Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.Слатина, 28.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 08 ноември, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 310/2017 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „4ФИНАНС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-н Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, представлявано от управителите З.С.Р.и Л.Е.Н., поотделно, чрез пълномощника юрисконсулт И.Й.Д., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника И.У.Д. с ЕГН ********** *** за общата сума от 704.38 лв., от която: 350.00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за кредит № ********** от 20.01.2015г., наказателна лихва за забава в размер на 324.38 лв. за периода от 19.02.2015г. до 12.12.2016г., 30.00 лв. такса по уведомяване на длъжника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-27.12.2016г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
Съдът с определението по чл.140 от ГПК постановено в с.з. на
16.06.2017г. е прекратил производството
по гр.д.№ 310/2017г. по описа на РС-Б.Слатина в частта, в която е поискано от
ищеца „4ФИНАНС"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***-н Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2,
представлявано от управителите З.С.Р.и Л.Е.Н.,
поотделно, чрез пълномощника юрисконсулт И.Й.Д., да се установи наличието на
претендираните от нея вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу
ответника с И.У.Д. с ЕГН ********** ***, за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-27.12.2016г.
до окончателното изплащане на сумите, като процесуално недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част е влязло в законна сила.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Съдът с разпореждане от 25.05.2017г. е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника И.У.Д. с ЕГН ********** *** призована по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 310/2017г. по описа на РС гр.Б.Слатина, при определено възнаграждение размер на 300.00 лв./Триста лева/ внесени по депозитната сметка на от ищцовото дружество.
С уведомително писмо изх.№ 1004/07.06.2017г. от АК-Враца, входирано в РС-Б.Слатина с вх.№ 3673/09.06.2017г. е определила адв.И.И.И. от ВрАК за особен представител на ответника И.У.Д. с ЕГН ********** ***, призована по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 310/2017г. по описа на РС гр.Б.Слатина.
Съдът с определение постановено в з.з. на 12.06.2017г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП е назначил адв. И.И.И. от ВрАК за особен представител на ответника И.У.Д. с ЕГН ********** *** призована по реда на чл.47 от ГПК, който да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 310/2017г. по описа на РС гр.Б.Слатина, с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесена по депозитната сметка на съда от ищеца.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв. И.И. от ВрАК, както и препис определението по чл.26,ал.2 от ЗПрП за сведение, който в срока по ч.131 от ГПК е депозирал писмен отговор с вх.№ 3804/15.06.2017г.
С писменият отговор адв.И. оспорва иска по основание и размер, като е изложил подробни съображения.
Навежда доводи за липса на двустранно договорно/облигационно/ правоотношение между страните по делото, поради което процесните суми не се дължат от ответницата на ищеца.
Твърди, че е неоснователно искането на ищеца за присъждане на лихви и разноски, тъй като тези посочи в и.м. са различни от тези посочени в общите условия и в договора.
Желе да се отхвърли иска, а в случай, че съдът приеме, че е налице договорно отношение моли да се обяви договора за нищожен поради противоречието му със закона.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1348/2016г. по описа на РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след
преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1348/2016г. по описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника И.У.Д. с ЕГН ********** ***, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 773/28.12.2016г. с която е разпоредено длъжника да заплати на заявителя(кредитора) „4ФИНАНС" ЕООД, гр.София, общата сума от 704.38 лв., от която: 350.00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за кредит № ********** от 20.01.2015г., наказателна лихва за забава в размер на 324.38 лв. за периода от 19.02.2015г. до 12.12.2016г., 30.00 лв. такса по уведомяване на длъжника, както и направените деловодни разноски за това производство в общ размер от 325,00 лв. от които: 25,00 лв. внесена държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът И.У. е е депозирала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, като с настоящата искова молба кредиторът „4ФИНАНС" ЕООД, гр.София е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.
Ищецът твърди в
исковата молба,че на 20.01.2015г. между „4ФИНАНС" ЕООД като Кредитодател и
И.У.Д. като Кредитополучател бил сключен Договор за кредит № **********, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на същия
Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 200.00 лева,
представляваща главница по кредита. Твърди, че редът и условията, по които
Кредитодателят е отпуснал кредита, се уреждат от Договор за кредит № **********
и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Кредитодателя на Кредитополучателя съставлявало изпълнение на
задължението на Кредитодателя да предостави поисканата от Кредитополучателя
сума и създава задължение на същия да заплати на Кредитодателя посоченото в
Договор за кредит № ********** задължение. Последното съставлява изплащане на
главницата по кредита. Заявява, че съгласно разпоредбите на Договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок от 30 дни - до
19.02.2015г. в размер на 200.00 лева. Ищецът поддържа също така, че това е
първият кредит, който "4ФИНАНС" ЕООД отпуска на И.У.Д.. Първият
кредит, който „4ФИНАНС" ЕООД отпуска на своите кредитополучатели, е без
договорна лихва и без такса бързо разглеждане, т.е. в рамките на 30 дни
кредитополучателят трябва да върне сумата, която му е отпусната по кредита.
След като И.У.Д. е
отправила искането за отпускане на кредит чрез попълване на формуляр за
кандидатстване за кредит на началната страница www.vivus.bg служител на Дружеството е одобрил заявката за кредит. Ищецът твърди и
това, че при сключване на първия договор за кредит между Кредитополучателя и
служител на Дружеството е проведен идентификационен разговор. Докато се е водил
разговора с лицето, което кандидатства, той прави проверки дали дадената от
заявителя информация и отбелязаната в системите съвпадат. Поддържа, че на
приложения оптичен носител (диск) е записан този телефонен разговор. В него И.У.Д.
подробно отговаряла на въпросите на служителката относно необходимата
информация за отпускане на кредит. На същия диск към настоящата искова молба е
записана цялата телефонна комуникация, която „4ФИНАНС” ЕООД е водело с
Кредитополучателя И.У.Д..
Ищецът твърди и
това, че служител на „4ФИНАНС" ЕООД е изискал от Кредитополучателя в
рамките на няколко минути да изпрати на имейл на Дружеството (info@vivus.bg) снимка на същия с личната му карта до лицето, за да бъдат сравнени
данните, които са получени със заявлението, както и да се уверят в
идентичността на лицето, което е подало заявка за кредит, и лицето, чиито данни
са предоставени за изтегляне на кредита. На л.22 от делото има приложени копия
от снимки на личната карта на И.У.Д., които са изпратени от Кредитополучателя
към Дружеството за потвърждаване волята на първия да му бъде отпуснат кредит.
Ищецът твърди, че
след като Кредитополучателят е направил заявка за кредит до „4финанс" ЕООД
на сайта vivus.bg, на същия се предоставя Стандартен европейски формуляр и проект на
договора за кредит (включващ Специалните условия на договора за кредит и Общите
условия). Твърди, че с подписването на договора за кредит Кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на същия и, че желае да сключи
договора за кредит с Кредитора и се съгласява Кредиторът да преведе сумата на
кредита по сметката на Кредитополучателя или по избран алтернативен начин.
Поддържа и това, че
съобразно т.3.1 от Общите условия по Договор за кредит № **********, договорът
се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от Кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително Кредитополучателят го е приел на Началната страница. Договорът за
кредит е изпратен на И.У.Д. на 20.01.2015г. под формата на pdf файл на e-mail адрес: *****************@***.**. Твърди също така, че кредитополучателят е посочил в заявлението си за кредит, че желае на
този e-mail да получава съобщения и напомняния от
системата, свързани с кредита му.
Ищецът твърди, че
заявената и отпусната сума по кредит № ********** е преведена от
"4ФИНАНС" ЕООД на И.У.Д. на 20.01.2015г. по банкова сметка ***: ***.
Заявява, че кредитополучателят е отбелязал този начин на получаване на сумата по кредита в своето заявление. Твърди, че от приложеното платежно нареждане става ясно, че сумата е преведена с основание - ЕГН-то на И.У.Д. и номера на сключения между нея и „4ФИНАНС" ЕООД, Договор за кредит № **********.
Ищецът твърди, че съгласно чл.8 от ОУ на договора за кредит ********** всеки кредитополучателят има право да поиска отпускане на Допълнителен кредит(и) до достигане на Кредитния лимит по вече отпуснат Кредит, който представлява максимална сума, която може да бъде изтеглена като кредит от „4Финанс” ЕООД. При отпускането на допълнителната сума съдържанието на договора по кредита остава непроменено/падежната дата е същата/, освен промяната на сумата, която кредитополучателят следва да заплати на падежната дата. За всяка изтеглена допълнителен сума/кредит/ се дължат съответно уговорените лихви и такси.
В случая И.Д. е упражнила правото си да изтегли допълнителна сума по кредит № ********** от ищцовото дружество на стойност 150.00 лв. на дата 30.01.2015г. С изтеглянено на тази сума от 150.00 лв., главницата вече е в общ размер 350.00 лв.
Ищецът твърди и това, че предоставя възможността на своите клиенти
съгласно т.11 от Общите условия по договора да заплатят такса удължаване на
кредита са период от 7, 14 или 30 дни, ако не могат да погасят същия до
падежната му дата, и да получат нова. Така кредитът влиза в редовност и
наказателни лихви не се трупат. Твърди, че И.У.Д. не се е възползвала от правото си да удължи
кредит № ********** и да получи нова падежна дата. Заявява, че с настъпването
на падежната дата – 19.02.2015г. И.У.Д. изпада в просрочие.
Последвали са
множество опити от страна на служителите на '"4ФИНАНС" ЕООД да се
свържат с нея на посочения телефонен номер за контакт: **********, но без резултат.
Поддържа също така,
че са изпратени три броя напомнителни писма до И.Д. на адреса й по лична карта.
Писмата са изпратени както следва: на 22.03.2015, на 06.04.2015г. и на
26.04.2015г.
Поради
неиздължаване от страна на кредитополучателя по процесният кредит, за ищеца се
породил правен интерес от търсената с исковата молба съдебна защита.
Назначеният особен представител на ответницата в писменият отговор и в с.з. оспорва иска по основание и размер. Навежда доводи за липса на двустранно договорно/облигационно/ правоотношение между страните по делото, поради което процесните суми не се дължат от ответницата на ищеца.
Твърди, че е неоснователно искането на ищеца за присъждане на лихви и разноски, тъй като тези посочи в и.м. са различни от тези посочени в общите условия и в договора.
В случай, че съдът приеме, че е налице договорно отношение моли да се обяви договора за нищожен поради противоречието му със закона.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. ОТНОСНО иска с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Предявената искова претенция е с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването
на парично задължение в размер на 350,00лв.-главница по договор за кредит № ********** от 20.01.2015г., за
която сума е издадена заповед № 773/28.12.2016г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1348/2016г. по описа на БСлРС.
Приетият за разглеждане иск е допустим, на
основание чл.415 от ГПК, като предявен в предвидения срок, от и
спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото възражение,
при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение
срещу дължимостта на суми по издадената заповед.
Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните съображения:
В случая на 20.01.2015г. между „4ФИНАНС" ЕООД, гр.София, като заемодател, и И.У.Д. в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника заем в размер на 200,00лв. Този заем следвало да бъде върнат до 19.02.2015г.
Ответницата И.Д. е упражнила правото си по чл.8 от ОУ на договора да изтегли допълнителна сума по кредит № ********** от ищцовото дружество на стойност 150.00 лв. на дата 30.01.2015г. С изтеглянето на тази сума от 150.00 лв., главницата вече е в общ размер 350.00 лв.
Касае се за договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл.9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
В конкретния случай се касае за сключване на
договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за
предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; че е спазил сроковете по чл.2.1 от същия договор и е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Съгласно ал.2 на текста за доказване на
електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В конкретния случай са представени
доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне,
осъществено посредством средства за комуникация от разстояние.
Установи се, че ответницата, посредством електронната страница на
заемодателя е подала искане за получаване на паричен заем, предоставила е
необходимата информация, и се е съгласила да получи такъв. При
наличие на облигационно правоотношение от вида договор за заем, в който случай
потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на
кредити е основният му предмет на търговска дейност, следва да се
прилагат изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът
трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият
договор се твърди, че е сключен от разстояние, което според настоящият съдебен
състав е допустимо съгласно ЗПФУР, и по делото са налице електронни
записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на
страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за
съхраняването му на траен носител. Съгласно чл.2 и чл.3 от ЗЕДЕП, електронно
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такива в
производството се установи, че са съставени.
Съгласно Решение № 70/19.02.2014 г. на
ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК,
електронното изявление, се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП). В тази връзка е и практиката на ВрОС обективирана в Решение
от 18.02.2016г. по гр.д.№ 20/2016г. и Решение от 18.03.2016г. по гр.д.№
103/2016г.
Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае
за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението
(чл. 180 ГПК).
Съдът намира за категорично установено в
процеса, че ответницата се е съгласила да получи изявлението в електронна
форма, както и че е направила такова като страна по представения договор. За
настоящият съдебен състав няма никакво съмнение относно авторството
на представените по делото електронни документи, в т.ч. и на
ответната страна. В достатъчна степен тези електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни установяващи по категоричен начин
кой е техния автор, какво е тяхното съдържание, и каква е била целта
да бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от
разстояние е необходимо електронните документи, да съдържат електронни изявления
на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за
сключване на договора, който да е представен на хартиен носител.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184, ал.
1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител,
като препис, заверен от страната. Голословното оспорване, че такъв документ не
е подписан, не може да промени горния извод на съда,
че процесния договор е сключен от страните по делото.
Във връзка с изложеното дотук, съобразявайки
се и с практиката на ВКС по този въпрос, съдът намира, че основното
възражение на особеният представител на ответната страна, че не е
налице валидно сключен договор за заем, е неоснователно. Всички доказателства, в своята съвкупност сочат на
този извод на съда, че ответницата посредством избиране на изпратена й препратка на съответна интернет страница на
заемодателя, както и чрез активиране на въпросника,
попълвайки в т.ч. и своите лични данни, същата е потвърдила
съгласието си за сключване на договор. С избора си да активира съответната
препратка потребителят е приел както условията на договора, така и
общите условия по него. Сключването на договора е потвърдено и чрез телефонен
разговор, на посочения от потребителя телефонен номер. Самият факт, че лицето
не само потвърждава сключването на договора в този телефонен разговор,
но съобщава и трите си имена, ЕГН и адрес е достатъчен за съда
да приеме, че автор на това изявление не е някое друго лице от женски пол, а
именно ответницата по настоящото дело. Поради това съдът приема, че с
извършване на фактическите действия, посочени в общите условия, договорът
се валидира и страните се задължават по него.
Неоснователно е възражението му посочено в
писменият отговор относно нищожността на договора поради противоречие със
закона и в допълнителният отговор относно нищожност поради липса на съгласие.
За да е налице чл.26,ал.1 предл.първо от ЗЗД на което се позовава особеният представител на ответницата, а именно противоречие със закона, е необходимо сключването или съдържанието на договора да противоречи на конкретна и то императивна правна норма или правен принцип, тъй като под “противоречие със закона” по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се има предвид не законът изобщо, а конкретна правна норма. Когато правната норма урежда начина на сключване или съдържанието на сделката, нарушението й ще доведе до нищожност, но за да е налице този резултат, трябва правната норма, която бъде нарушена да е повелителна, тъй като отклоненията от диспозитивни или овластителни норми не водят до недействителност на сделката.
В
случая в писменият отговор особеният представител на ответницата не е посочил
на кой закон, респ. на коя правна норма противоречи процесният договор за
кредит от разстояние.
Не се установява от събраните доказателства
неспазване на изискванията на горепосочените разпоредби, поради което съдът
приема, че договорът е действителен, и е породил действие.
Следва да се добави, че съгласно чл. 29 от ЗПК, потребителят има право, без да дължи обезщетение или
неустойка, и без да посочва причина, да се откаже от сключения
договор в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора, който текст
е възпроизведен и като клауза в чл.5.1 на сключения между страните
договор. Не се събраха доказателства, че това право е било упражнено от ответницата
Д.. Тя е била запозната с клаузите на договора, имала е правото и възможността
да се откаже, като възстанови само получената стойност на заема, но не го е
сторила, с оглед което съдът приема, че и след сключването на договора и
получаването на заема, същата е била съгласна с него. Няма
доказателства опровергаващи липсата на съгласие за сключване на този договор.
Поради което съдът приема, че в случая, между страните е налице
валиден договор за паричен заем, сключен от разстояние.
По тези съображения съдът приема, че в
случая е възникнало действително, редовно правоотношение по договор
за заем, сключен от разстояние, по което всяко едно от лицата дължи
изпълнение. От събраните по делото, се установи, че молбата за предоставяне на
заем е била одобрена, и заемът в общ размер на 350,00лв. е бил
отпуснат на ответницата И.У.Д. чрез превеждане на сумата по посочена от
нея банкова сметка, ***.е. получила е фактическата власт върху паричната
сума. Последното обстоятелство се доказа и от представеното от
ищцовата страна у-ние от Банка ДСК ЕАД-София удостоверяващо, че от сметка на
„4ФИНАНС“ ЕООД са наредени парични преводи по сметката на И.Д., както следва:
на 20.01.2015г. Д. е изтеглила в
брой сумата от 200.00 лв./102.04
евро/с основание ********** ********** и на 30.01.2015г. е изтеглила в брой сумата от 150.00 лв./76.53 евро/ с основание ********** **********(2) от
банковата си сметка, която е във валута.
След като сумата от 350,00лв.
по договора за заем № **********/2015г.е постъпила по сметка на ответницата, то
за нея е възникнало задължението да я върне в уговорения срок. Липсват
доказателства, че ответницата е заплатила каквато и да било част от
тази сума. Ето защо съдът намира, че искът за главница в размер на 350,00лв.
се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
II. ОТНОСНО иска за наказателната лихва за
забава.
По отношение
на претендираната наказателна лихва за забава в размер на 324.38 лв.
за периода от 19.02.2015г. до 12.12.2016г., съдът намира, че такава се дължи частично.
Съгласно чл. 13.3 от приложените по делото общи
условия на дружеството в случай на
забавяне на плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя, той
дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорния лихвен процент в
размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към
датата на сключване на договора за кредит наказателният лихвен процент за
просрочие възлиза на 10.03 %.
От договора за кредит №
**********/20.01.2015г. е видно, че лихвеният процент е 0%, т.е. не е посочена
договорната възнаградителна лихва в размер на
40,94 %, както е отразено в исковата молба т.13.3 от ОУ/л.4 от делото/.
Със сключването на договора за паричен кредит
от разстояние ответницата се е съгласила с общите условия на договора. Тъй като
просрочената главница възлиза на сумата 350.00 лв. за периода от 19.02.2015г. до 12.12.2016г.
наказателната лихва за забава съгласно т.13.3 от ОУ на договора възлиза на
66.20 лв.(350.00 лв.х 10.03% : 365 дни = 0.10 лв. за един ден х 662 дни забава
за периода от 19.02.2015г. до 12.12.2016г.).
В останалата част над уваженият размер от
66.20 лв. до пълният претендиран размер от 324.38 лв. иска следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
III.ОТНОСНО таксата от 30.00 лв. за уведомяване на длъжника.
С подаденото заявление по чл.410 от ГПК заявителят и настоящ ищец в производството по чл.422 ГПК е поискал присъждане на сумата от 30.00 лв. такса по уведомяване на длъжника, която е уважена и издадена заповед № 773/28.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1348/2016 по описа на БСлРС.
В исковата молба ищеца се позовава на разпоредбата на т.13.5 от ОУ на договора за кредит, съгласно която страните съгласяват при събиране на вземания на кредитодателя се предвижда изпращане до 4 писма до кредитополучателя, като цената на всяко отделно писмо е 10.00 лв.
По делото са приложени 3 бр. уведомителна писма изходящи от ищцовото дружество и адресирани до ответницата на дати: 22.03.2015г., 06.04.2015г. и на 26.04.2015г./л.19-21 от делото/. По делото липсват доказателства, че тези писма са получени от ответницата, тъй като не са приложени от ищеца обратни разписки, разписка от куриер или по друг начин да е удостоверено, че ги е приела ответницата.
Поради това, съдът намира, че искането в тази част се явява неоснователно и недоказано и не следва да бъде уважено.
IV.РАЗНОСКИ:
Ищецът претендира разноски в
заповедното производство в общ размер 325.00 лева, от
които: 25.00 лева внесена държавна такса и 300.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 475.00 лв. разноски в исковото производство, от които: 75.00
лв. внесена държавна такса, 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00
лв. внесен депозит за особен представител на ответницата, съгласно
представените платежни документи.
С
решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В
настоящия случай И.У.Д. следва да заплати на „4ФИНАНС" ЕООД,гр.София
направените по ч.гр.д. № 1348/2016г. по описа на БСлРС разноски в размер на
192.03 лв. (325.00 лв.х 416.20 лв./704.38 лв.= 192.03 лв.) съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответницата
Д. следва да заплати на „4ФИНАНС" ЕООД,гр.София направените в настоящото
производство по гр.д. № 310/2017г. по описа на БСлРС разноски в размер на
280.66 лв. (475.00
лв.х 416.20 лв./704.38 лв.= 280.66 лв.)
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответницата И.У.Д. с
ЕГН ********** ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ
на „4ФИНАНС" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***-н Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2,
представлявано от управителите З.С.Р.и Л.Е.Н.,
поотделно, чрез пълномощника юрисконсулт И.Й.Д., сумата от 350.00 лв./Триста
и петдесет лева/ главница, дължима на основание сключен договор за кредит №
********** от 20.01.2015г., наказателна лихва за забава в размер на 66.20 лв./Шестдесет и шест лева и 20
стотинки/ за периода от 19.02.2015г.
до 12.12.2016г., за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 773/28.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1348/2016г. по
описа на РС-Б.Слатина.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „4ФИНАНС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-н Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, представлявано от управителите З.С.Р.и Л.Е.Н., поотделно, чрез пълномощника юрисконсулт И.Й.Д. против И.У.Д. с ЕГН ********** ***, иск за наказателна лихва за забава над уваженият размер от 66.20 лв. до пълният претендиран размер от 324.38 лв. за периода от 19.02.2015г. до 12.12.2016г., както и иска за сумата от 30.00 лв./Тридесет лева/ представляваща такса за уведомяване на длъжника, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.У.Д.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „4ФИНАНС"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***-н Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2,
представлявано от управителите З.С.Р.и Л.Е.Н.,
поотделно, чрез пълномощника юрисконсулт И.Й.Д., направените разноски по
настоящото исково производство по гр.д.№
310/2017г. по описа на БСлРС в размер на 280.66 лв./Двеста
и осемдесет лева и 66 стотинки/, както и сторените от ищеца разноските в
заповедното производство по ч.гр.д.№
1348/2016г. по описа на БСлРС в размер на 192.03 лв., /Сто деветдесет и три лева и 3 стотинки/ съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,
че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1348/2016г.по
описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: