счита договора за развален, като и дава допълнителен тридневен срок за възстановяване на предоставената й сума от 3000 евро. Твърди, че въпреки проведените телефонни разговори и обещания на ответницата да й изплати сумата, последната не е сторила това. Направено е искане Г.И.Х. да бъде осъдена да заплати на Р.М.Х. сумата в размер на 3 000.00 евро, с левова равностойност 5 867.49 лева, представляваща неизпълнено задължение по развален договор за инвестиция с гарантирана доходност от 31.10.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2019 година до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно, лично на ответника по делото, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

В проведеното на 21.11.2019 година съдебно заседание процесуалният представител на ищцата изрично е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът е намерил искането на Р.М.Х., чрез процесуалния й представител по делото, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за основателно, поради което с протоколно определение от 21.11.2019 година е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като последният е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искови претенции са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищцата за присъждане на разноски, се явява основателна, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото общо в размер на 858.00 лева, от които 235.00 лева - внесена държавна такса и 623.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.И.Х. ***, с ЕГН **********, да заплати на Р.М.Х. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 3 000.00 евро, равняващи се на 5 867.49 лева /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ - представляваща неизпълнено задължение по развален Договор за инвестиция с гарантирана доходност от 31.10.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2019 година до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Г.И.Х. ***, с ЕГН ********** да заплати на Р.М.Х. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 858.00 лева /осемстотин петдесет и осем лева/ - представляваща направените от ищцата съдебни разноски, от които 235.00 лева - внесена държавна такса и 623.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: