О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ /27.08.2020
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на двадесет
и седми август
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
и с участието на
прокурора като изслуша докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА ч.
гр.дело №537 по
описа
за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази
следното:
Производство
по чл.413 ал.2 във вр.с чл.274 ал.1 ГПК .
С разпореждане
на Никополски Районен съд №298 от 04.06.2020г., постановено по ч.гр.д.№69/2020г.
по описа на същия съд на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е постановен отказ за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по заявление по
ч.гр.д.№69/2020г.на НРС със заявител „***”ЕАД,гр.С.,ЕИК *** и длъжник Г.А.И.,ЕГН
********** за заплащане на сумата от 188,44 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги,за която е издадена
крайна фактура №**********/15.07.2018г.,ведно с частта от ДТ,отговаряща на тези
суми в размер на 80лв..Със същото определение на НРС на основание чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК е указано на заявителя „***” ЕАД ,ЕИК ***, че може да предяви
осъдителен иск за вземането си в отказаната му част срещу Г.А.И. в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от получаване
на разпореждането.
Срещу така постановеното разпореждане на НРС
е постъпила частна жалба от „***”АД, гр.С. чрез пълномощника на
дружеството адвокат В.Г. от САК,с която
същото се обжалва като неправилно и незаконосъбразно.Изложени
са доводи,че принципно правилните разсъждения на РС Никопол за противоречие с
разпоредбите на ЗЗП на клаузата за неустойка,равняваща се на месечни
абонаментни такси,дължими от прекратяване на договора до крайния срок ,за който
е бил сключен същият,не кореспондират с претенцията на заявителя,нито с
представения към заявлението договор за мобилни услуги.Посочено е,че съгласно
договора за мобилни услуги от дата 12.06.2017г.и допълнително споразумение към
него от 11.12.2017г. неустоечната клауза,уговорена в т.11 от договора има
съдържание, различно от това,което е изложил като мотив за отхвърляне решаващия
съд. Изложени са доводи,че неустойката представлява стойността на 3 месечни
вноски,а не на всички месечни такси,дължими до края на срока на договора.
Жалбоподателят се позовава на чл.92 ал.1 ЗЗД,като счита,че с неустоечната
клауза предварително е определен размера на обезщетението,дължимо от
неизправната страна в случай на виновно неизпълнение,без да е налице пряка
обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди,поради което
неправилно НРС е приел,че операторът ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер ,какъвто би получил,ако договорът не беше прекратен,но без да
предоставя ползването на услугата по сключените договори.Посочено е,че
неустойката е договорена съобразно новите правила за изчисление на неустойките
за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти,които правила операторът е
коментирал с КЗП във вр.с което е подписана спогодба с регулиращия орган от
12.01.2018г. Изложени са доводи,че отхвърлителните мотиви на съда противоречат
на изложените от заявителя твърдения и на представените доказателства,че
заявителят не е претендирал неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими до
изтичане на крайния срок на договора ,като в заявлението ясно е посочено както
договорното основание,така и начинът на формиране на неустойката.Посочено е,че
изводът на НРС за неравноправност на клаузата за неустойка като противоречаща
на добрите нрави е неправилен и в противоречие с обстоятелствата по делото.В
заключение дружеството жалбоподател моли Окръжния съд да отмени обжалваното
определение на НРС и да постанови друго,с което да се издаде заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за вземането в размер на 188,44лв.
Окръжният съд като обсъди
оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена
в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№69/2020г.по
описа на НРС е видно,че същото е образувано на основание подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ”*** ”ЕАД,гр.С. срещу длъжника Г.А.И..Заявлението частично е
уважено от НРС,като със заповед №56 от 04.06.2020г.по ч.гр.д.№69/ 2020г.е
разпоредено длъжникът Г.А.И. да заплати
на кредитора ”*** ”ЕАД, гр.С. сумата 21,85лв.,представляваща
дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,ведно
със законна лихва , от 03.02.2020г.до 13.03.2020г. и от
14.07.2020г.до окончателното изплащане на задължението,както и направените разноски
в размер на 25лв.за ДТ и 100 лв.за адвокатско възнаграждение.
За да постанови обжалваното разпореждане,с което е постановен частичен
отказ за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата 188,44лв., претендирани
неустойки по договорите,НРС е изложил съображения,че клаузата за неустойка във
всички приложени договори е
нищожна,поради накърняване на добрите нрави,за което съдът следи служебно. Първоинстанционният
съд се е позовал на т.3 от ТР№1/15. 06. 2010г. по тълк.д.№1/2009г.на ОСТК на
ВКС и е приел,че уговорената между страните неустойка при предсрочно
прекратяване на договора излиза извън рамките на присъщите й
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция.Изложени са съображения,че по
процесните договори мобилният оператор се е задължил да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса ,а
потребителят да я заплати ,но само срещу предоставената му услуга. Съдът е
приел,че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора,съгласно
която потребителят дължи неустойка в размер на всички неплатени абонаментни
вноски по договора до края на срока му е предпоставка за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор по прекратения договор, който ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер,какъвто би получил,ако
договорът не беше прекратен,но без да предоставя ползването на услугата.На това
основание съдът е счел,че тези клаузи са
нищожни като противоречащи на добрите нрави на осн.чл.26 ал.1,пр.3 от ЗЗД и неравноправни
по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП,тъй като задължават потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.РС Никопол се е позовал и на константната практика на ВКС,като са
цитирани решения на ВКС в този смисъл.Тези правни доводи на НРС са
правилни,законосъобразни и се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Новата разпоредба на чл.411 ал.2,т.3 ГПК/ ДВ
бр.100/2019г./ предвижда,че съдът издава заповед за изпълнение ,освен когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това.Съгласно т.3 от
ТР на ОСТК №1/15.06.2010г.по тълк.д.№1/2009г.нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В конкретната хипотеза клаузата за
неустойка по всички договори за мобилни услуги предвижда при предсрочно прекратяване на договора, потребителят да заплаща неустойка в размер на сумата
от стандартните месечни абонаментни такси до
края на срока на договора.Така уговорените клаузи за неустойка излизат извън рамките на присъщата за неустойката
обезпечителна и санкционна функция.Клаузата
за неустойка няма обезпечителен характер,тъй като не обезпечава главното
задължение на потребителя на мобилни услуги да заплаща съответните абонаментни
такси за ползваните услуги, нито има характера на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договорите от страна на потребителя или санкция за
поведението на последния.Обосновани са изводите на НРС,че при така уговорената клауза за неустойка при
прекратяване на договора преди изтичане на срока му,мобилният оператор ще се
обогати неоснователно ,като ще получи дължимите абонаментни такси за целия срок
на договора,така сякаш същият не е прекратен и без да е предоставил съответните
мобилни услуги на потребителя за този период.Клаузата за неустойка нарушава
добрите нрави и принципа
за справедливост,поради което
е нищожна ,съгласно чл.26 ,ал.1,пр.3 от ЗЗД. Същата е и неравноправна по смисъла на чл.143,ал.2,т.5
от ЗЗП,тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Както в производството пред НРС,така и с
частната жалба,жалбоподателят се позовава на постигнатата спогодба между
Комисията за защита на потребителите и „***”ЕАД гр.С.,съгласно която страните
са постигнали договореност ,считано от
12.01.2018г.при предсрочно прекратяване на договорите по вина или по инициатива
на потребителите-физически лица, максималният размер на дължимата от последните
неустойка да не надхвърля трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.Именно този редуциран размер на
неустойката се претендира с подаденото заявление по чл.410 ГПК.С оглед
изложените съображения за изначална нищожност на клаузите за неустойка в
процесните договори ,не следва да се присъжда неустойка,дори и в редуцирания размер от 3 месечни абонаментни
такси, доколкото претенцията се основава на нищожни клаузи.
Налице са предпоставките
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и следва да бъде постановен отказ за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в частта, относно претендираната
неустойка в размер на 188,40 лева ,общо за всички договори,поради констатираните
от съда нищожни и неравноправни клаузи в договор,сключен с потребител.Съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК кредиторът има
възможност да предяви осъдителен иск против длъжника за вземането си за неустойка в горепосочения размер,в който
смисъл са и дадените от РС Никопол указания.
Изводите на въззивната
инстанция съвпадат с тези на НРС,поради което обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното , Окръжният
съд
О П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Никополски Районен съд №298 от 04.06.2020г.,постановено
по ч.гр.д. №69/2020г.по описа на същия съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :