Р Е Ш Е Н И Е
за допълване в частта относно разноските
№ 11.06.2020 г. гр.А.
А.КИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На единадесети ЮНИ две хиляди и двадесета
година
в закрито заседание в състав:
Районен съдия: Мария
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Дучева наказателно административен
характер дело № 49 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.248, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от Административно процесуалния кодекс и касае
искане да допълване на съдебен акт в частта за разноските.
Производството е образувано по
повод постъпило искане на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б. чрез Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, за присъждане на разноски, направени за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Поставяйки на разглеждане настоящото АНД
№49/2020, приключилото със съдебно решение № 33/09.03.2020г , влязло в сила на
04.06.2020г и след запознаване с
приложените доказателства, установи следното:
Производството по Административно
наказателното дело № 49/2020 е
образувано по жалба на ЕТ „К.-К.А.“, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
гр.А., *** срещу Наказателно постановление №02-0002675 от 19.12.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б..
С влязло в сила на 04.06.2020г
съдебно решение № 33/09.03.2020г съдът е ИЗМЕНИЛ Наказателно постановление
№02-0002675 от 19.12.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б.,
с което на ЕТ „К.-К.А.“, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.А., ***,
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00
лв на основание чл.414, ал.3 от КТ , като размера на наложеното наказание
„Имуществена санкция” е намален от от 2000,00 лв. на 1500,00лева.
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В нормата на чл. 189, ал.3 НПК, към която чл.84 ЗАНН
пряко препраща , е приет принципа, че „ако лицето е признато за виновно, същото
следва да понесе всички разноски по делото“. Тази разпоредба би намерила
субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба
на този въпрос. Въпроса за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.“
Липсва обаче изрична уредба как
следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е
частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата
норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е
проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е
законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия
представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха
имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Съгласно ЗПП размера на
възнаграждението за положеният в настоящата инстанция от юрисконсулта труд е
между 80 лв и 120лв. определен по справедливост според фактическата и правна
сложност на делото по мнение на решаващия съдебен състав следва да бъде
определено възнаграждение към минимума от 80лева. По съразмерност на основание
чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК по съразмерност следва
да му се присъдят 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приложеното на л.23 от
делото пълномощно на адв.И. , в текста на същото не е вписан размер на адв.хонорар.
Жалбоподателят от своя
страна не е направил искане за произнасяне относно разноските, поради което
съдът счита, че не следва да се произнася дали на жалбоподателя се дължат
разноски.
Мотивиран от горното и на
основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение
№ № 33/09.03.2020г по настоящото НАХД № 49/2020 г. на РС-А., като ОСЪЖДА ЕТ „К.-К.А.“, ЕИК: ***, седалище
и адрес на управление: гр.А., ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ съдебно деловодни разноски в размер на 50 лева за юр.
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Б.кия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: