РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Девня, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20233120200416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на
“Б.”ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А. М. Х., чрез проц. представител - адв. С. Ж. от АК -
Варна против Наказателно постановление N BG2022/2000-57/HП, издадено на
20.05.2022 г. от Директора на Териториална дирекция „Митница Варна“, с
което на дружеството за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за
митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 7 209 лева, представляваща 100%
от размера на избегнатите публични държавни вземания.
След първоначалното разглеждане на делото , поради постъпила
касационна жалба, същото е било изпратено на Адм.Съд Варна, състав на
който е отменил първоначално постановеното решение и е върнал делото за
разглеждане от друг състав на ДРС с указания за назначаване на
СХЕ.Настоящият съдебен състав положи всички усилия да изпълни дадените
задължителни указания, като с писмо до Агенцията по акредитация изиска да
бъдат посочени акредитирани лаборатории които да извършат изследване на
процесната стока. С отговора на писмото бяха посочени две акредитирани
лаборатории, които обаче отказаха да извършат изследването. Цялата
кореспондеция с Агенцията и с лабораториите е приложена към делото.
Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Счита, че е наказан
при липса на основания за това, като твърди, че е извършил тарифирането на
1
стоките правилно в тарифна позиция 1516, която отговаря напълно на
описанието на декларираната стока. Оспорва заключението на ЦМЛ, въз
основа на което е достигнат извода за неправилно деклариран тарифен код, а
оттам и за частично избягване на митните сборове, респ. за митническа
измама. Сочи, че митническата лаборатория не разполага с акредитация за
извършване на изследването за наличие на сорбитанов естер в мазнини, нито
утвърдена методология по стандаризиран метод. Освен това сочи, че е
извършен само качествен, но не и количествен анализ за наличие на
сорбитанов естер в процесната мазнина, при което не може да установи
промяна на кристалната и структура, както се твърди от митническите органи.
Позовавайки се на Регламент /ЕС/ №1129/2011 на Комисията от 11.11.2011 г. за
изменение на приеложение II към Регламент /ЕД/ №1333/2008 на Европейския
парламент и на Съвета посредством създаване на списък на Съюза на
добавките в храните, твърди, че дори и да има наличие на сорбитанов естер в
изследваната проба от стоката, то той не надвишава 1, 5 %, при което служи
само за емулгатор, т. е. стабилизатор на мазнината против разслояване, но не
води до промяна на кристалната й структура. Сочи, че митническите органи са
разширили обхвата на тарифна позиция 1517 от КН, която считат за правилна,
като са добавили допълнителен критерий „текстуриране“, който не е упоменат
никъде в КН и в забележките към нея. На тези основания претендира цялостна
отмяна на обжалваното наказателно постановление и претендира разноски.
В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата и исканията,
изложени в нея.
Въззиваемата страна Митница Варна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна. Последният счита, че от
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал безспорно
се установява извършването на митническо нарушение, че
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана
правилно, поради което моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
РП - Варна, редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2021 г. на пристанище Варна Запад пристигнали 2 бр.
контейнери, натоварени с общо 2 330 бр. колети /48 324, 20 бруто кг. Стока,
обявена като „палмова мазнина. Ня 02.09.2021 г. за стоката е подадена
митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно
обращение“, регистрирана в митническата информационна система под МРН
№ 21BG0020020564226R0/02.09.2021 г., с представител „В.“ООД -
упълномощен пряк представител на получателя на стоката - дружеството
въззивник „Б.“ЕООД.
2
Стоката е описана в е/д 6/8 като „хидрогинирана палмова мазнина -
1^0С СBS 1167 бр. колета, PСF SF 38 1163 бр. колета, деклариран код по
ТАРИК **********, със ставка на мито по отношение на трети страни 10, 90
%, държава на произход Индонезия. Въз основа на тези данни са изчислени и
заплатени държавния вземания в общ размер на 39 175, 84 лева - 12 839, 83
лева мито и 26 336, 01 ДДС.
Стоката е селектирана за проверка след извършен анализ на риска от
митническите служители, поради което на 07.09.2021 г. и на 08.09.2021 г. от
двата контейнера са взети сборни проби за изследване в ЦМЛ, за което са
съставени Протокол за вземане на проба №23 - 21BG2000M039449/07.09.2021
г. и Протокол за вземане на проба №23 - 21BG2000M039629/08.09.2021 г.
Пробите са разпределени, пломбирани и изпратени за изследване в ЦМЛ -
София, която излиза със становище, че въз основа на извършеното
лабораторно изследване може да се направи заключение, че изпитаните проби
представляват приготвена чрез текстуриране хидрогенирана фракция на
палмистово масло с добавка на сорбитанов емулгатор в качеството на
модификатор на кристалната структура. Въз основа на така даденото
заключение от ЦМЛ, е изготвено становище относно тарифното класиране на
стоката от Дирекция „Митническа дейност и методология“, съгласно което
същите попадат в обхвата на код по Тарик 1517 90 99 90, тъй като са
претърпели по - напреднала от допустимите за декларираната позиция
обработка - смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира
кристалната структура на палмистовото масло и неговите фракции, т. е. да ги
текстурира.
Въз основа на определения от митническите органи тарифен код
1517 90 99 90 с по - висока ставка мито - 16% е следвало да бъдат заплатени
държавни вземания в размер на 18 847, 45 лева и 27 537, 53 лева ДДС, като по
този начин е избегнато частично заплащане на публични държавни вземания в
размер на: 6 007, 62 лева мито и 1 201, 52 лева ДДС или общо 7 209, 14 лева.
С оглед на така установеното е достигнат извод за осъществено от
„Б.“ЕООД митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл.
234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците.
Поради това, на 10.02.2022 г. е съставен акт за установяване на
митническо нарушение, с който против въззивника е възведено обвинение за
извършена митническа измама, вследствие на невярно деклариран тарифен
номер на стоката. Акта е съставен в отсъствие на нарушителя, който не се явил
за съставянето му след надлежно отправена му покана, получена от него на
02.02.2022 г. Въз основа на така съставения АУМН е издадено атакуваното
пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
В хода на проведеното съдебно следствие приобщени по реда на чл.
283 от НПК са писмените доказателства, приложени към АНП. Приети като
доказателства по делото са и преводи на български език на документите,
находящи се в нея на чужд език. Приети като доказателства по делото са и
стандартите и методологията, по коиот е извършено изследването на
процесните стоки в ЦМЛ, доказателства за акредитацията на ЦМЛ и
3
използваните методи, както и на аналитичните апарати, с които е извършено
изследването.
Съвкупността от събраните по делото доказателства не налага
различни от гореизложените фактически изводи, а така приетата за установена
фактическа обстановка не се и оспорва от страна на въззивника. Основните му
възражения касаят вида на внесената стока, респ. правилното й
класифициране в съответните тарифни позиции, поради което и по негово
искане в хода на съдебното производство бе назначена СХЕ, чието заключение
сочи следното:
Не са налични доказателства за валидиране на методика РАП № 09
1 и калиобрационен статус на основно техническото средство, използвано за
определянето на характеристика № 3 на изследваните проби - „Мастно -
киселинен състав“, респ. не може да се направи оценка на валидността на
резултатите при определяне на характеристика № 3 „Мастно - киселинен
състав“ от МЛЕ № 05_13..09.2021/ 22.12.2021 г. и МЛЕ №
06_13..09.2021/22.12.2021 г.;
Начина за откриване на сорбитанов естер в мазнини е чрез използване на
принципа на Високоефективната течна хроматография (HPLC), като има
отделна процедура за предварителна пробоподготовка на пробата;
Не са налични доказателства за валидиране на РАП № 51 и
калибрационен статус на основното техническото средство, използвано
за определянето на характеристика № 5 - „Съдържание на емулгатор:
сорбитанови естери“, респ. не може да се направи оценка на валидността
на резултатите при определяне на характеристика № 5 „Съдържание на
емулгатор: сорбитаноеи естери“ от МЛЕ № 05J3..09.2021/22.12.2021 г. и
МЛЕ № 06_13..09.2021/22.12.2021 г.;
Няма стандартизиран метод за определяне на сорбитанов естер в
мазнина;
За да се твърди, че процесният продукт е претърпял допълнителна
обработка чрез текстуриране, трябва да се докаже по - високо
съдържание на сорбитанов естер, който в случая се проявява като
текстуратор.
Вещото лице заключава, че по делото не са налични необходимите и
достатъчни доказателства, за това дали процесният продукт може да се
класифицира като допълнително модифицирано /текстурирано палмистово
масло/фракция/, в който е вложен сорбитанов естер.
Изслушано в с.з. вещото лице отбелязва, че методиката, използвана в
ЦМЛ за това дали стоката съдържа сорбитанов естер не е валидирана, не е
стандартизирана, не е официализирана, както и че не й е бил предоставен
документ за калибриране на техническото средство, поради което не може да
се направи категорично заключение, че в изследваните проби се съдържа
сорбитанов естер. Също така заявява, че няма стандартизиран метод и
4
акредитирана лаборатория в страната за установяване наличието на
сорбитанов естер и лимонена киселина. Поради тази причина вещото лице не
е изследвало контролна проба от стоката, тъй като не би могло да установи
наличието на такива нито в ЦМЛ, нито в частна независима лаборатория.
Уточнява, че проведеното в ЦМЛ изследване чрез пенетрация не би могло да
установи промяната на кристалната структура на продукта, а само нейната
твърдост. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, което е
изготвено от независим от страните експерт - специалист в областта на
химията. Не се констатират несъответствия между констативно -
обстоятелствената част и даденото заключение, поради което оспорването от
страна на проц. представител на въззиваемата страна е голословно и
неоснователно.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда за разглеждане като
допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 231 от Закона за митниците - Директора на ТД „Митница
Варна“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със
Заповед № ЗАМ - 1091/32-246841/02.08.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗМ и ЗАНН. Описанието на
нарушението, дадено в двата акта, макар и да не съответства напълно на
състава на нарушението по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ, в достатъчна степен
индивидуализират обвинението, така че правото на защита на
санкционираното юридическо лице не е било засегнато - същият е имал
възможност да разбере, че му се възвежда обвинение за митническа измама,
изразяваща се в избягване на пълно заплащане на митни сборове /мито/ и
частично заплащане на други публични държавни вземания /ДДС/ вследствие
на невярно деклариран тарифен номер на внасяната стока. Възражения за
допуснати нарушения на процесуалните правила не се правят и от въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
Основният спорен въпрос по делото е относно естеството на
внесената стока и в съответствие с това - правилността на извършеното
5
тарифиране. За да приеме, че въззивникът е избегнал заплащане на част от
митните сборове, административно наказващия орган е счел, че той е
извършил невярно деклариране на тарифния номер на внасяната стока в
позиция с по - малък процент на дължимото мито, вместо в позиция с по -
висока митническа ставка. Становището на митническите органи е
обосновано от резултатите на лабораторното изследване в ЦМЛ, което се
опровергава напълно от приетото и кредитирано от съда заключение на СХЕ,
дадено от независим от страните експерт. На първо място вещото лице заявява
категорично, че проведеното в ЦМЛ, нито което и да е друго в която и да е
лаборатория в страната няма как да даде категоричен отговор на въпроса - има
ли наличие на сорбитанов естер в процесната стока, който да е довел до
промяна на кристалната му структура, тъй като няма стандартизиран метод за
определяне на сорбитанов естер в мазнина. Освен това експертизата
установява, че използваните РАП за установяване на две основни
характеристики на изследвания продукт - МКС и съдържание на емулгатор не
са валидирани, както и няма доказателства за калибриране на уредите,
използвани при изследването. На следващо място вещото лице заявява, че с
проведеното качествено изследване на пробите няма как да бъде установено
дали продукта е претърпял т. нар. процес текстуриране, доколкото не е
установено количеството на сорбитанов естер в тях. Според вещото лице, за
да служи като текстуратор, т. е. да промени кристалната структура на
продукта, сорбитановия естер следва да е вложен в по - голямо количество. В
по - малки количества той служи единствено като емулгатор, но не и като
текстуратор на мазнините. Тук прави впечатление, че митническите органи
очевидно не правят разлика между емулгатор и текстуратор, доколкото
едновременно се твърди, че емулгатора е довел до текстуриране, което е
взаимно изключващо се твърдение.
При тези изводи на вещото лице съдът приема, че по делото не е
безспорно доказано, че процесната стока представлява приготвена чрез
текстуриране хидрогенирана фракция на палмистово масло с добавка на
сорбитанов емулгатор в качеството му на модификатор на кристалната
структура, най - малкото защото не е изследвано неговото количество, а и
защото чрез използваните работни аналитични процедури не би могло да се
установи наличието на сорбитанов естер в мазнина изобщо, каквото
заключение дава вещото лице - химик. За да се класифицира една мазнина в
позиция 1518 на КН следва да е установено безспорно, че тя представлява
маргарин или смес от мазнини или масла или препарат от мазнини или масла
или фракция от мазнини или масла, което в случая не е налице.
Освен това, в самото становище на директора на Дирекция
„Митническа дейност и методология“ е отбелязано, че терминът
„текстуриране“ е упоменат само и единствено в Обяснителните бележки на
Хармонизираната система, които не са нормативен акт според трайната
национална и европейска съдебна практика. В тази връзка, Съдът на ЕС по
дело С-198/15 в параграф 19 е постановил, че „обяснителните бележки към
КН, изработени от Комисията, съществено допринасят за тълкуването на
обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна
6
правна сила (решения от 26 октомври 2006 г., T. I., С-250/05, EU:C:2006:681, т.
16 и от 20 май 2010 г., Data I/O, С-370/08, EU:C:2010:284, т. 30). Видно от
цитираната съдебна практика на съда на ЕС, до този извод, че Обяснителните
бележки към КН нямат задължителна правна сила, не се стига за първи път. В
този смисъл съдът е доразвил тълкуването като е постановил, че
„обяснителните бележки към същата комбинирана номенклатура не могат да
променят обхвата на тарифните позиции от същата комбинирана
номенклатура”. Вследствие на това съдържанието на обяснителните бележки
трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не би могло да променя нейния
обхват (решение от 27 ноември 2008 г., M., С-403/07, EU:C:2008:657, т. 48). На
практика, митническите органи са разширили обхвата на тарифната позиция
1517 от КН като са добавили допълнителен критерии - т. нар. „текстуриране“,
което не е упоменато в КН, нито има упоменат метод на изследване.
Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно от материално
правна страна, а с това и претенцията на въззивника за неговата отмяна за
основателна.
С оглед изхода на делото и претенцията на въззивника, в тежест на
ответната страна - ТД „Митница Варна” следва да бъдат възложени
направените от него разноски, които са в общ размер на 1 340 лева, от които
840 лева заплатено по банков път възнаграждение на един адвокат с начислен
ДДС и 500 лева депозит за експертиза. Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява за неоснователно,
тъй като договореният и заплатен адвокатски хонорар надвишава
несъществено определения минимален размер в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т.
3 от същата - в редакцията й към момента на договаряне и заплащане на
възнаграждението.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление N BG2022/2000-57/НП,
издадено на 20.05.2022 г. от Директора на Териториална дирекция „Митница
Варна“, с което на “Б.”ЕООД, ЕИК:*** за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от
Закона за митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия
закон е наложена имуществена санкция в размер на 7 209 лева,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ ДА ЗАПЛАТИ
на “Б.”ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А. М. Х.в сумата от 1 340 лева /хиляда триста и
четиридесет лв., 00 ст./, представляваща направени по делото разноски за
7
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8