Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,
23. 07.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на пети юни година 2018
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Поля Г.
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7116 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството са преки искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ, заявени при обективно кумулативно
съединавяне.
По изложените в искова молба обстоятелства М.Ц.Т. ЕГН **********,
чрез адв.Г. Д. е предявила против „З.Д. “Б.И.“ АД, ***, искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните
суми: сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на травматични увреждания – фрактура
на дясна бедрена кост, фрактура на лява ръка в предмишница при ПТП, настъпило
на 30.05.2016 год., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП –
30.05.2016 год., до окончателното изплащане, както и сума от 562.53 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – понесени разноски за лечение, резултат от
същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
– 10.06.2016 год., до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на разноските, сторени в
настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че на 30.05.2016г.,
около 18.00ч., в с. Тлачене, обл. Враца в района на кръстовището, образувано
между ул. Г. *** Н. настъпило ПТП между лек
автомобил марка “Пежо 206“ с per. №
******ВК, управляван от П.Ц.Д., която при навлизане в кръстовището е предприела
ляв завой, не пропуснала преминаващата в района на кръстовището, като
пешеходец М.Ц.Т., при което настъпил удар,
довел до уврежданията на ищцата.
Твърди се, че пътния инцидент е настъпил изцяло поради виновното
противоправно поведние на водача на л.а. “Пежо 206“ с per. № ******ВК. ПТП било посетено от
служители на КАТ, като по случая било образувано ДП № 248 ЗМ – 406 /2016г. по описа на РУП – Б.С..
Твърди
се, че пострадалата М.Т., била откарана
по спешност в ПЧМБАЛ – Враца, където е хоспитализирана за лечение, установено
било фрактура на дясна бедрена кост, фрактура на лява ръка в областта на
предмишница за
периода, което наложило операция в спешен порядък въпреки високия оперативен
риск, предвид напредналата възраст на пациента.
На 31.05.2016г. е извършена операция – открито наместване на фрактура и
вътрешна фикцасия с метални плаки и винтове. Твърди се, че след изписването и, пострадалата била изцяло
на постелен режим и в невъзможност да се грижи за себе си, дори и за
елементарни нужди и хигиена, била изцяло зависима от близките. Претърпения пътен инцидент се отразил
изключително негативно на ищцата, която станала изцяло зависима от чужда помощ.
Поддържа
се, че водачът на увреждащото МПС “Пежо 206“ с per. № ******ВК е застрахован по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество ЗД „Б.И." АД, ЕИК *******, с полица № BG*******,
със срок да действие 12 месеца, считано от 09.12.2015г.
В допълнителна искова молба от 28.06.2016г. , се
твърди, че след депозиране на иска настъпило усложнение в здравословното
състояние на ищцата, която получила исхимичен мозъчен инсулт, придружен с
десностранна хемипареза, като е лекувана в
МБАЛ
– Враца, в периода 07.06.2016г. - 13.06.2016г. Твърди се, че състоянието и не
възстановено, като продължава да бъде изключително на легло поради настъпилата
пареза на дясна страна, което прави
невъзможно да се обслужва сама.
Ответникът ЗД „Б.И." АД депозира
писмен отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 367, ал.
1 от ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер.
Заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП, по застрахователна полица, сключена за увреждащия автомобил
марка „Пежо“, рег. № ******ВК, с ответното застрахователно дружество. Сочи, че
не са представени доказателства, които да установяват, че твърдяното в исковата
молба ПТП въобще е настъпвало, като в случай че последното бъде доказано, то
оспорва механизма на настъпването му. Твърди, също, че събитието имало случаен
характер и водачът на МПС не е имал обективната възможност нито да предвиди,
нито да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Заявява възражение за
съпричиняване на увреждането от ищцата, която пресичала на необозначено за това
място, без да се съобрази със скоростта, посоката и интензивността на
автомобилното движение, нарушавайки разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
Оспорва ищцата да е претърпяла описаните травматични увреждания по вид и
степен, като поддържа, че същите не се намирали в причинна връзка с процесното
ПТП. Оспорва в тази връзка и допълнително наведените с молба – уточнение твърдения
за последващо след произшествието патологично състояние на исхемичен инсулт,
като твърди, че същото нямало травматичен характер, не стояло в причинна
зависимост с ПТП от 30.05.2016 год. и е обусловено единствено от напредналата
възраст на ищцата. Оспорва претенцията по размер, като поддържа, че
претендираната сума за обезвреда на неимуществени вреди не съответства на
характера и степента на увредата, критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
периода на възстановяване на ищцата и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от същата. Твърди също, че заплатените суми в размер на 562.53 лева не
се намирали в причинна връзка с
проведеното лечение и не били необходими за пълното възстановяване на увредения
крак.
Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощика си адв. Н. поддържа предявените искове.
Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно
заседание ответникът чрез адв.Л. оспорва предявените искове.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след
което приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия Протокол за оглед
на ПТП, съставен от РУП – Б.С. на
30.05.2016г., за настъпило на сочената
дата ПТП в с.Тлачане, между ул. Г. *** Н. между лек автомобил марка “Пежо 206“ с per. № ******ВК с
водач П.Ц.Д., и пешеходец./л.86 –л.88 от делото/
Представен е в заверен препис
Протокол от о.с.з. на 12.10.2016г. по НОХД № 596/2016г. по описа на
Белослатински районен съд, в който е отразено, одобрено по реда на чл.382 НПК, споразумение между страните в
наказателното производство, съгласно което П.Ц.Д., се признава за виновна в
това, че в това, че на 30.05.2016г. в с. Тлачене, обл. Враца в района на
кръстовището, образувано между ул. Г. *** Н.
при управление на лек автомобил
марка “Пежо 206“ с per.
№ ******ВК,
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на М.Ц.Т.
- петрохантерно счупване на дясна бедрена кост, което причинило трайно затруднение
на движението на десен долен крайник, за повече от 1 /един/ месец –
престъпление по чл.343, ал.1, буква „б” от НК./л.81- л.83 от делото/
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК,
одобреното от наказателния съд споразумение има сила на влязла в сила присъда.
От приетата
епикриза по ИЗ 1510 на ПЧМБАЛ – Враца, където
се установява, че М.Ц.Т. на 86г., е хоспитализирана
за лечение на 30.05.2016г., след фрактура на петрохантерно счупване на дясна
бедрена кост, получена след претъпяно ПТП. Отразено е, че на 31.05.2016г.
е извършена операция – открито наместване на фрактура и вътрешна фикцасия,
предприета при висок оперативен риск. Изписана на 06.06.2016г. с препоръка за
продължаване на медикаментозно лечение и осигуряване на помощни средства.
/л.5- л.6 от делото/
Приети са фактура от 06.06.2016г.
издадена от ПЧМБАЛ – Враца, за заплатена метална плака на стойност 490 лв. и
фактура №**********/06.06.2016г. за закупени медикамените на стойност 71,93лв./л.8-л.9 от делото/
Приета е Епикриза по ИЗ № 2298/2016г. на МБАЛ-гр. Мездра,
Неврологично отделение, от която е видно, че М.Ц.Т. на 86г. е постъпила на
7.06.2016г., изписана на 13.06.2016г. С диагноза: ****** мозъчен инсулт в БЛСМА.
****** Изписана с подобрение. С ***** ***.
/л.21 от делото/
От прието
Експертно решение № 2415/6.10.2016г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. И.Р.” ЕООД, се
установява, че на М.Ц.Т. ЕГН **********, след преглед е определена 96 %
ТНР с чужда помощ с диагноза : *****- статус пост фрактура ****. Поставяне на ПВК. Състояние след ИМИ в БЛСМА с остатъчна ДЦХП. АХ
3-та ст. *****. ИБС. Стенокардия. СН-3 ФК. *****. Варици на долните крайници./л.60 от
делото/
От
заключението на медицинската експертиза на вещото лице д-р Т. Д.-С.– ортопед
травматолог, се установява, че ищцата М.Ц.Т. на 86г. след претърпяното на 30.05.2016г. ПТП е получила счупване на дясна бедрена кост в горната 1/3 – петрохантерно,
което счупване е в причинна връзка с претърпяното ПТП. Сочи се, че ищцата хоспитализирана на
30.05.2016г., като на 31.05.2016г.
е извършена операция – открито наместване
и фикцация на бедрената кост с
ДХС пластина - 135 гр., 3 кортикални
винта и 1 динамичен винт.
Д-р Д. сочи, че ищцата е търпяла болки и
страдания с голям интензитет 7-8 дни, а също така и след 60 ден на операцията,
когато е започнала да стъпва на крака. В останалата част за оздравителния
период болките са били с по-малък интензитет от страна на десния долен крайник
за 5-6 месеца. С оглед характера на счупването, давността на получаването му,
възрастта на ищцата, според в.л. ищцата
ще изпитва болки при студено и влажно време за около 3 години. По медицинска
прогноза, след този вид счупване на
бедрената кост е възможно да настъпят усложнения от различен характер.
Според заключението на вещото лице по приетата
СМЕ с в.л. ортопед направените разходи за метална плака на стойност 490 лв. и
фактура за медикаменти на стойност 71,93лв., са били необходими за лечението на
ищцата.
В приетото заключение на СМЕ с вещото
лице д-р В.М. –специалист нервни болести, се сочи ,
че в
резултат на процесното ПТП М.Т. е получила счупване на дясната бедрена кост в
горната й трета-пертрохантерно с разместване на костните фрагменти, наложило
наместване и фиксиране с плака и винтове. От мед. документация вещото лице
е констатирало, че 1 ден след изписването от
ортопедичната клиника ищцата е получила лек мозъчен инфаркт протекъл с пареза на десните крайници
и общомозъчна симптоматика- сомнолентност. Поради анамнезата снета при
постъпването в ортопедията, че е била в ясно съзнание и отрекла удар по главата
вещото лице счита,
че липсва пряка причинноследствана връзка
между претърпяното ПТП и острото съдовоневрологично заболяване. Според, в.л. невролог не
може обаче да се отрече връзка между двете събития, тъй като става въпрос
за допълнителни рискови фактори за ********** по време на голяма и сложна ортопедична интервенция и *********/Хб-109/,
продължителна имобилизация, психоемоционален стрес. Всички тези фактори са
върху предварително увреден терен - напреднала възраст, хипертонична и ритъмна
сърдечна болест, **************. Към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки в дясната
ТБС предимно при движение и натоварване на краката поради което се придвижва с
2 помощни средства-патерици. По т.нар. визуално аналогова скала/ВАБ/ за болката
интензитета й е 5/умерено изразена болка, по скала на болката от 1 до 10. От заключението се установява, че травматично увреждане на десния крак остава трайни последици върху
здравето на пострадалата поради това,че след металната остеосинтеза има пълно
обездвижване на дясната ТБС което натоварва неравномерно краката, променя
статиката на гръбначния стълб ,затруднява походката и се налага придвижването
да се осъществява с патерици. По отношение на мозъчния инсулт има пълно обратно
развитие на парезата на десните крайници. При извършения личен преглед, вещото лице е установило, че в момента, при ищцата персистират
неврологични промени свързани с възрастта - дементни прояви с паметови смущения, обърканост за време и място.
Заключението на СМЕ с в.л. д-р М. –
невролог, съдът възприема като обективно, компетентно и подробно.
Твърденията от ИМ за фрактура на лява
ръка при ищцата не бяха установени от приетите мед. документи и СМЕ.
Свидетелят Л.Л./57г., зет на ищцата/, сочи в
показанията си, че при процесната
злополука бил на село, когато тъщата му отишла
до магазина да вземе перилни препарати и след две минути го извикала комшийката,
че една кола я е бутнала баба М.. Св. Л. сочи, че излязъл и я видял на улицата, където била паднала
в розите и се държала за ръката, по която имало кръв и за десния крак. Откарали
я с линейка в болницата, където
установили, че е счупен десния крак и е спукана лявата ръка и трябва да се
оперира. Оперирали я в болницата във гр.Враца, където я лекували една седмица. Свидетелят сочи, че всеки ден е ходил в болницата сутрин и следобед. Изписали
баба М. и след първата нощ преспала
вкъщи и на другия ден получила инсулт.
Закарали в болница в гр.Мездра, където лежала още една
седмица, имала силни болки. Свидетелят сочи, че ищцата продължава да пие 7-8 вида лекарства. Не могла да се възстанови и да стъпва на краката си.
Твърди, че в момента той се грижа за нея. Кракът й вече е започнал да става на
петна и не можела да става.
