РЕШЕНИЕ
№22
С., 28.01.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 413 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Г.ф., гр. С. е предявил срещу Е.М.С. *** иск за заплащане на сумата 1808,87 лв., представляваща
изплатено от ищеца на трето лице обезщетение за имуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие (ПТП), в чийто права срещу ответника ищецът
встъпил с изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Обстоятелствата,
на които се основава искът, са изложени в исковата молба (ИМ) и са докладвани
по делото в открито съдебно заседание.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на ИМ, в който е оспорил иска и е заявил
становище за неговата неоснователност по възражения, които също са докладвани
по този ред.
В открито съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа иска и моли същият да бъде
уважен, а ответникът не заявява допълнително становище по иска.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от действащия понастоящем Кодекс
за застраховането (КЗ), който е бил в сила и към 06.04.2016 г. – дата на
плащането от ищеца на претендираната срещу ответника сума, чието извършване
обосновава встъпване на ищеца в правата на увреденото лице срещу ответника, на
което се основава искът. Идентични са разпоредбите на чл. 288, ал. 12, вр. ал.
1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103/2005 г., в сила
от 01.01.2006 г., понастоящем отменен, обн. ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от
01.01.2016 г.), относими към правната квалификация на претенцията на ищеца и
действали към момента на настъпването на основанието за плащане на
претендираната от ищеца спрямо ответника сума.
Искът е на общо основание
допустим, а по същество е основателен.
От детайлния и съвкупен анализ на
събраните по делото писмени доказателства и прието заключение по назначената
съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът изцяло кредитира с
техническата корекция в него, извършена от в. л. инж. Л. П. в с. з. на
19.04.2021 г., съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на регресната
отговорност на ответника спрямо ищеца, установен в чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на претендираната сума, са установени
при условията на пълно и главно доказване.
Възраженията в отговора на ИМ за
липса на причинна връзка между настъпилото ПТП и обезщетените от ищеца вреди по
МПС с рег. № ** **** **, обосновани с твърденията, че непосредствено след
настъпване на ПТП това МПС не е било в състоянието, в което е заснето на
представените с исковата молба снимки, както и с оспорванията на приложените
към ИМ фактури, са голословни и изцяло опровергани от кредитираното заключение
по САТЕ, поради което тези възражения са неоснователни. Наред с това чл. 288,
ал. 9 от КЗ от 2006 г., респ. чл. 558, ал. 3 от действащия понастоящем КЗ, не
установяват специален преклузивен срок за предприемане на действия от
увреденото лице за репариране на вредите от ПТП, настъпило по вина на участник,
управляващ МПС без задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и за
заявяване на претенция за обезщетяването на тези вреди от ищеца – Г.ф.. Затова
възраженията на ответника, черпени от датите на фактурите, установяващи
възстановяване на вредите по МПС, собственост на М.Е.В., са неотносими към
предмета на доказване по делото.
Ето защо искът е доказан по
своето основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на делото и искането
на ищеца, ответникът следва да му заплати 322,35 лв. за разноски по делото, от
които 72,35 лв. – за дължимо внесена държавна такса по иска, 150 лв. – за
внесен депозит за възнаграждение на в. л. по САТЕ и 100 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото и цената на иска.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.ф., гр.
С., ул. „Г.И.” № 2, ет. 4, сумата 1808,87 лв., представляваща платено от ищеца Г.ф.,
гр. С. обезщетение на М.Е.В. от гр. С. за претърпени от нея имуществени вреди,
причинени на собствения й лек автомобил „М. 2“, с рег. № ** **** ** вследствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.08.2014 г. в гр. С., в чийто
права ищецът встъпил на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016
г.) с изплащане на обезщетението на 06.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска на 07.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.М.С. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.ф.,
гр. С., ул. „Г.И.” № 2, ет. 4, сумата 322,35 лв. за разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред СОС в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: