Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………./….. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав
|
на
шести юни |
Година 2018 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 1644 по описа
за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са
обективно съединени искове с правно основание чл. 213 ал.1 от Кодекса за
застраховане (КЗ-отм.) и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД твърди, че в качеството и на застраховател по сключен договор за застраховка, за който е издадена рамкова полица № Б1В081502114/28.08.2015 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск – забавяне на плащането към „Ш.Е.Б.“ ЕООД. Твърди се ответникът „М.Е.“ ЕООД да е забавил плащанията по фактура № ********** от 04.11.2015 г. извън договорения със застрахованото лице период на изчакване от 6 месеца. Ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 164 289,75 лв., която и се претендира. Ищецът поканил ответника да му възстанови тази сума на 13.09.2015 г., но той не сторил това, поради което за периода 21.09.2016 г. – 12.04.2017 г. претендира обезщетение, съответстващо на законната лихва, която твърди да възлиза на 9309,76 лв. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В указания на ответника срок не е постъпил отговор по исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – юрк. Танева, поддържа исковете.
Ответникът, представляван от адв. З. от САК, оспорва предявения иск като по съществото му оспорва да е налице забава. Твърди, че задължението за плащане на цената съгласно т. 7 от договора за продажба е обусловено от изтичане на 5 дни от датата на изпращане на известие за готовност за доставка от страна на „Шнайдер Електрин България“ ЕООД. На това основание оспорва да е настъпила забава, обуславяща и договорения риск, на който ищецът основава претенцията си. Твърди, че въпросът за забавата е предмет на разглеждане по т.д. № 9260/16 г. по описа на СГС, VІ-15 състав. Счита, че разглежданият спор от друг съд се явява преюдициален, поради което иска производството да бъде спряно.
Съдът констатира, че нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК ангажира сезирания с искане за защита съд да се въздържи от обсъждане на повдигнат вече спор пред съд и да зачете даденото решение на спора. От твърденията на ответника се установява, че предмет на делото е претенция за цена на доставена вещ като ищецът в настоящото производство не е страна по делото. По аргумент от чл. 298 ал. 1 ГПК постановеното решение не може да обвърже ищеца. Въпросът за наличието на забава в плащанията може и следва да бъде решен в рамките на настоящото производство. Като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, прецени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява писмено изразено съгласие, че ищецът се задължава да обезщети „Ш.Е.Б.“ ЕООД в съответствие с Общите условия за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, изразяващ се в неплащане на осъществени от застрахования доставки или предоставени услуги, в резултат на неплатежоспособност или забавяне на плащането, възникнал на територията на Република България, последна редакция, приета с протокол 187/03.02.2012 г. Договорен е период на изчакване от 6 месеца. Сред длъжниците е посочен и ответникът при договорена кредитен лимит (застрахователна сума според общите условия) от 479178,35 лв. Договорен е максимален кредитен период (период от приемане на стоките от длъжника, съответно прехвърляне на собствеността върху тях според договора, до договорената дата на плащане) от 90 дни при определен с общите условия максимален период до 2 години. Съгласно чл. 5 ал. 2 от общите условия рискът забавяне на плащането касае неизвършено дължимо плащане за период, по-дълъг от периода на изчакване. Покритието според рамковата полица и общите условия обхваща сделка, сключена в периода 28.08.2015 г. – 27.08.2016 г., включително. Посочено е, че обезщетението не може да надвишава 85 % от щетата.
По делото не се спори, че на 30.04.2015 г. е сключен договор за продажба, съгласно който „Ш.Е.Б.“ ЕООД продава на „М.Е.“ ЕООД, оборудване, описано в оферти № 150271-1 от 21.04.2015 г. и 150271 от 23.04.2015 г. срещу задължението на купувача да заплати цената по начина и в срок, описани в т.3.1 от договора – 30 % авансово, 60 % преди доставка в рамките на 5 дни от известие за готовност за експедиция, изпратено от продавача на купувача и 10 % от цената – до 60 дни от доставката на оборудването. За дължимата цена на продаденото оборудване Ш.Е.Б.“ ЕООД било издало фактура № **********/04.11.2015 г. на стойност 478 595,82 лв.
От протокол № 1 за доставка на оборудванесе налага извод това да е станало през месец 10.2015 г.
По делото не се спори, че нареденият превод на сумата от 164 289,75 лв. от ищеца по сметка на „Ш.Е.Б.“ ЕООД е извършен, извод за което следва и от представеното и неоспорено изявление от името на застрахования от 13.09.2016 г.
Няма също така спор, че на 13.09.2016 г. ответникът е получил пощенска пратка – документ, както и че тя е съдържала приложената по делото покана да възстанови процесната сума в 7-дневен срок от получаване на поканата. Посочено е, че разликата до пълния размер на задължението по фактурата, възлизаща на 314306,07 лв. се дължи на „Ш.Е.Б.“ ЕООД.
При възприетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. първо КЗ (отм.)
Съгласно чл.213, ал.3, изр.първо от КЗ (отм.), но в сила към датата на сключване на застрахователния договор, с плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи, че ищецът е поел риска от увреждане на чуждо имущество, настъпило увреждане в резултат на виновно и противоправно поведение на лица, ангажиращи правната сфера на ответника, причинената вреда е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение и е възстановена от ищеца. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
Съгласно чл. 223 ал. 1 КЗ (отм.) правилата на застраховка „Гражданска отговорност“ обхващат всички случаи, при които причина за увреждане на застрахованото имущество са обстоятелства, за които отговорност носи трето на застрахователното правоотношение лице. С безспорното в процеса и произтичащо от неоспорените доказателства плащане на обезщетението продавачът е частично възмезден. С встъпването си в правата на застрахования кредитор единствено платилият застраховател се явява легитимиран да търси изпълнение на задължението.
Наличието на валидно сключен договор за застраховане на вземанията на „Ш.Е.Б.“ ЕООД се установява от копието на Рамкова полица № Б1В081502114/28.08.2015 г. Покритият в случая риск се съизмерява с невъзможността застрахованият да ползва обещаната му цена на доставена стока в рамките на договорения период на изчакване. Ето защо и забавата на ответника спрямо застрахованото лице предпоставя настъпването на застрахователния риск.
Както застрахования, така и ответникът са търговци, поради което и произтеклото от договора за продажба отношение се регламентира от правилата на търговската продажба. Съгласно чл. 327 ал. 1 ТЗ купувачът дължи да заплати цената при получаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Договореният начин на плащане с т. 3 от договора сочи на постигнато съгласие за двукратно авансово плащане в общ размер от 90 % от цената и отложено плащане на 10 % от цената. Клаузата на т. 7 от договора не обуславя условие за плащане, а свързва задължението с известие за готовност за доставка. Тази клауза влиза в противоречие със съдържанието на т. 3. Съгласно чл. 20 ЗЗД извеждането на действителната воля на страните предполага съпоставяне на обективираното й съдържание в отделна клауза чрез съпоставянето й с всички останали и с оглед смисъла, който произтича от целия договор, съответно неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. Клаузата на т. 7 за разлика от т. 3, не съответства на въпросите, чиято регламентация е обусловила структурирането на текста – предаване на стоката, условията на доставка и преминаване на собствеността и риска. Освен това, предлаганият прочит влиза в противоречие с утвърдения от самия закон правило, че получаването на стоката, обосновава и задължение за плащане на цената. С предаването на стоката продавачът изпълнява основното си задължение в продажбеното правоотношение, поради което и логично следва утвърденото и със закона насрещно задължение за заплащане на цената й.
Несъмнено страните са свободни да се отклонят от законоустановеното правило за момента на изискуемостта на паричното задължение. От т. 3 обаче еднозначно се налага извод, че застрахованият купувач очаква плащане на 90 % от цената преди да е изпълнил задължението си да достави стоките. Изрично е посочено и че разликата от 10 % следва да бъде заплатена в срок от 5 дни след доставката на договореното оборудване. Следователно, невъзможен се явява изводът, че клаузата на т. 7 от договора разкрива съгласувана воля, съотвестваща на останалите клаузи, смисъла на договора, неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. Ето защо и досежно начина за плащане меродавна се явява клаузата на т. 3, която напълно удовлетворява предписаните от закона критерии за изясняване действителното съдържание на волята.
Регулативният потенциал на договора позволява на продавача да се основе на него и в рамките на самостоятелното от правна гледна точка застрахователно правоотношение предвид придаденото му значение. Ето защо съдът приема, че указаният срок на изчакване е започнал да тече след изтичане на договорения срок за отсроченото плащане и към момента на извършеното плащане той е настъпил. Следователно, налице е застрахователно събитие.
Встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор застрахователят упражнява и признатите му от закона възможности. Ето защо длъжникът е в правото си да противопостави всички възражения, които пряко произтичат от правоотношението си със своя кредитор. По изложените вече съображения установява се възникнало за ответника задължение за плащане. По делото не се твърди, а и не се установява това задължение да е било изпълнено, поради което предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД свързва
надлежното изпълнение на забавено задължение с осигурено обезщетение за периода
на забавата като установява и механизъм за остойностяване на справедливото
обезщетение. Нормата на чл. 84 ЗЗД дефинира обстоятелствата, поставящи длъжника
в забава. Предпоставка за надлежно изпълнение на задължението е яснота у
длъжника, кому, какво и кога дължи. Изплатеното обезщетение в рамките на
застрахователно правоотношение, в което длъжникът не участва, ангажира
застрахователя да го уведоми за очакваното плащане и да посочи обстоятелствата,
на които се основава твърдяното право. Представената по делото покана позволява
яснота по очертаните въпроси. Ето защо и неизпълнението на търсеното плащане в
указания с поканата срок – изтекъл на 20.09.2016 г., ангажира ответника да
заплати обезщетение. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на
законната лихва за исковия период възлиза на 9328,37 лв. Предявената претенция
се включва в така установения размер, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
По искането, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
С оглед правилото на чл. 79 ал. 1
предл. първо ЗЗД и акцесорния характер на вземането за законна лихва нормата
освобождава съда от принципно вмененото му задължение да определи дължимото
както по основание, така и по размер. Тъй като не се установява вземането да е
погасено до датата на приключване на устните състезания, то следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва. Размерът на това вземане подлежи на
определяне към момента на погасяване на главницата.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от
него разноски по делото в размер на 6943,98 лв., представляващи заплатената
държавна такса.
Ищецът е защитаван от юрисконсулт, поради което и с оглед правилото на
чл. 78 ал. 8 ГПК ответникът дължи да му заплати сума, съответна на необходимата
за ангажиране на адвокат при условията на Закона за правната помощ. С оглед
усложненията на спора от фактическа страна – проведени са четири съдебни
заседания, за които е ангажирано участието на юрисконсулт, но ниската правна
сложност на делото предвид типичния характер на спора за ищеца с оглед неговата
дейност, съответно се явява възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.Е.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** както следва:
1. на основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ сумата от 164,289.75 лева – заплатено застрахователно обезщетение по силата на Рамкова полица № Б1В081502114/28.08.2015г. – 34.30 % от стойността на непогасено вземане по фактура № **********/04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;
2. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9 309,76 лв. – обезщетение за забава върху вземането по т. 1 за периода 21.09.2016 г. – 12.04.2017 г.;
3. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6943,98 лв. – държавна такса в производството пред Софийски градски съд.
4. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК сумата от 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: