№ 9744
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110168890 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „Евроинс“ АД срещу „ТНТ България“ ЕООД, като
се твърди, че между ищеца и „Лабконсулт“ ЕООД била сключена застраховка „Карго“,
обективирана в застрахователна полица № **********/10.03.2023 г. с период на
застрахователно покритие от 10.03.2023 г. до 09.04.2023 г. Поддържа, че във връзка със
застраховката е настъпило застрахователно събитие, което се изразява в разкъсани кашони
за доставка на стоката. Навежда доводи, че е заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1409,21 лева, като ищеца сочи, че плащането било извършено на 22.06.2023 г.
Излага съображения, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата
на увредения срещу ответника. Развива съображения от правна страна за дължимост на
обезщетението от правна страна във връзка с Монреалската конвенция. Поддържа, че
ответника е поканен да заплати претендираната сума, като същата била изплатена частично,
като се дължала сумата от 421,82 лева – застрахователно обезщетение. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за
допускането на ССчЕ и СОЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска ответника да
бъде осъден да заплати претендираните суми, както и деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията
се оспорва. Твърди, че с между ответника и „Лабконсулт“ ЕООД бил налице договор за
международен превоз на товари – с посочени стойности, като в случая не била посочена
стойност на пратката. Поддържа, че за пратката не била сключена застраховка за
обезпечение на товара, нито била приложима съответна клауза. Навежда доводи, че
пратката е била предмет на сухопътен превоз, което обосновава. Сочи, че не оспорва факта
на наличието на договор за превоз на товари и че пратката е доставена с видимо нарушено
състояние на кашоните, както и вреди по артикулите на стойност 1009,21 лева, за което
имало валидно съставен авариен протокол. Поддържа съображения за плащане, като сочи
съображения за липса на съответна липса на основания за плащане, което обосновава
подробно с ОУ на ответника. Инвокира доводи от правна страна за приложимост на CMR,
респ. за определяне на евентуално дължимо обезщетение по този ред. Развива съображения,
че договора за застраховка „Карго“ не бил приложим към него, тъй като не бил страна по
същия. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средстава. Иска отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
1
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.
Основателността на предявеният иск е обусловена от проявлението в обективната
действителност и наличието на пълно и главно доказване на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на валидно към датата на увреждането
правоотношение по имуществена застраховка, покриваща риска от повреждане или
погиване на стоката при превоз; 2. валидно възникнало превозно правоотношение по което
ответникът има качеството на превозвач на стоката; 3. установяване, че стоката е повредена
или погинала и механизма на настъпване на увреждането; 4. наличието на вреди по
превозваната стока; 5. наличието на причинно-следствена връзка между вредите и сочения
от ищеца в исковата молба механизъм на увреждането; 6. изясняване на стойността на
вредите (вкл. наличието на обявена стойност на товара или съобразяване с лимита на
отговорността на превозвача).
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки, а ответника че е заплатил претендираното регресно вземане,
съответно, че са налице обстоятелства изключващи заплащането му.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ и СОЕ, съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито о.
с. з., след като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг.
чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.04.2024 г., от 09:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3