Решение по дело №440/2018 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  107                                      29.10.2018 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На единадесети октомври                                                                            2018 година

В публично заседание в следния състав:

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 440 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 44 ЗЗД и чл. 49, ал. 1 ЗН.

         Ищецът твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2012 г. отпуснал кредит на И.К.П., ЕГН **********,***, в размер на 10 000 лв., със срок за връщане 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване чрез разплащателна сметка в банката. Твърди, че в нарушение на договорните условия и общите условия кредитополучателят допуснал забава в изплащането на задължението си към банката.

         Твърди, че с договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 26.09.2012 г. банката предоставила на И.К.П. кредитен лимит от 1000 лв., който бил усвоен изцяло чрез предоставена кредитна карта и открита сметка към нея. Твърди, че кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита, тъй като не е погасявал минималните суми по кредита, поради което кредитът бил отнесен в просрочие.

         Твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2012 г. банката предоставила на И.К.П. кредит за текущо потребление в размер на 5000 лв., със срок за връщане 120 месеца от датата на усвояването. Твърди, че в нарушение на договорните условия и общите условия кредитополучателят допуснал забава в изплащането на задължението си към банката.

         Твърди, че кредитополучателят И.К.П. починал на 20.05.2015 г., като оставил за законни наследници В.С.П. – съпруга и ***** – син. Твърди, че съгласно издадено удостоверение от 29.07.2015 г. по ч.гр.д. № 587/2015 г. на РС-Раднево бил вписан отказ от наследство на двамата законни наследници от наследството, оставено от И.К.П.. Твърди, че вписания отказ от наследство на В.С.П. бил нищожен поради невъзможен предмет, тъй като тя е извършвала погасявания на кредита непосредствено след смъртта на съпруга си и преди вписване на отказа. Твърди, че на 13.07.2015 г. В.П. извършила плащане по разплащателна сметка № 13856242 на починалия ***** на стойност 185 лв. с правно основание „вн. от наследник“, която сметка обслужвала два кредита на кредитополучателя. Твърди, че на 16.06.2015 г. В.П. извършила плащане и по разплащателна сметка № 20534831 на ***** в размер на 50 лв., която сметка обслужвала договора за кредитна карта. Твърди, че с извършените плащания ответницата В.П. е извършила фактически действия, с които несъмнено е заявила качеството си на наследник и с които действия конклудентно и приела наследството на *****. С оглед на това твърди, че след извършеното приемане на наследството на *****, ответницата В.П. не е можела да се откаже от наследството чрез оттегляне на приемането, поради което последвалият отказ от наследство бил нищожен. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника В.С.П., че вписаният от нея отказ от наследството на ***** е нищожен. Представя писмена защита. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В.С.П., с който заявява становище за допустимост на иска, на поддържа неговата неоснователност. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба не били посочени извършени от нея действия по разпореждане и управление с наследството. Твърди, че ищецът не представя доказателства, че тя именно е направила преводите и че е искала погасяване на кредитите на *****. Твърди, че дори да се докажат извършените плащания, те не водят на извод за ясна воля за приемане на наследството. Твърди, че плащането на незначителна част от кредита не може да се счете за ясно и недвусмислено приемане на наследството чрез мълчаливи действия. Поради това иска да се отхвърли иска. Представя писмена защита. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

За принципната възможност за предявяване на установителен иск за признаване нищожността на вписан отказ от наследство и неговата допустимост ВКС се е произнесъл с решение по действащата тогава разпоредба на чл. 290 ГПК, в което се потвърждава и наличната дотогава съдебна практика на ВСРБ, че този иск е допустим и неговият предмет е нищожност на извършеното волеизявление за отказ от наследство поради невъзможен предмет, в случай преди това да е прието наследството изрично или чрез конклудентни действия. Настоящия случай е именно такъв и искът се явява допустим за разглеждане, поради което съдът ще премине към разглеждането му по същество.

За основателността на иска ищецът следва да докаже, че лицето И.К.П. е длъжник на банката по три кредита - договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2012 г. за сумата от 10 000 лв., договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 26.09.2012 г. с кредитен лимит от 1000 лв. и договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2012 г. за сумата от 5000 лв.; че И.К.П. е починал на 20.05.2015 г.; че ответницата е законен наследник на И.К.П.; че ответницата е извършила погасявания на кредитите след смъртта на наследодателя.

Принципно не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства /удостоверение за наследници изх. № 18 от 20.05.2015 г. на л.25/, че ответницата В.С.П. е законен наследник на лицето И.К.П., починал на 20.05.2015 г., като негова преживяла съпруга /чл. 9, ал. 1 ЗН/.

Установява се по делото от приетите писмени доказателства /договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2012 г. с общи условия на л.6-12 и погасителен план към него на л.12-16, и договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2012 г. с общи условия на л.21-24/, че И.К.П., наследодател на ответницата, приживе е сключил с ищцовата банка договор за кредит за текущо потребление за сумата от 10 000 лв. на разсрочено плащане за срок от 120 месеца, и договор за кредит за текущо потребление за сумата от 5000 лв. на разсрочено плащане за срок от 120 месеца. Също така е сключил е договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD, с кредитен лимит от 1000 лв. /виж договора на л.17-20/. По делото са приети извлечения от счетоводните книги на банката за сметка № 20525213 от 11.09.2012 г. за кредита от 10 000 лв. /л.31/, за сметка № 20525220 от 11.09.2012 г. за кредита от 5 000 лв. /л.76/ и за сметка № 02/20534831 от 20.09.2012 г., прехвърлена в просрочено вземане по сметка № 13/22930900 от 27.08.2015 г. за кредитната карта DSK MAXICARD /л.32/, от които е видно, че са налице неплатени вноски по трите кредита.

От приетото по делото удостоверение от 29.07.2015 г., издадено по ч.гр.д. № 587/2015 г. на РС-Раднево /л.26/ и от приложеното за послужване ч.гр.д. № 587/2015 г. на РС-Раднево е видно, че ответницата В.С.П. на 27.07.2015 г. е подала в РС-Раднево заявление за вписване на отказ от наследството, оставено от И.К.П., като с определение № 517 от 27.07.2015 г. е постановено вписване в особената книга на РС-Раднево направения отказ от наследство, като същият е отбелязан в особената книга под № 14/2015 г.

До тук посочените като установени обстоятелства принципно не са спорни между страните.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства /извлечение от банкова сметка *** № 13856242 за периода от 20.05.2015 г. до 04.07.2018 г. на л.27, извлечение от банкова сметка *** № 20534831 за периода от 20.05.2015 г. до 04.07.2018 г. на л.28-30, оригинал на операционна бележка с вальор 13.07.2015 г. на л.75, оригинал на операционна бележка с вальор 16.06.2015 г. на л.67/, че на дата 16.06.2015 г. ответницата В.С.П. е внесла сумата от 50 лв. по кредитна сметка № 20534831 на И.К.П. и на дата 13.07.2015 г. сумата от 190 лв. по кредитна сметка № 13856242 на И.К.П..

Видно от оригинала на операционната бележка с вальор 13.07.2015 г. /л.75/ като основание за внасяне на сумата от 190 лв. от ответницата В.С.П. по кредитната сметка № 13856242 на И.К.П. е посочено „вн от наследник“, тоест вноска от наследник. Също така е видно от оригинала на операционната бележка с вальор 16.06.2015 г. /л.67/, че като основание е посочено „вн по кк“, или вноска по кредитна карта, тъй като тази сметка обслужва договора за кредитна карта на И.К.П.. Не са оспорени тези документи, същите носят подписа на ответницата и съдът ги кредитира като автентични документи, доказващи изявленията на ответницата.

Тези две плащания по два от трите кредита, извършени от ответницата В.С.П., са извършени преди подаване от ответницата В.С.П. *** заявление за вписване на отказ от наследството, оставено от И.К.П.. В едното от плащанията като основание дори е записано, че се прави вноска от наследник. С полагане на подписа от страна на ответницата под операционната бележка, тя е направила пред ищцовата банка недвусмислено волеизявление, че в качеството си на наследник на И.К.П. внася сумата от 190 лв. за погашение на падежирали задължения по кредита. Това волеизявление е ясно, точно, конкретно и не поражда никакви съмнения, че ответницата се е приемала като наследник на починалия И.К.П..

Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН приемането на наследство може да има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, т.е. чрез конклудентни действия, които могат да бъдат най-различни /решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3838/2008 г. на 4 г.о./. В решение № 596/12.06.91 г. по гр.дело № 353/91 г. на ВС I г.о. е прието, че мълчаливото приемане на наследство е налице, когато наследникът извърши действия, разкриващи действителното му намерение за приемане, че двусмислените действия, от които могат да се направят и други изводи не сочат на приемане на наследството. Приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството.

Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 2 ЗН мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството на наследник. Действията могат да са различни, като законът предоставя на съда за всеки конкретен случай да прецени доколко те предполагат волята на наследника да приеме наследството.

С решение № 535 от 02.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 92/2010 г. на 2 г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, беше уеднаквена тогава по реда на действащия тогава чл. 291 ГПК съдебната практика и беше даден положителен отговор конкретно на въпроса дали плащането от наследник на дължима вноска от наследодателя по договор за заем/кредит. Настоящият съдебен състав, с оглед новата ал. 3 на чл. 290 ГПК, отмяната на чл. 291 ГПК и липсата на задължителен характер на тази съдебна практика, намира, че следва да посочи, че напълно се солидаризира с изразеното правно становище в решение № 535 от 02.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 92/2010 г. на 2 г.о., поради което и приема, че в настоящия случай ответницата В.С.П. недвумислено е заявила приемане на наследството, оставено от И.К.П., като е внесла сумата от 190 лв. за погашение на падежирали задължения по кредита, отпуснат на И.К.П.. Дори изрично в операционната бележка ответницата е посочена да прави вноската като НАСЛЕДНИК, т.е. тя с ясно намерение тогава е направила погашението в качеството си на наследник. Като краен извод съдът намира, че ответницата В.С.П. е приела чрез конклудентни действия оставеното то И.К.П. наследство на 13.07.2015 г., т.е. преди да извърши писмения отказ от наследство пред РС-Раднево, който на това основание се явява нищожен поради невъзможен предмет. Изложеното води на извод за основателност на предявения иск и неговото уважаване.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските за държавна такса в размер на 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв. с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, че извършеният от В.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, отказ от наследството на И.К.П., ЕГН **********, починал на 20.05.2015 г., вписан съгласно определение № 517 от 27.07.2015 г. по ч.гр.д. № 587/2015 г. на РС-Раднево под № 14/2015 г. в особената книга на РС-Раднево, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет.

ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за производството в размер на 110 лв. /сто и десет лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: