Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Снежана Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 14041 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „К.И.“
ООД, чрез адв. Д., срещу решение от 24.04.2019 г., постановено по гр. дело №
13991/2018 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, с което са отхвърлени
предявените срещу Е.В.Т. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът Е.В.Т. дължи на ищеца „К.и.“ ООД следните суми по
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 67365/22.5.2017 г.: сумата от 1000
лв. – главница, договорна лихва в размер на 360 лв. за периода от 22.5.2017 г.
до 1.11.2017 г., договорна такса „ГАРАНТ“ в размер на 740 лв. за периода от
22.5.2017 г. до 1.11.2017 г., лихва за забава в размер на 14,2 лв. за периода
от 23.6.2017 г. до 1.11.2017 г., които суми са посочени в заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по гр. д. № 78501/2017 г по описа на СРС.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, както и за противоречието му с материалния
закон и процесуалните правила. Релевирани са доводи, че въвеждането на лични
данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласието му с условията на
същия, потвърждаването на издадения му договор чрез предоставяне на и-мейл
адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено
електронно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП.
Наведени са аргументи, че съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на
предоставената договорна информация, както и на изявлението се прилага чл. 293
от ТЗ и договорът ще бъде нищожен при липса на съгласие, но не и при положение,
че от поведението на страната може да се заключи, че не оспорва
действителността на волеизявлението си. Посочва се, че от доказателствата по
делото се установява, че ответницата е получила сумата от 1000 лв. от каса на
„Изипей“ АД, което обстоятелство не било оспорено от нея. Сочи се, че основен
предмет на дейност на ищцовото дружество е предоставянето на кредити и за него
липсва правно основание да преведе на физическо лице сума на основание,
различно от основния му предмет на дейност. Иска се отмяна на решението и
уважаване на исковете. Претендират се разноски. Представя се списък по чл. 80
от ГПК.
Въззиваемата страна – Е.В.Т., чрез адв. З., е подала отговор на
жалбата, с който я оспорва като неоснователна и необоснована. Изразява
становище за правилност на извода на СРС, че от представените по делото
доказателства не може да се направи извод за валидно сключен договор за кредит
от разстояние под формата на електронен документ. Моли се въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
Като съобрази изложеното в жалбата в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
СРС се е произнесъл
по обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед въззивната жалба
съдът приема, че предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в
неговата цялост.
Според уредените в
чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка,
която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК. В допълнение към изложеното от СРС и като
съобрази доводите на страните във въззивното производство, съдът намира
следното по съществото на спора:
Ищецът черпи правата
си от договор за предоставяне на потребителски кредит „Екстра” № 67365 от
22.05.2017г., за който твърди, че е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние. Следователно, за да се приеме, че е сключен такъв договор и
същия е произвел действие между страните, следва да се установи, че са
изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Съгласно чл.6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
Съгласно чл.10 ал.1
ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го
уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на
хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
При направено изрично
оспорване от страна на ответницата по делото Е.В., че именно тя е автор на електронната
заявка, както и че тя е приела договора, в тежест на ищцовото дружество е да
докаже това обстоятелство, което последното не е сторило.
В настоящия случай по
делото са представени разпечатки от електронните документи, свързани с
твърдяната от ищеца размяна на информация, но липсват доказателства, както че
ответникът е автор на електронната заявка, така и че ищецът е предоставил
информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10
ЗПФУР. Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете
по чл.12, ал.1 или 2; получил
е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени
електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
В конкретния случай,
ищецът не е доказал изпълнението на посочените условия, поради което и не може
да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на Договор
за потребителски кредит „Екстра“ № 67365 от 22.05.2017г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че макар и да са налице безспорни доказателства,
че ответницата е получила сумата от 1000,00лв., предоставена от ищеца чрез
„Изипей” АД, ищецът не е провел пълно и главно доказване, че сумата е получена
на договорно основание по силата на твърдения Договор за потребителски кредит
„Екстра”, съответно при условията, съдържащи се в него.
При така установените
по делото обстоятелства съдът намира, че предявените от ищеца искове по чл.422
ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост на главницата по
договора, договорена лихва и такса „Гарант“ са недоказани и като такива правилно
са били отхвърлени от първоинстанционния съд, който извод се отнася и за
акцесорния спрямо тях иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86
от ЗЗД.
Доколкото изводите на СГС съвпадат изцяло с
тези на районния съд, решението следва да се потвърди, като правилно и съобразено
с разпоредбите на материалния закон.
По
разноските пред СГС :
При този изход от спора – жалбата
няма да бъде уважена, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има ответницата.
Доколкото тя не е направила искане за присъждане на направени по делото
разноски, не са налице основания за присъждането на такива.
При тези мотиви, Софийски градски
съд
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.04.2019 г., постановено по гр. дело
№ 13991/2018 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./