№ 6659
гр. София, 08.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110138898 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Образувано е по искова
молба на „А“ ЕООД, с която претендира да бъде признато за установено, че
ответникът дължи сумата 678,23 лева - главница, представляваща неплатени лизингови вноски
по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив №AG0012938/11.01.2023 г. при ОУ за периода от 10.02.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно със
законна лихва от 08.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 468,63 лева -
възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023 г. до 31.05.2023 г., сумата 07,49 лева
- мораторна неустойка за периода от 10.02.2023 г. до 31.05.2023 г., сумата 933,93 лева - неустойка
за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя по чл. 15.5 от ОУ към договора, сумата
96,80 лева - неплатени разноски за данъчни задължения за 2023 г. по договора, сумата 77,48 лева -
неплатени разноски за застрахователни премии по договора, сумата 696,00 лева - разноски за
възстановяване на лизинговия актив по чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от ОУ, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д.
№67889/2023 г. по описа на СРС.
Основанието – периодът на паричното вземане за сумата 468,63 лева -
възнаградителна лихва, удостоверено в заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, е друго, а именно 10.03.2023 г. до 31.05.2023 г.С
Разпореждане №122673/2024 г. съдът е указал на ищеца да отстрани
констатираните нередовности, като индивидуализира точно паричното вземане
за възнаградителна лихва за сумата 468,63 лева с период, с оглед твърденията и
издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №67889/2023 г. по описа на
СРС, или обоснове правен интерес да претендира вземането за периода
"10.02.2023-31.05.2023 г." вместо заявения "10.03.2023-31.05.2023 г.". В
изпълнение на указанията ищецът твърди, че се касае за техническа грешка в
заявлението му за издаване на заповед.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното
производство, поради което предмет на доказване са паричните вземания с
посочените основание, размер и период пред заповедния съд. Формален
аргумент за това е, че съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК искът се счита за предявен от
датата на сезиране на заповедния съд. Фактическите твърдения на
претендиращия спорното право следва да са идентични и последователни. Съдът
намира, че производството подлежи на прекратяване поради недопустимост на
заявената претенция в частта за периода "10.02.2023-09.03.2023г." . Липсва
идентичност между основанието, на което се претендира издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и това, от което ищецът настоява да е
1
възникнало вземанети, за което е предявен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Съдът не е властен да тълкува хипотетичната воля на заявителя, респ. ищеца, за
периода, който е правнорелевантен факт за възникване на правото на парично
вземане Съдебното производство, вкл. това по реда на чл. 410 от ГПК, започва
по молба на заинтересованото лице с конкретни искания. В случая волята на
ищеца е ясна и с нея съдът се е съобразил, като е издал процесната заповед за
изпълнение. Съображението на ищеца, че се касае за техническа грешка може да
е вярно, но това е грешка на заявителя, а не на съда, поради което не са налице и
предпоставки за служебно констатиране допускането на явна фактическа грешка
при произнасянето по реда на чл. 410 от ГПК нито от исковия, нито от
заповедния съд. Ищецът не обосновава и правен интерес от водене на делото за
въведния допълнителен период, с който недопустимо разширява производството
по чл. 422 от ГПК. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, въз основа на която е образувано гр. дело
№38898/2024 г. по описа на СРС, в частта за претендирания период 10.02.2023-
09.03.2023г. на паричното вземане за 468,63 лева - възнаградителна лихва, и
ПРЕКРАТЯВА за претендирания период 10.02.2023-09.03.2023г. на паричното
вземане за 468,63 лева - възнаградителна лихва, производството гр. дело
№38898/2024 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2