№ 217
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100507063 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20026276/ 31.03.2022г., постановено по гр. дело № 49184 по описа за 2019г.
е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ апартамент № 12, намира се в
гр. София, ул. “****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.900.782.2.2. по КК на гр. София. Със същото решение е отхвърлена предявената от Б.
К. Б. против Г. К. К. претенция по сметки за сумата 9548,50 лева, представляваща
възнаграждение за увеличение на наследството, преживе на наследодателя, за което Б. Б. е
спомогнал с личен труд, закупуване на строителни материали и обзавеждане на имота.
Отхвърлено и искането на Б. Б. имотът да му бъде възложен в дял.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлена претенцията по сметки, е постъпила
въззивна жалба от ответника, в която са релевирани доводи за нарушение на материалния
закон. Наведени са доводи, че след предаване на имота на наследодателката на шпакловка и
замазка, единствено ищецът е участвал с личен труд и собствени средства за изграждане на
процесните СМР. Сочи, че единствено той и членовете на семейство полагали грижи за
наследодателката и поели необходимите и полезни разноски за имота. Излага съображения,
че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. Ц.Н., чийто
показания са изолирани от доказателствения материал и същата е заинтересована от изхода
на делото, като съпруга на ищеца. С жалбата е отправено искане за отмяна на съдебния акт,
в атакуваната част, и за уважаване на предявената претенция по сметки.
1
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. К. К.. С него
жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без
уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства- фактура № 21879/
18.7.1988г., фактура от 08.10.1985г., фактура от 01.04.1985г., бележка № 69 от 11.02.1986г.,
фактура № 9654 от 12.11.1986г., разходен стоков ордер № 830477 от 10.01.1989г., фактура
от 06.12.1990г., фактура от 17.12.1990г., фактура от 09.12.1992г., фактура № 1115 от
17.03.1993г., фактура от 06.04.1992г., за закупени 2 броя бойлер, 50 литра, абсорбатор, 3
броя мивки, 3 броя сифони, 2 броя тоалетни чинии, 2 броя чугунени казанчета, за услуга
обработка на чамов материал, нисък шкаф и разтегателна маса, дъбов паркет, готварска
газова печка, бойлер 80 литра и сачак, бойлер 50 литра, душ батерия, смесител, хладилник
м. “Кончар”, теракотни плочи, пералня м. “Перла”.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства, показанията
на св. Ц.Н., съпруга на ищеца в първоинстанционното производство Г. К.. Според
свидетелката, жилището първоначално се състояло от една стая, мокро помещение и
коридор. Впоследствие била изградена тухлена стена между кухненския бокс и стаята, чиято
изработка била възложена на майстор. Обзавеждането в стаята се състояло от старо легло с
две чекмеджета и диван, които наследателката на страните, П. К.а, донесла от старата къща,
и два фотьойла, които били закупени от последната. В кухнята имало стара готварска печка
“Мечта” и маломерен хладилник “Мраз”, които наследодателката на страните купила, маса,
която била от старата къща, мивка с шкафове. П. К.а купувала всичко сама. Според
свидетелката, ответникът в първоинстанционното производство Б. Б. живеел в същата
сграда, на третия етаж. Когато последният купувал нова техника за себе си, давал старата на
майка си (наследателката на страните). Свидетелката заявява, че в апартамента нямало
автоматична пералня, защото нямало достатъчно място за нея и канал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо
Предмет на въззивно обжалване е претенцията по сметки, предявена от ответника в
първоинстанционното производство, за възнаграждение за увеличението на наследството,
без наследникът да е възнаграден по друг начин.
2
В случая ответникът в първоинстанционното производство в първото съдебно заседание
във втората фаза на делбеното производство е предявил претенция за заплащане стойността
на подобрения, извършени в имота, като се твърди, че те са извършени приживе на общия
наследодател, П. К.а, починал на 17.09.2015г., поради което тази претенция има правното си
основание в чл. 12, ал. 2 ЗН. Претенцията на ответника в първоинстанционното
производство се установява на вложени от него средства за материали и труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН, сънаследници, които приживе на
наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били
възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна
полза, като увеличението може да се даде в имот или пари. Видно от разпоредбата
възникването на посоченото право е в зависимост от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) претендиращият да има качеството наследник, който лично е допринесъл
за увеличението на наследството, или да бъде правоприемник на такъв наследник; 2)
претендиращият да е спомогнал за увеличаване на наследството - да е резултат на средства
и/или труд, вложени от наследника и да се състои в увеличаване на актива или намаляване
на пасива на имуществото на наследодателя, като при определяне на размера на
увеличението е от значение с колко е увеличено наследственото имущество, а не колко е
изразходвал наследника в средства и труд; 3) това да е станало приживе на наследодателя; 4)
наследодателят да е бил съгласен или да е приел действията на наследника- в противен
случай правоотношенията между наследниците следва да се уредят съобразно правилата на
неоснователното обогатяване в зависимост от характера на конкретното действие и 5)
претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин-в този случай възнаграждението
следва да покрива увеличението на наследството, т.е. да не е по-малко от него. При
наличието на тези предпоставки, претендиращият следва да бъде възмезден в имот или пари,
като увеличението се пресмята към момента на извършване на делбата. Съдът е обвързан от
искането на съделителя по отношение на формата на присъждане на увеличението - дали в
имот или в пари, като не е допустимо присъждане на пари, ако се претендира имот, и
обратно.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН е специална и е израз на общия принцип в гражданското
право за недопустимост на неоснователното обогатяване. За да се присъди предвиденото в
закона обезщетение, е необходимо да е настъпило разместване на блага в имуществената
сфера приживе на наследодателя и на негов наследник без основание, в резултат на което е
увеличен активът или стойността на наследството към момента на откриването му (чл. 1
ЗН). Нормата на чл. 12, ал. 2 ЗН дава възможност на сънаследник, който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил възнаграден по друг
начин, да поиска при делбата на наследственото имущество да се пресметне това
увеличение в негова полза. Правилото е проявление на принципа за недопускане на
обогатяване за чужда сметка в отношенията между призованите към наследяване лица.
В настоящия случай ответникът в първоинстанционното производство твърди, че
приживе на наследодателя П. К.а- негова майка, е спомогнал да се увеличи наследството с
3
това, че с негови средства, вложени в закупуване на материали и заплащане на труд, са били
извършени строително- ремонтни работи в наследствения имот.
Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано
обстоятелството, че действително със средства на ответника в първоинстанционното
производство са извършени твърдените СМР.
За установяване на твърдението си, че с негови средства са закупени материали, които са
вложени в имота, ответникът в първоинстанционното производство е представил
единствено писмени доказателства. От посочените доказателства може да се изведе извод,
че същият е купил част от материалите, описани в молбата му от 26.07.2021г., а именно
абсорбатор, три броя сифони, три броя мивки, две тоалетни чинии, две чугунени казанчета,
както и, че е платил за обработка на чам, но не и, че същите са вложени именно в процесния
недвижим имот. Установяването на това обстоятелство би могло да стане с гласни
доказателствени средства, но такива не са ангажирани от негова страна. Следва да бъде
отчетен фактът, че ответникът в първоинстанционното производство притежава жилище,
което се намира в същата сграда, поради което и не може да се направи еднозначен извод, че
посочените в документите материали са вложени именно в делбения имот. От друга страна,
за част от материалите не са представени никакви доказателства, че са закупени от
ответника и същите са вложени в процесния имот. Напротив, от представените писмени
доказателства се установява, че не са налице доказателства кой е купил дъбовия паркет, а за
бойлер 80 литра, сачаци, бойлер 50 литра, душ батерия и смесител, теракотни плочки, мивка
от алпака, са налице данни, че са купени от Мадлена Б.ова Б.а. Посоченото обстоятелства не
се установява от заключението на съдебно техническата експертиза, а и не би могло да се
установи чрез това доказателствено средство. При огледа на място вещото лице би могло
да констатира единствено, че описаните материали са вложени в имота, но не и с чии
средства са закупени.
Изводи в обратната посока не могат да се направят и от показанията на св. Н.. Противно
на доводите в жалбата, обстоятелството, че същата е съпруга на ищеца в
първоинстанционното производство не е основание за дискредитиране на нейните показания
априори, а за преценка на същите с оглед всички останали доказателства. Конкретиката на
случая сочи, че показанията на свидетелката са последователни и логични и кореспондират
с представените писмени доказателства.
Изложеното обуславя извод, че процесните СМР не са последица от влагане на средства и
труд от страна на ответника в първоинстанционното производство. Напротив, установява се,
че същите са резултат от вложени материали, закупени със средства на наследодателката на
страните, П. К.а.
По отношение на нисък шкаф, разтегателна маса, готварска газова печка, хладилник м.
“Кончар”, пералня м. “Перла” следва да се посочи, че същите представляват движими вещи,
които не са прикрепени към главната вещ, поради което не спомагат за увеличение на
нейната стойност.
4
При това положение, претенцията на ответника в първоинстанционното производство, с
правно основание чл. 12, ал.2 ЗН, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20026276/ 31.03.2022г., постановено по гр. дело № 49184
по описа за 2019г. в частта, в която е отхвърлена предявената от Б. К. Б., с ЕГН **********
против Г. К. К., с ЕГН ********** претенция за сумата 9548,50 лева, представляваща
претендирана като пресметнато в пари увеличение на наследството останало от П. Я. К.а, за
което Б. К. Б. е спомогнал приживе на П. Я. К.а и не е била възнаграден по друг начин.
В частта, в която недвижим имот, представляващ апартамент № 12, намира се в гр.
София, ул. “****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.900.782.2.2.
по КК на гр. София е изнесен на публична продан и е отхвърлено искането на Б. Б.
посоченият имот да му бъде възложен в дял, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Б. К. Б., с ЕГН ********** да плати на Г. К. К., с ЕГН ********** сумата 650
лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща направени във въззивното производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от
връчването му, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5