Показанията на
свидетелят Л.Л., съдът преценява, по реда на чл.172 ГПК.
Свидетелката
П. Д. /57г./, сочи в показанията си, че при процесния инцидент се движела с
автомобила си по черна улица с много дупки в с.Тлачене. Сочи, че трябвало да
излезе на главен път и да завие на лява. От лявата и страна нямало никой.
Твърди, че излязла леко, погледна вдясно и видяла бабата пред колата, рязко
набила спирачки, но я бутнала с огледалото. Св. Д. сочи, че слязла от колата и
помогнала на възрастната жена да се
седне на стол. Твърди, че удара станал
по средата на платното и не е видяла пресичащата жена.
От
неоспореното заключение на САТЕ изготвена от в.л. инж. А. П. А., се установява, следния механизъм на ПТП:
На
30.05.2015г., около 18.00ч., в с. Тлачене, обл. Враца в района на кръстовището,
образувано между ул. Г. *** Н. с чакълена настилка, по неустановена от двете улици се е движил л. а. марка “Пежо 206“ с per. № ******ВК, управляван
от П.Ц.Д., която при навлизане в кръстовището е предприела ляв завой. В същото
време от лявата страна на автомобила, успоредно на автомобила се е движила
пострадалата пешеходка М.Ц.Т.на 86 г., която е предприела пресичане на напречната улица, в която е
трябвало да навлезе л.а. Пежо. Причината за настъпване на ПТП са от субективен характер,
вероятно невнимание или неточна преценка на ситуацията от страна на водача на
автомобил Пежо. Вещото лице сочи, че
при неограничена видимост за водача на процесния
автомобил, че към момента, в който пешеходката е предприела пресичане на ул. Й.
Н., водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара и ПТП,
независимо от начина на движение на пешеходката - съответно с бавен,
спокоен и бърз ход, както и при тичане.
В обясненията си в о.с.з. на 13.02.2018г.
вещото лице инж.А., пояснява, пешеходката е пресичала по асфалтовата
площ и при движение с ниска скорост 10 и
20 км/ч, за водача на л.а.„Пежо”
ударът е бил непредотвратим.
Съдът
възприема заключението на САТЕ, изготвено от инж.А., като обективно и
компетентно.
По
делото е прието за безспорно, че между ответника ЗД „Б.И." АД АД, и водачът
на увреждащото МПС “Пежо
206“ с per. № ******ВК е е сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с полица №
BG/02/115002993381, със срок да действие 12 месеца, считано от 09.12.2015г.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./
за заплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди са частично основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм/. За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/, е необходимо
кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП между
ответното ЗД ” Б.И.” АД, и
деликвента П.Д. е налице валиден договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на
процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл.
45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена
последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ,
сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на Д.
изразяващо се в нарушение на правилата
на чл. 5, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП,
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „ Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците …” и чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания…”, деянието е извършено виновно – при форма на
вината непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между
противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото
доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК, във вр.с чл.383 НПК
относно одобреното Споразумение от 12.10.2016г. по НОХД № 596/2016г. по описа на
Белослатински районен съд. Претърпените от ищцата неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата
страна по казуса.
От
друга страна е безспорно се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и ответника, с оглед на което предявените искове са доказани по
основание.
По размера
на обезщетението за неимуществените
вреди:
Претърпените от ищцата неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. Съдържанието на
понятието "неимуществени вреди", в което според последователната
практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време./в този см. Решение № 124
от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК, / При
определяне размерът на неимуществените
вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление №
4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, съобрази силата, продължителността на болките
и страданията – интензивни 7-8 дни и
умерени около 5-6 месец; извършената рискова операция, предвид
факта, че пострадалата е в напреднала възраст - към датата на ПТП е била
на 86г., съчетано с обстоятелството, че оперативната интервенция, е повлияла
отрицателно на общото здравословно състояние, а кръвозагубата и имобилизацията
са се явили допълнителни
рискови фактори за съредечно-съдов инцидент /без
пряка връзка между ПТП и претърпения инфаркт/ липсата на пълно
възстановяване, данните
за нарушен оздравителен процес от болестни и възрастови промени, на фона на придружаващи
заболявания - хипертонична и ритъмна сърдечна болест, хипертонично
сърце, сърдечна недостатъчност, захарен диабет, обстоятелството, че ищцата продължава да
изпитва болки в дясната ТБС предимно при движение и натоварване на краката,
поради ищцата което се придвижва с 2 помощни средства-патерици и има нужда от
чужда помощ.
С оглед горното при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът намира, че същото следва да бъде
определено общо на 60 000 лв., които към 2016г. са адекватни за репариране на неимуществените вреди
понесени от ищцата.
По възражението с правно основание чл.51,
ал.2 ЗЗД:
С оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде
изследван въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване
на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалата, като участник – пешеходец в движението
по пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/
От заключението на приетата АТЕ и
обясненията на вещото лице в о.с.з. и показанията на свидетеля Д., с се
установи, че ищцата, като
пешеходец е била в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.114, т.
1 ЗДвП. Установи се също така, че
пострадалата също е имала възможност да възприеме посоката и направлението на
увреждащия автомобил, преди да навлезе върху платното за движение, като
преустанови движението си или промени посоката си, така че да остане извън
коридора на движение на автомобила. Като не е осъществила нито едно от тези
действия, пострадалата също не е изпълнил законово предписаните задължения, в
качеството му на участник в движението по пътищата. Следователно се налага
извода, че в конкретният случай пострадалата, която се е предвижвала като
пешеходец се е движил в нарушение на императивни правилата визирани в чл.113,.
ал.1, т.1 и чл.114, т. 1 ЗДвП изискващи от пешеходците при пресичане на платно
за движение преди да навлязат на него да се съобразят с разстоянията на
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение,
както и да не навлизат внезапно и при ограничена видимост на пътното платно.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от
страна на ищеца, съдът възприема да е 20 %. При отчитане на приетото съпричиняване от 20 % като причинен
принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено на 48 000
лв.
За разликата от присъдения до целия предявен размер от 100000 лв., искът за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ срещу
застрахователя по "Гражданска отговорност" на деликвента, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта –
30.05.2016г.
По иска за имуществени вреди:
По предявеният иск за имуществени вреди, изразяващ се
в направени разходи в размер на 562 лв . за разходи за медицински консумативи и лечение, съдът
намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди
произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП,
поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск. От приетите фактури и заключенията на СМЕ с в.л. д-р Д. и д-р М. се установи, че ищцата действително е направила твърдените от него разходи
за лечението в посочените размери.
Предвид
обаче приетия по-горе процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, претенцията за имуществени вреди също следва да бъде
редуцирана с по 20 %, а именно 450 лв.
За разликата от присъдения до
целия предявен размер от 562 лв., следва да се отхвърли, поради
установеното съпричиняване.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза
на ищеца 290,40 лв. разноски съобразно уважената част от иска/общо сторените
разноски за СМЕ и АТЕ са в размер на 605
лв./,
С оглед изхода на спора на адв.М. Н. – Т. -САК, за осъщественото
безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 2033,28 лв. с ДДС.
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 104 лв., съставляваща съдебно-деловодни
разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените разноски
са на стойност 200 лв. депозит за АТЕ. Други доказателства за разноски от
ответника не са представени. Не е представен и списък по чл.80 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът ЗД ” Б.И.” АД следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС държавна такса
по делото в размер на 1938 лв.,
пропорционално на уважената част от иска.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на М.Ц.Т. ЕГН **********, с адрес ***, сумата 48 000
лв., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 30.05.2016г. от водача на л. а. “Пежо 206“ с per. № ******ВК, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016г.
до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения до целия
предявен размер от 100 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на М.Ц.Т. ЕГН **********, сумата 450 лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 30.05.2016г. – причинено от водача на л.а. “Пежо 206“ с per. № ******ВК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
10.06.2016 год., до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения до предявения размер от 562 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И."
АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Ц.Т. ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 290,40 лв. разноски по
делото пред СГС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на адв.М. Н. – Т.
-САК,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 2033,28 лева
за осъщественото процесуално
представителство на ищеца.
ОСЪЖДА М.Ц.Т. ЕГН **********,***" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***,
сумата 104 лв. – разноски пред СГС, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И."
АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати
по сметка на СГС, сумата 1938 лева, държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Присъдените на ищцата
суми, могат да се платят по сметка:IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: