Р Е Ш Е Н И Е
№ 260119 гр. Пазарджик, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание на втори декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Кирякова
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 739 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС ,В. , постановено
по гр. д. № 674 по описа на съда за 20** година е отхвърлен предявения от Д.П.Г. против М.Г.В., П.Г.Г., Д.И.Г.,
В.Д.Л. и Г.Д.Г. иск за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 2,
предл. последно ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт .., том I, дело № 357/**74г. на съдия при Районен
съд В., като привиден.
Оставен
е без разглеждане предявения
от Д.П.Г. против М.Г.В., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. ва иск за прогласяване
на относителна недействителност, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 13, ал.
3 СК **68 /отм./ на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт .., том I, дело № 357/**74г. на съдия при Районен съд В. и е прекратено производството по делото в тази
част.
Отхвърлен е предявения от Д.П.Г. против М.Г.В., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л.
и Г.Д.Г. иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 75, 2 ЗН договор за
доброволна делба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт .., том II,
дело № .../..г. на нотариус С.Д., с район на действие Районен съд В..
Отхвърлен
е предявения от М.Г.В. против Д.П.Г., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. иск за
делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.501.2044.1.3 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при съседи на същия етаж-няма, над
обекта няма, под обекта 10450.501.2044.2, находящ се в жилищна сграда с
идентификатор 10450.501.2044.1 КККР на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор
10450.501.2044 по КККР на гр. В. одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. с
адрес на ПИ гр.В., ул."Б." №** при граници и съседи: от запад-улица
"Б." 797.76; от север имот с идентификатор 10450.501.**60; от изток:
имот идентификатор 10450.501.1738 и от юг-имот с идентификатор 10450.501.1739,
представляващ по Нотариален акт № .. от 30.09.2014г., том II, нот. дело № .../..г.
на нотариус С.Д. втори жилищен етаж
[от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 77 кв. м., построена върху
дворно място-общинска собственост, съставляващо УПИ XV-7776, кв. 206 по плана на гр. В., при съседи: улица, имот на ГНС, С.М. и А.А.,
Допуснат
е до делба недвижим имот , представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.501.2044.1.2 по
КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при
съседи на същия етаж-няма, над обекта-имот с идентификатор 10450.501.2044.3,
под обекта- имот с идентификатор 10450.501.2044.1.1, находящ се в жилищна
сграда с идентификатор 10450.501.2044.1 КККР на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор
10450.501.2044 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.
с адрес на ПИ гр.В., ул."Б." №** при граници и съседи: от запад-улица
"Б." 797.76; от север имот с идентификатор 10450.501.**60; от изток:
имот идентификатор 10450.501.1738 и от юг-имот с идентификатор 10450.501.1739,
представляващ по Нотариален акт № ** от 02.07.20**г., том I, per. № 239. дело 18/20**г. на нотариус М.П. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.501.2044.1.1 по ККК на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. В., ул."Б."
№**, който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
10450.501.2044, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, със застроена площ по документи от 77,00 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта
10450.501.2044.1.2, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място МЕЖДУ М.Г.В., Д.П.Г. и Г.Д.Г.
при квоти за М.Г.В. 2/16 ид. части, за Д.П.Г.
1/16 ид. част и за Г.Д.Г. 13/16 ид. части, капо ОТХВЪРЛЯ иска за делба по
отношение на П.Г.Г., Д. И.Г. и В.Д.Л..
Отхвърлен
е предявения от М.Г.В. против Д.П.Г.,
П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. иск за делба :i а сграда за идентификатор 10450.501.2044.2 погрешно заснета в
КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК,
като второстепенна едноетажна постройка на застроена площ от 28 кв. и., разположена в поземлен имот с
идентификатор 10450.501.2044, при граници от север едноетажната постройка с
идентификатор 10450.501.2044.3, от запад-с
източната стена на първия етаж от жилищната сграда, а идентификатор
10450.501.2044.1, от юг-с незастроеното дворно място на поземлен имот с идентификатор 10450.501.2044 и от запад - с
подпорен зид откъм ул."Б.", с предназначение за гараж, както и за
складови нужди.
Отхвърлен
е предявения от М.Г.В. против Д.П.Г., П.Г.Г., Д.И.Г. , В.Д.Л. и Г.Д.Г. иск за делба на
сграда за идентификатор 10450.501.2044.3
на застроена площ от 17 кв.м.погрешно
заснета в КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-1214/06.06.2018г. на ИД на
АГКК, като второстепенна постройка, разположена на северозападния
ъгъл на поземления имот с идентификатор 10450.501.2044, при границите от север-
имот с идентификатор 10450.501.2043; от изток-с дворното място на поземления
имот с идентификатор 10450.501.2044; от юг-с второстепенна постройка с
идентификатор 10450.501.2044.2; от запад- улица „Б.", с предназначение за
гаражи, както и за складови нужди.
С решение, постановено по реда на чл.274 ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение №
143 от 22.07.2020г. по гр. дело № 674/20**г. на Районен съд В., като
се ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.В.
против Д.П.Г., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. иск за делба обект с идентификатор 10450.501.2044.1.1 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, находящ
се в жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2044.1 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, разположена в
ПИ с идентификатор10450.501.2044 по КККР на гр. В. одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. с адрес на ПИ
гр.В., ул.”Б.” №** при граници и съседи: от запад-улица “Б.” 797.76; от
север имот с идентификатор 10450.501.**60; от изток: имот идентификатор
10450.501.1738 и от юг-имот с идентификатор 10450.501.1739.
Така постановеното решене е обжалвано с въззивна жалба от ищцата М.В. в частта , с която е отхвърлен иск на Д.Г. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот ,сключен с нотариален акт № .. том 1 дело №357/**74 година на основание чл.26 ал.2 предл. последно от ЗЗД, като привиден.
Решението се обжалва и в частта , имаща
характер на определение ,с което е оставен без разглеждане иск за нищожност а
същата сделка на друго основание – чл.26 ал.1 във връзка с чл.13 ал.3 от
отменения СК.
Жалбата е против решението в
отхвърлителните му части, както и в
частта ,с която е допуснат до делба един от обектите в сградата.
Намира решението за нищожно, недопустимо
и неправилно.
По делото правилно било установено ,че
сградата в сегашния и вид била построена през **74 година , когато е извършена
и една от оспорените сделки – с нотариален акт № .../**74 година. към този момент действали нормите на ЗПИНМ, не била приложима Наредба № 5 , на която
неправилно се позовавал експерта в заключението си.
Жилищната сграда имала три редовни
жилищни етажа и избен етаж с обособени в него две складови помещения , както и
таванско ниво.
Счита ,че диспозитива на решението не
може да бъде разбран дори при най-внимателно тълкуване , поради което и то е
нищожно.
В решението липсвало произнасяне относно
първия жилищен етаж с идентификатор 10450.501.2044.1.1Следва веднага да се
посочи, че именно с решението ,с което е поправена очевидна фактическа грешка е
отхвърлен иска за делба на така индивидуализирания обект.
Липсвало произнасяне и относно двете
складови помещения на същото ниво ,към имота с посочения идентификатор ,както и
за таванското помещение. Съдът, произнасяйки се с отхвърлителен диспозитив не
посочил и съответните общи части. Нямало произнасяне и в частта , с която била
допусната делба.
Според жалбоподателката този пропуск щял
да се отрази съществено при извършване на делбата с оглед оценяването на имотите.
Жалбоподателката счита, че цялото решение
е нищожно и следва да бъде прогласено за такова , а делото върнато на първоинстанционния съд за постановяване на
ново решение.
Недопустимостта на решението се
обосновава с произнасянето в него по въпрос ,по който съдът следвало да се
произнесе с определение.
Порочно било и решението ,в частта , с
която съдът се произнесъл отхвърляйки иска за прогласяване нищожност на делба
на имот на основание чл.75 ал.2 от ЗН, без да индивидуализира имота с негови
идентификатор.
Излагат се доводи относно описанието на
отделните обекти в сградата във връзка с извършените сделки ,като се подържа ,че предмет на дарението от общия
наследодател на сина му Д.Г. бил втория жилищен етаж ,като жалбоподателката
подържа тезата си, че се касае за триетажна жилищна сграда.
Заради тези пороци намира решението за
недопустимо.
При условие на евентуалност се подържат
и оплаквания за неправилност на решението.
Същественото нарушение на съдопроизводствените
правила се изразявало в непроизнасяне по същество на предявения от Д.Г. иск за
прогласяване нищожност на сделка. До неправилност водел и пропуска на страна да
се произнесе за един от обектите ,за който всъщност е постановено решението , с
което е поправена фактическа грешка.
Необосноваността на решението се дължала
на това , че съдът не го основал на многобройните събрани доказателства.
Установено било по делото , че
строителството на сградата не е осъществено съобразно изготвения проект. Изградени
били три самостоятелни жилищни етажа, които били правилно заснети като
самостоятелни обекти на собственост.
Двете едноетажни сгради също правилно
били заснети като такива от допълващо застрояване. Те представлявали търпими
строежи и законността им нямала значение.
Жалбоподателката оспорва заключението на
експерта ,като намира ,че приложение следва да намерят нормите на ЗПИНМ и
според тези норми „първия“ етаж отговарял на изискванията за жилище. Този обект
отговарял и на сега действащите норми с допустимите отклонения.
Решението на съда било и
незаконосъобразно ,като се излагат доводи по същество по иска , по който съдът
не се е произнесъл , оставяйки го без разглеждане.
Евентуалното искане е за отмяна на
решението ,като се прави и доказателствено искане при условие , че съдът не
счете ,че делото следва да се върне на първоинстанционния съд. Очевидно е ,че
искане за доказателства, при такива условия не може да бъде направено ,поради
което съдът сита ,че дължи произнасяне по него безусловно и се е произнесъл в
съдебното заседание.
М.В. е обжалвала с частна жалба в
указания от съда срок решението в частта имаща характер на определение, с което
е оставен без разглеждане иск на Д.Г. за
прогласяване на относителна недействителност на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.13 ал.1 от СК /отм/ на договора , сключен с нотариален акт № .. от **74
година и прекратил производството в тази част.
По отношение на тази част на решението
са изложени оплаквания и във въззивната жалба , въпреки постъпилата частна и
въпреки изричните указания на съда в какъв срок подлежи на обжалване това произнасяне на съда.
Според жалбоподателката в тази част
решението е недопустимо. Жалбоподателката подържала същите обстоятелства и не
била оспорила иска на Д.Г., поради което счита , че има правен интерес да
обжалва.
Съдът дължал произнасяне по същество и тъй като съдът дори не бил посочил, че в
тази част акта има характер на определение ,то произнасянето било недопустимо и
следвало да бъде обезсилено.
Писмен отговор е потстъпил от В.Л.,която намира тази частна жалба , както и
жалбата на Д.Г. против същата част на решението за неоснователни.
И в двете жалби се съдържали само оплаквания за
процесуални нарушения, като нямало доводи за същинските мотиви на съда , с
които било прието , че иска е недопустим и които се основавали на специалния му
характер.
Отговор на тази частна жалба и на идентичната такава от Д.Г. е подала и Г.Г..
Тя намира жалбата на В. за недопустима
,тъй като акта е постановен на иск на Д.Г. против нея.
Другата жалба намира за неоснователна,
като счита ,че съдът се е произнесъл правилно и като процесуално действие и по
същество.
М.В. е обжалвала с въззивна жалба и
решението на първоинстанционния съд , с което е поправена очевидна фактическа
грешка. Счита, че не се касае за фактическа грешка , поради което решението
било недопустимо. С това решение съдът на практика изменил вече постановеното
такова. Оспорва правото на Г.Г. да поиска произнасяне на съда по този ред-
чл.250 от ГПК. Тази молба не давала
основание на съда да се произнесе по реда на чл.247 от ГПК , поправяйки
очевидна фактическа грешка. Моли решението да бъде обезсилено.
В писмения си отговор Д.Г. намира тази
жалба за допустима и основателна.
Писмен отговор е постъпил и от Г.Г.
,който е относим и към идентичната жалба на Д.Г..
Тя намира ,че решението е правилно. Съдът
, въпреки искането ,основано на чл.250 от ГПК приел, че се касае за очевидна
фактическа грешка и я поправил по допустимия ред по свой почин.
Постановеното решение е обжалвано в срок
от Д.Г. , в частта , с която е оставен
без разглеждане иска му за прогласяване нищожността на договора ,сключен през **74
година на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.13 ал.1 от СК от **68
год./отм./
Предявеният от него иск не бил за
прогласяване относителна недействителност на сделката ,а за прогласяване на
нейната нищожност, поради което счита ,че съдът не се е произнесъл по предявения
от него иск
Съдът приел за разглеждане този иск ,
като задължил жалбоподателя да внесе държавна такса.
Съдът дължал произнасяне по същество по
този въпрос, като счита , че в тази част решението е недопустимо и иска да бъде
обезсилено.
Ответницата по жалбата В. я намира за
основателна.
В.Л. и Г.Г. са я оспорили ,като са
подали отговор общ за двете жалби против тази част / и подадената от Д.Г./.
Д.Г. е обжалвал с въззивна жалба и постановеното решение от 22.07.2020 година
изцяло.
Изложени са също доводи за пропуска на
съда да се произнесе относно делбата на първия според него жилищен етаж.
Съдът не съобразил етажността на
сградата отразена в действащата
кадастрална карта.
В диспозитива на решението липсвало
„съдържание“ кои обекти са приети като складови и дали те обслужват само
допуснатия до делба етаж. Поради това счита ,че решението е нищожно, следва да
бъде прогласено като такова и делото върнато на първоинстанционния съд.
Подържа и ,че решението е недопустимо. Недопустимостта
се дължала на непроизнасянето по същество на предявения от него иск за
нищожност на договор, сключен през **74 година , в която част решението е обжалвано отделно с частна жалба.
Същия довод ,според жалбоподателя
обосновава и неправилността на решението.
Решението било необосновано ,тъй като
съдът не съобразил установеното, че се касае за триетажна жилищна сграда.
Налице били и две складови помещение и
таванско помещение.
Сградата не била съобразена с проекта и
първоначалното заключение на вещото лице не било прието , а в допълнителното
такова били направени верни констатации относно етажността на сградата.
Незаконосъобразността на решението се
дължала на неправилното приложение на закона и несъобразяването със съдебната
практика що се отнася до претенциите за нищожност на извършената делба на
наследниците на Д.Г..
С оглед тези оплаквания моли решението
да бъде отменено и спора решен по същество ,като се допуснат до делба всички
обекти.
Направено е доказателствено искане за
допускане на нова експертиза, поради некомпетентно изготвената такава.
В писмен отговор М.В. не оспорва жалбата
му.
В общ за двете въззивни жалби отговор В.Л.
е изложила доводите си за неоснователността им. Ответниците считат, че оплакванията
са неразбираеми.
Заключението на експерта било прието без
възражение в съдебното заседание ,както основното , така и допълнителното.
В писмения си отговор общо и за двете
въззивни жалби и Г.Г. ги оспорва ,като счита ,че решението не страда от
посочените пороци, ясно и разбираемо е .
В решението относно допуснатия до делба
имот изрично било посочено че се допуска до делба , заедно със съответните
идеални части от сградата и правото на строеж. Също счита , че оплакванията в
жалбите са трудно разбираеми.
По делото била назначена експертиза , за
да се изясни статута на обектите ,чието делба се претендира и заключението и
било прието без възражение от всички страни по делото.
По делото бил представен и проекта за
жилищната сграда, който бил съобразен и от вещото лице.
Възражения по заключението се правели за
първи път във въззивната жалба, те били несвоевременни и съответно –
неоснователни.
Д. П.Г.
е обжалвал и решението , с което е поправена очевидна фактическа грешка.
Излага доводи за недопустимост на решението , идентични с тези във въззивната
жалба на М.В..
В писмения си отговор М.В. не оспорва и
тази жалба, а останалите ответници Д.Г., Г.Г. и В.Л. оспорват жалбата ,като са изложили
общи доводи по нея и по жалбата на В..
В дадения от съда срок е постъпила
писмена защита от адв. Х., в качеството му на процесуален представител на .Основен акцент в нея е обсъждане на
заключението на вещото лице, което се оспорва и се подържа тезата ,че се касае
да отделни обекти на собственост , така както са посочени в исковата молба и те
следва да бъдат допуснати до делба. В писмената защита на представляващия
Димътр П. Г., адв. А. се подържа същата теза.
Съдът прецени валидността и
допустимостта на обжалваното решение и намери ,че се касае за валиден и
допустим акт и следва да се произнесе по съществото на спора.
Съображенията си в отговор на оплакванията в жалбата за такива
пороци на решението, водещи до неговата нищожност или недопустимост ще изложи
паралелно с обсъждането на
основателността на иска по същество.
За да се произнесе ,съдът взе предвид
следното:
Предявен е
иск за делба с правно основание .чл. 34 ЗС във връзка с чл.69 от ЗН.
Ищцата М.Г.В.
твърди, че ответниците Д.П.Г. и П.Г.Г. са наследници на
покойния и брат П.Г.Г., починал през
2004 година . Ответниците Д.И.Г., В.Д.Л.
и Г.Д.Г. били наследници на покойния и брат Д.Г.Г., починал през 2014 година.
Всички те
били наследници на В.Й. Г. , починала през **93 година и Г.П.Г. , починал през 2001 година.
По време
на брака им техните наследодатели през **72 година придобили чрез строителство недвижим имот ,
представляващ триетажна жилищна сграда на 80 кв.м. , състояща се от три самостоятелни
тристайни жилища на всеки от етажите с общо стълбище при условията на етажна
собственост.
Притежавали
и две второстепенни постройки на 28 кв. м
и 17 кв. м.
Строителството
на трите обекта било извършено през **72 година върху общински парцел с отстъпено
право на строеж . Имота бил с идентификатор 10450.501.204. Титуляр на правото
на строеж била В.Г.. Твърди, че родителите
и са притежавали право на собственост
върху тези сгради при условията на имуществената общност , въведена от
СК от **68 година.
Към **72
година , когато семейството се нанесло в тези сгради не бил приет още ЗСГ и сградата била проектирана да се състои от
три равностойни апартамента за трите деца. Заради рестрикциите ,въведени от ЗСГ
родителите им били принудени да прехвърлят притежаваните в повече жилища.
С нотариален
акт № ... от 13.05.**74 година В.Г.
„продала“ на най-малкото си дете Д.Г. „втория
етаж от собствената си къща“ за 2500 лева, която сума видно от
съдържаниието на акта не била платена от купувача.
Тази сделка била нищожна на няколко основания.
Сделката
била привидна и прикривала дарение. Допълнителната уговорка при нужда да поеме издръжката на
прехвърлителката и съпруга и ,
показвали, че се касае за договор за дарение.
Като
привидна сделката била нищожна.
Сделката
била нищожна дори и да прикривала алеаторен договор, тъй като такъв договор
подлежал на разваляне.
Волята на
продавачите била само формално да се изпълнят изискванията на ЗСГ.
Тази
продажба била и нищожна , поради противоречие със закона – чл.26 ал.1 ЗЗД. По
силата на СК ,действащ към момента на сделката , тъй като имуществената общност
е бездялова, разпореждането с обща собственост следвало да стане от двамата
съпрузи.
Поради
нищожността на тази сделка и делбата на този „втори“ жилищен етаж, извършена с
нотариален акт № ../2014 година също
била нищожна, тъй като този етаж бил съсобствен и с други лица –
наследниците.
В исковата
молба се подържа ,че нищожността се дължала на липсата на реквизити в
нотариалните актове- този от **74 година и друг за дарение на части от първия
етаж през **93 година. Следва да се посочи,че исковата молба е доста хаотична и
неясна , но тези доводи не се подържат във въззивната жалба , поради което при
условията на чл.269 от ГПК , съдът няма да ги обсъжда.
Според
ищцата имота , предмет на дарението / вероятно прехвърлянето по сделката от **74
година/ бил партерния етаж , обитаван от баща им в този период.
От баща им
било извършено дарение в полза на брата на ищцата Д.Г. на собствените му 5/8 идеални
части от първия етаж. Съответно дарението в полза на Г.Г. породило последиците
си, като тя придобила правата и на останалите наследници на Д. Г. Г..
И при
двете сделки порока се изразявал в това ,че било посочено , че сградата е двуетажна
, а тя в действителност била триетажна.
Партерния
етаж бил самостоятелно жилище , бил по-функционален, поради което и бил
обитаван от родителите им. етаж
отговарял на изискванията на ЗПИНМ , при действието на който бил построен.
От смъртта
на родителите им и от смъртта на малкия и брат само неговите наследници
ползвали имота.
Моли да
бъде допусната съдебна делба на наследствените общо пет обекта- три жилищни апартамента
със съответните им общи части и две второстепенни постройка.
Втория и
третия жилищни апартаменти , тоест тези намиращи се на втория и третия пореден
етаж следвало да се допуснат до делба при равни права между преките
наследници-тоест 1/3 за нея, по 1/6 за първия и втория ответник и по 1/9 за
останалите ответници. При същите права счита ,че следва да бъдат допуснати до
делба и второстепеннните постройки.
Апартамента
на първия жилищен етаж следвало да се допусне до делба при права 1/8 за ищцата,
втория и третия ответник по 1/16 и само Г.Г. била съсобственик с тях при права
12/16 идеални части.
Съдът е
констатирал нередовност на исковата молба, считайки, че имотите не са
индивидуализирани, дал е указания за вписване на исковата молба и представяне
на скици.
В
изпълнение на тези указания ищцата е посочила ,че претендира делба на триетажна
жилищна сграда с първо ниво- сутерен, изцяло вкопан в земята с две складови
помещения, които обслужвали жилищните апартаменти на второ и трето надземно
ниво; второто ниво изцяло надземно , представлявало тристаен апартамент с
тераса и складово помещение ,заедно със стълбищна клетка с идентификатор
10450.501.2044.1.1.
Третото
ниво или второ жилищно ниво представлявало тристаен апартамент с тераса ,
заедно със стълбищна клетка с идентификатор 10450.501.2044.1.2.
Четвъртото
ниво било третото жилищно ниво също представляващо тристаен апартамент с тераса
и стълбищна клетка с идентификатор 10450.501.2044.1.3.
Твърди,че
има три самостоятелни жилища , към които съответно принадлежат общи части на
сградата.
Постройката
от 28 кв.м. била залепена до западната фасада на жилищната сграда и била с
идентификатор 10450.501.2044.2
Втората
второстепенна постройка била разположена
на северозападния ъгъл и била с идентификатор 10450.501.2044.3.
В срок е
постъпил писмен отговор от Д.П.Г..Той не оспорва иска за делба. Към **72 година триетажната жилищна
сграда и двете второстепенни постройки
били собственост при условията а имуществена общност на общите наследодатели.
Излага
същите доводи за нищожност на сделката , сключена с нотариален акт № ... от **74
година. Оспорва и делбата , извършена между наследниците на Д. Г.Г. през 2014
година, поради това ,че в нея не са участвали всички съсобственици.
Счита , че
единственото валидно разпореждане е това чрез сделката от **93 година с нотариален
акт № 89.
Предявява искове за прогласяване нищожността на
сделката от **74 година , сключена с нотариален акт № ... заради нарушение на закона – противоречие със
СК / отм.СК от **68 година/, както и на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД , като
привидна.
Счита ,че
делбата следва да бъде допусната , така както е поискана.
В писмения
си отговор Г.Г. оспорва иска ,като сочи ,че жилищната сграда се състои от
приземен и два редовни жилищни етажа. Вторият жилищен етаж бил лична
собственост на В.Л.. Първия етаж бил съсобствен ,но само между нея, М.В. и Д.
П.Г.. Правата върху този етаж придобила при извършена делба и по наследство от П.Г..
Правата и върху този етаж били 13/16 идеални части.
В срок е
постъпил писмен отговор и от В.Л.. Твърди,
че строителството на сградата е започнало през **73 година. Сградата се
състояла от приземен и два жилищни етажа , съобразно проекта. Отклоненията от
проекта били минимални. Приземният етаж съставлявал обща част на сградата и не
могъл да бъде предмет на разпоредителни сделки.
В първия
етаж 13/16 ид.части притежавала Г.Г.. Другите съсобственици били М.В. и Д. П. Г..
По
отношение на втория етаж иска бил изцяло неоснователен , тъй като бил нейна
лична собственост. Този етаж бил придобит от прекия и наследодател по силата на
възмездна сделка от **74 година. Посочена била цена 2500 лева ,но плащане не
било извършено ,а купувача поел задължение за гледане и издръжка на
прехвърлителите , което изпълнил. Прехвърлянето било извършено по волята на собственик , а не зарази
рестрикциите на ЗСГ. За сделката през **74 година било налице съгласието на
съпруга на прехвърлителката.
Съдът е
приел, че Д.Г. е предявил инцидентни установителни искове и е извършил
процедура по размяна на книжа, като е приел исковете за разглеждане с нарочно
определение.
Писмен
отговор е подала само В.Л. , която подържа изложеното в отговора на исковата
молба.
От
събраните по делото доказателства съдът счита за установено следното :
Установено
е по делото от представените писмени доказателства, че страните по делото са
наследници на В.Й. Г., починала на 31.07.**93 г. и Г.П.Г., починал на
26.03.2001 г. Ищцата е техен пряк наследник.
Д.П.Г. е
син на П.Г.Г., а ответникът П.Г.Г. е негов внук-син на починалия преди него
негов низходящ Г.П.Г..
Ответниците
Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. са съпруга и дъщери на сина на общите наследодатели-Д.Г.Г.,
починал на 01.08.2014 г., брат на ищцата.
Безспорно
е установено ,че на 12.06.**72 г. на В.Й. Г., е учредено възмездно право на
строеж върху общинско дворно място - за
който е отреден парцел XV в кв. 206 по плана на гр. В. към този момент. Не е
спорно още, че към този момент тя е била в брак с Г.Г..
Разрешение за строеж и протокол за даване на
строителна линия на името на суперфициарния собственик са съставени през **73
година – протокола е с дата 8.08.**73 година. следва да се посочи, че ЗТСУ е в сила от 1.06.**73
година , тоест към момента на започване на строителството закона е бил в сила.
Проекта за строителството на жилищната сграда също е одобрен след влизане в
сила на този закон, поради което доводите за приложимост на правилата на ЗПИНМ
са напълно неоснователни.
Представен
е архитектурен проект , който видно от отразеното в него и заключението на
експерта е изготвен и одобрен през **73 година. Според строителните книжа в имота е разрешено изграждане на еднофамилна жилищна сграда на
два етажа.
С
Нотариален акт №.., том I, дело № 357/**74г. на съдия при Районен съд В. втория
жилищен етаж от къщата, В.Й. Г. продава на сина си Д.Г.Г. за сумата от 2 500
лв., която сума е следвало да бъде платена, като купувачът поеме при нужда
всестранната издръжка на продавача и съпруга й Г.П.Г.-гледане, хранене,
обличане и други, а при смъртта им да ги погребе по обичая. Съдържанието на
този акт позволява да се изведе недвусмислено волята на страните – касае се за
сключен алеаторен договор.В нотариалния акт са описани всички представени
документи при сключване на сделката от които следва извода, че към този момент
сградата е била построена , тоест имало е годен обект за разпореждане ,както и
,че съпругът на прехвърлителката е дал съгласието си за извършване на сделката.
На 01.08.2014г. е починал сина на общите наследодатели и получилия права по цитираната сделка Д.Г.Г.
.Наследен е от ответниците - съпруга Д.И.Г. и две дъщери-В.Д.Л. и Г.Д.Г.. С
нотариален акт № .. от 30.09.2014г., том II, per.
№ 4316, н. дело .../..г. на Нотариус С.Д., с район на действие Районен съд В.,
между наследниците на Д.Г.Г. е извършена доброволна делба на процесния втори
жилищен етаж от построената от общите наследодатели в дворното място двуетажна
жилищна сграда. Имотът е поставен в дял на В.Д.Л..
Съсобствеността
върху този обект – втори жилищен етаж,
ищцата обосновава с нищожността на сделката от **74 година, като твърди,
че сделката е нищожна като привидна, прикриваща дарение, както и ,че противоречи
на закона , тъй като разпореждането с вещ имуществена общност е извършено само
от единия съпруг.
На такова
основания и с такива искания са предявени исковете на Д. П.Г.. Според
въззивният съд би могло да се обсъжда дали е налице правен интерес от
предявяване на тези искове от ответника, като насрещни или инцидентни, но прие
като се има предвид особения характер на това производство, че е налице интерес
и произнасянето по тези искове е допустимо.
На 28.09.**93г.
по силата сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 89, том
II, дело № 882/**93г. на съдия при Районен съд В. Д.П.Г. придобива
притежаваните от Г.П.Г. 5/8 ид. части от първи етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда на 77 кв., построена в общински парцел VI по действащия РП на
гр. В. в кв. 206, при съседи улица, общински имот, С.М., А.А., идентичен с имот
с идентификатор 10450.501.2044.1.2 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед на
ИД РД-18-1214/06.06.2018г. След дарението Д.Г.Г., наследодател на съделителите Д.И.Г.,
В.Д.Л. и Г.Д.Г., става собственик на 6/8 ид. части от имота. Със смъртта му на
01.08.2014г. те са наследени поравно от съпругата му Д.Г., която получава 6/24
ид. части от имота, по колкото получават и всяка от двете му дъщери-В.Л. и Г.Г..
По силата
на извършеното имуществено разпореждане, обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 152 от 30.09.2014г., том II, per.
№ 4320, дело № 351/2014г. на нотариус С.Д. с район на действие Районен съд В., Г.Д.Г.
придобива притежаваните от Д.Г. и В.Л. общо 12/24/ от наследения първи жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ по доказателствен акт 77
кв. м., а по скица 80 св. м., заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху дворното място-общинска собственост, в което е построена
сградата, съставляващо УПИ XV-7776 по плана на гр. В., при
съседи улица, имот на ГНС, С.М. и А.А. и
става индивидуален собственик на 18/24 ид.
ч. от имота, а В.Л. и Д.Г. не
притежават дял от него.
По делото
е прието заключение на експерт, който сочи, че жилищната сграда е двуетажна. Има
два редовни жилищни етажа , приземния етаж не отговора на условията за
самостоятелно жилище, поради липсата на светла височина , въпреки, че в него са
извършени известни преустройства , за да се ползва като жилище. В заключението
си експерта подробно е описал точното състояние на имота , посочил е
приложимите норми и е направил извод, че в сградата има два самостоятелни
обекта на собственост – два жилищни етажа. Етажа , който ищцата и ответникът Д.
П. Г. подържат, че е самостоятелен обект на собственост е вкопан на 1,20 м. в
земята от към лицевата фасада , поради съществуваща денивелация откъм дъното на
имота нивото на пода на етажа е на 1,50 м. над терена. Светлата височина е 2,15
м ,така е и по приложения проект, според който
проектирания етаж изба. Конструктивната височина на този обект е 2,37 м.
и експерта подробно е обяснил в съдено заседание какво представляват тези
величини. Между първоначалното и допълнително заключение на експерта не
съществува никакво противоречие.
Посочените
в исковата молба две второстепенни
постройки според експерта не представляват самостоятелни такива .Представляват
пространство под бетоновите плочи под жилищната сграда в лицевата част на
имота, с което е повдигнато нивото на терена. Това пространство се ползва като
складова площ. Конкретното състояние на тези постройки експерта е описал в обясненията
си в съдебното заседание ,проведено на 25.06.2020 година. Стените на тези
постройки са стените на жилищната сграда и оградата. Експерта е изяснил още ,че
според проекта се касае за двуетажна жилищна сграда ,като е предвидено и мазе ,
реализирано всъщност като приземен етаж. Под източната част на първия полуподземен етаж има обособени две складови помещения, които експерта
подробно е описал и анализирал , както като фактическо състояние ,така и като
начин на ползване.
В под
покривното пространство не са обособения самостоятелни складови помещения.
Двата
жилищни етажа според експерта нямат складови помещения.
Въззивната
инстанция приема заключението на експерта като обосновано и компетентно.
Св. В.
депозира показания ,касаещи в основната си част обстоятелствата как са
осигурявани средствата при строителството на сградата и евентуални намерения на
общите наследодатели – негови баба и дядо. Този свидетел сочи , че те са
живеели в имота – в приземния етаж, а неговата майка не е живяла там.
Св. Ш.
също установява ,че в имота са живеели общите наследодатели и Д. Г. Г. , впоследствие
със семейството си.
От тези
показания и събраните по делото доказателства изводи ,различни от отразеното в
нотариалния акт относно предмета на разпоредителната сделка не могат да се
направят. Разпореждане е извършено с втория етаж от жилищната сграда през **74
година. Съответно общия наследодател Г.Г. се е разпоредил с правата си в първия
етаж в полза на Д.Г.Г..
При тази
фактическа обстановка съдът намира ,че иска за делба на втория жилищен етаж е
неоснователен, тъй като той не е съсобствен. Това е така , защото е извършено
валидно разпореждане в полза на един от преките наследници на собствениците-Д.
Г. Г. , а впоследствие неговите наследници са ликвидирали съсобствеността
помежду им.
Както и
ищцата ,излагайки обстоятелства в исковата молба, така и ответника Д. П. Г. атакувайки сделката , извършена с
нотариален акт № ... от 13.05.**74
година и позовавайки се на нейната нищожност на две основания, целят установяването на съсобственост. Едновременно
с това те подържат и тезата ,че сградата е триетажна , тоест , че има три
самостоятелни жилищни обекта и в тази светлина следва да се разглеждат и
сделките. Последната им теза не само ,че не е доказана , но и е опровергана от
заключението на експерта.
Съдът е
изложил подробни и точни мотиви относно неоснователността на първия предявен
иск и недопустимостта на втория предявен иска за нищожност на тази сделка.
Ищцата и
ответникът Д. П. Г. подържат ,че сделката е нищожна като привидна , прикриваща
дарение. Няма никакви доказателства в подкрепа на тази теза , още повече, че
дори да се разкрие привидността на сделката ,като възмездна такава ,то
дарението би проявило действието си. Отделно от това , очевидно е ,че се касае
за възмездна сделка ,но насрещната престация е издръжка и гледане.
Що се
отнася до другото подържано основание ,то съдът напълно правилно е е приел ,че
сделката е извършена при действието на СК от **68 година с имущество общо на
двамата съпрузи. Бракът им е заварен от СК от **85 година. Категорична и
последователна е съдебната практика, че се касае за относителна
недействителност и съдът ,съобразявайки, че брака е заварен от СК от **85
година е счел , че в предвидения
срок сделката не е атакувана от другия
съпруг в предвидения преклузивен срок ,
поради което е предявеният на това основание иск е недопустим. Не опорочава по
никакъв начин произнасянето по този въпрос в диспозитива на решението .В тази
част решението има характер на определение и съдът изрично е посочил
специфичните за него възможности за обжалване. Това произнасяне не води нито до
нищожност , нито до недопустимост на решението
и не съставлява произнасяне , което да се отразява на неговата
правилност.
При това
положение ,правилно съдът е отхвърлил първия иск и е прекратил производството по втория иск. Тъй
като сделката не е нищожна , то и извършената делба между наследниците на
приобретателя по тази сделка също не е нищожна. Правилно съдът е отхвърлил и
този иск.
Не е
съсобствен и не следва да бъде допускан до делба втория жилищен етаж от
сградата.
Първия
жилищен етаж следва да се допусне до делба, като се зачетат извършените сделки.
Приземния етаж не е самостоятелен обект на собственост и не следва да бъде
допускан до делба като такъв. Не са самостоятелни обекти и второстепенните
постройки. Съдбата на тези обект ще следва съдбата на главните вещи – тоест на двата
самостоятелни жилищни етажа при условията на етажна собственост. Тоест – те са
общи части и делбата на етажа , който е съсобствен следва да се извърши при
съобразяване ,че към него принадлежат съответни
части от общите части на сградата. е разрешението и за таванското помещение. Точно
в такъв смисъл е и произнасянето на съда.
Обстоятелството
,че приземния етаж и двете складови помещения имат самостоятелни
идентификационни номера е без значение за правото на собственост и за
определяне характера им на годни обекти на собственост . Съдът е изложил
подробни мотиви за това и въззивната инстанция изцяло ги споделя.
Доводите
за нищожност и недопустимост на решението , съдът не обсъжда подробно , тъй
като е известна и последователна съдебната практика , кога са налице тези тежки
пороци на решението.
Доводи за
нищожност на практика не се излагат , освен твърдението , че решението е неясно
и неразбираемо, което е напълно невярно.
Няма
доводи и констатации на пороци , които да водят до недопустимост на решението.
Решението
, постановено по реда на чл.247 от ГПК е също валидно и допустимо.Налице са
били условията на посочения текст съдът по свой почин да поправи допуснатата
фактическа грешка.В мотивите на решението
е формирана волята на
съда , че посоченият в исковата молба
обект с идентификатор с 10450.501.2144.1.1, представляващ полуподземен етаж,
находящ се в жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2144.1, не е
самостоятелен обект на правото на собственост, че обслужва останалите
самостоятелни обекти, разположени в жилищната сграда и не подлежи на делба
отделно от тях. Така формираната воля не е била отразена в диспозитива на
решението , който пропуск е следвало да бъде отстранен именно по реда на чл.247
от ГПК.
Съобразявайки
всичко това , съдът намира ,че първоинстанционното решение е валидно , допустимо и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Ответниците
са направили искания за присъждане на разноски и са представили доказателства
за направени такива. Като се има предвид характера на спора и доводите на
жалбоподателите пред въззивната инстанция ,то разноски на направилите претенции
за това ответници се дължат. Разноски са направили В.Л. и Г.Г. – по 500 лева и
жалбоподателите Д. П. Г. и М.В. следва да бъдат осъдени да ги заплатят.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Районен съд В. от № 143 от 22.07.2020 година и решение № 26 0012 от
15.09.2020 година , постановени по гр. д. №647 по описа на съда за 20** година.
Осъжда М.
Г. В. *** и Д. П. Г. *** да заплатят на В.Д.Л.
*** и Г. Д.Г. *** разноски пред
въззивната инстанция в размер по на 500 лева за всяка от тях.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.