РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Девня, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120100556 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи
правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът Г. М. Р., ЕГН **********, дължи
на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, рег. №********* чрез клон в България, ЕИК
*********, сумата от 14424,63 лева, представляваща главница по договор за потребителски
заем № PLUS-16444251/05.10.2018г., сумата от 1810,29 лева, мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 05.09.2019г. до 15.01.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.01.2021г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 91/2021г. по
описа на РС-Девня и в условията на евентуалност осъдителни искове за същите вземания,
ако предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като с исковата молба прави волеизявление за обяваване
кредита за предсрочно изискуем чрез връчване препис от същия на ответната страна.
Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца са :
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски
заем № PLUS-16444251/05.10.2018г., по силата на който е предоставил на ответника сумата
от 15 000 лева. За ответника е възникнало задължение да заплаща 96 месечни вноски – всяка
в размер на 282,27 лева, като при забава на една или повече месечни вноски дължи
обещетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Излага,
че ответникът е извършвал плащания на девет вноски по кредита, поради което и основание
1
чл. 5 от договора, вземането на ищеца е станало автоматично предсрочно изискуемо на
05.09.2019г. Ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради
което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо ответника
дължимостта горните суми.
В о.с.з. ищецът не се явява, не се представлява, с писмена молба с вх.
№970/24.02.2022г. процесуалния представител на ищеца юрк. П. Палазов излага, че
поддържа исковата молба, по възражението на ответната страна, че предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като не е била надлежно обявена на длъжника
преди подаването на заявлението за издаване заповед за изпълнение, счита, че длъжникът –
ответник по иска дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, уговорен между страните.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител по реда на чл.47 ГПК Твърди , че процесния
договор за кредит е нищожен поради това, че не е съставен съгласно изискванията на
закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от погасителната
вноска погасява отделните компоненти от задължението : главница, лихва, застраховка,
такси и др. Твърди, че предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор не е
била обявявана на ответника по смисъл на т.18 от ТР 04/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
В о.с.з. ответната страна чрез назначения от съда особен предсатвител по реда на чл.47
ГПК поддържа отговора на исковата молба.
Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експертно
заключение на вещото лице Р.С., неоспорено от страните.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски заем с №
PLUS-16444251 на 05.10.2018 г., между БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон в
България, ЕИК *********, като кредитор и Г. М. Р. като кредитополучател, е сключен
договор за потребителски паричен кредит в размер на 15 000 лева, на 94 погасителни
вноски, всяка от които в размер на 282,27 лева, първата с падеж на 05.12.2018г., а
последната с падеж на 05.10.2026г., с годишен процент на разходите –11,38 % и лихвен
процент – 9,79 %. В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че условията по договора за
кредит влизат в сила при подписване на настоящия документ от Кредитополучателя и от
оторизирано лице, представител на кредитора към датата на получаване на размера на заем
по банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя. Кредитополучателят е
декларирал, банковата си сметка, както и че същата е лично негова, има достъп до
средствата по нея, продиктувана е и е записана вярно. Според чл. 3 от Договора,
предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема и създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора
2
погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на заем и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се
извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от договора,
погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой
погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати, наречени
„падеж“ и посочени в групата „погасителен план“. Според чл. 5 от договора, при забава на
една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Според чл. 10 договорът се прекратява с изпълнението му от страните, или при
упражняване на правото на отказ от договора.
Представена е покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от дата
21.05.2020г., няма представени доказателства за връчване на същата на ответника.
По делото са приети като писмени доказателства и извлечение по кредит и съгласие за
обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит или сключване и
изпълнение на Договор за потребителски заем с № PLUS-16444251.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало
заключение, че сума в размер на 14 475 лева е била преведена на Г. М. Р. по банкова сметка,
която съдът установи, че е идентична с банкова сметка, посочена в чл.1 от договора.
Основанието за превода е “ СЪГЛ. ДОГОВОР PLUS -16444251 “ . Общо извършените
плащания по договора за кредит са на стойност 2 661,35 лева, като по отделни компоненти
сумите са : платена сума от 282,27 лева на 05.11.2018г., от които 103,53 лв главница, 122,49
лева лихва и 56,25 лева застраховка, платена сума от 282,27 лева на 01.12.2018г., от които
104,38 лв главница, 121,64 лева лихва и 56,25 лева застраховка, платена сума от 282,27 лева
на 22.12.2018г., от които 105,23 лв главница, 120,79 лева лихва и 56,25 лева застраховка,
платена сума от 282,27 лева на 16.02.2019г., от които 106,09 лв главница, 119,93 лева лихва
и 56,25 лева застраховка, платена сума от 282,27 лева на 27.02.2019г., от които 106,96 лв
главница, 119,06 лева лихва и 56,25 лева застраховка, платена сума от 400 лева на
14.05.2019г., от които 52 лв главница, 235,50 лева лихва и 112,50 лева застраховка, платена
сума от 720 лева на 26.06.2019г., от които 220,09 лв главница, 331,36 лева лихва и 168,75
лева застраховка, платена сума от 100 лева на 28.08.2019г., от които 84,59 лв главница, 15,41
лева лихва, платена сума от 30 лева на 30.08.2019г., от които 30лв главница. Размерът на
задължението към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е: 14087,13 лева
главница, от която 2200,49 лв падежирала и 11 886,64 лв непадежирала; 1871,14 лева -
3
възнаградителна лихва от 05.08.2019г. до 25.01.2021г.; 337,50 лева застрахователна премия и
122,36 лева мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 15.01.2021г. Размерът на
задължението към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е: 14087,13 лева
главница / вещото лице не е посочило размера на падежиралата главница/ ; 2722,50 лева -
възнаградителна лихва от 05.08.2019г. до 03.11.2021г.; 337,50 лева застрахователна премия и
122,36 лева мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до 15.01.2021г.
Съдът намира така предявените искове за допустими, като предявени от заявителя
против длъжника в заповедното производство в предвидения от закона срок.
От правна страна съдът намира, че при сключване на процесния договор за кредит
PLUS- 16444251/17.05.2018г. е спазена предвидената в ЗПК писмена форма на хартиен
носител, съдържанието му отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК -
съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на
ГЛП. Налице е и погасителен план, инкопрориран в договора с точни дати за погасяване.
Както сочи съдебната практика, когато няма променяща се лихва, не е необходимо
погасителният план да съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и
главницата погасява – напр. Решение на ОС Разград по в. гр. д. №20/2019г., Решение на ОС
Пазарджик по в. гр. д. №298/2019г. Чл. 11, т. 11 ЗПК посочва, че договорът трябва да
съдържа „ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски….“. Това е изискването на закона, а второто предложение касае
случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият
случай. В случаите, когато потребителят погаси предсрочно главницата по договора за
кредит, за него се поражда правото да иска нов погасителен план, съдържащ разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата съгласно
лихвения процент. Действително в договора са посочени само абсолютни стойности на
годишния процент на разходите и лихвения процент, но в чл.11, т. 10 от ЗПК не се съдържа
изискване за посочване на компонентите на годишния процент на разходите – в този смисъл
мотиви на Решение на ОС Варна по в. т. д. №623/2020г., а съгласно мотиви на Решение на
Апелативен съд Пловдив по по в.т.д. №789/2015г. договорна клауза, съдържаща уговорка за
определяем размер на парично задължение при ясно уговорен период на начисляване на
възнаградителна лихва за дните на фактическо ползване на кредита за целия период на
договора, е напълно валидна и не може да бъде клалифицирана като неясно в такава степен
съглашение, че то да бъде приравнено на липса на постигнато съгласие между договарящите
страни. От друга страна в исковата молба ищецът се позовава на настъпила автоматична
предсрочна изискуемост на вземанията. По делото няма доказателства уведомлението на
ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да е било връчено на ответника
преди датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно ТР №8/2017г. по тълк. д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС вноските с падеж преди
датата на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са
вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит, поради което
4
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл.422 ГПК. В ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. д. №8/2017г. на
ОСГТК на ВКС не е изследвано въпросът може ли обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл.422 ГПК
предвид вече приетото с т.18 от ТР №4/2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че
правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо, следва да е упражнено
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което съдът
намира, че следва да се приложат постановките на т.18 от ТР №4/2014г. по тълк. д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед това предявените искове по реда на чл.422 ГПК се
явяват неоснователни поради липса на обявена предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и следва да се разгледат предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове. В Решение №198/18.01.2019г. по гр. д. №193/2018г. на I т.
отд. на ВКС, докладчик съдия Кр. Генковска, е даден положителен отговор на въпроса
допустимо ли е предявеният осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с
връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен по реда на чл.
47 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза. Следователно предсрочната изискуемост по
процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на
особения представител на ответника, което е осъществено на дата 04.11.2021г. и като факт,
настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда.От датата на
връчване на преписа от исковата молба -04.11.2021г. и приложенията към нея вземанията по
процесния договор са станали изискуеми.. По отношение размера на исковете съгласно
приетото по делото експертно заключение така предявения осъдителен иск за главница
следва да бъде уважен до размера от 14087,32 лв и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 14424,63 лв , а така предявения осъдителен иск за мораторна лихва
следва да бъде уважен до размера от 122,36 лв. и отхвърленза разликата до пълня предявен
размер от 1810,29 лв. Следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва
върху главницата, но от датата на исковата молба – 10.05.2021г. Следва да се отбележи по
отношение на сумата от 337,50 лв., съставляваща съгласно заключението на съдебния
експерт сума за застраховка, че тази претенция според настоящия съдебен състав
представлява отделен иск от този за главница по процесния договор. Такъв иск за
застрахователна премия не е бил предявен, поради това съдът приема, че не се дължи
сумата, посочена в договора като застрахователна премия. Също съгласно разпоредбата на
чл.344 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. По делото не са представени застрахователна полица или
друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор. Поради това
съдът приема, че не се дължи сумата за застрахователна премия и предвид липсата на
доказателства за сключването на застрахователен договор, по силата на който ответника да
дължи вноски за застрахователна премия.
С оглед изхода на делото ищецът дължи доплащане на държавна такса за предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове. За осъдителните претенции ищецът не
5
може да се ползва от вече внесената държавна такса в заповедното производство, тъй като
осъдителните претенции са самостоятелни - не са свързани с издадената заповед за
изпълнение. Законът в чл. 72, ал. 2 ГПК има впредвид евентуално съединени претенции в
исковия процес, при които за главните е внесена държавна такса в размер на 4 %, при което
за евентуалните държавна такса не се дължи. За казусът в исковото производство държавна
такса в размер на 4 % не е платена, поради което и за осъдителните искове се дължи такава
след приспадане на вече внесената за установителните искове в размер на 434,93 лева. Ето
защо за осъдителните искове държавна такса е дължима и тя следва да бъде изчислена в
размер на 214,46 лева.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да присъдят и разноски от 1620,93
лева в настоящето производство съразмерно с уважената част от исковете. По отношение на
разноските в заповедното производство съдът намира, че такива не следва да се уважават,
поради отхвърлянето на установителните искове. Съдът намира, че съобразено фактическата
и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК .
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че Г. М. Р., ЕГН **********, гр. Д. , ул. “ К. П. “ бл.**, вх. *,
ет.*, ап.**, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж, рег. №********* чрез
клона му в България с ЕИК *********, гр. София, ЖК “ Младост “ 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, сумата от 14424,63 лева / четиринадесет хиляди четиристотин двадесет и четири
лева и 63 стотинки /, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-16444251/05.10.2018г. и сумата от 1810,29 лева / хиляда осемстотин и десет лева и
29 стотинки / мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
05.09.2019г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 26.01.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 91/2021г. по описа на РС-Девня
ОСЪЖДА Г. М. Р., ЕГН **********, гр. Д. , ул. “ К. П.“ бл.**, вх. *, ет.*, ап.**, да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж, рег. №********* чрез клона му в
България с ЕИК *********, гр. София, ЖК “ Младост “ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
сумата от 14087,13 лева / четиринадесет хиляди осемдесет и седем лева и 13 стотинки / ,
представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-16444251/05.10.2018г
и сумата от 122,36 лева / сто двадесет и два лева и 36 стотинки / мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 05.09.2019г. до 15.01.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 10.05.2021г., като
отхвърля иска за главница за разликата над уважения размер от 14087,13 лева до
6
претендирания размер от 14424,63 лева и иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 122,36 лева до претендирания размер от 1810,29 лева.
ОСЪЖДА Г. М. Р., ЕГН **********, гр. Д. , ул. “ К. П. “ бл.** ,вх. *, ет.*, ап.**, да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж, рег. №********* чрез клона му в
България с ЕИК *********, гр. София, ЖК “ Младост “ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
сумата от 1620,93 лева / хиляда шестстотин и двадесет лева и 93 стотинки / , представляваща
направени разноски в настоящото исково производство съразмерно с уважената част от
исковете
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж, рег. №********* чрез клона
му в България с ЕИК *********, гр. София, ЖК “ Младост “ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
да заплати по сметка на РС Девня сумата от 214,46 лева /двеста и четиринадесет лева и 46
стотинки /, представляваща дължима държавна такса за предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7