РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Бургас, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205625 по описа за 2021
година
Производството е oбразувано по жалбата на М. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Наказателно постановление № 20-0769-004512/01.12.2020г., издадено от Р.Т.П. –
началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по чл.21, ал.1
ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на
700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат подробни доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание
представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 31.08.2020г. около 08,04 часа в ***, в посока от бензиностанция „Ромпетрол“ към
П.В.Запад, автоматизирано техническо средство - радарна система ATCC ARH CAM S1 с
фабр. №11743D1, засякло и заснело, движещ се със скорост от 101 км/ч. лек автомобил –
„ХОНДА ЦРВ“ с рег.№ ***, при разрешена максимална скорост до 50 км/ч в населено
място. Въпросното нарушение било записано на снимка № 0062533. По - късно било
установено, че заснетият автомобил е собственост на - В.Г.Л.. Същият попълнил декларация
1
по чл.188 ЗДвП от 16.09.2020г., в която посочил, че на процесната дата и място М. В. К.,
ЕГН: ********** е управлявала автомобила. На свой ред самата жалбоподателка - М. В. К.,
също е посочила себе си като водач на автомобила в собственоръчно попълнена от нея
декларация по чл.188 ЗДвП
За констатираното св. Ч. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 20-0769-
004512, като квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.1 ЗДвП. АУАН бил връчен
на жалбоподателката, която го подписала и получила копие от него.
Въз основа на АУАН на 01.12.2020г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта. Ето защо, и на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – мобилна система за контрол над скоростта ATCC ARH CAM
S1 с фабр. №11743D1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано
/видно от приложените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126
/л.20 от делото/ и Протокол за проверка №25-С-ИСИС /11.05.2020г. /л.42 от делото/.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица
Паязова – началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Жалбоподателят е подписал и е получил акта.
2
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити. На първо място, точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, а именно: „*** в посока от бензиностанция „Ромпетрол“ към П.В.Запад“. Така
посоченото място е описано по начин, даващ възможност да се разбере, къде е извършено
превишаването на скоростта от страна на жалбоподателя, поради което и възможността на
същия да разбере обвинението не е била накърнена. В АУАН и НП е посочено също така, че
в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, както и
наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. По
делото е приложена и снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 /л.20 от делото/
се установява, че процесното техническо средство – преносима система за контрол над
скоростта ATCC ARH CAM S1 с фабр. №11743D1 е одобрен тип средство за измерване,
преминало проверка през месец ноември 2019г., във връзка с което е издаден протокол за
проверка №25-С-ИСИС /11.05.2020г. /л.42 от делото/. За пълнота следва да се има предвид,
че горното се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се
подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“, в който фигурира
процесната стационарна система за контрол над скоростта ATCC ARH CAM S1. По делото е
приложено писмо от Община Бургас , от което е видно, че процесният пътен участък се
намира в урбанизираната територия на Община Бургас, като за него важи посочената в
чл.21, ал.1 ЗДвП разрешена скорост за движение в населено място. Конкретното място не е
сигнализирано с пътен знак В-26 и не е монтиран знак Е-24. От изложеното е видно че в
процесния пътен участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място и в
него на процесната дата и час е било позиционирано техническото средство – преносима
система за контрол над скоростта ATCC ARH CAM S1 с фабр. №11743D1.
Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай собственикът на автомобила – В.Г.Л. е подал такава декларация, в която
е посочил именно жалбоподателката – К. като лице, управлявало автомобила на посочените
в НП място и време. На свой ред самата К. също е посочила себе си като водач на
автомобила в попълнена от нея собственоръчно декларация по чл.188 ЗДвП, поради което и
правилно е била санкционирана с издаденото постановление.
3
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Във връзка с наведените в жалбата възражения следва да се има предвид, че
настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013г. на ОС на колегиите на
ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на
нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране. От своя страна в § 6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи“. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение
„ARH CAM S1“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като
цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от
специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на
качеството на заснетия видеоматериал. Видно от приложения протокол към датата на
нарушението конкретното техническо средство „ARH CAM S1“ е било годно и калибрирано
– т.е. налице са всички законови изисквания за издаване на НП.
Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24“, но това
е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г. е била отменена нормата на
чл.7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните
органи, поради което и към датата на нарушението – 31.08.2020г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24“ в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин.
Никакво отношение към съставомерността на извършеното нямат и възраженията,
свързани с изпълнение на изискванията на чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., съгласно който местата за контрол с АТСС се определят въз основа на анализ
4
съобразно конкретно посочени в тази норма показатели. Тези изисквания са ирелевантни
към обективната и субективната страна на вмененото административно нарушение, тъй като
забраната за превишаване на разрешената скорост е безусловна и не е свързана с други
обективни обстоятелства относно мястото за контрол с АТСС.
С оглед на всичко гореизложено на жалбоподателя следва да се наложи наказание
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а именно глоба от 700
лв., който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за
намаляването му, както и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-004512/01.12.2020г.,
издадено от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което на
жалбоподателя - М. В. К. ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.398,
ет.6, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
наказание – „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Г.Ст.
5