О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………….…./……….………….2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. №
1177 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх. № 32708/08.05.2019 г. на Ж.Н.А. и Д.Н.А., с адрес ***, и двамата чрез адв. С.Л.,
срещу решение № 1481/10.04.2019 г., постановено по гр. д. № 5904/2018 г. по
описа на ВРС, ХIV състав,
В ЧАСТТА, в която въззивниците са осъдени да премахнат незаконно изградения в поземлен
имот, целия с площ от 1269 кв.м., находящ се в град Аксаково,
ул. „Бреза" 2,
представляващ УПИ VIII-457
в кв.71 по плана на град Аксаково, при граници на имота: УПИ
V-456, УПИ
VI-458, УПИ IX
-455, УПИ
VII-973 и улица строеж, представляващ гараж от
ламаринени плоскости и врата от към изток, долепен за северната фасадна стена
на западната част на жилищната сграда със ЗП 18.50 кв.м., обозначен като обект № 2 на скицата към
заключението на вещите лица от
21.11.2018 г., приподписана от съда, по предявения иск на С.Й.В. и И.И.В.,
двамата с постоянен адрес ***, на осн.чл.109 ЗС.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Навежда съображения
за допуснати процесуални нарушения свързани с отказа на съда да извърши оглед
на процесния имот за установяване на фактическото състояние. Сочи, че
действително за гаража няма издадено строително разрешение, но това не
съставлява пречка за упражняване правото на собственост на ищците. Позовавайки
се на допуснатите по делото гласни доказателства и допълнително заключение по
изслушаната СТЕ се обоснова липса на пречки за ищците да ползват собствения си
гараж. Намира, че съдът не е извършил доказателствен
анализ на събраните доказателства и неправилно е кредитирал показанията на
показанията на свидетеля Евгени В.. Моли се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отвърлени.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна С.Й.В. и И.И.В.,
чрез адв. Г.М., в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Сочи се, че съдът не е допуснал процесуални
нарушения при събиране на доказателствата, тъй като искането за извършване на
оглед е свързано с извършване на фактически действия по маневриране на
автомобили при влизане и излизане от гаража, което е недопустим способ за
събиране на доказателства. Подчертава, че въпросът за търпимостта на строежа е неотносим към въпроса за основателността на иска по чл.109
от ЗС, но заявява, че не са изпълнени всички условия за търпимостта на строежа.
Отделно, подробно се обосновава, че изградената постройка пречи за нормалното
упражняване на правото на собственост върху дворното място, гаража и
апартамента на ищците, позовавайки се на ангажираните по делото гласни
доказателства и допуснатата СТЕ. Моли се за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговорите, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане – оглед на процесния имот на основание чл. 204 от ГПК за изясняване
на действителното фактическо състояние, позовавайки се на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение. Въззиваемите се противопоставят на
направеното искане и молят за оставянето му без уважение.
Налице е позоваване на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на относими и необходими доказателства за изясняване
фактическата страна на спора, относимо към
разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Видно от приложеното № 5904/2018 г. по описа
на ВРС в открито съдебно заседание от 05.03.2019 г. ответниците,
сега въззивници, след изслушване заключението на
вещото лице и събиране на допуснатите по делото гласни доказателства са
отправили искане за извършване на оглед на имота за установяване на
разстоянието между гаража на сем. Андонови и сем. Великови и подхода към
първия, както и за възможността за влизане и излизане на автомобили в това
място. Първоинстанционният съд е изложил съображения за неоснователност на
искането и го е отхвърлил, приемайки, че в тази насока са събрани многобройни
писмени и гласни доказателства, както и заключение на вещи лица.
Настоящият съдебен състав приема, че не е
налице твърдяното процесуално нарушение, което да обоснове забраната по чл.
266, ал. 3 от ГПК.
Съобразно чл. 204, ал. 1 от ГПК съдът може,
но не е задължен да назначи оглед на недвижими вещи. В случая не се обосновава
необходимостта от прилагане на този способ за събиране и проверка на доказване.
Освен това, искането е свързано с извършване на замервания на място, като в
тази насока е изслушано, притежаващи необходими специални знания и която СТЕ не
е оспорена от страните. Поради това не е необходимо за изясняване фактическата
страна спора извършване на оглед на основание чл. 204 от ГПК. От друга страна,
осъществяването на преминаване на автомобили в процесния имот предполага
извършване на следствен експеримент, който е недопустим способ за доказване в
гражданския процес.
По изложените съображения доказателственото искане на въззивниците
за извършване на оглед на процесния имот, следва да бъде оставено без уважение.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците Ж.Н.А. и Д.Н.А. за извършване на оглед на процесния имот на основание чл.
204 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1177/2019 г. по описа на
ВОС за разглеждане в о.с.з. на 01.10.2019г.
от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината
от внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.